№ 100
гр. Раднево, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100136 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Г. и А. И. Г.
срещу Б. К. К., с която се предявяват активно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД.
Ищците твърдят, че притежават при условията на съпружеска имуществена
общност лек автомобил Деу Такума с рег. № ********. Твърдят, че на
01.10.2021 г. около 15,30 часа в гр. Раднево на ул. „Георги Кисьов“
/околовръстен път на Раднево/ ответникът Б. К. като управляващ лек
автомобил БМВ 5 Ер Рейхе с рег. № ********, виновно причинил ПТП с
управлявания от ищеца Н. Г. автомобил ДЕУ. Твърдят, че механизмът на
ПТП бил следния: ищецът Н. Г. пътувал със семейния автомобил ДЕУ
ТАКУМА като се движил в посока изток-запад по ул. Георги Кисьов и когато
наближил разклон за ул. „Васил Левски“ се преустроил за извършване на
маневра ляв завой и преди да предприеме маневрата бил ударен в предната
лява част на автомобила си от страна на ответника, който се движил в същата
посока зад ищеца, но предприел маневра по изпреварване на забранена част от
пътя, сигнализирана с пътни знаци и маркировка с непрекъсната осева линия.
Твърдят, че ударът настъпил в насрещното платно за движение, като
ответникът дори се движи със скорост около 140-150 км/час, която била
1
превишена. Твърдят, че след ПТП местопроизшествието било посетено от
двама полицаи на РУ-Раднево, Р.А. и Й.Ч., които констатирали в протокол за
ПТП с пострадали лица, че ответникът е предприел маневра изпреварване, без
да се увери, че изпреварваното МПС няма да промени посоката си на
движение. Твърдят, че вследствие на ПТП собственото им МПС имало
значителни вреди, които го правили негодно за употреба и се наложило
неговото бракуване и прекратяване на регистрацията му. Твърдят, че ищецът
Н. Г. получил от ПТП и травматични увреждания като контузия на главата,
мозъчно сътресение, контузия на поясната област. Твърдят, че на 08.10.2021 г.
ищецът Н. Г. постъпил на лечение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ АД в гр. Стара Загора и бил изписан с
подобрение, а на 09.11.2021 г. постъпил в същото лечебно заведение, за да му
бъде направена операция „деструкция на черепни или периферни нерви“,
след което бил 30 дни на домашно лечение. Твърдят, че ищецът Г. бил
нетрудоспособен общо за 69 дни, като въпреки направената операция и
лечение с медикаменти, към момента още усещал силни болки при резки
движения и затруднения при движение на снагата. Твърдят, че болките били
силни след ставане от сън, като също не можел да се наспива от болки.
Твърдят, че на 01.11.2021 г. изпратили покана на ответника да заплати
доброволно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и
имуществени вреди, но ответникът дори не отговорил на поканата. Твърдят,
че застрахователят на ответникът „Лев Инс“ АД изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1044 лв. за нанесени имуществени вреди, но считат
автомобила на стойност от 4000 лв., тъй като бил основно ремонтиран за 3000
лв. Поради това искат от съда да осъди ответника да им заплати солидарно
сумата от 2500 лв. за причинените имуществени вреди на собственото им
МПС, както и да осъди ответника да заплати на ищеца Н. Г. общо сумата от
5000 лв. причинени неимуществени вреди от ПТП за травматични
увреждания както следва: контузия на главата 1500 лв., мозъчно сътресение
1000 лв., контузия в поясна област 2500 лв., всички суми ведно със законната
лихва от 01.10.2021 г. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. К. К., чрез
адв. П., в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че оспорва
твърденията относно начина за причиняване на ПТП и че е предприел
незаконосъобразна маневра. Твърди, че за ПТП се водило АНД по описа на
2
РС-Раднево във връзка с издадена НП № 21-0327-000693 от 27.10.2021 г. на
началника на РУ-Раднево и прокурорска преписка № 11982/2021 г. на РП-
Стара Загора, ТО-Раднево, по които нямало влезнал в сила акт. Иска
отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността на ответника за
непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка
и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани
имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
С протоколно определение от 13.09.2022 г. съдът е обявил за
окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по
чл. 140 ГПК от 13.04.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил, че не са налице признати, безспорни и ненуждаещи се от
доказване факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: ищците следва да докажат, че са
собственици при режим на СИО на лек автомобил Деу Такума с рег. №
********; твърдения механизъм на настъпване на ПТП на 01.10.2021 г. по
вина на ответника, от който са възникнали материални вреди за ищците в
размер на 2500 лв. за погиване на техния собствен автомобил и за възникнали
травматични увреждания на ищеца Г. контузия на главата, мозъчно
сътресение, контузия в поясна, извършена операция и усещани болки в
продължителен период време, както и размера на неимуществените вреди.
