Решение по дело №192/2019 на Районен съд - Елена

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Пейо Иванов Приходков
Дело: 20194130200192
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

17

 

гр. Елена, 23.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Еленският районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: Пейо Приходков

при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 192 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         С НП № 04-001087/26.09.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на „Е.- Х.ООДгр. Елена, представлявано от управителя С.К.С..

         Постъпила е жалба от „Е.- Х.ООДгр. Елена, представлявано от управителя С.К.С., против НП. В същата се твърди, че последното е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита, че е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложените в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактически констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка. По тази причина обжалваното НП се явява необосновано и издадено в противоречие на закона. Жалбоподателят твърди, че задължителното предписание е изпълнено. Заявява, че НП е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че административно наказващият орган не е обсъдил общо и формално всички обстоятелства, имащи значение за административнонаказателната му отговорност, включително и защо конкретният случай не е приет за маловажен. Жалбоподателят „Е.- Х.ООДгр. Елена, представлявано от управителя С.К.С., моли съда да отмени НП № 04-001087/26.09.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, като незаконосъобразно.   

         В съдебно заседание жалбоподателят „Е.- Х.ООДгр. Елена не се представлява и не взема становище.

         В съдебно заседание ответник-жалба Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново се представлява от старши юрисконсулт С. В. С.. Същата оспорва депозираната жалба. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди издаденото НП, тъй като е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

         В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

         Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

         Жалбата е допустима, т.к е подадена (на 07.10.2019 г., видно от служебен бон на „ТП НА Еконт Експрес“ ООД, и е входирана в Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново под № 19104137/08.10.2019 г.) в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН. Същата, разгледа по същество, е неоснователна.

         От извършената справка в Търговския регистър от 18.10.2019 г. се констатира, че жалбоподателят „Е.- Х.ООДгр. Елена е вписан в Търговския регистър и се представлява от управителя С.К.С..

         Видно от Протокол за извършена проверка № ПР1907529/26.03.2019 г., свидетелите И.Л.Б., Д.А.А. и К.Б.К., тримата служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя „Е.- Х.ООДгр. Елена, представлявано от управителя С.К.С.. Обект на контрол бил Хотелски комплекс Елена – кафе клуб гр. Елена. По време на проверката присъствала К. К. К., в качеството на представител на жалбоподателя, упълномощена с пълномощно – нотариално заверено с рег. № 1870/14.10.2014 г. Проверяващите служители установили редица нарушения на трудовото законодателство, включително и това, че жалбоподателят не заплатил на М.В.М. на длъжност „барман“ по трудов договор № 10/12.01.2018 г. трудово възнаграждение в размер не по-малък от удвоения размер на трудовото й възнаграждение за извършената от нея работа на 24.12.2018 г., 25.12.2018 г. и 26.12.2018 г., т.е. ден на официален празник, установени в чл. 154, ал. 1 от КТ, а именно 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово. М.В.М. работила на посочените официални празници втора смяна от 13.30 ч. до 21.30 ч., видно от представения график за работа през м. декември 2018 г. От ведомост за заплати за м. декември 2018 г. се установявало, че за положения труд от същата в ден на официален празник работодателят не й заплатил трудово възнаграждение за работата й в ден на официален празник в размер не по-малък от удвоения размер на трудовото й възнаграждение. С оглед констатираните нарушения били дадени предписания, подробно изложени в 12 точки, като под № 10 било разпоредено да се изплати на М.В.М. на длъжност „барман“ по трудов договор № 10/12.01.2018 г. за извършената от нея работа по утвърдения график за м. декември 2018 г. на 24.12.2018 г., 25.12.2018 г. и 26.12.2018 г. втора смяна от 13.30 ч. до 21.30 ч. в ден официален празник, установени в чл. 154, ал. 1 от КТ, а именно 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово, възнаграждение в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на М.В.М.. Срокът за изпълнение бил определен до 08.04.2019 г. включително. Протоколът за извършена проверка № ПР1907529/26.03.2019 г. бил връчен на 29.03.2019 г. на С.К.С. – управител „Е.- Х.ООДгр. Елена.

