№ 7817
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110112085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба на ................ ЕИК ................ със седалище и
адрес на управление: гр. С.........., срещу К. Ж. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
С.............. с която са предявени за разглеждане обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че К. Ж. Й. дължи на „...........
АД следните суми: 1./ 3 000,00 лева – главница по Договор за паричен заем № ............. г.,
сключен с "..............." ООД, вземанията по който са прехвърлени на „........... АД по силата на
Приложение № 1/07.03.2022 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., сключен между "..............." ООД и „.................. ЕООД, ведно със
законна лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.11.2022 г., до изплащане на
вземането, 2./ 774,60 лева – договорна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 27.12.2021 г.; 3./
247,11 лева – мораторна лихва за периода от 17.11.2020 г. до 22.11.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.12.2022 г. по ч. гр. д. № 65225/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 02.11.2020 г. е бил сключен Договор за
паричен заем № ............. г. между „...............“ ООД – като заемодател, и К. Ж. Й. – като
заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата в размер на 3
000,00 лева за срок от 60 седмици, която заемателят се е задължил да върне на 30
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на по 230,65 лева, в която сума се
включвали част от дължима главница и договорна лихва. Уговорено било, че със
сключването на договора ответникът ще рефинансира текущ заем, сключен със същия
заемодател – Договор за паричен заем № 5628012, в размер на 1 756,10 лева, като с
подписване на договора от 02.11.2020 г. страните правели изрични изявления за прихващане
на насрещни изискуеми задължения, а процесният договор за заем имал значение на
разписка за изплащане на остатъка от заемната сума /разлика между сумата по Договор за
паричен заем № 5628012 и заемната сума по Договор за паричен заем № ............. г./. В
договора било предвидено и задължение за заемателя за предоставяне на обезпечение, като
при неизпълнението му дължал заплащане на неустойка в размер на сумата от 1 257,90 лева.
Уговорена била и допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите за
1
одобрение на заема, за която била дължима сумата от 1 887,00 лева. Ищецът поддържа, че
вземанията по процесния договор са му били прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 07.03.2022 г. Твърди,
че ответникът не е извършвал каквито и да е плащания по договора, като към датата на
сезиране на съда непогасени били процесните суми за главница, договорна и мораторна
лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.12.2022 г. по ч.
гр. д. № 65225/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът, чрез назначения му по делото особен представител, изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва фактическите твърдения на
ищеца, че е предоставил на ответника заемна сума в размер на 3 000,00 лева, като поддържа,
че видно от представените по делото писмени доказателства на ответната страна е била
заплатена сума в по-нисък размер – 1 243,90 лева. Поддържа, че ответникът не е бил
уведомен за извършената цесия, като същевременно ангажираните от ищцовото дружество
документи не са годни да удостоверят факта на прехвърляне на процесните вземания,
доколкото рамковият договор между "..............." ООД и „.................. ЕООД е подписан на
дата, прехождаща подписването на процесния договор, а Приложение № 1 към него, като
неподписано, не е годно да удостовери прехвърляне на обективираните в него вземания.
Моли за отхвърляне на исковете в цялост.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за паричен
заем Standard 14 № ................./02.11.2020 г. (л. 9-12), от който се установява, че между
„...............“ ООД – като заемодател, и К. Ж. Й. – като заемател, на 02.11.2020 г. е сключен
договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави
на заемателя паричен заем в размер на сумата от 3 000,00 лева, срещу насрещното
задължение на заемателя да я върне на 30 броя двуседмични погасителни вноски, първата от
които платима на 16.11.2020 г., а последната – на 27.12.2021 г., заедно с възнаградителна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ от 49,37 %, при уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 1 887,00 лева, и уговорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като
общата сума, дължима за връщане от заемателя, възлиза на 5 661,60 лева.
От приетия по делото като писмено доказателство Разходен касов ордер № .............