По делото е прието като писмено доказателство свидетелство за
регистрация /голям талон/ от 12.11.2020 г. /л.17/, от който е видно, че лек
автомобил марка Деу Такума, рег. № ********, с рама KLAUF75614K947305,
е регистриран на името на ищеца А. И. Г.. По делото е прието заверено копие
3
на удостоверение за сключен граждански брак от 16.11.2003 г. /л.18/, от което
е видно, че ищците Н. Н. Г. и А. И. Г. са сключили граждански брак на
16.11.2003 г., тоест към момента на регистрацията, съответно придобиването
на МПС, ищците са били в граждански брак, поради което същото е
придобито при режим на СИО.
Относно механизма на настъпване на ПТП по делото са събрани
писмени и гласни доказателства. От приетия констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 01.10.2021 г. /л.6/, снимков материал към него /л.7-8/ и
план-схема на ПТП /л.9/ е видно, че е описано ответникът Б. К. К. при
управление на собствен автомобил БМВ 5 ЕР РЕЙХЕ с рег. № ******** да е
предприел маневра изпреварване без да се убеди, че изпреварваното ППС
няма да промени посоката си на движение, в зоната на кръстовището, където
се е намирало. По делото е прието като писмено доказателство НП № 21-
0327-000693 от 27.10.2021 г. /л.72/ за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на ответника по случая, но от същото не се
установява пряко механизма на деянието. Тези писмени доказателства обаче
като косвени потвърждават установения механизъм на деянието от събраните
гласни доказателства, в това число на свидетели очевидци. От тези
доказателства се установява, че два автомобила Алфа /това е Алфа Ромео,
неустановена по делото чия е/ и БМВ /управлявания от ответника автомобил/
се изпреварвали точно на детелината от паметника към посока трите чучура,
където св. Д. Г. влизал в движението, управлявайки своя автомобил.
Свидетелят е видял, че двата автомобила са карали бързо и взаимно са
правили опити да се изпреварват, или жаргонен език „са се дърпали една
друга“. Св. Г. видял в един момент как „алфата“ се прибрала вдясно и „БМВ“-
то продължило да изпреварва „алфата“, което се случило вече на отбивката
към стадиона, която е на няколко стотин метра от детелината. Тогава
свидетелят Г. видял колата на ищеца Деу Такума с включен ляв
пътепоказател /мигач/ и в този момент набралия голяма скорост автомобил на
ответника БМВ го ударил „със страшна сила“ отпред вляво, в следствие на
което автомобилът на ответникът се качил на шумоизолиращите прегради.
След това разбрал, че на ищеца му станало лошо от удара от ПТП и като
служител на реда, младши инспектор в РУ-Раднево, извикал колегите си от
КАТ.
4
По делото е прието заключение на САТЕ /л.91-109/, от която е видно, че
механизмът на ПТП е следният: на 01.10.2021 г. в светлата част от
денонощието в гр. Раднево по път II-57 в посока изток към запад се е движил
лек автомобил Деу Такума с рег. № ********, управляван от ищеца Н. Г.,
който предприел маневра завиване наляво към ул. Васил Левски. В същото
време зад него и в лентата за насрещно движение и при наличие на
непрекъсната осева линия /тоест е забранено изпреварването/ се е движил
ответникът Б. К. с л.а. БМВ с рег. № ******** със скорост на движение около
92 км/ч и опасна зона на спиране 80 метра. Лекият автомобил Деу Такума
предприема маневра завиване наляво, в който момент лекият автомобил БМВ
е бил на около 32-33 метра от автомобила на ищеца и мястото на удара, което
разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране на БМВ при движение
със скорост от 50 км/ч. Настъпил удар, като мястото на удара се намира върху
платното за насрещно движение, в която лента л.а. БМВ не е имал право да се
намира, най-малко да изпреварва и да се движи със скорост от 92 км/ч в
рамките на населеното място. След удара л.а. Деу Такума се установява в
дясната лента на платното за движение, а л.а. БМВ се отклонява леко наляво
спрямо посоката си на движение, преминава през северния бордюр на
източния разделителен остров и се удря в стълб на информационна табела,
след което пресича лентата за движение, която е предназначена за включване
към ул. Васил Левски и се удря в бетонен парапет с височина около 50 см,
върху който са разположени шумоизолиращи панели и се възкачва върху тях.
