№ 678
гр. П***, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д***а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220102342 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „А1 Б***я” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С***, 1309, район И***, ул. „К***” ***,
представлявано от А*** В*** Д***- Главен изпълнителен директор и М*** М***
Изпълнителен директор, чрез адвокат И.Й., със съдебен адрес: гр. С***, 1000, ул. Ц*** К***
***, хотел Р*** ***, против ТПК „Първи май“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: обл. П***, общ. С***, гр. С***, п.к. ***, бул./ул. „Б***я“ ***, представлявано
от Й. СЛ. Ц.- председател, като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, на основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК, по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на дружеството, в общ размер от сумата от 384,48 лева,
представляваща: 264,48 лева /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и осем
стотинки/ - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор *** за периода
21.09.2019г. - 20.07.2020г. и 120 лева /сто и двадесет лева/ - неустойка за неизпълнение на
договор ***, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 908/20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на
Районен съд- гр. Пазарджик.
С протоколно определение от 12.01.2022 г. съдът е прекратил производството по гр.
д. № 2342/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик в частта, касаеща претенцията до
размера на 165,48 лева - месечни такси и потребление на услуги по договор *** за периода
21.09.2019 г. - 20.07.2020 г., за мобилен номер ***. Съдът е обезсилил, на основание чл. 415,
ал. 5 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 1653/2021 г. на РС П*** Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 908 от 20.05.2021 г. в частта за сумата до размера от
1
165,48 лева - месечни такси и потребление за използвани услуги по договор *** за периода
от 21.09.2019 г. - 20.07.2020 г.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът и ищецът са сключили
договор за използване на мобилни услуги № ***, партида ***, ID на договор ***. За всяка
отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения. Сочи, че по договора за процесния период са използвани
следните услуги: мобилен номер *** с месечна абонаментна такса 8.25 лева без ДДС и
мобилен номер *** със стандартна месечна такса 20 лева без ДДС и промоционална такса
14.30 лв. без ДДС. С Анекс от 25.02.2019 г. към договора срокът на ползване на номера е
продължен за нов двугодишен срок - до 25.02.2021 г.. Твърди, че до септември 2019 г.
абонатът е заплащал използваните мобилни услуги, след което е спрял да плаща. По
договора били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 264,48 лева -
фактура № ********* от дата 24.10.2019 г., период на фактуриране 21.09.2019 г. -20.10.2019
г., с падеж 23.12.2019 г., на стойност 21.05 лева; фактура № ********* от 25.11.2019 г., с
падеж 24.01.2020 г., период на фактуриране 21.10.2019 г. – 20.11.2019 г., на стойност
27,06 лева; фактура № ********* от 26.12.2019 г., с падеж 24.02.2020 г., период на
фактуриране 21.11.2019 г. – 20.12.2019 г., на стойност 27,06 лева; фактура № ********* от
23.01.2020 г., с падеж 23.03.2020 г., период на фактуриране 21.12.2019 г. – 20.01.2020 г., на
стойност 27,06 лева; фактура № ********* от 24.02.2020 г., с падеж 24.04.2020 г., период
на фактуриране 21.01.2020 г. – 20.02.2020 г., на стойност 27,06 лева; фактура № *********
от 24.03.2020 г., с падеж 23.05.2020 г., период на фактуриране 21.02.2020 г. – 20.03.2020 г.,
на стойност 27,06 лева; фактура № ********* от 24.04.2020 г., с падеж 23.06.2020 г.,
период на фактуриране 21.03.2020 г. – 20.04.2020 г., на стойност 27,06 лева; фактура №
********* от 26.05.2020 г., с падеж 25.07.2020 г., период на фактуриране 21.04.2020 г. –
20.05.2020 г., на стойност 40,04 лева; фактура № ********* от 24.06.2020 г., с падеж
23.08.2020 г., период на фактуриране 21.05.2020 г. – 20.06.2020 г., на стойност 27,06 лева и
фактура № ********* от 24.07.2020 г., с падеж 22.09.2020 г., период на фактуриране
21.06.2020 г. – 20.07.2020 г., на стойност 13,97 лева.
