Присъда по дело №1151/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 147
Дата: 29 ноември 2024 г. (в сила от 16 декември 2024 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20244430201151
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 147
гр. Плевен, 29.11.2024 г.
В ИМ*** НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадес***и дев*** ноември през две хиляди
двадес***и ч***ърта година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участи*** на секр***ря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
и прокурора Д. Ив. М.
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело от
общ характер № 20244430201151 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Б. В. - роден на *** година в град Плевен,
живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през
периода от месец януари 2023 година, включително, до месец септември 2024
година, включително, в град Плевен, като осъден с Решение № 1919 от
30.12.2022 година по ГРД № 5092 от 2022 година по описа на Районен съд -
Плевен да издържа свой низходящ - дъщеря си Б. П. В., родена на *** година,
съзнателно не изпълнил задължени*** си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 пълни месечни вноски по 220 лева или общо 1 980 лева –
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, поради ко*** и на основание чл. 183 ал. 1
от НК вр. с чл. 54 от НК във вр. с чл. 42 А от НК го ОСЪЖДА на наказание
ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
По чл. 42 А ал. ІІ т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес в град Плевен, ул. „***“ *** *** 3, *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при
периодичност два пъти седмично;
1
По чл. 42 А ал. ІІ т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Б. В. - роден на *** година в град Плевен,
живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че
през периода от месец октомври 2023 година, включително, до месец януари
2024 година, включително, в град Плевен, като осъден с Решение № 1919 от
30.12.2022 година по ГРД № 5092 от 2022 година по описа на Районен съд -
Плевен да издържа свой низходящ - дъщеря си Б. П. В., родена на *** година,
съзнателно не изпълнил задължени*** си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 4 пълни месечни вноски по 220 лева или общо 880 лева, като
на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА в тази част на повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Б. В. със сн*** по-горе самоличност за
ВИНОВЕН в това, че през периода от месец януари 2023 година,
включително, до месец януари 2024 година, включително, в град Плевен, като
осъден с Решение № 1919 от 30.12.2022 година по ГРД № 5092 от 2022 година
по описа на Районен съд - Плевен да издържа свой низходящ - сина си В.П.В.,
роден на *** година, съзнателно не изпълнил задължени*** си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 13 пълни месечни вноски по 200 лева
или общо 2 600 лева – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, поради ко*** и на
основание чл. 183 ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК го осъжда на наказание
ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
По чл. 42 А ал. ІІ т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес в град Плевен, ул. „***“ *** *** 3, *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при
периодичност два пъти седмично;
По чл. 42 А ал. ІІ т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия П. В.
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно:
ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
По чл. 42 А ал. ІІ т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес в град Плевен, ул. „***“ *** *** 3, *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при
периодичност два пъти седмично;
2
По чл. 42 А ал. ІІ т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №147, постановена по НОХД № 1151/2024г. по описа на
Плевенски районен съд.

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия П.Б.В.
от гр. Плевен с ЕГН********** за това, че: 1.) През периода от месец януари 2023г.
(включително) до месец януари 2024г.(включително), в гр. Плевен, като осъден с Решение
№1919/30.12.2022г. по гр. д. №5092/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен да издържа
свой низходящ- *** си Б.П.В., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 пълни месечни вноски по 220 лева или
общо 2 860лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и 2.) През периода от месец януари
2023г. (включително) до месец януари 2024г.(включително) в гр. Плевен, като осъден с
Решение №1919/30.12.2022г. по гр. д. №5092/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен да
издържа свой низходящ - сина си В.П.В., роден на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 пълни месечни
вноски по 200 лева или общо 2 600лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Плевен поддържа обвинението против
подсъдимия В.. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин факта на неизпълнение на задължението за издръжка от страна на подсъдимия в
размер на повече от две месечни вноски по отношение на всяко от децата му – Б.П.В. и
В.П.В. и пледира да бъде признат за виновен по всяко от повдигнатите му обвинения за
извършени престъпления по чл. 183, ал. 1 от Наказателни кодекс. Предлага за всяко от
престъпните деяния да му бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл. 54 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което на осн. чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, след което
и на осн. чл. 23, ал.1 от НК да му бъде определено едно общо наказание, а именно три
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК да бъде
отложено с тригодишен изпитателен срок.