(л. 8) се установява, че по кредит ................ ответникът К. Ж. Й. е получил в брой сумата от 1
243,90 лева, за което е положен саморъчен подпис, чиято автентичност не е оспорена в
настоящия процес.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора за паричен заем Standard 14 № ............. г., с
подписването му страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на заемателя, като
последният заявява, че желае да погаси изцяло задълженията си по Договор за паричен заем
с КИД 5628012/10.08.2020 г., които към датата на подписване на договора от 02.11.2020 г. са
в размер на 1 756,10 лева. Съгласно ал. 2 на същата клауза страните правят изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения именно от заемната сума по
този договор. Заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят
изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор съобразно договореното в
чл. 3, ал. 2 от него.
Съгласно чл. 3, ал. 2, с подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че
е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има сила на разписка за предадена,
съответно получена сума.
Съгласно чл. 1, ал. 2 заемателят заявява, че преди подписването на договора за заем е
избрал доброволно да се полза от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е
декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване, или чрез
средство за комуникация от разстояние. Съгласно ал. 3 за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 1 887,00 лева. Съгласно ал. 4 с подписването на договора, страните се уговорят таксата по
2
ал. 3 да се заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в
размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл. 5 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояването на
сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора: 1./ поръчител – физическо лице, което да отговоря на
следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1 000,00 лева, през последните 5 години да няма кредитна
история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор в качеството си на заемател, като физическото лице следва да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня
на предоставянето й, или 2./ банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7 – 5 661,60 лева,
валидна 30 дни след падежа на плащане по договора.
Съгласно чл. 5, ал. 2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 на чл. 5, заемателят дължи
неустойка в размер на 1 257,90 лева. Страните се уговорят неустойката да се разсрочи и да
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноса е в размер на 230,65 лева, а общото задължение по договора става 6 919,50
лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора, при изчисляване на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълни точни и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи
за събиране, лихва за забава и неустойка за неизпълнение на някое от задълженията по
настоящия договор.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че
размерът на усвоения кредит е 3 000,00 лева, като сумата от 1 756,10 лева е усвоена чрез
рефинансиране по друг договор на ответника със заемодателя – Договор за паричен заем с
КИД 5628012/10.08.2020 г., а останалата част в размер на 1 243,90 лева – съгласно разходен
ордер № ............. е била получена от заемателя в брой на датата на подписване на процесния
договор. Вещото лице посочва, че от получените справки и информация се установява, че от
страна на заемателя не са извършвани никакви плащания по процесния договор за заем, като
първото просрочие на кредита е на дата 16.11.2020 г. Съгласно изготвена и представена на
10.12.2024 г. справка за целите на експертизата, към датата на издаването й няма плащания
по процесния договор за кредит нито към първоначалния кредитор, нито към ищеца по
делото. Начислената главница по договора е в размер на 3 000,00 лева, възнаградителната
лихва – в размер на 774,60 лева, а мораторната лихва – в размер на 247,11 лева. ГПР по
кредита, ако при изчисляването му се вземе предвид сумата, дължима за такса експресно
разглеждане, и сумата, дължима за неустойка, възлиза на 421 % при закръгляне до цяло
число.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.12.2016 г. (л. 13-16), сключен между
„...............“ ООД – като продавач, и „........... ООД – като купувач. Съгласно чл. 2.1 от този
договор страните се споразумяват, че продавачът ще прехвърли на купувача свои ликвидни и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на Закона за
задълженията и договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредит по
смисъла на Закона за потребителския кредит и договори за паричен заем по реда на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които същият е отпускал на свои
клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към Договора.
Приложение № 1 ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано и от
двете страни. Съгласно чл. 4.1 от договора, на датата на прехвърляне купувачът придобива
всички права върху продадените и прехвърлени вземания. Продажбата и прехвърлянето на
вземания от продавача на купувача има действие и влиза в сила от датата на прехвърляне.
Датата на подписване и подпечатване на съответното Приложение № 1 се счита за
надлежната дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното
3
Приложение № 1 става неразделна част от Рамковия договор.
Съгласно представеното по настоящото дело извлечение от Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.12.2016 г. (л. 17-19)
вземането на „...............“ ООД срещу ответника К. Ж. Й. е прехвърлено на ищеца „...........
