№. 284 / 6.8.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
06.08.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 30.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Цекова
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 200 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.213 от Кодекса за застраховане/отМ./ и чл. чл. 274, ал. 1 т.1 КЗ /отМ./, и чл.86 ЗЗД.
Ищецът, ,. Е. Р. Е. Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. „. К. №. 4., чрез процесуалния представител Л. Д. -. М., юрисконсулт, е предявило иск ПРОТИВ: Р.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска: 143,13 (сто четиридесет и три лева и 13 ст. ), с правно основание: чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК.
В исковата си молба твърди, че на 28.04.2015 г. около 20:20 ч. ответникът, управлявайки М. „. Н. с рег. №. XXXX , предприема излизане от ред паркирани коли, като в противоречие с разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП не подсигурява достатъчно странично разстояние и удря паркираното М. „. С.“ с рег. №. XXXX Произшествието се е осъществило в гр. Монтана, в ж.к. Плиска на паркинга при Бл. №. 10, вх. Б, като е съставен Констативен протокол №. 1508227/08.05.2015 г.
В следствие от удара върху „М. Мерцедес С.“ с рег. №. М0767АР са нанесени имуществени вреди -. охлузена предна броня.
Към момента на произшествието за увреждащия автомобил „. Н.“ с рег. №. XXXX е била налице сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ,. Е. Ре“ ЕАД (с предходно фирмено наименование ,,ХДИ 3астраховане" АД). В качеството си на застраховател по така посочената застраховка и по предявена претенция ,. Е. Ре" ЕАД образува преписка по щета №. xxxx xxxx и на основание чл. 226 от КЗ /отМ./ на 03.07.2015г. изплатило на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 94,72 лв. Констатираните щети в пряка причинно-.следствена връзка с инцидента са описани в опис-.заключение, приложено към настоящата молба. За ликвидиране на щетата направихме разноски в размер на 15.00 лв., т.е. по горепосочената щета са изплатили общо сума в размер на 109,72 лв.
С оглед обстоятелството, че видно от съставения за ПТП протокол длъжникът е управлявал застрахования лек автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от К3 (отМ.) застрахователят -. ищец има правото да получи платеното застрахователно обезщетение от водача на това превозно средство.
С цел доброволното уреждане на възникналата ситуация, изпратили на длъжника покана за заплащане на сумата в 14 дневен срок от получаването на писмото. Писмото е получено на 13.05.2016 г., което означава, че считано от дата 28.05.2016 г. длъжникът е в забава. За периода от 28.05.2016г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът дължи мораторна лихва за забава. С настоящата искова молба претендират ищецът да им заплати тази мораторна лихва за периода 24.10.2016 до 24.10.2019 г. За така посочения период размерът на лихвата съобразно изчисление с калкулатора на сайта на НАП твърдят да е 33,41 лв. (прилага извадка от изчислението). Дължимите суми не са заплатени и до момента.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът Р.К.Л. дължи на ,. Е. РЕ" ЕАД сума в размер на 109,72 лв. застрахователно обезщетение за ПТП от дата 28.04.2015 г., по която е образувана преписка по щета №. xxxx xxxx , както и сума в размер на 33,41 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2016 г. -. 24.10.2019г., както и законна лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда до окончателното заплащане на сумата.
Претендират разноски в заповедното и исковото производство -. към момента изразяващи се в държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Р.К.Л.,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по предявените искове, не са направени оспорвания, не са заявени и искания за събиране на доказателства. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява, не e оспорена и истинността на представените документи.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2679/2019 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл. 410 и сл ГПК по представени към заявлението писмени доказателства. Следва да бъде уточнено, че липсва възражение от страна на длъжника в заповедното производство. На същия е връчена чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение. На заявителя е указана възможността на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, като в срок е предявен специалният установителен иск.
Ищецът, е предявил положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане, предвид установяването, че на 28.04.2015 г., около 20:20 ч. ответникът, управлявайки М. „. Н. с рег. №. М 61 xxxx ВА, предприема излизане от ред паркирани коли, като в противоречие с разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП не подсигурява достатъчно странично разстояние и удря паркираното М. „. С.“, с рег. №. XXXX Произшествието е осъществено в гр. Монтана, в ж.к. Плиска на паркинга при Блок №. 10, вх. Б, като е съставен Констативен протокол №. 1508227/08.05.2015 г. От съставения за ПТП протокол е установено, че ответникът е управлявал застрахования автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма. Изплатено е застрахователно обезщетение за пострадалия автомобил. На основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отМ./ застрахователят има право да получи платеното застрахователно обезщетение от водача, управлявайки автомобила си след употреба на алкохол.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-.късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен. При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2, във връзка с ал.4 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, по реда на чл. 414 ал.4, във връзка с ал.3 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. №. 2679 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, или при връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по реда на чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като уведомлението по чл.47 ал.5 ГПК представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК– чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л. 21 и 22 от делото лично, и не е представил в срок отговор на исковата молба, същата е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 12.06.2020 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1615 от 30.10.2019 година по ч.гр.д.№. 2679 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и съобразно направеното искане в настоящото производство.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и в рамките на заявеното в исковото производство и признато за установено.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.10.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на ,. Е. Р. Е. Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. „. К. №. 4., за следните суми: 109,72 лв., представляващи застрахователно обезщетение за ПТП от дата 28.04.2015 г., по която е образувана преписка по щета №. xxxx xxxx , както и сума в размер на 33,41 лв. -. мораторна лихва за периода 24.10.2016 г. -. 24.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1615 от 30.10.2019 година по ч.гр.д.№. 2679 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Р.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ,. Е. Р. Е. Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. „. К. №. 4., сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1615 от 30.10.2019 година по ч.гр.д.№. 2679 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Р.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ,. Е. Р. Е. Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. „. К. №. 4., сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: