РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мичева
ч.гр. дело № 2949 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от З. „А.Б.“ – длъжник
по изпълнителното дело№ 20219200400033, срещу действия на ЧСИ Й.М., изразяващи се
в отказ да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и
съответно пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от
ЧСИ М. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Посочва, че действието, което упълномощеният
представител на взискателите е извършил, е единствено депозиране на молба за
образуване на изпълнителното дело, като други действия не са извършвани. Счита,
че на взискателите се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в чл.10
т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за
образуване на изпълнително дело в размер на 200лв. Моли да се намали
определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар, както и размера на
пропорционалните такси и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство – платена държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Взискателите П.Н.С., А.-Е. С. Е.със
съгласието на своята майка П. С., Н.С. ., С. А. И. и Е.С. И.оспорват жалбата. Посочват,
че жалбоподателят не е платил
доброволно, което е наложило образуване
на изпълнителното дело срещу него. Взискателите са пет лица и за процесуалния
представител е било трудно да събере подписите им при изготвяне на
пълномощното. Посочват, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е
изчислен съобразно минималния размер по действащата Наредба за размера на
адвокатските възнаграждения. В подкрепа
на твърдението си посочва съдебна практика. Молят съда да остави жалбата без
уважение.
ЧСИ
М. е депозирала писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от нея
възнаграждение за адвокат на взискателите не е прекомерно, съответства на
правната и фактическа сложност на делото – пет взискатели и цена на иска
756 058,94лв., а таксите са правилно изчислени. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, на ответниците по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното
изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20219200400033 по
описа на ЧСИ Й.М. , с рег. № 920 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано
по молба на взискателите П.Н.С., А.Е.С.Е., действаща със съгласието на своята
майка П.С.Н.С.Е., С.А.И.и Е.С..И.от 16.11.2020г., подадена чрез пълномощника адв.В.Д.,
срещу длъжника З.„А.Б.“ въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2021г.,
издаден на основание влязло в сила съдебно решение за следните суми: по
120 000лв. за първите трима взискатели и по 50 000лв. за четвъртия и
петия взискатели. Видно от съдържанието на молбата взискателите, чрез
пълномощника си, са възложили на съдебния изпълнител да образува изпълнително
дело за събиране на присъдените суми и на сумата 15 500лв. разноски за
адвокатско възнаграждение. Посочени са банкови сметки за превеждане на сумите. Представен
е договор за правна защита и съдействие за образуване на изпълнително дело и
процесуално представителство, в което е уговорено възнаграждение за
процесуалния представител в размер на 15 500лв. , платимо след изпълнение.
С разпореждане от 27.01.2021г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело и е разпоредил изпращане на ПДИ на длъжника.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 01.02.2021г., с
подлежащи на събиране суми общо в размер на 809 011,43лв., от
които: три главници от по 120 000лв. ведно със законната лихва върху всяка главница
в размер на по 77 232,76лв., дължима за периода 9.10.2014г. -10.02.2021г. ,
две главници от по 50 000лв. ведно със законна лихва върху всяка главница
от по 32 180,33лв. , дължима за периода 9.10.2014г. – 10.02.2021г. , както
и 15 500лв. разноски по изпълнителното дело и 37 452,49лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.02.2021г.
На 27.01.2021г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до „Алианц банк България“ АД като е наложила запор върху банковите
сметки на длъжника.
На 03.02.2021г. Банката е изпълнила
наложения запор и е привела по сметката на ЧСИ от сметката на длъжника сумата 808 090,85лв.
С възражение от 02.02.2021г. длъжникът
по изпълнението е възразил по размера на приетия хонорар на процесуалния
представител на взискателя от 15 000лв., като е поискал да бъде намален до
200лв. Поискал е да бъде намален размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от 10.02.2021г. ЧСИ М. е
намалила размера на адвокатското възнаграждение от 15 500лв. на
12 000лв. Посочила е, че адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с
минималния размер адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за минималните
размери адвокатски възнаграждения – събраната главница е в размер на
756 058,94лв. Отделно от това взискателите са пет, а длъжникът е заплатил
дължимите суми след получаване на поканата за доброволно изпълнение. ЧСИ не се е произнесла досежно искането за
намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Постановлението е връчено на длъжника на
15.02.2021г.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали
сумите за прието адвокатско възнаграждение и такси е подадена чрез ЧСИ до СГС
на 22.02.2021г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва, и е
срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Жалбата е подадена в
срок.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми,
които са приети от ЧСИ за плащане. Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№
1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови
такси / и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия
по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят е
поискал и съдебният изпълнител е
извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на
търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, длъжникът не
отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е
образувано преди плащането, то извършените от ЧСИ действия по образуване на
изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно изпълнение и налагане
на запор върху сметките на длъжника, са все необходими действия. Поради това и
начислените такси по т.1, т.5 , т.9 от ТТРЗЧСИ се дължат от длъжника. Тези
действия са извършени от ЧСИ.
Длъжникът отговаря за разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай на
основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като в
производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателите е извършил
едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист и пълномощно.
Други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от
адвоката на взискателите. Претендираният
адвокатски хонорар, дори и след намаляването му от ЧСИ в размер на 12 000лв. се
явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения
размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г.,
който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и съответното на
свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се признае на
процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално представителство
по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител на
взискателя. Обстоятелството, че
взискателите са пет, а материалния интерес, който подлежи на събиране в
изпълнението, е 756 058,94лв. няма
значение досежно извършените от процесуалния представител действия по това дело
– подадена е една молба. Трудът по събиране на подписи на упълномощителите
взискатели се включва в действието по образуване на изпълнителното дело.
Производството по присъждане на
обезщетенията в СГС и САС е било с фактическа сложност, но за положения труд
СГС е присъдил в полза на процесуалния представител на ищците, сега взискатели,
следващото се адвокатско възнаграждение. Производството по изпълнението не е с
правна или фактическа сложност и няма основания за присъждане на по-високо от
минималното адвокатско възнаграждение за положения труд. Фактът, че
взискателите са платили на адв. М.Д. 107 600лв. не задължава нито ЧСИ,
нито съда, нито длъжника да им възстановят тази сума. Посоченото от адв.Д.
решение на СЕС по присъединени дела С-427/16 и С-428/16г. не е относимо към
настоящия случай. Не е договорено или
присъдено адвокатско възнаграждение под минималния размер по Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждения.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да
се намали, като се отрази намаления размер приет адвокатски хонорар. Таксата по
т.26 се начислява върху сбора от: сумата по изпълнителния лист 756 058,94лв.
и адвокатското възнаграждение от 200лв. ЧСИ не е представило справка или
разпореждане, с което да е определило таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. В поканата за
доброволно изпълнение до длъжника е посочено като разноски по изпълнението
сумата от 37 452,49лв., като не е диференцирано кои такси са включени в
тази сума. Има издадена фактура за 66лв. такси, от което следва, че таксата по
т.26 следва да е разликата между общия размер разноски по изпълнението
37 452,49лв. и авансово внесените от взискателите такси по т.1, т.5 и т.9
от ТТРЗЧСИ в размер на 66лв. Т.е. определената от ЧСИ такса по т.26 съдът
приема да е 37 386,49лв. Тази такса не е правилно изчислена. Прилагайки
правилото на т.26 б.“е“ от Тарифата - За изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: над 100 000
лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв., дължимата такса по т.26
върху сумата 756 258,94лв. е 18 345,18лв. без ДДС или 22014,22лв. с
ДДС. Ведно с начислените такси по т.1, т.5 , т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 66лв. с
ДДС, длъжникът дължи на ЧСИ разноски по изпълнението в размер на 22 080,22лв.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
На основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се следват разноски в това
производство в размер на 75лв. - държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение 50лв. Претендираният размер от 200лв.
юрисконсултско възнаграждение е прекомерен и не се следва на
жалбоподателя.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
Постановление
за разноски от 10.02.2021г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920, район на действие СГС, по
изпълнително дело № 20219200400033, с което е постановен отказ да се намалят
приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на адв. В.Д., САК, от
12 000лв. на 200лв. и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
размера на приетото адвокатско възнаграждение на адв.В.Д., дължимо за
изпълнителното дело, и размера на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както следва:
адвокатското възнаграждение от 12 000лв. на 200лв. , таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 37 386,49 лв. с ДДС на 22014,22лв.
с ДДС.
ОСЪЖДА П.Н.С.,ЕГН
**********, А.Е.С.Е., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка П.С.Н.С.Е.,
ЕГН **********, С.А.И., ЕГН ********** и Е.С.И., ЕГН ********** да заплатят на З.„А.Б.“,
ЕИК ********сумата
75лв. разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в
това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната
тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки
съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият
текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява
разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от
съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито
съда биха допуснали.
В конкретният случай таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху събраната сума в изпълнението – 756 058,94лв.
по изпълнителен лист. Всички други суми, събрани от съдебния изпълнител, вкл. адвокатското
възнаграждение, прието в изпълнението, са разноски по изпълнението и те не се
включват в сумата, върху която се изчислява размера на окончателната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира
приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски
в това производство следва да се остави без уважение.
Съдия: