Определение по дело №257/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Н. Е. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, депозирана чрез адв.Г. Х. от АК – Ямбол, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, кантора № 1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - [област], РУ – [община], с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Н. Е. Д., за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г.

Жалбоподателят излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването й при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в разрез с материалния закон. Сочи, че не употребява наркотични вещества, а тестът, установил употреба на бензодиазепини, е фалшиво-положителен, тъй като приема лекарства, които оказват влияние върху тестовете за употреба на наркотици. Твърди, че това обстоятелство е установено в друг идентичен случай през 2022г., когато тестът му за употреба на наркотични вещества бил положителен, но впоследствие се е установило, че не е употребявал такива. Въз основа на изложените доводи отправя искане за отмяна на атакуваната заповед.

В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на оспорената ЗППАМ № 25-0454-000030/02.04.2025г., което е предмет на рагглеждане в настоящото съдебно производство.

Жалбата, включваща и искането за спиране предварителното изпълнение на заповедтта, е депозирана по пощата на 14.04.2025г. чрез административния орган и е заведена в деловодството му с вх.№ 454000-1332/17.04.2025г., след което с придружително писмо вх.№ 4578/23.04.2025г. е изпратена на Административен съд – Бургас.

В БАдмС е образувано адм.д.№ 765/2025г. по описа на съда, което е прекратено с определение № 4373/14.05.2025г., а делото – изпратено по подсъдност на Административен съд – гр.[област] – на основание чл.135, ал.2 от АПК и предвид обстоятелството, че жалбоподателят е с постоянен адрес в [населено място], [област].

Въз основа на адм.д.№ 765/2025г. по описа на БАдмС е образувано настоящото адм.д.№ 765/2025г. по описа на ШАдмС.

Ответната страна не е изразила становище по допустимостта и основателността на искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед.

Шуменският административен съд, като съобрази фактите въз основа на представените писмени доказателства, приема от фактическа страна следното:

На 02.04.2025г. около 12.00 часа в [населено място] оспорващият управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер]. При придвижването му по ул.В. И.. Л., от входа към [населено място] в посока центъра, до заведението на С. К., бил спрян за проверка, при която било установено, че управлява горепосоченото МПС след употреба ва упойващи вещества – бензодиазепини, установено в 12.22 часа на 02.04.2025г. с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с фабричен № ARME0067, който отчел положителен резултат. Въз основа на тези констатации, на същата дата срещу Н. Е. Д. е съставен АУАН № [рег. номер] за допуснато нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.

Със ЗППАМ № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - [област], РУ – [община], предвид нарушението, описано в АУАН, на Н. Е. Д. е наложена принудителна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г.

Въз основа на тези факти и като съобрази доводите на оспорващия, изложени в жалбата, съдът достигна до следните правни изводи:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. обжалването не спира изпълнението на акта. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на нейния адресат на 02.04.2025г., а жалбата против същата е депозирана на 14.04.2025г. – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране на предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна в качеството й на адресат на акта, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, предвид следните съображения:

Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му съобразно изричното предвиждане на чл.172, ал.6 от ЗДвП. Т.е. по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение и не е необходимо административният орган да излага мотиви, обосноваващи предварителното изпълнение. ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл.172, ал.5 от ЗДвП, е приложима разпоредбата на чл.166, ал.4, във вр.с ал.2 от АПК.

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл.172, ал.5 от ЗДвП законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но предвид липсата в ЗДвП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл.166, ал.4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл.166, ал.2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1 от АПК, с чл.166, ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в жалбата до съда като основание за спиране на предварителното изпълнение се твърди, че оспорваната заповед е нищожна поради липса на изложени фактически и правни основания, допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и предвид факта, че оспорващият не е употребявал наркотични вещества, а приема лекарства, които водят до фалшиво положителен резултат от теста за употреба на такива, което вече било установено по повод извършена спрямо него проверка през 2022г. Всички доводи, изложени в жалбата, касаят преценката за законосъобразност на атакуваната заповед, която не може да бъде осъществена в рамките на настоящото производство.

Действително, прекратяването на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца винаги засяга правата и законните интереси на неговия собственик, тъй като го лишава от възможността в този срок да се придвижва с въпросното МПС. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обуслови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, тъй като невъзможността на оспорващия да ползва процесното моторно превозно средство не води до значителна или трудно поправима вреда, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена, а и не се твърди. Това, че на Н. Е. Д. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорените заповеди е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – [община], допуснато по силата на закона. Ето защо направеното искане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Е. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - [област], РУ – [община], с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.