Частният обвинител Х.П. лично и чрез пълномощника си – адв. А.З. поддържа
повдигнатите против подсъдимия обвинения за извършени престъпления по чл. 183, ал.1 от
НК като счита същите за доказани по несъмнен и категоричен начин. Моли съда да му
определи и наложи наказание по справедливост.
Подсъдимият П.Б.В. в правото си на лична защита посочва, че би могъл да дава на
децата си по 100,00 лева от следващия месец. При осигуреното му от съда право на
последна дума заявява, че е виновен и: „ако имам тези пари ще ги давам“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
1
съвкупност, взе предвид становището на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Б.В. е роден на *** година в град Плевен, живее в същия град,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН
**********.
През 2004 година подсъдимият П. В. и свидетелката Х.П. заживели в условията на
фактическо брачно съжителство. През *** година се родило първото им дете - *** им Б.В.а,
а през *** година се родил *** им В.В.. През 2020 година отношенията между подсъдимия и
свидетелката П. силно се влошили и през месец април същата година тя напуснала
семейното жилище в гр. Плевен като се установила, заедно с двете деца в дома на своите
родители. За известен период от време свидетелката П. отишла да работи в Кралство
Великобритания. Докато отсъствала от страната, за децата се грижила нейната майка, а
после и подсъдимият В.. През 2021 година свидетелката П. се върнала окончателно в
РБългария и направила опит отново да заживеят заедно с подсъдимия В., но след упражнено
физическо насилие над нея те се разделили окончателно. Тогава тя подала искова молба в
Районен съд - гр. Плевен за уреждане на родителските права над двете деца, тяхното
местоживеене и дължимата за тях издръжка. С Решение № 1919/30.12.2022 по гр. дело №
5092/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, упражняването на родителските права над
децата Б. и В. било предоставено на *** - свидетелката П.. Със същия съдебен акт,
подсъдимият В. бил осъден да заплаща на низходящите си чрез тяхната майка и законен
представител - свидетелката Х.П. месечна издръжка в размер на 220,00лв. за *** Б.В.а и
200,00лв. за *** В.В.. Подсъдимият П. В. не изплатил нито една вноска считано от влизане в
сила на съдебното решение - 19.01.2023г. На 05.10.2023г. ***та на подсъдимия В. – Б.П.В.
навършила пълнолетие. Стойността на дължимата издръжка *** Б.В. от месец януари 2023г.
включително до навършаване на пълнолетието и възлиза на девет пълни месечни вноски по
220,00 лева или общо в размер на 1980,00 лева. Неизплатената издръжка от подсъдимия В.
по отношение *** му В.П.В. за времето от месец януари 2023г. (включително) до месец
януари 2024г.(включително) в гр. Плевен възлиза на тринадесет пълни месечни вноски по
200,00 лева или общо в размер на 2 600,00 лева.
По случая е било образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.
От приобщените по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по
2
делото писмени доказателства, сред които: Удостоверение за раждане на Б.П.В. (род. на
***г.), Удостоверение за раждане на В.П.В. (род. на ***г.) и Решение №1919/30.12.2022г. по
гр. д. №5092/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, влязло в законна сила на
19.01.2023 година се установява, че подсъдимият П. В. и свидетелката Х.П. са родители на
децата Б.В.а и В.В. Установява се също така, че с Решение № 1919/30.12.2022 по гр. дело №
5092/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, влязло в законна сила на 19.01.2023
година упражняването на родителските права над децата Б. и В. било предоставено на *** -
свидетелката П., както и че подсъдимият В. бил осъден да заплаща на низходящите си чрез
тяхната майка и законен представител - свидетелката Х.П. месечна издръжка в размер на
220,00лв. за *** Б.В.а и 200,00лв. за *** В.В., считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Видно от останалите, приобщени към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства: Справка с вх. №30620 от
07.11.2024г. на ТД на НАП-В. Търново, офис Плевен, ведно с приложената към същата
заверена „Справка актуално състояние на действащи трудови договори на подсъдимия за
периода от 01.01.2023г. до 31.01.2024г.“, Справка с вх. ***715/30.10.2024г. на Агенция по
заетостта, Справка с вх. ***716/30.10.2024г. на Агенция по заетостта е че през
инкриминирания период подсъдимият В. е работел по трудово правоотношение в
търговското дружество „***“ООД-гр. Плевен “ ЕООД, в търговското дружество „***“ЕООД-
гр. Плевен, в търговското дружество „В ***“ЕООД-гр. Ботевград и в търговското дружество
„***“ЕООД-гр. Плевен и е реализирал трудови доходи, както и че през посочения период не
е бил регистриран като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ – Плевен.