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията си по договора за заплащане на
използваните мобилни услуги същият е прекратен считано от 06.08.2020 г. на основание т.
54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 Б***я“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б***я“ ЕАД по стандарти
GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на
договора по вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок
на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена
2
като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без
отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване
на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За
неустойката била издадена сметка № ********* от 06.08.2020 г. на стойност 120 лева, в
която са начислени 6 месечни такси по 20 лева за номер *** за периода 06.08.2020 г. (датата
на предсрочно прекратяване на договора) до 25.02.2021г. (уговорената дата на ползване) за
оставащите 6 месеца от срока.
Посочва, че тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение на основание чл.414 ГПК, е предявил и настоящия иск.
Във връзка с всичко изложено сочи, че е подал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, където било образувано ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на съда.
Срещу издадената заповед за изпълнение, било подадено от длъжника възражение в
законоустановения срок, поради което за ищецът възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба от пълномощник- адвокат Л*** Р*** с която
излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция за сумата в
размер на 99 лева месечни такси за ползване на услуга *** по договор *** за периода от 21.09.2019 г. до
20.07.2020 г.. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, като счита
предявените искове за неоснователни.
Твърди, че при разговор по телефона с представител на „А1 Б***я“ ЕАД М*** Т*** е
поискал образец на заявление за прекратяване на договора с Оператора преди изтичане на
срока му. При получаване на този образец го попълнил на 22.08.2019 г. и на 23.08.2019 г. го
изпратил чрез счетоводителя на кооперацията по електронна поща на имейл адреса му:
************@**.**. Сочи, че Заявлението с искане за прекратяване на договора а „А1
България“ ЕАД № *** и анекса към него го е подал на основание чл.52 от Общите условия
за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществената мобилна наземна мрежа на „А1 България“ ЕАД, като всички тези действия
касаят мобилен номер ***. Сочи, че в ИМ ищецът изявявал претенции и за друг мобилен
номер, който не фигурирал в сключения договор и анекс към него. Моли съда да
постановите решение, с което да не уважава иска на „А1 България“ ЕАД предявен към ТПК
„Първи май“ гр. С*** в размер на 384,48 лева, от които 264,48 лева за използване на
мобилна услуга и 120 лева за неустойки. Представя доказателства.
В допълнителен отговор от ответника, във връзка с депозираното уточнение на ищеца
сочи, че отразеният мобилен номер *** е за устройство за ползване на интернет. Ттвърди, че
първоначалният договор е бил 12 месеца, тъй като операторът преценил, че устройството
след този срок било негодно за използване.
Сочи, че в цитирания от ищеца договор от 2013 г. № *** е изтекъл достатъчен по
време и до днешна дата срок, така че устройството било невалидно, а това не била СИМ
3
карта за мобилен телефон и претенциите за продължаване на договора по точка 5.2.3 от
Приложението и посочения договор е невалиден. В договора била посочена лична карта с
несъществуващ номер.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването за ответника се
явява Й. СЛ. Ц. – председател на ТПК „Първи май“.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени се установява, че между „А1 България“ ЕАД
/Теленор/ и ответника – ТПК „Първи май“ са сключени следните договори - договор за
използване на мобилни услуги № ***, партида ***, ID на договор *** от 27.03.2014 г.,
приложение № 1 към договора от 27.03.2014 г., приложение № 2 към договор програма „М-
Клас“, договор № *** от 25.02.2019 г., анекс към последния договор от 25.02.2019 г., както и
договор № *** от 08.11.2013 г. и приложение № 1 към него – активирани условия за
ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел Мобилен интернет.
От посочените доказателства се установява, че на ответното дружество са били
предоставени за ползване мобилни услуги за мобилен номер *** и мобилен номер *** – за
мобилен интернет.
По отношение на мобилен номер *** се установява, че дружеството ищец е поело
задължението да предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги,
срещу заплащане за горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на
дружеството в размер на 20 лева без ДДС и промоционална такса 14,30 лева без ДДС. По
делото е приложено заявление за прекратяване на договор, депозирано от ответното
дружество до ищцовото дружество, съгласно което е заявено желание за прекратяване на
договор за мобилен номер ***, считано от 22.08.2019 г.