ООД на 07.03.2022 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Потвърждение за
сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 20) и нотариално заверено пълномощно от
28.12.2016 г. (л. 21), с което „...............“ ООД е упълномощило „........... ООД да уведоми от
името на „...............“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, в което и да е подписано Приложение № 1 между страните, неразделна част от
рамковия договор за цесия.
По делото са представени и приети Уведомление до К. Ж. Й. (л. 21) и известие за
неговото доставяне, ведно с обратна разписка (л. 71- 72) с отбелязване, че адресатът е
преместен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването на парични задължения в размер на сумите,
както следва: 1./ 3 000,00 лева – главница по Договор за паричен заем № ............. г., сключен
с "..............." ООД, вземанията по който са прехвърлени на „........... АД по силата на
Приложение № 1/07.03.2022 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. между "..............." ООД и „.................. ЕООД, ведно със законна лихва
от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, 2./
774,60 лева – договорна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 27.12.2021 г.; 3./ 247,11 лева –
мораторна лихва за периода от 17.11.2020 г. до 22.11.2022 г.
Основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ наличие на валидно сключен Договор за паричен заем № ............. г. между
„...............“ ООД и К. Ж. Й. с посоченото в исковата молба съдържание; 2./ изпълнение на
задълженията по договора за заем за предоставяне на парична сума в уговорения размер на
кредитополучателя; 3./ уговорена възнаградителна лихва в претендирания размер; 4./
настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума; 5./ наличието на валидно
правоотношение по договор за цесия между „...............“ ООД и ищцовото дружество; 6./
уведомяването на ответника за цесията
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца установяване на следните
материални предпоставки: 1/ съществуването и размера на главния дълг, 2/ изпадането на
ответника в забава, и 3/ размера на обезщетението за забава.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД обхваща два
елемента, които трябва да са налице в своята кумулативна цялост, за да възникне валидно
облигационно отношение между страните, а именно: 1./ съгласието между страните за
предаването на еднородните заместими вещи, респ. за връщането на вещи от същия вид,
качество и количество, и 2./ предаването на тези вещи – обект на облигационното
отношение. Договорът за заем на парична сума е реален и не поражда действие, докато не
бъде осъществен актът на фактическото предаване на вещите – до момента на
осъществяването на този акт е налице само обещание за даване на заем. В този смисъл и
трайната и непротИ.речива практика на ВКС, обективирана Решение № 69/24.06.2011 г. по
гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, III ГО, Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение
4
№ 150/25.06.2012 г. по гр. д. № 574/2011 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 420/21.11.2013 г. по
гр. д. № 3176/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 317/23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на
ВКС, IV ГО, и др., в които е прието, че заемът за потребление е реален договор, който се
счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него, едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. За да има договор за заем, освен
постигнато съгласие между страните, следва да има и реално предаване на сумата, предмет
на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен. При спор относно дължимостта на сума, за която се твърди, че е
дадена в заем, в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сделката, е при
условията на пълно доказване да установи обстоятелството, че сумата е предадена.
В случая, за установяване наличието на валидно заемно правоотношение по делото е
представен и приет Договор за паричен заем № ............. г., сключен между „...............“ ООД –
като заемодател, и К. Ж. Й. – като заемател, и носещ саморъчно положени подписи на
страните на всяка страница от него, неоспорени в хода на процеса. Съгласно уговореното в
чл. 3, ал. 2 от него, с полагането на подписа си по този договор заемателят К. Ж. Й.
удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума, която след прихващане с негови
изискуеми задължения по договор за паричен заем с КИД 5628012/10.08.2020 г. в размер на
1 756,10 лева, възлиза на 1 243,90 лева, съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора
и се задължава да я заплати на заемодателя „...............“ в сроковете и условията, в
приложения погасителен план. Съдът намира, че така формулираната в договора клауза по
ясен и несъмнен начин обективира волеизявлението на заемателя, че заемната сума реално
му е била предадена, като получаването на сумата от 1 243,90 лева се потвърждава и от
представения и приет Разходен касов ордер № ............., носещ подписа на К. Ж. Й.,
неоспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Получената по разходния ордер сума /1 243,90 лева/
съответства на заемната сума след извършеното прихващане на сумата от 1 756,10 лева
съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за заем, поради което съдът намира за доказано по делото,
че заемната сума е получена от ответника в пълния й уговорен размер от 3 000,00 лева, а
възраженията на ответната страна в обратен смисъл съдът счита за неоснователни и
некореспондиращи с доказателствата по делото. При така събрания доказателствен материал
съдът намира за доказано по делото възникването и съществуването на облигационно
правоотношение между „...............“ ООД и К. Ж. Й. по процесния договор за паричен заем от
02.11.2020 г. с предмет предоставяне на заем в размер на 3 000,00 лева, по което
заемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на парична сума в уговорения
размер на заемателя.
От приетите по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 07.03.2022 г. се установява, че „...............“
ООД е прехвърлило на „........... ООД вземания по договори за паричен заем, сред които и
тези по сключения с ответника договор. По делото е представено потвърждение за сключена
цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и нотариално заверено пълномощно от 28.12.2016г., с което
„...............“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, в което и да е
подписано Приложение № 1 между страните.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, цедентът трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението,
извършено от цесионера. БезпротИ.речИ. е възприето в съдебната практика становището, че
е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания – цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
5
Упълномощаването не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна се навежда възражение, че по делото не е
доказано прехвърлянето в полза на ищеца на процесното вземане, доколкото Приложение №
1 към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., като неподписано, не е годно да удостовери
прехвърляне на обективираните в него вземания. Съдът намира така релевираното
възражение за неоснователно, тъй като длъжникът няма интерес и не разполага с
възможност да оспорва действителността на договора за цесия между стария и новия му
кредитор, поради липсата на съществено съдържание от договора.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и
цесионера, то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие
– съобщаване на цесията. Спорен по делото е именно въпросът относно уведомяването на
длъжника за извършената цесия.
По делото не са ангажирани доказателства за надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. преди
подаване на исковата молба, послужила като повод за образуване на настоящото исково
производство. Същевременно обаче уведомлението от упълномощения цесионер за
сключения договор за цесия с предмет процесното вземане, заедно с пълномощното за това,
представляват приложения към исковата молба, които са били надлежно връчени на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичане на двуседмичния срок от залепване на
уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, при
връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и
уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47,
ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване
на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от
исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от цесионера, обективирано
в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от ответника.
С оглед на изложеното съдът приема, че уведомлението, представено с исковата молба на
ищеца-цесионер, е достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване
на съдебните книжа, и съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3ЗД,
с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор. В този смисъл и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на
ВКС, I т. о., Определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т. о., Решение
по гр. д. № 1220/2019 г., Решение № 6585 от 20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8360/2022 г.,
Решение № 261003 от 15.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9931/2020 г., Решение № 266027 от
7.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3125/2020г., Решение № 1245 от 01.03.2024 г. на СГС по в.
гр. д. № 11771/2022 г. и др. Следователно, с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника (в този смисъл е Решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.) и следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването
на същото като приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по
предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно
връчване /в този смисъл са Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС,
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС, Решение № 156 от
30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на
ВКС/. Налице е и изрично упълномощаване на цесионера от страна цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, обективирано в представеното по
делото нотариално заверено пълномощно от 28.12.2016 г., от което се установява не само
упълномощеното лице, но и обхватът на фактическите действия, за които упълномощаването
се отнася, а именно: да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници за
прехвърлянето към дружеството на вземанията на заемодателя, произтичащи от договорите
за кредит, посочени в приложение № 1 към него. В случая, този извод не се променя и от
обстоятелството, че ответникът по настоящото дело се представлява в процеса от особен
представител, доколкото след като е известен за цесията, чрез връчване на исковата молба на
особения представител, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (в този смисъл - Решение № 40 от
6
13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г., I т. о. на ВКС). С разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуалният закон е
предвидил надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса,
именно посредством института на особения представител. Същият може да извършва широк
кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл. 34, ал. 3 ГПК и следователно е надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.
Ето защо, съдът приема, че е налице активна материалноправна легитимация на ищеца,
произтичаща от представения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/07.03.2022 г. към него, който е произвел действие
по отношение на ответника и спрямо него носител на вземанията по Договор за паричен
заем № ............. г. е именно ищцовото дружество.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Настоящият съдебен състав счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения в тази посока.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,37 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на 1 257,90 лева,
която се начислява автоматично от заемодателя при непредставяне на уговореното в чл. 5
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, както и такса за експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричния заем.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
7
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема
е било обусловено от предоставяне поне на едно „обезпечение“, едно от които „гарант“,
отговарящ на определени изисквания на заемодателя или банкова гаранция, като заемателят
се е съгласил да заплати неустойка в размер на 1257,90 лева, която се заплаща разсрочено
съгласно приложен към договора погасителен план. С уговорената в чл. 5, ал. 2 неустоечна
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от
спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на
заема. Тридневният срок за предоставяне на поръчител – физическо лице, е прекомерно
кратък и това създава значително затруднение за заемателя - за предоставяне на обезпечение
чрез поръчител, който следва да отговарят на различни специфични критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество
документи, вкл. официални такива. Същевременно в договора липсва клауза, която да
предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако
предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив,
тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда
задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи
действия. По този начин ясно се установява, че кредиторът не е очаквал изпълнение на
задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи като
обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем и
предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се
отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на
неустойка, то ще бъде заплащано заедно с погасителната вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто
размер надхвърля 41 % от размера на заетата сума. В аспекта на изложеното съдът приема,
че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по
смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата
не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата
и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед
цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението
на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона - чл. 16 ЗПК.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен, е нищожна поради протИ.речие със закона.
Възможността на кредитора да въвежда такси, извън стойността на договорения размер на
заема, е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно посочената
разпоредба да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от договора такса за експресно
разглеждане се дължи за допълнителна, но незадължителна услуга, по искане на
кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на
кредит. С оглед конкретната формулировка следва извод, че услугата по експресно
разглеждане на документи се изчерпва с приоритетно разглеждане на искането за кредит и
8
изплащане на разрешения кредит преди искания на други потребители. Естеството на така
уговорената "допълнителна" услуга налага предоставянето преди окончателното сключване
на договора за кредит, тъй като тя е предназначена да осигури именно приоритетно
одобрение на кандидата. Настоящият съдебен състав счита, че предметът на тази услуга е
непосредствено свързан със самия кредит. Видно от съдържанието на клаузите в договора,
регламентиращи заплащане на такса за експресно разглеждане, е че предлаганата от
кредитодателя незадължителна услуга представлява действие по усвояване на кредита във
времево отношение и по същество касае обещано поведение от страна на кредитора при
изпълнение на основното му задължение при кредитиране на ФЛ, изразяващо се в отпускане
на кредит след извършване на предварителна оценка за кредитоспособността на клиента,
като същевременно чрез така предлаганата срещу допълнително заплащане услуга на
практика кредитодателят прехвърля върху потребителя финансовата тежест за изпълнение
на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица. С оглед изложеното съдът
намира, че естеството на услугата по експресно разглеждане на искането на
кредитополучателя за отпускане на кредит изключва квалификацията като допълнително
благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение за търговеца. Предвидената такса за
експресно разглеждане на документи е свързана с процедурата по усвояване на кредита,
респ. клаузата, която предвижда дължимостта, влиза в колизия с повелителната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на тази такса протИ.речи на
закона и като такава е нищожна.
