№ 114
гр. гр.Несебър, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН вр. 226 вр. чл. 224 АПК вр. чл. 63в от
ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Д.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. ********, срещу Наказателно постановление № 42/03.07.2023г. на директора на
РИОСВ Бургас, като е върнато за повторно разглеждане със задължителните указания с Решение №
3631 от 13.05.2024г. по КНАХД № 606/2024г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата
се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, вкл.
поради недоказаност на нарушението. От съда се иска НП да бъде отменено. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият орган - директора на РИОСВ Бургас, заема становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че НП е правилно и законосъобразно. Моли да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва като прекомерно адвокатското
възнаграждение, претендирано от другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател – „Д.“ ЕООД, е концесионер (по силата на Договор за концесия
на морски плаж – на л. 14 – л. 40 от делото) на плаж „**********“. От дружеството било изпратено
уведомление (до различни институции, сред които и РИОСВ Бургас), находящо се на л. 59 – л. 61
от делото, входирано в РИОСВ Бургас на 08.11.2022г., че ще бъдат предприети мерки за
предпазване на пясъчното покритие на морския плаж – чрез специализирана техника. На
25.11.2022г. било изготвено уведомление от Министерството на туризма до „Д.“ ЕООД, че
заявеното намерение не следва да бъде изпълнявано, без да са предоставени в Министерството на
1
туризма положителни становища и указания от РИОСВ Бургас и от Басейнова дирекция
„Черноморски район“. От РИОСВ Бургас е изготвено писмо до „Д.“ ЕООД изх. № БРЗТЗЗ-703 (2)
от 02.12.2022г. (на л. 63 от делото), с което дружеството е уведомено, че в източната,
североизточната и северната част на територията на морски плаж „**********“, е картирано
природно местообитание 2110 „Зареждащи се подвижни дюни“, предмет на опазване в защитена
зона Ахелой-Равда-Несебър – за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.
Дружеството било уведомено, че съгласно Заповед № РД-400 от 12.07.2016г. на министъра на
околната среда и водите се забранява увреждане и унищожаване на дюни, чрез разораване,
разкопаване, засипване, подравняване, утъпкване, паркиране като се забранява и движение на
МПС, а при нарушение на режима дружеството може да понесе административнонаказателна
отговорност.
На 06.03.2023г. от свидетеля С. Г. – старши експерт в РИОСВ Бургас, била извършена
проверка на място на морски плаж „**********“, за резултатите от която бил съставен констативен
протокол № 022827. Проверката се извършила въз основа на постъпил сигнал за багер на плажа
(първоначално подаден до РУ Несебър – видно от докладна записка на гърба на л. 55 от делото).
При проверката бил извършен оглед на територията на морския плаж, като били установени
изземвания на пясък от плажната ивица с багер. Констатирало се, че засегната територията е в
близост до морето, като иззетият пясък е струпан към вътрешността на плажа, като се оформя
пясъчна дига и засегнатите имоти били с идентификатор ********* по КККР на гр. Несебър и
********* по КККР на с. Равда. В протокола били отразени координатите на изкопа от запад, север
и юг. От приетата след задължителните указания на Административен съд Бургас съдебно-
техническа експертиза (на л. 113 – л. 115 от делото), която е прочетена надлежно по реда на чл. 282
НПК и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че е
допусната техническа грешка при изписването на посочените в протокола координати (тъй като
минутите могат да са до 60, а в координатите има посочени 65 минути и 69 минути), а на място не
съществува констатираната пясъчна дига на 06.03.2023г., поради което вещото лице не може да
установи (чрез идентифициране на координатите) дали констатираният изкоп на плажа попада в
територията на картирани защитени зараждащи се подвижни дюни, чието увреждане и разкопаване
е забранено с т. 5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016г. на Министъра на МОСВ за границите на
защитена зона „Ахелой – Равда – Несебър“.
Въз основа на направените констатации от св. Г. бил съставен АУАН № 42 от 22.05.2023г.
срещу дружеството жалбоподател за нарушение на т. 5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016г. на
Министъра на МОСВ вр. чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие. При съставяне на
АУАН актосъставителят се е позовал на направените констатации с цитирания констативен
протокол – при установяване на нарушението. Срещу АУАН било подадено възражение в
предвидения срок (на л. 53 от делото). Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство, с което на жалбоподателя, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗБР
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (договор за концесия, АУАН № 42 от
22.05.2023г., възражение срещу АУАН, констативен протокол № 022827 от 06.03.2023г., докладна
записка от РУ Несебър, писмо от РИОСВ до „Д.“ ЕООД, писмо от Министерството на туризма до
РИОСВ, уведомление от „Д.“ ЕООД, писмо от Министерството на туризма до „Д.“ ЕООД, писмо от
РИОСВ до „Д.“ ЕООД, заповед № РД-681 от 30.06.2021г. на министъра на околната среда и водите,
2
заповед № РД-688 от 30.06.2021г. на министъра на околната среда и водите.). Фактическата
обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител
– св. Г., която потвърждава фактите, описани в констативния протокол и АУАН. За изясняване на
фактите спомага и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Всички
доказателства са непротиворечиви и си кореспондират помежду си, поради което се налага извод,
че фактическата обстановка се е развила по описания начин. Установената фактическа обстановка
не се оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения са концентрирани върху правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № РД-681 от 30.06.2021г. на
министъра на околната среда и водите) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В
тази връзка и съгласно изричната норма на чл. 224 АПК, приложима на основание чл. 63в от ЗАНН,
настоящият състав следва да съобрази задължителните указания на Административен съд Бургас
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение № 3631 от 13.05.2024г. по КНАХД №
606/2024г. по описа на Административен съд Бургас. По задължителен за настоящия съдебен състав
начин е дадено тълкуване, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът счита, че обжалваното НП е материално незаконосъобразно. Съображенията за този
извод са следните:
Според задължителните указания в Решение № 3631 от 13.05.2024г. по КНАХД №
606/2024г. по описа на Административен съд Бургас по делото е необходимо да се изясни дали
констатираният изкоп на плаж „********“, обозначен с координатни точки в констативен протокол
№ 022827/ПД-20-30/06.03.2023г., попада в територията на картирани защитени зараждащи се
подвижни дюни, чието увреждане и разкопаване е забранено с т.5.2 от Заповед № РД-
400/12.07.2016г. на министъра на МОСВ в границите на защитена зона ******* „*********. Както
се посочи тези указания на административния съд са абсолютно задължителни за настоящия
съдебен състав. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
посочените факти няма как да бъдат установени, поради грешно (технически неправилно)
посочени координати в констативния протокол. Ето защо недоказуемо за целите на настоящото
производство остава обстоятелството дали констатираният изкоп на плаж „********“, обозначен с
координатни точки в констативен протокол № 022827/ПД-20-30/06.03.2023г., попада в територията
на картирани защитени зараждащи се подвижни дюни, чието увреждане и разкопаване е забранено
с т.5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016г. Обяснението, че се въвеждането на грешни координати се
дължи на техническа грешка, не може да санира липсата на възможност за проверка на значимия за
установяване на нарушението факт. Няма как да се приеме тезата, че след като границата на
защитената зона обхваща голяма площ от плажа, то изкопът със сигурност е извършен в рамките на
3
защитената зона. Както е установено от вещото лице – налице е участък (очертан в скица на л. 2 от
експертизата) от плажа, който не е част от защитената зона. Ето защо единствената преценка би
могла да бъде извършена чрез анализиране на посочените координати, на които се основава
твърдяното нарушение, и съпоставянето със съответната зона. След като това не може да бъде
извършено и съобразено на база събраните в момента на проверката доказателства, то
нарушението остава недоказано (вкл. съобразно задължителните указания в Решение № 3631 от
13.05.2024г. по КНАХД № 606/2024г. по описа на Административен съд Бургас).
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 226, ал. 3 от АПК на
жалбоподателя се дължат разноски. Съобразно приложения списък (на л. 119 от делото) следва да
се му се присъдят: сумата от 500 лв. (по договор за правна защита и съдействие от 06.10.2023г. – на
л. 81 от делото) – възнаграждение за адвокат за първата инстанция, 400 лв. (по договор за правна
защита и съдействие от 09.04.2024г. на л. 27 от КНАХД № 606/2024г. по описа на Административен
съд Бургас) и 450 лв. – депозит за експертиза. Не следва да бъде присъждана сумата от 400 лв. – по
договор за правна защита и съдействие от 22.07.2024г. (на л. 120 от делото), тъй като в тази част
възражението на процесуалния представител на наказващия орган за прекомерност по чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН е основателно. Следва да се посочи, че повторното разглеждане на делото (съобразно и
задължителните указания на Административен съд Бургас) е продължение на първоначалното му
разглеждане, поради което общият хонорар от 900 лв. по два отделни договора за правна защита и
съдействие – за отделните разглеждания на делото пред Районен съд Несебър, се явява прекомерен
на действителната фактическа и правна сложност на делото, като според настоящия съдебен състав
сумата от 500 лв. е достатъчна да обезпечи отговарящо на фактическата и правна сложност
възнаграждение за адвокат. В случая възнаграждение от 500 лв. с малко надвишава минимума по
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. и това надвишаване отговаря на
известна фактическа сложност на делото (била е налице необходимост от специални знания за
изясняването му). Над сумата от 500 лв. и до пълния претендиран за настоящата инстанция размер
от 900 лв. (с посочените 400 лв. по допълнителния договор за правна защита и съдействие)
възнаграждението е прекомерно и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото,
поради което не следва да бъде присъждано. За разноски следва да бъде осъдена РИСОВ Бургас –
арг. от чл. 2, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
в гр. ********, наказателно постановление № 42/03.07.2023г. на директора на РИОСВ Бургас, с
което на жалбоподателя на основание чл. 124, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, за
извършено нарушение на т. 5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016г. на министъра на околната среда и
водите вр. чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. ********, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 226, ал. 3 от АПК,
4
сумата от 1350 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 500 лв. -
възнаграждение за един адвокат пред настоящата инстанция, 400 лв. – възнаграждение за адвокат
по КНАХД № 606/2024г. по описа на Административен съд Бургас и 450 лв. – внесен депозит за
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5