По отношение на мобилен номер *** – за мобилен интернет се установява, че
дружеството ищец е поело задължението да предоставя на абоната за срок от 12 месеца
далекосъобщителни услуги, считано от 08.11.2013 г. срещу заплащане за горепосочения
мобилен номер, съгласно Общите условия на дружеството, за абонаментен план „Мтел
Мобилен интернет М“, в размер на 9,90 лева с ДДС. В раздел 5, т.2.3 от Приложение № 1
към договор № *** от 08.11.2013 г. – Активирани условия за ползване на ценови пакети за
пренос на данни Мтел Мобилен интернет е уговорено, че в случай, че в рамките на
последния месец таксуващ периода от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено
оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на
този срок……ползването на услугите продължава за неопределен срок при същите условия
и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие от всяка от страните
без неустойка.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение.
4
Ответникът не е оспорил, че не е получил препис от същите.
На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответника следните
фактури: фактура № ********* от дата 24.10.2019 г., период на фактуриране 21.09.2019 г. -
20.10.2019 г., с падеж 23.12.2019 г., на стойност 21.05 лева; фактура № ********* от
25.11.2019 г., с падеж 24.01.2020 г., период на фактуриране 21.10.2019 г. – 20.11.2019 г., на
стойност 27,06 лева; фактура № ********* от 26.12.2019 г., с падеж 24.02.2020 г., период на
фактуриране 21.11.2019 г. – 20.12.2019 г., на стойност 27,06 лева; фактура № *********
от 23.01.2020 г., с падеж 23.03.2020 г., период на фактуриране 21.12.2019 г. – 20.01.2020 г.,
на стойност 27,06 лева; фактура № ********* от 24.02.2020 г., с падеж 24.04.2020 г.,
период на фактуриране 21.01.2020 г. – 20.02.2020 г., на стойност 27,06 лева; фактура №
********* от 24.03.2020 г., с падеж 23.05.2020 г., период на фактуриране 21.02.2020 г. –
20.03.2020 г., на стойност 27,06 лева; фактура № ********* от 24.04.2020 г., с падеж
23.06.2020 г., период на фактуриране 21.03.2020 г. – 20.04.2020 г., на стойност 27,06 лева;
фактура № ********* от 26.05.2020 г., с падеж 25.07.2020 г., период на фактуриране
21.04.2020 г. – 20.05.2020 г., на стойност 40,04 лева; фактура № ********* от 24.06.2020 г.,
с падеж 23.08.2020 г., период на фактуриране 21.05.2020 г. – 20.06.2020 г., на стойност 27,06
лева и фактура № ********* от 24.07.2020 г., с падеж 22.09.2020 г., период на фактуриране
21.06.2020 г. – 20.07.2020 г., на стойност 13,97 лева.
От назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена
от страните се установява, че ответникът е ползвал мобилни номера *** и ***. Вещото лице
е посочило, че до дата 01.04.2020 г. мобилните услуги са били активни. На 01.04.2020 г. има
спиране на изходящи обаждания поради неплащане - Collection Partial Suspend. На
02.06.2020 г. - спиране на изходящи и входящи обаждания – Suspended и на 06.08.2020 г.
услугите са прекратени. Вещото лице посочва, че сметките за неустойка се начисляват
автоматично, по предварително зададени параметри. По отношение на отчитането на
разговорите при обаждания в и от Б***я посочва, че се извършва автоматично от мрежата на
А 1.
В съдебното заседание вещото лице поддържа депозирано заключение и допълва
същото, като посочва, че по отношение на картата с мобилен номер – *** не може да се даде
конкретен отговор какъв тип консумация и изобщо имала ли е през процесния период от
време, но услугите са били активни от гледна точка на това, че тази карта има възможността
да използва интернет. Посочва, че СИМ картата е била активна до 06.08.2020 г. и е имало
възможност, ако се сложи в телефон да заработи и да се ползва по предназначение.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
5
ч.гр.д. № 1653/2021 г., по описа на РС П***, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника ТПК
„Първи май“ в срок е подадено възражение. Искът е предявен в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен
интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или в контекста на горното в тежест на ищеца по установителните
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД, следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните в производството по сключен договор за използване на мобилни услуги № ***,
партида ***, ID на договор ***, като срокът му бил продължен с две години с Анекс от
25.02.2019 г., че през процесния период по договора и анекса към него са използвани услуги,
чрез мобилен номер *** с месечна абонаментна такса 8,25 лева без ДДС и мобилен номер
*** със стандартна месечна такса 20 лв. без ДДС и промоционална такса 14.30 лв. без ДДС,
размерът на уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на сключения
договор за мобилни услуги; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът
на претендираната неустойка и изискуемостта на вземанията, както и размерa на
претендираните суми за всеки един от мобилните номера, чрез които са използвани
мобилните услуги.
Не е спорно между страните, че са сключили договори за използване на мобилни
услуги № ***, партида ***, ID на договор ***, договор № *** от 25.02.2019 г. като срокът
му бил продължен с две години с Анекс от 25.02.2019 г., че ответникът е използвал мобилен
номер ***, със стандартна месечна такса 20 лв. без ДДС и промоционална такса 14.30 лв.
без ДДС. Не е спорно, че страните са сключили и Договор № *** от 08.11.2013 г. и
Приложение № 1 към него – Активирани условия за ползване на ценови пакети за пренос на
данни Мтел Мобилен интернет, както и че ответникът е използвал мобилен номер ***.
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „А1 България“ ЕАД - мобилен оператор и ответника
– потребител по сключените помежду им договори. Договорите са подписани от страните по
тях. Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе,
като срок, описание на услугите, тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са
предадените активни СИМ карти, които дават /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата
и услугите на мобилния оператор. Представените договори като частен диспозитивен
документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях
като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД
договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с
6
подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. С това „А1 България“ ЕАД е изпълнило задълженията си. Освен това е
издал на ответника фактури за дължимите задължения. В подкрепа на възникналото
облигационно правоотношение между страните е и направеното признание от ответника в
проведеното съдебно заседание, че до момента на прекратяването на договора за мобилен
номер *** е заплащало задълженията си към ищеца.
Съдът счита, че договор № *** от 08.11.2013 г. е продължил действието си в
процесния период. Не е спорно, че първоначално този договор е сключен за период от 12
месеца, считано то 08.11.2013 г., но изрично в раздел 5, т.2.3 от Приложение № 1 към
договор № *** от 08.11.2013 г. е уговорено, че ползването на услуги продължават за
неопределено време, т.е. договорът се превръща в безсрочен. От ответника не бяха
ангажирани никакви доказателства, че е предприел действия по неговото прекратяване,
както е сторил с договора касаещ мобилен номер ***. Следва да се посочи, че не води до
нищожност на договор № *** от 08.11.2013 г. неправилното посочване на номера на личната
карта на председателя на ответника, в какъвто смисъл има направено възражение.
Безспорно от сравнението на представеното копие на лична карта на председателя на
ответната кооперация и номера на личната му карта вписан в договора е налице
разминаване, но следва да се отбележи, че другите данни за индивидуализация на клиента са
коректни – посочено е правилно ЕГН на председателя на ответната кооперация, ЕИК,
седалище и т.н.. Също не бе оспорена и автентичността на процесния договор, т.е. същият е
подписан от Й.Ц. – председател на кооперацията.
По претенцията за заплащане на сумата в общ размер на 99 лева месечни такси за
използване на услуга *** по договор *** за периода от 21.09.2019 г. – 20.07.2020 г., съдът
намира, че от изложеното по-горе, по категоричен начин се установява, че сумите се дължат
от ответника. По делото по категоричен начин се доказа, че операторът е изпълнил
основното си задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си за периода, през
който се претендират сумите, както и възможност да ползва мобилни услуги чрез посочения
мобилен номер. Възраженията за недължимост на сумата направени с отговора на исковата
молба са неоснователни. Вещото лице е категорично, че СИМ картата е била активна до
06.08.2020 г. и е имало възможност, ако се сложи в телефон да заработи и да се ползва по
предназначение, т.е. ищецът е изпълнил задължението да предостави мобилни услуги на
ответника. Ирелевантно за предмета на делото е дали ответникът е поставил предоставената
СИМ карта в устройство или не. До датата на приключване на съдебното дирене ответникът
не е ангажирал доказателства относно установяване факта на плащане на претендираната
сума от 99 лева, за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги. Не бяха
ангажирани и никакви доказателства от ответника, че не дължи сумата, както и не бе
оспорен дължимият размер.
Във връзка с горното съдът намира, че искът се явява основателен, поради което
ответникът дължи сумата в размер на 99 лева месечни такси за използване на услуга по
договор *** за периода от 21.09.2019 г. – 20.07.2020 г., за мобилен номер ***.
7
Относно иска с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да установи наличието на клауза за
компенсаторна неустойка при неизпълнение на договора поради незаплащане цената на
услугата от страна на ответника, както и размера на неустойката.
При установяване на горното ответникът следва да докаже изпълнение на договорите
за мобилни услуги сключени с ищцовото дружество.
Съгласно т.3.5 от Анекс към договор № *** от 25.02.2019 г., ако достъпът до мрежата
бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонат, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абоната, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на ползвателя. Страните не спорят, че договорът е прекратен
предсрочно по заявление на ответника от 23.08.2019 г..
Съдът намира, че по отношение на неустоечната клауза е налице противоречие с
добрите нрави. Изхождайки от вида на насрещните престации, мобилният оператор се
задължава да предостави на абоната ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а абонатът - да я заплати, но само срещу предоставена услуга. Следователно, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предостави ползването на услугата,
и дори в повече, тъй като неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса,
а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Уговорената по този начин неустойка излиза извън присъщите й функции, създава
условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за
справедливост. Такава уговорка за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция: Решение № 110
от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 193 то 09.05.2016 г.
по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Съдът достигна до извод, че ищецът претендира вземане в размер на 120 лева,
основано на недействителна договорна клауза, поради което претенцията следва да се
приеме за неоснователна, а искът да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съразмерно на уважената част на исковите претенции. В този смисъл
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 141,63 лева,
от която сумата в размер на 57,94 лева разноски в исковото производство и сумата в размер
на 83,69 лева разноски в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени
8
направените в производството разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция. Такова искане от ответника обаче няма.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК
във вр. с чл.79 ЗЗД, по отношение на ТПК „Първи май“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: обл. П***, общ. С***, гр. С***, п.к. ***, бул./ул. „България“ ***,
представлявано от Й. СЛ. Ц.- председател, че съществува вземане на „А1 България” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, 1309, район И***, ул. „К***” ***,
представлявано от А*** В*** Д***- главен изпълнителен директор и М*** М***
изпълнителен директор, за сумата в размер на 99 лева месечни такси за използване на
услуга по договор *** за периода от 21.09.2019 г. – 20.07.2020 г., за мобилен номер ***, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК № 908/20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2021
г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415
ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на
ТПК „Първи май“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. П***, общ. С***, гр.
С***, п.к. ***, бул./ул. „Б***я“ ***, представлявано от Й. СЛ. Ц.- председател, че
съществува вземане на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С***, 1309, район И***, ул. „К***” ***, представлявано от А*** В*** Д***- главен
изпълнителен директор и М*** М*** изпълнителен директор, за сумата в размер на 120
лева /сто и двадесет лева/ - неустойка за неизпълнение на договор ***, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 908/20.05.2021
г. по ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ТПК „Първи май“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: обл. П***, общ. С***, гр. С***, п.к. ***, бул./ул. „Б***я“ ***,
представлявано от Й. СЛ. Ц.- председател, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С***, 1309, район И***, ул. „К***” ***,
представлявано от А*** В*** Д***- главен изпълнителен директор и М*** М***
изпълнителен директор, сумата в общ размер на 141,63 лева, представляваща сторените
разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9