За пълнота следва да се посочи, че е съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1
ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в
потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително
изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой
потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Таксата за експресно/бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена
от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за
потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая таксата за експресно разглеждане е в размер на 1 887,00 лева и представлява
около 63 % от размера на главницата по кредита, като дори само с нея се формира ГПР,
който надвишава значително нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл,
невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора, което означава, че клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката надхвърля 41 % от размера на
заетата сума и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. 5, ал. 2 неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора
са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването
в тях на обсъжданата сума по чл. 5, ал. 2 те не могат да изпълнят отредената им функция –
да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. На основание чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора в ГПР
не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.
В заключение, при включване в ГПР на разходът за таксата за експресно разглеждане и
разходът за неустойка, съгласно заключението на изслушаното и прието без възражения от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, същият възлиза на 421 %, което
надвишава многократно максимално допустимия размер, установен в разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
9
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІБ
въззивен състав, и др.).
Поради гореизложеното и предвид установената недействителност на процесния
договор за кредит, на основание чл. 23 ЗПК, съдът следва да определи размера на чистата
стойност на кредита. В конкретния случай това е сумата от 3 000,00 лева. От приетото по
делото без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно
заключение на ССчЕ, се установи, че ответникът не е извършвал плащания в погашение на
задълженията си по процесния договор за заем. Поради това, той дължи цялата чиста
стойност на главницата по договора за заем в размер на 3 000,00 лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
Предвид това, че процесният договор за заем е недействителен и на основание чл. 23
ЗПК се дължи единствено чистата стойност на кредита, предявеният иск за възнаградителна
лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Поради недействителността на договора за заем, върху просрочените вноски не се
дължи и законна лихва. Недействителността на договора е основание за отхвърляне на
вземанията за мораторна лихва, но само за периода до подаване на заявлението по реда на
чл. 410 ГПК. За периода след подаването, такава ще се дължи на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
тъй като вземането по главницата на договора за потребителски кредит е парично вземане и
за него падежът настъпва от датата на поканата за изпълнение. В процесния случай това е
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това
законна лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД се дължи за периода от 29.11.2022 г. до
окончателното заплащане на задължението. Лихвата има стимуираща функция за длъжника
да изпълни задължението си за главницата, като не причинява вреди на кредитора и тази
санкция за бъдещ период е несъразмерно наказание за кредитора и бонифицира
недобросъвестния потребителя, който след като е поканен да плати отново бездейства.
По разноските:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и предвид направеното искане, право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира за исковото производство присъждане на разноски за държавна
такса в размер на 80,43 лева (платежно нареждане на лист 30 по делото), 700,00 лева –
депозит за особен представител (платежно нареждане на лист 42 по делото), 400,00 лева –
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (платежно нареждане на лист 60 по
делото) и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 1 280,43 лева. За заповедното производство ищецът претендира
разноски в размер на 80,43 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение или общо 130,43 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
10
от 955,14 лева – разноски в исковото производство, и 97,29 лева – разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „........... АД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. С................., срещу К. Ж. Й., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. С.............. положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, че К. Ж. Й., ЕГН **********
дължи на „........... АД, ЕИК ................ сумата в размер на 3 000,00 лева (три хиляди лева) –
чистата стойност на Договор за паричен заем № ............. г., сключен с "..............." ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „........... АД по силата на Приложение № 1/07.03.2022
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2022 г., до
изплащане на вземането – част от сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 31.12.2022 г. по ч. гр. д. № 65225/2022 по описа на СРС, 29 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „........... АД, ЕИК ................ със седалище и адрес на
управление: гр. С................. срещу К. Ж. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
С.............. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 774,60 лева – договорна лихва, начислена върху
главницата по договор за паричен заем № ............. г. за периода от 16.11.2020 г. до 27.12.2021
г., и вземане в размер на 247,11 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата по
договор за паричен заем № ............. г. за периода от 17.11.2020 г. до 22.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.12.2022 г. по ч. гр. д. №
65225/2022 по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА К. Ж. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С.............., да заплати на
„........... АД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр. С................., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 955,14 лева (деветстотин петдесет и пет
лева и четиринадесет стотинки) – разноски в исковото производство по гр. д. № 12085/2024
г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 97,29 лева (деветдесет и седем лева и
двадесет и девет стотинки) – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 65225/2022
г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11