№ 2237
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.А ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Д.А ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110150354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от П. П. М. срещу
"М" ЕООД за прогласяване нищожност на клузата на чл. 12 от Договор за заем
№50263/21.05.2021 г. и заплащане на сумата 403,20 лева, представляваща недължимо
платена сума за неустойка по чл. 12 от Договор за заем №50263/21.05.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили
договора за заем, съгласно който в чл. 12 е предвидена неустойка в размер на сумата 403,20
лв., платена на ответника, ведно с главница и договорна лихва. Излагат се подробни
съображения за нищожност и неравноправност на неустоечната клауза поради противоречие
с добрите нрави, на осн. чл. 143, т. 5,19 от ЗЗП, на осн. чл. 21,ал.1, във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Ищецът намира, че стойността на договора се увеличава чрез така уговорена
неустойка, която по своята правна същност е допълнителна възнаградителна лихва. Предвид
това счита, че платеното е без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът не оспорва наличието на заемно правоотношение. Оспорва иска за прогласяване
на нищожност по съображения, че клаузата е уговорена при условията на договорна
свобода, същата има обезпечителна и санкционна функция, не е включена в ГПР. Твърди, че
искът е предявен в нарушение на чл. 3 от ГПК, тъй като ищецът е сключил три договора с
ответника, по всички тях са извършени плащания, а настоящото дело е второ и с цел да
кумулира съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, на осн. чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК,
обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договора
за заем, по който ищецът е платил на ответника сумата 403,22 лв. за неустойка по чл. 12 от
договора, както и предметното съдържание на клаузата на чл. 12 според посоченото в
отговор на искова молба. В случай, че ищецът оспорва изложеното съдържание да представи
договора за заем до първото насрочено съдебно заседание.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е да
установи пълно и главно, че уговорката за неустойка е недействителна по изложените в
искова молба твърдения.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е
да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила
1
в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на
ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две
предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него
съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което
се указва, че не сочи доказателства. Указва се на ответника, че не сочи доказателства и по
твърденията за злоупотреба с процесуални права от ищеца.
Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца е ненеобходимо. Твърдението му, че е представен
договора за заем е необосновано,тъй като такова приложение няма, освен документ,
наименован погасителен план. Така за ответника за пълномощно.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да
представи доказателство за надлежно учредена представителна власт на адвоката подал
отговор на искова молба вх. №288461/23.12.2022 г. по описа на СРС, или законен
представител приподпише отговора или с писмена молба по делото изрично потвърди
подаването му. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок процесуалното действие
по подаване на отговор на искова молба се счита за неизвършено, на осн. чл.101, ал. 3 от
ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца в случай, че желае да се ползва от посочения, но не приложен в цялост
документ - договор за заем 50262/21.05.2021 г. - да представи в заверен препис в срок до
насроченото първо открито съдебно заседание. При неизпълнение искането за приемане ще
бъде отхвърлено.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
2
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. от 10,50
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис на отговор
на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3