         От Протокол за извършена проверка № ПР1918994/26.07.2019 г. се установява, че била извършена последваща проверка на Протокол за извършена проверка № ПР1907529/26.03.2019 г. от свидетелите И.Л.Б., М.Н.К. и К.Б.К., тримата служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, на жалбоподателя „Е.- Х.ООДгр. Елена, представлявано от управителя С.К.С.. Обект на контрол бил Хотелски комплекс Елена – кафе клуб гр. Елена. По време на проверката присъствали управителят на жалбоподателя С.К.С. и К. К. К., упълномощена с пълномощно – нотариално заверено с рег. № 1870/14.10.2014 г. Проверяващите служители установили отново редица нарушения на трудовото законодателство. В т. 13 на Протокол за извършена проверка № ПР1918994/26.07.2019 г. било отбелязано, че жалбоподателят не е изпълнил задължителното за изпълнение предписание № 10, дадено с Протокол за извършена проверка № ПР1907529/26.03.2019 г. Административно наказващият орган изискал от него съответните документи – ведомости за заплати за м. декември 2018 г. и писмени обяснения, както и други такива, но от представените такива не се установявало изпълнение на даденото предписание.

         По делото са приложени призовка, разчетно-платежна ведомост за месец декември 2018 г., разчетно-платежна ведомост за месец януари 2019 г., разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2019 г., разчетно-платежна ведомост за месец март 2019 г., график за работа през месец декември 2018 г., трудов договор № 10/12.01.2018 г., писмени обяснения с вх. № 19074762/20.06.2019 г., от които се установяват горните констатации.   

         С оглед констатираното нарушение свидетелят И.Л.Б. – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в присъствието на свидетелите М.Н.К. и Х.К.П., съставила АУАН № 04-001087/29.07.2019 г. на жалбоподателя „Е.- Х.ООДгр. Елена, представлявано от управителя С.К.С., имащ качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В същия било вписано, че жалбоподателят не е изпълнил задължително предписание, дадено в т. 10 на Протокол за извършена проверка № ПР1907529/26.03.2019 г. Същият не заплатил на М.В.М. на длъжност „барман“ по трудов договор № 10/12.01.2018 г. трудово възнаграждение в размер не по-малък от удвоения размер на трудовото й възнаграждение за извършената от нея работа на 24.12.2018 г., 25.12.2018 г. и 26.12.2018 г., т.е. ден на официален празник, установени в чл. 154, ал. 1 от КТ, а именно 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово, в срок до 08.04.2019 г. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетелите и упълномощения представител на жалбоподателя К. К. К.. На последната бил връчен препис от документа на 29.07.2019 г.  

         Въз основа на АУАН било съставено НП № 04-001087/26.09.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново. В същото по идентичен начин, както в АУАН било описано извършеното нарушение. Административно наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено на 09.04.2019 г., а е открито на 20.06.2019 г. Освен това е изложил мотиви защо счита, че същото не представлява маловажен случай. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. На жалбоподателя за извършеното нарушение било наложено административно наказание на осн чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 01.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с баркод ИД PS 5000 016481 6.  

         От Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Заповед № 3-0035/29.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР-382/28.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Велико Търново се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административно наказващият орган да изготвя НП.    

         По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят И.Л.Б., свидетелите по АУАН М.Н.К. и Х.К.П., както и свидетелите Д.А.А. и К.Б.К..

         По делото са приложени НП, от които е видно, че на жалбоподателя за извършени нарушения по КТ има наложени административни наказания.

         По делото са приложени отчетни форми за явяване/неявяване на работа за м. декември 2018 г., м. януари 2019 г., м. февруари 2019 г., м. март 2019 г., м. април 2019 г. и м. май 2019 г., както и графици за работните дни и почивки на лицата в условията на сумирано работно време за м. декември 2018 г., м. януари 2019 г., м. февруари 2019 г. и м. март 2019 г. Същите не носят белезите на документ, т.к. в тях липсва подпис, име и длъжност на лицето, което ги е съставило. Ето защо същите не могат да бъдат ценени като писмени доказателства. Освен това посочените „документи“ не кореспондират на установената по делото фактическа обстановка, намираща опора в надлежно събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка правилно същите не са ценени от актосъставителя и наказващия орган.                      

