Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 16153 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 03.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 26098/2018г. на СРС, ГО, 141 състав, са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединените искове от „Т.С.”
ЕАД срещу Е.Й.У. с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 1 854, 08 лева, представляващо стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 35, находящ се в
гр. София, жк „********, абонатен номер 098460, за периода от м.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане
и за установяване съществуването на
вземане в размер на 231, 79 лева, представляващо обезщетение за забава в размер
на законната мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 06.12.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 87908/2017г.,
СРС, ГО, 141 състав.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Е.Й.У., в която са релевирани оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че решението е постановено
при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е установена посредством
счетоводна експертиза стойността на доставената в имота топлинна енергия.
Изложено е несъгласие с изводите на вещото лице, че за съществуваващата в
банята щранг-лира следва да се начислява топлинна енергия. Счита, че от страна
на ищеца не са представени годни доказателства по отношение на размера на
претенцията, както и такива установяващи действителния обем на доставената в
имота топлинна енергия. Липсвали и доказателства дали делът на ответника
съответства по стойност на дължимите от етажните собственици задължения, дали
са приложени изискванията на ЗЕ относно дяловото разпределение, какви са били
показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция, както и
какви са били цените на топлинната енергия през исковия период. По тези
съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решени и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Ответникът по
жалбата "Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на същата.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, като стойността на задължението
е определено в съответствие с приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ /в относимата към процесния случай редакасция - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г./ Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване.
На етапа на въззивното производство не е спорно
обстоятелството, че ответникът е титуляр на вещното право на ползване на
процесния имот за исковия период, което се установява и от приетия по делото и
неоспорен договор за дарение на недвижим имот от 11.12.2008г., обективиран в
нотариален акт с № 163, том III, рег. № 23675, дело № 542 от 2008г., по силата
на който ответницата в качеството на дарител си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху дарявания недвижим имот. От
служебно изисканата от първоинстанционния съд справка е видно, че другият
дарител със запазено вещно право на ползване върху имота – М.Е.У., е починал на
26.08.2010г., поради което и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗС от посочената
дата неговото право на ползване е погасено. Следователно за исковия период от
м.05.2014г. до м.04.2017г. единствен вещен ползвател на топлоснабдения имот е
ответницата. Като носител на ограниченото вещно право на ползване върху
недвижимия имот, за който не е спорно, че е топлофициран /същият се намира в
сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа/,
дарителите имат качеството на клиенти на топлинна енергия за процесния период
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Обстоятелството, че трето лице е титуляр на
правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т.нар. „гола
собственост”/ е ирелевантно за конкретната му материалноправна легитимация да
отговаря по предявените искове за стойността на доставената топлинна енергия,
доколкото именно носителят на вещното право на ползване упражнява правомощието
да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските, свързани с
ползването му /чл. 57 от ЗС/. Следователно ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено
е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи
условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден
имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на
посочената по-горе законова разпоредба.
Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се
явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента
на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не
се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност на възраженията на
ответниците за липса на пасивна материална легитимация по предявените искове.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от ответника и съдът го кредитира
изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота,
за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа
годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване,
предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи
топломери трябва да се извършва през две години/. Въз основа на този извод на
вещото лице, неоспорен по предвидения за това ред, съдът приема за неоснователни
релевираните от ответника оспорвания, че количеството на топлинната енергия не
е било измерено коректно, че липсват доказателства за реално доставеното
количество топлинна енергия в имота, че не са приложени изискванията на ЗЕ във
връзка с дяловото разпределение. В заключението е посочено още, че начислените
суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2004г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била
начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и
една изравнителна сметка. За процесния период в имота е имало четири
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. В банята е имало
щранг-лира, за която служебно са начислявани дялови единици. В имота се е ползвала
топла вода, като нейното количество било отчитано въз основа на монтиран
водомер. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004г. за топлоснабдяването,
като същата е определена съобразно действащите за периода норми и ограничения. С
оглед изложеното се налага извод за неоснователност на оплакванията на
жалбоподателя, че по делото не са
ангажирани доказателства, че ищецът има принципната възможност да доставя
топлинна енергия в имота на ответника и че такава в действителност е доставена.
Напротив, не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от заключението
на съдебно-техническата експертиза, че сградата в режим на етажна собственост,
в която се намира процесният имот е топлофицирана, т.е. била е присъединена към
топлопреносната мрежа. Освен това, оспорванията на ответника, че дяловото разпределение
е било извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на
абонатната станция, се опровергават от заключението
на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на
съдебно-техническата експертиза се установява още, че ответникът е давал достъп
до уредите за индивидуално разпределение за отчет, че отчетите са редовно
извършвани и начисляванията при изравняванията са въз основа на реално отчетено
количество топлинна енергия съгласно дяловото
разпределение. Неоснователни са доводите, че изводите на вещото
лице се основават единствено на едностранно съставени от ищеца документи
/фактури и извлечение от сметка/. Напротив, по делото са приети като писмени
доказателства изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни
сметки за потребената топлинна енергия в процесния имот, които не са оспорени
от ответницата. В същите са посочени резултати от изравняването за исковия
период. Неоспорени са и приложените талони за отчети на уреди за дялово
разпределение за процесния период, които са подписани от абоната без забележки.
В този смисъл наведените от жалбоподателката възражения за неизвършено отчитане
на реално доставената и потребена топлинна енергия в имота са неоснователни.
Вещото лице е констатирало, че в банята има щранг-лира
без монтиран уред за дялово разпределение, за която са начислявани служебно
единици по максимална мощност. В случая правилно е приложен редът по т.6.9. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., ДВ, бр. 25 от 2020г./ към Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради-етажна собственост, а именно – при щранг-лира без уред за
дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага разпоредбата по т. 6.5, т.е.
прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. По
тези съображения наведените във въззивната жалба оплаквания за необоснованост
на заключението на съдебно-техническата експертиза в тази част са
неоснователни.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на присъдената с решението на СРС сума за главница в размер на 1 854,
08 лева, представляваща стойността на употребената топлинна енергия с включени
изравнителни сметки, която сума е определена след приспадане на извършените
извънсъдебно плащания по ежемесечно издаваните фактури.
В този смисъл при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете
за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите,
посочени в обжалваното решение. Предвид
липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за
установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава /конкретно
относно изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния
и крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав
препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на решението на СРС в частта
досежно претенцията за лихва.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 551494
от 03.12.2018г., постановено по гр.дело № 26098/2018г. по описа на СРС, ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА Е.Й.У., ЕГН **********,*** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.