РЕШЕНИЕ
№ 1178
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330103873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на П. И. Б., ЕГН **********, от ***************, да бъде признато за установено по
отношение на ответника „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, с правно
основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 26 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
В исковата молба са изложени твърдения, според които, между страните имало сключен
договор за потребителски кредит под № ************от дата 16.07.2019 година. По силата
на договора, ищецът получил в заем 900 лв. и се задължил да върне тази главница, ведно със
126 лв. възнаградителна лихва и 585 лв. като стойност на доставени от ответника в пакет
„допълнителни услуги“. Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10 и 11 от същия закон; че са недействителни клаузите на чл. 9 от
договора, предвиждащи възнаграждение на кредитора за пакета допълнителни услуги, тъй
като заобикалят закона, в частност, нормата на чл. 19 от Закона за потребителския кредит, и
че клаузата на чл. 9 от договора е нееквивалентна, поради което нарушава добрите нрави по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Затова се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 9
от договора , предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги, и да се присъдят
сторените по делото разноски, включително хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
1
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация –
плащането на 900 лева в полза на Б., но отрича пороци на договора или отделните му
клаузи.
Установителни искове с правно основание по чл. 26 от ЗЗД, предл. 1 и предл. 2 и чл. 22 от
ЗПК, и чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
Исковете са допустими, ищецът има интерес от исканото установяване. По същество,
съдът съобрази:
Копие от договора е представено на чл. 8 от делото; установява се от същото, че ищеца е
полачил назаем сума от 900 лева, която следвало да бъде върната с лихва, на девет равни
вноски от по 114 лева , или общо 1026 лева, при посочени в договора лихвен процент от
32.45 % и годишен процент на разходите от 34.92 %. Договорът е сключен на дата
16.07.2019г и предвид характера му ( той попада под дефиницията на чл. 9 от ЗПК ) по
отношение на него е приложим Закона за потребителския кредит, в редакцията му към
датата на сключване ( ДВ , изм., бр. 17 от 26.02.2019 г ).
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което ,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не трябва да
надхвърля повече от 50.05 %. В приложеното под № 1 към договора фигурира годишен
процент на разходите от 34.92 %, и общ размер на всички плащания. С това посочване
формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК; в договора фигурират реквизитите
по чл. 11 от ЗПК и нищожност на същия на основанието по чл. 22 от ЗПК не може да бъде
установена. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как
точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането
му е законоустановена ( приложение № 1 към закона). В тази връзка съдът следва да
отбележи , че размера на договорната лихва е един от елементите на годишния процент на
разходите съгласно приложението № 1 към закона , тоест, той е регламентиран
позитивноправно и затова съдът не споделя довода на ищеца, че размера на лихвата от
32.45 % на годишна база съставлява противоречие с добрите нрави.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
2
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 4.2 от общите условия ) за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Пространно изложените в исковата молба твърдения за нищожност на клаузата в договора,
предвиждаща възнаграждание на кредитора нямат отношение към действителността на чл. 9
от същия договор, чиято хипотеза е различна по съдържание.
Нищожна е обаче на основанието по чл. 143 ал. 1 т . 20 от Закона за защита на
потребителите клаузата на чл. 9 от специалните условия на договора , която предвижда
безусловно задължение за плащане на възнаграждание на кредитора за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит и такова за „динамично плащане“ на част от вноските.
Такива клаузи са по дефиниция нееквивалентни, тъй като налага задължение на длъжника –
потребител, срещу което същият не получава насрещна престация. С оглед казаното, съдът
следва да приложи нормата на чл. 143 ал. 1 т. 20 от Закона за защита на потребителите и да
прогласи само нищожност на клаузата на чл. 9 от специалните условия на договора между
страните. Няма данни тези клаузи да са индивидуално договорени, ответникът не оказва
такива преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Клаузата на чл. 9 от специалните условия надоговора е нищожна и поради заобикаляне на
закона, в частност императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Според заключението
на вещото лице, при включването на размера на тези две плащания в годишния процент на
разходите , той ще се оскъпи почти пет пъти и ще надхвърли прага от 50.05 % ( ще стане
464.28 % на годишна база ).
Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответното дружество. На адвоката на
ищеца се присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
Признава за установено спрямо „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет.
5, че в отношенията на това дружество с ищеца П. И. Б., ЕГН **********, от
***************, е нищожна на основанието по чл. 146 във връзка с чл. 143 ал. 2 т . 20 от
Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 9 от договор за кредит номер
MAX_**************** от дата 16.07.2019г.
Осъжда „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, да заплати на П. И. Б., ЕГН
**********, от ****************************, сумата от 170 лева разноски по делото .
Осъжда „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, да заплати на адв.
*************** , адрес на дейност *********************** , сумата от 300 лева хонорар
по делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4