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

         Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, която е приложена като съставомерна от административнонаказващия орган, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 10000.00 лв. За да е формално законосъобразно НП, вменяващо санкционни последици (глоба или имуществена санкция), следва в него да е определен меродавният субект, носещ отговорността, посочването на конкретното предписание, което не е изпълнено, както и какво предписва то, както и неизпълнението на предписаното относно спазване на трудовото законодателство.

         В конкретния случай по делото не е спорно, че жалбоподателят е адресат на Протокол за извършена проверка № ПР1907529/26.03.2019 г., като последният материализира процесуални действия от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново по спазване на разпоредби на трудовото законодателство и в частност на разпоредби от КТ, чиито адресати са работодателите. В протокола е материализирано властническото изявление под формата на предписание – т. 10, задължаващо жалбоподателя да изплати на М.В.М. на длъжност „барман“ по трудов договор № 10/12.01.2018 г. за извършената от нея работа по утвърдения график за м. декември 2018 г. на 24.12.2018 г., 25.12.2018 г. и 26.12.2018 г. втора смяна от 13.30 ч. до 21.30 ч. в ден официален празник, установени в чл. 154, ал. 1 от КТ, а именно 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово, възнаграждение в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на М.В.М., в срок до 08.04.2019 г. Посоченото волеизявление в протокола има правната характеристика на индивидуален административен акт, представляващ принудителна административна мярка. По делото няма никакви данни това предписание да е обжалвано или прогласено за нищожно по надлежния ред – чрез оспорването му по реда на чл. 405 от КТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, както и да е изпълнено от жалбоподателя.

         С оглед на изложеното съдът приема, че по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, тъй като същият не е изпълнил задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. За осъщественото от жалбоподателя нарушение на посочената разпоредба, наказващият орган правилно е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. При определяне на последното същият не е излязъл от рамките на констатираното в АУАН, като е наложил санкцията в пределите, предвидени в закона. Съдът намира, че наложеното наказание ще изпълни своята цел – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.

         Съдът намира, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се явява законосъобразно от процесуално-правна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административнонаказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. Административно наказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т.е. налице е пълно описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени.

         В тази връзка съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са нарушени материалният закон и процесуалните правила, както и че не е изяснена фактическата обстановка, от което не може да се направи безспорен извод налице ли е извършено нарушение. Недоказано остана и твърдението на същия, че предписанието е изпълнено от него. Доказателства в тази насока не са представени по делото.

         Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нормата на  чл. 28 от ЗАНН изключва съставомерността на деянията, представляващи „маловажен случай“, когато липсват или са налице незначителни вредни последици или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Безспорно в хода на производството по налагане на административно наказание за извършеното от жалбоподателя административно нарушение, както и в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи на деяния от същия вид. Т.е. в настоящия случай не са доказани предвидените в закона предпоставки, при които конкретното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай и деецът да не се наказва. Напротив, от данните по делото е видно, че жалбоподателят системно нарушава трудовото законодателство, като тези нарушения засягат широк кръг трудово ангажирани лица.

         Предвид изложеното по-горе съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правило, обосновано и законосъобразно. Жалбата следва да се остави без уважение. Същата се явява неоснователна.

         При този изход на делото на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП основателна се явява претенцията на ответник-жалба за присъждане на разноски в размер на 120.00 лв., за осъщественото процесуално представителство и защита от юрисконсулт.

         Воден от изложените съображения, Районният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП № 04-001087/26.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, с което за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева) на „Е.-Х. ООД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Ч.“ № 1, представлявано от управителя С.К.С..

         ОСЪЖДА „Е.-Х. “ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Ч.“ № 1, представлявано от управителя С.К.С., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3 сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.   

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.

 

 

 

                                           Районен съдия: