Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 10.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от съдията адм. д.№ 147
по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във вр.
с чл.21 ал.2, във връзка с чл.20 ал.4 т.1, във вр. с чл.20 ал.4 т.8 от Закон за
насърчаване на заетостта.
Производството е образувано по жалба на И.Н.Ф. от гр.Шумен срещу Решение
от 12.01.2022 год. на Директора на Дирекция "Бюро по труда"-гр. Шумен,
с което е прекратена регистрацията му като безработен с рег. № 10049575 от
13.07.2021год., потвърдено с Решение №30-03-14-17189/15.05.2023г. на Директор
на Дирекция „Регионална служба по заетостта“- гр.Варна. В жалбата се излагат
доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
поради постановяването му при липса на мотиви и при неправилна преценка на
фактическите обстоятелства, неправилно приложение на процесуалния закон и в
противоречие с материалния закон и целта на закона. Сочи се още, че актът не е
бил надлежно връчен на адресата и същият е узнал за съществуването му във
връзка с друго съдебно производство. Отправя се искане за отмяна на обжалвания
акт и присъждане на деловодни разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, като
изпраща процесуален представител адв.К.. Поддържа се жалбата и се претендират
разноски по списък.
Ответникът- Директор на Дирекция "Бюро по труда"– гр.Шумен,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. В молба от 11.09.2023г., от упълномощен представител юрисконсулт В.Р.,
се твърди неоснователност на предявената жалба, поради наличие на всички
предпоставки за прекратяване регистрацията на жалбоподателя като безработен и
при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и
моли същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че жалбоподателят не е положел
необходимите усилия да получава и приема кореспонденция с ДБ-Шумен или обаждане
по телефон, като служител се е опитал да се свърже с него, но лицето не се
отзовало. Като не се е явил на среща с трудов посредник на дата, посочена в
Плана за действие и не е уведомил за промяна в статуса му на безработен, лицето
не е изпълнило чл.20 ал.4 т.1 от ЗНЗ. Моли се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, включително намиращите се в адм.д.№
363/22г. по описа на настоящия съд, приобщено по делото, съдът установи от
фактическа страна следното:
От жалбоподателят И.Ф. било подадено
Заявление-декларация за регистрация № 10049578/13.07.2021г. поради прекратено трудово
правоотношение, считано от 03.06.2021г. С Разпореждане № 271-01-1954-1/03.08.2021г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП Шумен на НОИ, на
жалбоподателят е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.07.2021г.
до 13.06.2022г., въз основа на негово заявление вх.№271-01-1954-1/29.07.2021г.
Видно от План за действие на безработно
търсещо работа лице, приложен на стр.32 по делото, жалбоподателят се съгласил
да участва във всички съвместно планирани действия и бил уведомен, че при отказ
от участие в изпълнението на плана на действие, регистрацията му в Бюрото по
труда ще бъде прекратена. От попълнените графи в Плана става ясно, че
безработният се явил на пет насрочени и проведени срещи през периода от месец
август до месец декември 2021г., като на последната от тях на 09.12.2021г. е било
предвидено разглеждане на алтернативни работни места със срок на действие-
11.01.2022г. Това била датата на последващото му явяване в ДБТ- Шумен, което задължение
жалбоподателят не изпълнил. Видно от заверено копие от Трудова книжка и
Споразумение за прекратяване на трудов договор, на 18.01.2022г., жалбоподателят
започнал да полага труд по трудово правоотношение с „Кей Пи Ди Телеком“ ЕООД.
С Решение на
Директора на ДБТ-Шумен от 12.01.2022г., считано от 11.01.2022г. била прекратена
регистрацията на жалбоподателя рег.№ 10049575/13.07.2021г. с мотиви-
неизпълнение на препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в
плана за действие. Решението било съобщено чрез поставяне на таблото за съобщения
в ДБТ Шумен, като на същото от обратната му страна е отбелязано, че
жалбоподателя е търсен еднократно на телефон № ********** на 12.01.2022г. и
телефонът е изключен.