Съдът обсъди и ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Х.В. П. и Б.П.В. и дадените от подсъдимия обяснения.
Съдът приема с доверие показанията на свидетелите Х.В. П. и Б.П.В. като обективни,
взаимно допълващи се и пресъздаващи факти от значение за делото, които са възприети
лично и непосредствено. От същите се установява, че почти през цялата през
инкриминирания период, а именно от месец януари 2023г. (включително) до месец януари
2024г.(включително) подсъдимият не е изпълнявал задължението за издръжка по отношение
на децата си – Б. и В., произтичащо от влязлото в законна сила Решение №1919/30.12.2022г.
по гр. д. №5092/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен.
Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия П.Б.В., като съобрази, че същите освен
доказателствено средство са и средство за защита. След като ги прецени самостоятелно и в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства намери, че следва да бъдат
кредитирани с доверие като убедителни, но намира, че не допринасят за доизясняване на
фактическата обстановка по делото, тъй като задълженията му за ползвани услуги от „В и
3
К“, личните му задължения към банки и други институции за ползвани кредити и подобни
не са от естеството да се противопоставят на императивно установеното от законодателя
задължение за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, визирано в разпоредбата на чл.
143, ал.2 от СК. Съгласно цитираната правна норма: „Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.“.
От правна страна:
От цялостния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на събраните
доказателства, всяко едно поотделно и всички в тяхната съвкупност, съдът достигна до
несъмнения извод, че подсъдимият П.Б.В.: 1.) през периода от месец януари 2023 година,
включително, до месец септември 2024 година, включително, в град Плевен, като осъден с
Решение № 1919 от 30.12.2022 година по ГРД № 5092 от 2022 година по описа на Районен
съд - Плевен да издържа свой низходящ - *** си Б.П.В., родена на *** година, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 пълни
месечни вноски по 220,00 лева или общо 1 980 лева - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 183 ал. 1 от НК и 2.) през периода от месец януари 2023
година, включително, до месец януари 2024 година, включително, в град Плевен, като
осъден с Решение № 1919 от 30.12.2022 година по ГРД № 5092 от 2022 година по описа на
Районен съд - Плевен да издържа свой низходящ - сина си В.П.В., роден на *** година,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 13 пълни месечни вноски по 200,00 лева или общо 2 600 лева - престъпление по чл.
183 ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е формално и продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във формата на бездействие и то трайно и непрекъснато
в определен период от време. За начало на извършеното се приема изтичането на срока, от
който подсъдимият се е превърнал в неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски.
Следователно изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват
доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при
условията, посочени в решението на съда. Целта е да се създадат възможно най-
благоприятни условия за отглеждането на *** и получаването на образование. По този
начин е защитено и правото на родителя, поел родителските права, за оказване на
материална подкрепа на неговото дете.
4
Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен този, който
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски. В процесният случай това е подсъдимият.
Той е задължен с Решение №1919/30.12.2022г. по гр. д. №5092/2022г. по описа на Районен
съд - гр. Плевен, влязло в законна сила на 19.01.2023 година да заплаща на низходящите си
чрез тяхната майка и законен представител - свидетелката Х.П. месечна издръжка в размер
на 220,00лв. за *** Б.В.а и 200,00лв. за *** В.В., считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Безспорно се установява, че на
05.10.2023 година *** – Б.П.В. е навършило пълнолетие, което се явява настъпване на
законово условие за прекратяване на присъденото с цитираното съдебно решение издръжка
по отношение на ***та на подсъдимия.
Следва да се подчертае също, че задължението за издръжка има за цел на *** да се
осигури постоянен, сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание.
Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне
отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, в настоящия случай е налице.
Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово
затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет
на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово
ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на
издръжката е да се осигурят средства за съществуването на ***. Задължението на родителя
за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер, тъй
като това е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Аргументи в
тази насока могат да бъдат открити в съдебната практика, където се посочва, че за
реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без
значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка
родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и други. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца. Същата е изискуема през течението на целия месец,
за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което
е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал
задълженията си за издръжка, произтичащи от влязлото в села Решение Решение
5
№1919/30.12.2022г. по гр. д. №5092/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен по
отношение на *** си Б.П.В. за периода от месец януари 2023 година, включително, до месец
септември 2023 година включително в размер на девет месечни вноски по 220,00 лева,
възлизащи в общ размер от 1980,00 лева и по отношение на сина си В. П.ов Бойчев за
периода от месец януари 2023 година, включително, до месец януари 2024 година
включително в размер на 13 месечни вноски по 200,00 лева, възлизащи в общ размер от
2 600,00 лева, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна
на осъществени състави на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял именно
този резултат, тъй като е предвиждал неизбежното неизпълнение на своето задължение и
пряко го е целял.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия В. по отношение на собствените му действия и
незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
Ето защо съдът призна подсъдимия П.Б.В. от град Плевен с ЕГН ********** за
виновен в това, че 1.) през периода от месец януари 2023 година, включително, до месец
септември 2023 година, включително, в град Плевен, като осъден с Решение № 1919 от
30.12.2022 година по ГРД № 5092 от 2022 година по описа на Районен съд - Плевен да
издържа свой низходящ - *** си Б.П.В., родена на *** година, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 пълни месечни
вноски по 220,00 лева или общо 1 980,00 лева - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и 2.)
през периода от месец януари 2023 година, включително, до месец януари 2024 година,
включително, в град Плевен, като осъден с Решение № 1919 от 30.12.2022 година по ГРД №
5092 от 2022 година по описа на Районен съд - Плевен да издържа свой низходящ - сина си
В.П.В., роден на *** година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 13 пълни месечни вноски по 200,00 лева или общо 2 600,00
лева - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
При установените по делото факти, съдът призна подсъдимия П.Б.В. за невиновен в
това, че през периода от месец октомври 2023 година, включително, до месец януари 2024
година, включително, в град Плевен, като осъден с Решение № 1919 от 30.12.2022 година по
ГРД № 5092 от 2022 година по описа на Районен съд - Плевен да издържа свой низходящ -
*** си Б.П.В., родена на *** година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 4 пълни месечни вноски по 220 лева или общо 880
6
лева, като на осн. чл. 304 от НПК го оправда в тази част на повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
По индивидуализация на наказанието:
За всяко от осъществените от подсъдимия П.Б.В. престъпления по чл. 183, ал.1 от
НК, съдът на основание чл.183, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК го осъди на наказание
“Пробация” при следните пробационни мерки: 1.) по чл.42а, ал.11, т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес град Плевен, ул. „***“ *** ***, *** за срок от 6 месеца при
периодичност два пъти седмично и 2.) по чл.42а, ал.11, т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. При определяне вида и
размера на всяко от наложените наказания съдът взе предвид приложимата санкционна
разпоредба, подбудите на подсъдимия, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, а
именно чистото му съдебно минало, искрено заявеното желание на подсъдимия в бъдеще да
не допуска неизпълнение на вмененото му с влязло в законна сила съдебно решение
задължение и трудовата му ангажираност.
На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия В. да изтърпи едно
общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда, а именно “Пробация” при
следните пробационни мерки: 1.) по чл.42а, ал.11, т.1 от НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес град Плевен, ул. „***“ *** ***, *** за срок от 6 месеца при периодичност два
пъти седмично и 2.) по чл.42а, ал.11, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
Съдът счита, че така определеното и наложено наказание е справедливо,
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението, както и че именно тази съвкупност от мерки за контрол и въздействие е
подходяща да повлияе превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна,
както на осъдения, така и върху другите членове на обществото.
По изложените съображения СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7
Съобщи за изтекли лични данни