В подкрепа на изложения от вещото лице механизъм са приложени и снимки
от ПТП. Вещото лице е посочило, че технически причини за настъпване на
ПТП са предприемане на маневра изпреварване от МПС БМВ в зоната на
кръстовището, при наличие на непрекъсната осева линия и пътен знак В24,
както и движение на л.а. БМВ със скорост по-висока от ограничената за
движение в населено място.
Съдът намира, че свидетелят Д. Г. е безпристрастен, а като свидетел
очевидец е възприел изцяло ПТП, което съдът намира за изцяло
безпротиворечиво установено в изложения по-горе механизъм, в който
смисъл са всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност. Затова
съдът намира, че ответникът е причинил въпросното ПТП чрез нарушаване на
няколко правила на движението в участъка, където освен да е забранено
изпреварването, същият е шофирал неразумно, не е владял управлението на
5
автомобила си, не се е съобразявал с пътните знаци, маркировка и останали
участници в движението. За пълнота съдът намира, че следва да посочи, че в
своята практика дори намира подобно поведение на пътя при нисък
интензитет на обществената опасност като проява на дребно хулиганство, а
при висок интензитет на обществената опасност и за хулиганска проява по
смисъла на чл. 325 НК. Независимо от извършването на административно
нарушение, самото поведение на водач на МПС, управлявайки автомобил
като средство за извършване на престъпно деяние, демонстрира пълно
незачитане на законовия ред /правилата на ЗДвП и правилника по
приложението му/ чрез извършването на тази специфична непристойна
проява/действие, с която грубо нарушаващи обществения ред в сферата на
пътната безопасност и изразяваща се в явно неуважение към обществото, в
частност и на останалите участници в движението, които често стават
невинна жертва на подобно поведение на пътя, за което е ноторно известно и
множеството медийни случаи последните години, назависимо дали
шофьорите употребяват алкохол или опиати.
Съдът намира, че показанията на св. С.А. противоречат на всички
останали доказателства относно обстоятелството, че ищецът Н. Г. не бил дал
мигач да свие наляво. Тук е нужно да се посочи, че дори и да не е бил дал ляв
мигач за завиване наляво, ответникът Б. К. не е имал право въобще да се
намира в лентата за насрещно движение при наличната забрана за това, най-
малко да се движи със скорост около 92 км/ч. В този смисъл и дори да не е
бил пуснал мигач ищецът, то това едва ли би била причина за ПТП.
По отношение на материалните щети по автомобила:
За целта е прието заключение на САТЕ, от което е видно, че пазарната
цена на пострадалия л.а. Деу Такума на ищците е в размер на 2200 лв. По
изчисления на вещото лице към датата на ПТП стойността ремонта на Деу
Такума е в размер на 5704,24 лв., което прави тотална щета по смисъла на КЗ.
Вещото лице е установило, че за скрап е осъществена продажба на стойност
204,12 лв. Вещото лице е установило, че за скрап не е даден целия автомобил,
а са свалени агрегати и възли. Като крайна калкулация вещото лице е
посочило, че имуществената вреда е резултат от пазарната стойност от 2200
лв. с премахната стойност на МПС за скрап в размер на 558,18 лв., или
крайната имуществена вреда за ищците, с които се намалява техния
6
патримониум, е в размер на 1642 лв.
От приетия голям талон на автомобила на ищците е видно, че същият е
бракуван поради настъпила тотална щета от процесното ПТП.
Поради изложените съображения съдът намира, че се установи
имуществена вреда за ищците като собственици на пострадалото МПС Деу
Такума и причинна връзка с ПТП, за което е виновен и отговорен ответникът
Б. К.. Обезвреждането на щетите е за сметка на виновния водач, който в
случая безспорно е ответникът.
Поради това за ищците е налице невъзстановена вреда в размер на 1642
лв. от причиненото от ответника противоправно деяние, която подлежи на
обезвреда съгласно чл. 45 ЗЗД.
С оглед на всичко горепосочено съдът намира, че искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да се уважи в
размер на сумата от 1642 лв. /по 821 лв. за всеки от тях/ като основателен и
доказан, а следва да се отхвърли за разликата до претендираните общо 2500
лв. /1250 лв. за всеки от тях/. Трансформираната вещ в парични средства под
формата на обезщетение има строго личен характер, поради което следва да
се заплати на ищците сумата поравно. Активна солидарност не възниква в
случая.
Ще следва да се уважи иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
за заплащане на законната лихва върху главницата от по 821 лв. от 01.10.2021
г., датата на извършване на деликта и причиняване на вредата до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на неимуществените вреди:
По делото са приети писмени доказателства епикриза /л.10/, болнични
листи /л.11-14/, епикриза /л.15/, от които е видно, че непосредствено от датата
на ПТП ищецът Н. Г. е получил мозъчно сътресение /виж болничния на л.14/
и му е предписано домашно лечение, но тъй като състоянието му се е
влошило на 08.10.2021 г. е постъпил в Клиника по Неврохирургия в Стара
Загора за лечение на комоцио, поради оплакване от главоболие, гадене,
световъртеж и болка в контузени места. Ищецът Н. Г. е бил в последователни
болнични от 01.10.2021 г. до 08.12.2021 г. В периода на домашния болничен
престой ищецът Н. Г. е постъпил втори път в болнично лечебно заведение за
7
оперативна намеса чрез деструкция на черепни и периферни нерви,
вследствие на силна болка в поясната област след травма на гръбнака, която
не се е повлияла от медикаментозното лечение в домашни условия.
По делото е прието заключение на СМЕ, от което е видно, че във връзка
с процесното ПТП от 01.10.2021 г. ищецът Н. Г. е получил травматични
увреждания като контузия на главата, мозъчно сътресение без загуба на
съзнание. Следва да се отбележи, че липсата на загуба на съзнание е посочено
от ищеца и пред болничните служители и записано в първата епикриза.
Според вещото лице тези увреждания са възможни да настъпят от процесното
ПТП. С оглед липсата на доказателства ищецът да е имал тези оплаквания
преди ПТП, то следва да се приеме наличие на пряка причинна връзка между
ПТП и травматичните увреждания.
Според вещото лице по СМЕ контузията на главата причинява болки и
дискомфорт, които обичайно отшумяват след около 2 седмици. Обаче
мозъчното сътресение е функционално разстройство на мозъчната дейност и
трае до 30 дни, но може да се наблюдават в малка интензивност до 3-6 месеца
след травмата, от което се влошава качеството на живот. Поясният радикулит
е бил повод за втората хоспитализация на ищеца, но според вещото лице няма
данни, въз основа на които това увреждане на здравето да се свърже пряко с
ПТП. Въпреки посоченото от вещото лице, съдът намира, че дори да няма
пряка причинна връзка между радикулита и ПТП, със сигурност ударът е
оказал негативно влияние върху хода на това заболяване, което е довело до
необходимост от оперативно лечение на ищеца само 1 месец и нещо след
инцидента.
За установяване на неимуществените вреди по делото са разпитани
свидетели. От показанията на св. Д. Д. се установява, че ищецът Н. Г. се
оплаквал от болки в гръбнака след инцидента, бил в болнични дълго време.
Сутрин като ставал имал болки в главата, кръста и гръбнака. От показанията
на св. Ж. И. се установява идентично, че ищецът Н. Г. е имал болки в главата
и кръста, слагани са му инжекции в областта на гръбначния стълб, но не
помогнали, не работил поне 3 месеца /това е видно от болничните листи/.
Ищецът се оплаквал на свидетеля от проблеми със съня и загуба на
равновесие, което е споделяно на свидетеля и от съпругата на ищеца.
По делото е изслушана ищцата А. Г., която отишла на място след
8
инцидента и видяла съпруга си, който видимо бил добре, но като я видял и
почти загубил съзнание, след което дошла линейка, имал високо кръвно,
боляла го главата и от рамото надолу. След 2 дена започнала да го боли
главата постоянно, гадене, световъртеж и трябвало да лежи, но го приели в
болница. От онзи момент имал много силни болки в кръста и рамото. Имало
вечери, в които ищецът въобще не можел да спи от болки и затова отишъл в
болница да се лекува.
съдът намира, че при така установеното наличие на противоправно
поведение и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалия ищец Н. Г.,
следва да се определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в
страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III
г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). Ищецът е в
работоспособна възраст, на 49 години към датата на ПТП. Установиха се
травматични увреждания, причиняващи болка, дискомфорт, наложили
лечение и болнични в продължение над 2 месеца, постъпване в болнично
заведение за лечение. Тези травматични увреждания неминуемо водят до
болки и неприятни усещания в период повече от 1 месец. Установи се
сътресение на мозъка, комоцио, болки в главата, кръста и гръбнака.
По принцип деликтното обезщетяване преследва пряко за цел
възстановяване на вредните последици, но като неговата вторична последица
е възпиране на членовете от обществото от неправомерно засягане на чужда
правна сфера под страх от репарация на вредните последици. В този смисъл
вредните последици като неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД
следва да възстановяват реалната вреда, чийто размер да постига като своя
последица и превантивна цел, въздържане от последващо извършване на
деликти.
Съдът, в настоящия съдебен състав, с оглед икономическата обстановка
9
в страната, както и с пряко установените настъпили вреди за ищеца като
болки, налагат обезщетяване със сума в размер около 5000 лв. По-нисък
размер на обезщетението нито би могъл да постигне като крайна цел реална
репарация на вредата, нито би имал за последваща цел въздържане от
извършване на подобен род деликти. От друга страна по-висок размер на
обезщетението в случая би довел до нарушаване на принципа на
неоснователното обогатяване, като се има предвид средния към висок
интензитет на ПТП и настъпилите травматични увреждания за човек на
възрастта на ищеца. Самото деяние е извършено изключително лекомислено,
без зачитане на правилата за движение, както и възможните вреди, които
ответникът може да причини на други участници в движението.
Поради това ще следва да се уважи иска на Н. Г. за неимуществени
вреди за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта –
01.10.2021 г., като доказан по основание и размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски за
уважения иск. Такива са сторени в размер на 300 лв. за платена държавна
такса /100 лв. за иска за имуществени вреди и 200 лв. за иска за
неимуществени вреди/, 900 лв. платени възнаграждения за вещи лица по
САТЕ и СМЕ, 800 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие /л.5/. С оглед уважената част от исковете ще се
присъдят разноски на ищците в размер на 1 771,20 лв., тоест поравно за всеки
от тях /885,60 лв./.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът имат право на разноски за
отхвърлената част от исковете. Такива са сторени в размер на 705 лв. платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
23.03.2022 г. /л.33/. Внесеният депозит от 30 лв. за възнаграждение за
свидетел остават налични и при искане от ответника подлежат на връщане,
поради което не се включват към направените от него разноски по делото. С
оглед отхвърлената част от исковете ще се присъдят разноски на ответника в
размер на 80,65 лв. или по 40,33 лв. от всеки от ищците.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА Б. К. К., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, да
заплати на Н. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. „********, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
сумата от 821 лв. (осемстотин двадесет и един лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Дау Такума“ с рег. №
********, която вреда е настъпила вследствие на виновно причинено от Б. К.
К. ПТП на 01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 5000
лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за причинени травматични увреждания – контузия на главата, мозъчно
сътресение и контузия в поясната област /кръст и гръбначен стълб/, която
вреда е настъпила вследствие на виновно причинено от Б. К. К. ПТП на
01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 885,60 лв. (осемстотин осемдесет и пет лева и 60 ст.) сторени
по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за
разликата над 821 лв. до претендираните 1250 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. К. К., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, да
заплати на А. И. Г., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. „********, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
сумата от 821 лв. (осемстотин двадесет и един лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Дау Такума“ с рег. №
********, която вреда е настъпила вследствие на виновно причинено от Б. К.
К. ПТП на 01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 885,60 лв. (осемстотин осемдесет и пет
лева и 60 ст.) сторени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществени вреди за разликата над 821 лв. до претендираните 1250 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. „********, да
заплати на Б. К. К., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 40,33 лв. (четиридесет лева и 33 ст.)
сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. „********, да
11
заплати на Б. К. К., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 40,33 лв. (четиридесет лева и 33 ст.)
сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12