На 12.09.2022г.
в ТП на НОИ от жалбоподателя било подадено Заявление вх.№ 1019-27-4625 за
възстановяване на обезщетение за безработица с нова регистрация в ДБТ Шумен от
09.09.2022г. след прекратено последващо трудово правоотношение на 01.09.2022г.
Въз основа на подаденото заявление с Разпореждане № 271-00-1954-3 от
16.09.2022г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Шумен, на основание чл.54ж ал.1 от КСО, във връзка с чл.3 ал.8 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица /НОИПОБ/– прекратяване на регистрацията от Агенцията
по заетостта и липса на оставащ период на дължимо ПОБ, било отказано
възстановяване на изплащането на отпуснатото с Разпореждане №
271-01-1954-1/03.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП Шумен на НОИ парично обезщетение за безработица на жалбоподателя. Разпореждането
на ръководителя на осигуряването за безработица било потвърдено от Директора на
ТП на НОИ Шумен с Решение № 2153-27-192/17.10.2022год. по административен ред. С
Решение № 75 от 22.05.2023г., постановено по адм.д.№ 363/23г., настоящият
състав отменил така постановените административни актове с мотива, че Решението
за прекратяване на регистрация на безработно лице, предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство, не е влязло в сила, понеже не е било връчено
на адресата, като това е предпоставка за постановяване на отказ за
възстановяване на изплащането на отпуснато ПОБ при приложението на чл.54ж ал.1
т.2 от КСО.
С жалбата по настоящото дело се оспорва
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричния текст на чл.21 ал.2 от ЗНЗ. Същата е подадена
от лице с правен интерес и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването
на решението на горестоящия орган. Срочността на подадената жалба се установява
от представените по двете дела писмени доказателства, от които е видно, че първоначално
издаденият административен акт не е връчен по реда на чл.18а ал.4 от АПК и жалбоподателят
е узнал за оспореното решение едва в хода на съдебното производство по адм.д.№
363/23г. на АдмС Шумен, като е предприел оспорване по административен ред в
законовия срок. Постановеното решение от горестоящ орган не е връчено чрез
пощенски оператор, като отново незаконосъобразно е била предприета процедура за
връчване чрез съобщение на таблото за обявления по реда на чл.18а ал.10 от АПК,
без да са изчерпани възможностите за съобщаването му по друг ред при надлежно посочен
в жалбата съдебен адрес, телефон и електронен адрес. В полза на жалбоподателя
следва да се приеме, че жалбата пред съда е депозирана в законовия срок. С
оглед на изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като разгледана по
същество същата се явява основателна
по следните съображения:
Съгласно
чл.168 ал.1 от АПК, след като е сезиран с оспорване, съдът извършва цялостен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт. Това се
налага и с оглед принципа за служебното начало в административния процес,
въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл.46 от АПК сочи
основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във
всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така
вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт,
съдът приема следното:
При извършената на основание чл.168 АПК
служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл.146 АПК, съдът намира, че той е издаден от
компетентен орган- Директорът на дирекция "Бюро по труда"- гр.Шумен
/Заповед № 326/10.12.2020г. на Изпълнителен директор на „Агенция по заетостта“-
София/, с материална и териториална компетентност съгласно чл.21 ал.1 от ЗНЗ,
във вр. чл.18 ал.1 и т.23 от Приложение № 3 от Устройствен правилник на
Агенцията по заетостта. Според чл.21 ал.1 ал.2 от ЗНЗ, регистрацията се
прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията
по заетостта, като решенията по ал. 1 се издават, изпълняват и обжалват по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК определя
необходимото съдържание на административния акт, издаван в писмена форма, като
в т.4 от цитираната законова разпоредба е предвидено, че актът следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, следователно, при
хипотезата на прекратяване на регистрацията на оспорващия като безработен
административният орган е длъжен да изложи ясни и конкретни мотиви относно
фактическите и правни основания, обуславящи прекратяването на регистрацията.
Съгласно чл.20 ал.1 от ЗНЗ, лицата, които са
регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия
посредник, както и действията и сроковете в плана за действие. Съгласно чл.20
ал.4 т.1 от Закон за насърчаване на заетостта, регистрацията на безработните
лица се прекратява в случаите, когато не се изпълнят препоръките на трудовия
посредник или действията и сроковете в плана за действие.
Оспореното решение от 12.01.2022год. на
Директора на ДБТ- гр. Шумен не съдържа ясно и мотивирано изложение на
фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на някоя от хипотезите на
чл.20 ал.4 т.1 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработно лице, посочена
като правно основание. Органът бланкетно е вписал текста на разпоредбата в
цялост, а именно неизпълнение „препоръките на трудовия посредник или действията
и сроковете в плана за действие“ без да посочи кой от ясно дефинираните
фактически състави е налице. Едва в решение на горестоящ административен орган
става ясно, че хипотезата е по третото предложение, а именно неспазване на
сроковете в плана за действие, изразяващи се в неявяване на безработното лице
на среща по график на 11.01.2022г. В случая, като е постановил прекратяване на
регистрация на оспорващия като безработен, без да спази предвидената в закона
процедура и без да изложи фактически и правни основания за това, задълженият по
смисъла на чл.21 ал.1 от ЗНЗ субект е издал административния акт в нарушение на
административно-производствените правила и на изискванията за форма съгласно
чл.21 ал.2 от ЗНЗ, във вр. с чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Липсата на съображения, мотивиращи
действителното волеизявление на органа е съществен порок на административния
акт, тъй като препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност и обуславя
отмяната му само на това основание. Неизлагането на мотиви в самия
административен акт не би съставлявало съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му
се съдържат в съпътстващите го материали, което липсва в случая. Недопустимо е
едва в съдебната фаза по съществото на спора и в писмени бележки, административният
орган да излага съображения и да въвежда наличието на конкретна визирана в
чл.20 ал.4 т.1 от ЗНЗ предпоставка за прекратяване на регистрацията, като по
този начин се цели последващо мотивиране на постановеното прекратяване на
регистрацията на безработно лице.
Следва да се отбележи за пълнота, че
отразеният на обратната страна на решението, опит за връзка по телефон от
служител на ДБТ е вероятно по повод вече издаденото решение за прекратяване на
регистрацията и неговото връчване, а не касателно неявяването на срещата с
трудов посредник предходния ден, каквито аргументи се съдържат в решението на
Директор на Дирекция РСЗ Варна. Също, видно от подадено от регистрираното
безработно лице заявление, предхождащо постановяването на решение за
прекратяване на регистрацията, жалбоподателят е бил посочил свой електронен
адрес, което не отговаря на изложеното във фактическата част на решението на
горестоящия орган, че липсва такъв.
Правото на гражданите, търсещи работа да
се регистрират като безработни в ТП на АЗ, гарантирано с нормите на ЗНЗ може да
бъде ограничавано единствено при наличие на изчерпателно изброените в закона предпоставки
за прекратяването на регистрацията, като административният орган е длъжен при
всяко положение да установява и посочва релевантните за отказа факти и
обстоятелства. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за
незаконосъобразност на оспореното Решение от 12.01.2022 год. на Директора на
Дирекция "Бюро по труда"-гр.Шумен, поради което същото ще следва да
бъде отменено.
При този
изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 1142.00лв.,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 12.01.2022 год. на
Директора на Дирекция "Бюро по труда"-гр. Шумен, с което е прекратена
регистрацията на И.Н.Ф. с ЕГН: ********** от гр.Шумен като безработен с рег. №
10049575 от 13.07.2021год. от 11.07.2021г., потвърдено с Решение №30-03-14-17189/15.05.2023г.
на Директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“- гр.Варна.
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта- гр.София да заплати на И.Н.Ф. с ЕГН: ********** *** разноски по делото-
сумата 10,00лв./ десет лева/,
представляваща платена държавна такса и сумата 1042,00лв./хиляда четиридесет и два
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: