№ 481
гр. София , 16.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500372 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С.
против определение от 20.10.2020г по гр.д. № 9145/2017г. на Софийски градски съд, 16
състав, с което е върната подадената искова молба и прекратено производството по делото.
Твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Конкретните
доводи са против мотивите на съда, че въпросът относно наличието на основание за
освобождаване от държавни такси и разноски по чл. 83, ал.2 ГПК вече бил разрешен по реда
на инстанционния контрол. В тази връзка се изтъква, че посоченото определение няма сила
на пресъдено нещо, и че всяка промяна в обстоятелствата е основание да се прави ново
искане до съда и последният е длъжен да го разгледа. Иска се отмяна на обжалваното
прекратително определение и вместо това връщане на делото на друг състав на
първоинстанционния съд.
Софийският апелативен съд, в настоящият състав, преценявайки данните по делото и
основателността на визираните в жалбата оплаквания, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването на акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от С. Г. С. -
лично и като пълномощник на С. И. С. искове против ТБ „Виктория“ АД с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не
1
дължат сумата от 73 000 евро по посочени две изпълнителни дела, по едното по което са
длъжници /изп.д.№ 2710/2013г. на ЧСИ М. Б./, а по другото длъжник е Ц. Г. - трето лице,
ипотекирало собствен имот, като обезпечение на отпуснат кредит на ищците /изп.д.
№377/2014г. на ЧСИ М. М./.
С указания от 22.08.2017г. ищците са задължени да представят доказателства за
внесена държавна такса в размер на 5 476,32лв, във връзка с които са подали молби за
освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и по повод на тях е последвал отказ на
първоинстанционния съд, потвърден по реда на инстанционния контрол по в.ч.гр.д. №
1084/2020г. на САС. Последвали са нови указания от 30.09.2020г. за внасяне на държавна
такса в същия размер от 5 476,32лв и по повод на тях молба 13.10.2020г. от
жалбоподателите –ищци за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК с доводи за прекомерност на
задължението за държавна такса в посочения размер спрямо състоянието им, което се е
влошило. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че въпросът за
дължимостта на държавната такса е вече разрешен по реда на инстанционния контрол, като
подадената молба не освобождава ищците от задължението за внасяне на държавна такса и
поради неизпълнение в указания 1-седмичен срок е приложил санкцията по чл.129 ал.2 вр.
чл. 128 т.2 ГПК.
Определението е неправилно. От изложените в определението мотиви става ясно, че
санкцията по чл.129 ал.2 ГПК е приложена преди произнасяне по постъпилата молба по
чл.83 ал.2 ГПК от 13.10.2020г., поради наличието на предходно произнасяне по идентична
молба на същото основание, което е потвърдено по реда на инстанционния контрол. Тези
изводи са неправилни. Актът на съда по молба за освобождаване от държавна такса не се
ползват със сила на пресъдено нещо и след като постановеното вече определение по чл.83,
ал.2 ГПК е влязло в сила, няма пречка или забрана молителят отново да сезира съда с
повторно искане на същото основание, ако твърди настъпили нови обстоятелства. В
конкретния случай жалбоподателите ищци са подали нова молба от 13.10.2020г., в която са
посочили влошаване в състоянието им. Действително в молбата липсва пояснение в какво се
изразява промяната спрямо вече декларираното имотно състояние, но в този случай съдът е
следвало да даде указания да уточнят конкретно какви са настъпилите нови обстоятелства,
имащи пряко отношение към имущественото им положение и съответно им предостави
възможност за представяне на доказателства. След като е надлежно сезиран преди изтичане
на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, съдът дължи
произнасяне по същество на постъпилата молба по чл.83, ал.2 ГПК, тъй като молителите са
изтъкнали нови обстоятелства /влошаване/ в имотното им състояние. Тези нови
обстоятелства, ако бъдат пояснени и подкрепени с доказателства, биха могли да обосноват
различен от първоначалния извод. Прекратяването на производството по чл.129, ал.3 ГПК
преди произнасяне по искането за освобождаване от задължението, обосновано с настъпване
на нови обстоятелства се явява преждевременно и неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молба с вх. №
272605 от 13.10.2020г. и продължаване на съдопроизводствените действия в зависимост от
2
изхода на производството по чл.83, ал.2 ГПК.
Воден от горното, САС в настоящият си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.10.2020г по гр.д. № 9145/2017г. на Софийски градски
съд, 16 състав, с което е върната подадената от С. Г. С. - лично и като пълномощник на С. И.
С. искова молба против ТБ „Виктория“ АД с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК.
Връща делото на същия състав на СГС за произнасяне по молба с вх. № № 272605 от
13.10.2020г. по чл.83, ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3