Р Е Ш Е Н И Е
№ 762 / 18.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 810 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Кронос 21“ ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Пазарджик, представлявано от управителя Г.Х.П., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-127-0118792/12.05.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
при Централно управление на
Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби, по които се претендира отмяната му.
Ответникът - началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, излага
становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно
с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Във връзка със съставен протокол за извършена
проверка сер. АА № 0118792/26.04.2022 г. е издадена оспорената заповед, с която
е наредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – траурна агенция, находяща се в гр. Пазарджик, ул. „Стефан Караджа“, гробищен
парк, стопанисван от „Кронос 21“ ООД. Констатирано е, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство. При извършена контролна покупка на 26.04.2022 г. на един
брой мраморен свещник на стойност 30 лв., платени в брой от проверяващия екип,
преди легитимация на П. Ц. – работеща в обекта, като за продажбата не е издадена
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство, нито касова бележка от кочан.
В заповедта е посочено, че „Кронос 21“ ООД не е
издало съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, което изпълнява състава
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което е основание по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Такава принудителна административна мярка -
запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него е приложена за
срок от 14 дни, като запечатването ще се извърши срок от три дни от датата на
влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ. В мотивите е посочено, че при определяне продължителността на
срока са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
местоположението и големината на търговския обект, асортимента на стоките и
предлаганите услуги – изработка на паметници и други аксесоари, като
неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от
търговеца. Разположението на търговския обект непосредствено пред гробищния
парк, даващо възможност за реализиране на високи обороти, липсата на отразяване
на продажбата преди легитимация на органите по приходите, установената сума в
повече в касата в размер на 40 лв., при липса на регистриран оборот за деня във
ФУ, обичайната стойност на предлаганите стоки, спрямо неотразената във ФУ сума
е прието, че не е инцидент, като от изложените обстоятелства е прието, че с
това си поведение проверяваното лице накърнява обществения интерес и фискалната
политика на държавата и не позволява да се определят реализираните от търговеца
приходи, съответно правилно да се определят дължимите данъци.
Посочено е, че с нарушението се засяга утвърденият
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализирайте обороти. Издаването на касова бележка за всяка
извършена продажба е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват
при съответните предпоставки. Прието е, че извършеното деяние, показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация
в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено
е, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от получаване на решение № ГДФК-78/20.06.2022 г. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на „Кронос 21“ ООД срещу
заповедта за прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 149, ал. 3 АПК, когато актът е бил
оспорен по административен ред, 14-дневният срок започва да тече от
съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение.
Административният ред за обжалване на актове от категорията на процесния не е задължителен
и когато жалбата е отхвърлена от по-горестоящия орган (както в случая), предмет
на съдебен контрол е първоначалният административен акт съгласно чл. 98, ал. 2,
изр. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, поради което твърдението на процесуалния
представител на ответника за недопустимост на производството е неоснователно. В
случая жалбоподателят се явява активно легитимирано лице, което може да обжалва
акта и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което съдът
намира жалбата за допустима, а разгледана по същество – неоснователна по
следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на органа, издател на
акта, е представена заповед № ЗЦУ–1148/26.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, с която в т. 1 са определени: директорите на дирекции „Контрол“ в
териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, да издават заповеди за прилагане на принудителна административна мярка
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС,
принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 186, ал.
1 – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С оглед представените доказателства съдът намира,
че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
фактическите и правни основания за издаването й. При издаването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неиздаването на надлежен документ за получено
плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или
удостоверителен знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за прилагане
на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС. Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен - надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б „а“ ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички
случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се
изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед
от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че
заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря
на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК, необходимостта от прилагане на ПАМ следва да е обоснована от
административния орган съобразно преследваната от закона цел.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ ЗДДС
предвижда налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
която се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.
118. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Според чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186,
ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушения.
При указаната доказателствена тежест за страните,
от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта фактическа
установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. По
делото е приложен протокол за извършена проверка, който е съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, и
се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50,
ал. 1 ДОПК.
Установяването на нарушението е достатъчно условие
за прилагане на ПАМ. Наложената принудителна административна мярка съответства
на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. За издаването на процесната заповед по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в
закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което в случая е
несъмнено.
Извършеното нарушение е довело до неотразяване на
приходи, а в случая е установено неотчитане на продажби в обекта на стойност от
40 лева при общ дневен оборот от фискалното устройство в размер на 0 лева, като
същото съставлява индиция за квалифициране поведението на търговеца като силно
засягащо значимите обществени отношения, охранявани с нормата на чл. 186 ЗДДС. В
протокола за извършване на проверката е отбелязано, че е установена разлика в
размер на 40 лв. между данните от ФУ и фактическата наличност на паричните
средства. В опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката (л.29), приложение към протокола, работещият в обекта служител е
посочил, че цялата установена в касата сума е от неиздавани касови бележки. В
тази връзка следва да се приеме, че от страна на административния орган в
процесната заповед са изложени конкретни факти за действаща организация в
търговския обект, с която се нарушават установените задължения във връзка със
спазване финансовата дисциплина и отчетност, които навеждат към квалификация на
търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания при
отчитане на продажбите.
Съдът намира, че подробно и обосновано
административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14
дни, като целта на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и осигуряване
на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти. При определянето на срока е съобразен
принципът на съразмерност и целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на срока е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП. Издаването на
съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти и неотчитането на приходите препятства контролната дейност на
приходните органи и не позволява установяване на фактически реализирания
оборот. Установената касова наличност при извършената проверка и обясненията на
служителя изключват възможността нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС да се квалифицира като еднократно. При индиции, че само в рамките на деня
на проверката не са издадени фискални или касови бележки за плащания в размер
на установената положителна касова разлика, следва да се приеме, че от тези
нарушения са произлезли конкретно определени вредни последици за фиска, спрямо
които прилагането на ПАМ за срок от 14 дни се явява съразмерно. С нея не се засягат
права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за който актът се издава и не е в пряко нарушение на чл.
6, ал. 2 АПК. В случая наличието на неспазването на установеното задължение по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата относно задължението за издаване на касова
бележка е безспорно, поради което са налице установените от закона предпоставки
за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
По изложените съображения, жалбата на „Кронос 21“
ООД се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и своевременно предявеното
от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски, следва
да бъде осъден жалбоподателят да заплати на НАП сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кронос 21“ ЕООД срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-127-0118792/12.05.2022 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при Централно управление на Националната
агенция за приходите.
ОСЪЖДА „Кронос 21“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Виделина“ № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 1,
представлявано от управителя Г.Х.П., да заплати на Националната агенция за
приходите, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/