Решение по дело №7761/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260930
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20202120107761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260930                                                       30.06.2021 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                     пети граждански състав

на тридесети и първи май                                            през  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

                                             Председател: Магдалена Маринова

 

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7761 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от  Я.И.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Ш., против „СПИДИ“ АД ЕИК ……………, със седалище и адрес на управление: ………………., търговски център „Б.“, представлявано от В.Х.М., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 525,54 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди  по договор за куриерски услуги  от 05.10.2020 година, сумата 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 57, 71 лева, представляваща стойността на извършената услуга, поради направена от ищеца рекламация и обявяване от ответника, че пратката е изгубена.  Ищецът е поискал присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба и присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Между ищеца и ответното дружество е сключен неформален договор за куриерски услуги от 05.10.2020 година, за което е издадена товарителница  и касов бон за заплатена стойност на  услугата от 57,71 лева. Пратката е била предадена в офис на дружеството в град Б. на посочената дата и е следвало да бъде доставена до адрес в И..  Изложено е, че в товарителницата е посочено, че се изпраща оптика и че е поставена в кашон. Ищецът твърди, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да достави пратката на посочения адрес, за което направил рекламация. Изложено е, че адресата не е получил оптика с тегло 0,3 кг, а канцеларски материали с  тегло 8, 3 кг. След проверка на случая пратката е обявена за изгубена от ответното дружество, а рекламацията била приета за основателна.  Предложено му е обезщетение в размер от 100 лева, както и възстановяване на сумата за заплатената куриерска услуга. Ищецът счита, че това обезщетение е неадекватно предвид размера на претърпяната вреда, изразяваща се в равностойността на вещта в размер от 1 525, 54 лева. Посочено е, че при сключване на договора не е бил запознат с общите условия на дружеството, не му е обяснено, че предвид високата стойност на пратката трябва да бъде посочена нейната стойност или да се заплати допълнителна услуга – застраховка на международна пратка. Счита, че следва да бъде обезщетен и за претърпените неимуществени вреди. В исковата молба са изложени подробни фактически и правни доводи. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Т.Т.К., е дал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен за разликата над 157,71 лева. Не оспорва факта на сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание, като в частта на отговора относно фактите, счита, че от представените доказателства не може да бъде направен извод за конкретното съдържание на пратката, предвид факта, че оптика е родово определена вещ. Посочва, че услугата е за неуниверсална пощенска пратка „международна куриерска пратка“ . Потребителят не  е заявил услуга „обявена стойност“ като единствено е посочил съдържанието на пратката.  В случай, че той беше обявил ползване на тази услуга отговорността съгласно  ЗПУ би била в размер на  действителната стойност на преките загуби или вреди към деня на тяхното възникване, но не повече от размера на обявената стойност. Уточнено е, че видът на извършената услуга е DPD Ekonomy. След като пратката е била изгубена от името на ответното дружество е изразена готовност за заплащане на обезщетение в размер 157,71 лева, от която сумата от 100 лева, съгласно чл.72.2 от общите условия, в сила от 15.10.2016 година, и сумата 57, 71 лева, представляваща цена  за куриерската услуга. Процесуалният представител на ответника  счита, че посоченият размер на обезщетение е съответен на посоченото в общите условия за този вид пратка, съгласно законовата делегация на чл.85, ал.4 от Закона за пощенските услуги.  Уточнено е, че в случая приложение намират и правилата на Всемирната пощенска конвенция, касаеща обезщетение на потребителите при неизпълнение, съответно лошо изпълнение на договорните задължения на куриера – пощенски оператор. Уточнява, че съгласно чл.22, т.1.6 от Конвенцията при определяне на размера на обезщетението  не се вземат предвид непреките загуби, пропуснати ползи и морални щети. По отношение на възражението от ищеца за това, че не е бил запознат с общите условия на дружеството и по – конкретно, че е можел да обяви стойността на пратката в писмения отговор е посочено, че Закона за пощенските услуги не предвижда задължения за оператора да разяснява на клиентите възможността да поискат допълнителна услуга. В изпълнение на задълженията на дружеството, съгласно закона, общите условия, при които се извършват услугите са обявени на сайта на дружеството и на видно място в конкретния офис. Уточнено е, че ищецът сам е декларирал  с подписа си върху документите, че е бил запознат с общите условия. Поради изложеното от името на ответника процесуалният му представител е поискал да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен за разликата между сумата 157,71 лева до пълния предявен размера на иска за обезщетение за заплащане на обезщетение за имуществени вреди както и да бъде отхвърлен изцяло иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В писмения отговор е посочено,че в тази хипотеза на следва да се присъждат разноски в  тежест на ответната страна, тъй като от името на дружеството е направено всичко възможно, за да не се достига до съдебно разрешаване на спора.

            Страните са посочили доказателства.

            В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Ш. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателност на предявените искове.

            В съдебно заседание ответинкът, чрез процесуалните си представители – адвокат  Б. в първото по делото съдебно заседание и В.К. във второто по делото съдебно заседание поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора от негово име процесуалният му представител излага доводи за неоснователност на претенциите.

            По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

            Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка със Закона за пощенските услуги и са заплащане на обезщетения за имуществени вреди и неимуществени вреди, претърпени в резултат на неизпълнение на задължение на договор за пощенска услуга.

            Предвид становищата на страните по фактите и предвид събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното и приема следните правни изводи:

            По делото не е спорно приемането на рекламацията от страна на ищеца за загуба на пощенска пратка, която той е изпратил от офис в град Б. на  05.10.2020 година до адресат в  И. с товарителница № 1 – 000 5 091 769 706 1 – 900 000 001 00 1 7, за което е заплатил сумата 57, 71 лева.  Видно от документа вещта, която е изпратена е оптика и е поставена в кашон. Ищецът не твърди и не установява, че е декларирал стойността на пратката с оглед ползването на услугата „Обявена стойност“. Услугата, която е ползвана, е куриерска и съгласно посочения §1 т.18 от ДР "Куриерска услуга" е пощенска услуга с добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2, която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните допълнителни услуги, подробно изброени в текста.

            Страните спорят относно приложимия материален закон и конкретно дали при тези факти дружеството следва да обезщетени преките и непосредствени вреди на потребителя от загуба на пратката по общите правила на ЗЗД и ТЗ.

            Видно от общите условия на  дружеството, приети като писмени доказателство /т.48/, раздел “Обявена стойност на пратки“ при поискване от страна на подателя операторът може да предостави допълнителна услуга „обявена стойност“, при която операторът поема задължение да обезщети потребителя за загуба или повреда на пратката по време на транспортирането до размера на обявената стойност. Съгласно т.51  при ползване на тази услуга операторът обезщетява потребителя за действителния размер на преките загуби или вреди, причинени на пратката към деня на тяхното възникване, но не повече от размера на обявената стойност. Операторът не покрива не преки щети  или пропуснати ползи. Разгледана е и хипотеза за обезщетяване на частично увредена пратка, която не е приложима в конкретния случай.

По отношение на твърдението на ищеца, че не са му били предоставени общи условия на дружеството и той не е бил уведомен за възможността да ползва тази услуги беше взето предвид правилото на чл.21, ал.8 от Закона за пощенските услуги, в който е посочено, че пощенските оператори довеждат до знанието на потребителите общите условия на договора, като ги поставят на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски станции и ги публикуват на страницата си в Интернет. От показанията на свидетелката чиито разпит е поискан от ответната страна -  Т.В.Т., работеща за дружеството като регионален мениджър, се установява, че не е ходила в конкретния офис, в който  е приета пратката от няколко месеца, но посочва, че като цяло всички офиси на дружеството изглеждат по един и същ начин като в тях има информационно табло, съдържащо актуални тарифа, общи условия и сертификат. В случая ищецът не твърди, че в конкретния офис не е имало поставени на табло общи условия  или на сайта на дружеството не са били обявени такива общи условия, и не представя доказателства в тази насока.  В съдебно заседание в тази насока от името на ищеца е на правено позоваване на чл.147а от Закона за потребителите, съгласно който  при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.  В ал. 2  е посочено, че съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.  Предвид цитираното правило на чл.21, ал.8 от Закона за защита на потребителите, който е специален закон, уреждащ куриерските услуги, каквато е и услугата предмета на спора,  настоящият състав приема, че следва да бъде приложена специалната норма, а не общата и съответно да се приеме, че  непредставянето на ищеца на препис от общите условия за подпис не е нарушение на тези правила.  Предвид изложеното общите условия са били налични  и на видно място в офиса на ответното дружество.

            В конкретния случай по делото е установено, че пратката е оптика за фотография, за която свидетелят О.М.Д., приятел на ищеца, предполага, че е струвала около 900 – 1000 евро, тъй като доколкото му е известно била демонстративна. В случая, че е закупена от магазин е по – скъпа. Свидетелят е бил заедно с ищеца  в офиса на куриерската фирма, когато е била приета пратката му, адресира до И.. Целта на изпращането й била да бъде продадена на друго лице на посочения адрес, след като била обявена за продажба в Интернет. Относно установяване стойността на пратката са приложени и писмени доказателства, от които се установява, че  ищецът е закупил оптика с марката, посочена и от свидетеля – Elmarit  за сумата 780 евро.             При тези фактически твърдения настоящият състав приема, че  пратката е съдържа вещ – оптика за фотография на стойност, посочена в исковата молба – 1 525, 54 лева, която е изгубена и както беше посочено рекламацията е  приета.

            Съгласно чл.85, т.1 от Закона за пощенските услуги пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на: 1 загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1 т.18 от ДР. В ал.4  е посочено, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите.

             Съгласно чл .72.2 от общите условия  при предявена от потребителя основателна рекламация за повредена, унищожена  или загубена пратка операторът дължи обезщетение, като по отношение  на международна пратка  DPD Economy, каквато е до 100 лева за пратка при представяне на доказателство относно стойността й.

            Предвид изложеното относно пратката, предмет на спора,  обезщетението при загубване, съгласно общите условия на дружеството е 100 лева, при представяне на доказателство относно удостоверяване стойността на пратката и увреждането.  Предвид специалната уредба общите правила не следва да намерят приложение в случая предвид безспорния факт, че не са предостави услугите „обявена стойност“ съгласно общите условия към които препраща закона.

            По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен за сумата 100 лева, представляваща обезщетение и  сумата 57, 71 лева, платени за пратката. Последната сума следва да бъде възстановена по правилото на чл.88 от ЗЗД.

            Тъй като за тези суми видно ответникът е изразил готовност да бъдат заплатени, видно от твърденията на страните и преписите от кореспонденция, настоящият състав приема, че присъждането им не следва да се отрази на отговорността за разноски. По отношение на тези задължения ответникът не е станал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78 от ГПК.

            По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди настоящият състав приема следното:

            Съгласно  Всемирната пощенска конвенция, ратифицирана от Република България,  чл.22, т.1.6, в случай на отговорност при определяне на сумата на обезщетението, което се изплаща, не се вземат под внимание непреките загуби, пропуснатите ползи и морални щети. Поради изричното посочване, че при този вид услуги не се дължи  обезщетение за неимуществени вреди настоящият състав приема, че и този иск е неоснователен.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение, съгласно общите условия, платените разходи за извършване на пратката, а в останалата част до пълния предявен размер на иска за заплащане на обезщетение и за иска за неимуществени вреди претенциите следва да бъдат отхвърлени.

            При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са в размер от 340 лева, видно от приложената фактура и представляват адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,  Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДАСПИДИ“ АД ЕИК ……………, със седалище и адрес на управление: …………….., търговски център „Б.“, представлявано от В. Х.М., да плати на Я.И.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 100 лева /сто лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди  по договор за куриерски услуги  от 05.10.2020 година, поради изгубване на пратката и основателност на рекламацията, сумата 57, 71 лева /петдесет и седем лева, седемдесет и една стотинки/, представляваща сума равностойна на разходи, платени от ищеца за изпращане на пратката, ведно със законната лихва върху посочените сумите, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.12.2020 година до окончателното й плащане.

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от  Я.И.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, против СПИДИ“ АД ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление: …………………, търговски център „Б.“, представлявано от В.Х.М., за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди  по договор за куриерски услуги  от 05.10.2020 година, поради изгубване на пратката и основателност на рекламацията в размер разликата между присъдената на това основание сума от 100 лева /сто лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 1 525,54 лева  /хиляда петстотин двадесет и пет лева, петдесет и четири стотинки/, сумата 100 лева /сто лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради изгубване на пратката, както и претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            ОСЪЖДА Я.И.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „СПИДИ“ АД ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление: …………………….., търговски център „Б.“, представлявано от В.Х.М., сумата 340 лева /триста и четиридесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

                                                                                 

                                                                                             

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.