№ 713
гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220104396 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В. Г. от
САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „България” № 81, ет. 8, ап. 22, против Б. И. С., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. П.“ № **, ет. 4, ап. 19, като моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на дружеството в размер на 424,18 лева, от които: 57,04 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 15.05.2021 г. до 14.07.2021 г., за които са издадени Фактура №
**********/15.06.2021 г. и фактура № **********/15.07.2021 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
02.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата; 79,66 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които 53,22 лева по Договор за лизинг за базови аксесоари от
07.04.2021 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер **********, по силата на
който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане и 26,46 лева по Договор за
лизинг от дата 09.11.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
**********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство NOKIA 1.3 Dual Black
на изплащане; 287,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти за мобилни услуги, от които 246,49 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.11.2020 г. за мобилен номер ********** и
40,99 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
08.02.2021 г. за мобилен номер ************, за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2039/2023 г. по
описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за
мобилни услуги от дата 09.11.2020 г. с предпочетен мобилен номер ********** с уговорен
краен срок на действие до 09.11.2022 г., с предпочетена абонаментна такса Тотал+ 23.99
лева, съгласно който ответникът получил мобилно устройство NOKIA 1.3 Dual Black с
отстъпка от стандартната цена. Отстъпката била формирана, както следва: цена в брой или
обща лизингова цена с абонаментния план – 85,36 лева, стандартна цена на устройството –
289,90 лева, отстъпка от стандартната цена – 204,54 лева.
Към този договор на същата дата ответникът сключил и договор за лизинг за базови
аксесоари, съгласно който ответникът получил пакет аксесоари на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 2,80 лева всяка.
Твърди, че ответникът сключил и втори договор за мобилни услуги от дата 08.02.2021
г. за предпочетен мобилен номер ************, с предпочетен абонаментен план Тотал 8.99
лева за срок от 24 месеца до дата 08.02.2023 г.
Ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги, като потреблението
било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. За потребените от
ответника услуги за периода от 15.05.2021 г. до 14.07.2021 г. ищецът издал следните
фактури:
- Фактура № **********/15.06.2021 г. за отчетния период на потребление от
15.05.2021 г. до 14.06.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 76,34 лева за
месечни абонаментни такси за потребените от ответника по договора услуги. Сумата по
фактурата била платима в срок до 30.06.2021 г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура № **********/15.07.2021 г. за отчетния период на потребление от
15.06.2021 г. до 14.07.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 37,69 лева за
месечни абонаментни такси за потребените от ответника по договора услуги. Сумата по
фактурата била платима в срок до 30.07.2021 г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Кредитно известие за отчетния период на потребление от 15.07.2021 г. до 14.08.2021
г., с което дължимата сума била редуцирана с 39,18 лева, като били начислени и
лизинговите вноски в размер на 4,69 лева, при което задължението от 141,53 лева било
намалено до сумата в размер на 107,04 лева. След постъпило плащане в размер на 50,00 лева
дължимата сума е в размер на 57,04 лева. Сумата била платима в срок до 30.08.2021 г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 57,04 лева ангажирало договорната отговорност на абоната
по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на
2
ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № ********** от дата
15.09.2021 г. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 287,48 лева, фактурирана била
цената за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 79,66 лева и била включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
107,04 лева, но поради настъпило плащане в размер на 50 лева от нея се претендира сума в
размер на 57,04 лева.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната мобилният оператор го
уведомявал по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане,
указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на
дължимата сума последователно се ограничавали първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно
изпращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянията ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за
което абонатът също бил уведомен със смс-известяване.
Посочва, че датата на деактивацията на процесния абонамент се генерирала
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Сочи как е формиран размерът на претендираната неустойка в общ размер от 287,48
лева за предсрочно прекратяване на договорни абонаментни – 246,49 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.11.2020 г. за мобилен номер
**********, от които 138,61 лева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 107,88 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
NOKIA 1.3 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 7 от договора за мобилни
услуги от дата 09.11.2020 г.; 40,99 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 08.02.2021 г. за мобилен номер ************, представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси.
Твърди, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги ответникът дължал незаплатени лизингови вноски, както следва:
53,20 лева по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 07.04.2021 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер **********, по силата на който абонатът е взел
пакет базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер
на 2,80 лева всяка. Сумата от 53,20 лева включва 18 бр. незаплатени лизингови вноски на
обща стойност в размер на 50,40 лева за периода от месец 09.2021 г. до месец 03.2023 г. и
2,80 лева допълнителна сума поради невръщане вещите на лизингодателя; 26,46 лева по
Договор за лизинг от дата 09.11.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
**********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство NOKIA 1.3 Dual Black
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер па 1,89 лева всяка.
3
Сумата от 26,46 лева включва 13 бр. незаплатени лизингови вноски на обща стойност в
размер на 24,57 лева за периода от месец 09.2021 г. до месец 10.2022 г. и 1,89 лева
допълнителна сума поради невръщане вещта на лизингодателя.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на ищеца било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до РС
Пазарджик, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2039/2023 г. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение за заявените суми. Предвид акта на съда по заповедното
производство, с който са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2039/2023 г., е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявили и настоящата претенция.
Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, не се явява
законен или процесуален представител на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч. гр. д. № 2039/2023
по описа на РС Пазарджик се установява, че между мобилния оператор и ответника – Б. И.
С. са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги от дата 09.11.2020 г. с предпочетен мобилен номер
********** с уговорен краен срок на действие до 09.11.2022 г., с предпочетена абонаментна
такса Тотал+ 23.99 лева, съгласно който ответникът получил и мобилно устройство NOKIA
1.3 Dual Black с отстъпка от стандартната цена. Отстъпката била формирана, както следва:
цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план – 85,36 лева, стандартна цена на
устройството – 289,90 лева, отстъпка от стандартната цена – 204,54 лева.
Договор за лизинг от дата 09.11.2020 г., съгласно който абонатът е получил
устройство NOKIA 1.3 Dual Black срещу първоначална вноска в размер на 40 лева и 23
месечни вноски в размер на 1,89 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума в размер на 1,89 лева да придобие собствеността върху
лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/.
Договор за мобилни услуги от дата 08.02.2021 г. с предпочетен мобилен номер
************ с уговорен краен срок на действие до 08.02.2023 г., с предпочетена
абонаментна такса Тотал+ 8,99 лева.
Договор за лизинг на базови аксесоари от дата 07.04.2021 г., съгласно който абонатът
4
е получил BASIC ASSESSORIES CELLY Buzi1 BT Wireless Earbus Black за период от 23
месеца срещу месечна цена в размер на 2,80 лева, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 2,80 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/.
Представени са и декларации от 09.11.2020 г., 08.02.2021 г. и 07.04.2021 г., видно от
които абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България“
ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите
условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по
делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават
неразделна част от съдържанието на сключените договори.
На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответника следните
фактури:
Фактура № **********/15.06.2021 г. за отчетния период на потребление от
15.05.2021 г. - 14.06.2021 г., с дължима стойност 141,53 лева, от които: 71,65 лева
задължения за месечен абонамент, разговори, данни, съобщения, други таксувани услуги и
отстъпки; 4,69 лева вноски за лизинг и 65,19 лева предходни задължения. Дължимата сума
била платима в срок до 30.06.2021 г.;
Фактура № **********/15.07.2021 г. за отчетния период на потребление от
15.06.2021 г. до 14.07.2021 г. с дължима стойност 114,03 лева, от които: 33,00 лева
задължения за месечен абонамент, разговори, данни, съобщения, други таксувани услуги и
отстъпки; 4,69 лева вноски за лизинг и 76,34 лева предходни задължения. Дължимата сума
била платима в срок до 30.07.2021 г.;
Фактура № **********/15.09.2021 г. за отчетен период 15.08.2021 г. – 14.09.2021 г., с
дължима стойност 474,18 лева, от които: 287,48 лева неустойки за прекратяване на договори
за услуги, 79,66 лева вноски за лизинг и 107,40 предходни задължения. Дължимата сума
била платима в срок до 30.09.2021 г.
Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите
като доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Не се установи по делото ответникът да е върнал получените по договорите за лизинг
мобилно устройство и базови аксесоари.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
5
изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и
чл. 342 и сл. от ТЗ.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч. гр.
д. № 2039/2023 г. по описа на РС Пазарджик, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на длъжник, по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или в контекста на горното в тежест на ищеца по установителните
искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 и сл. от ТЗ, следва да докаже наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между страните в производството по договор за мобилни услуги от
дата 09.11.2020 г.; договор за лизинг от дата 09.11.2020 г.; договор за мобилни услуги от дата
08.02.2021 г.; договор за лизинг на базови аксесоари от дата 07.04.2021 г.; размерът на
уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на сключените договори;
наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на претендираната
неустойка, размерът на уговорените месечни лизингови вноски; факта на осъществяване на
всички предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора
за лизинг и разликата в цената на устройството между преференциалната такава и
стандартната.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема,
че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни
правоотношения между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“
ЕАД/ - мобилен оператор и ответника – потребител по сключените помежду им договор за
мобилни услуги от дата 09.11.2020 г.; договор за лизинг от дата 09.11.2020 г.; договор за
мобилни услуги от дата 08.02.2021 г.; договор за лизинг на базови аксесоари от дата
07.04.2021 г.. Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите
реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите,
тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карти, която
дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.
Предоставени са на потребителя лизинговите вещи. С това „Теленор България“ ЕАД /с ново
наименование „Йеттел България“ ЕАД/ е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на
ответника фактури за дължимите задължения. Представените договори като частен
диспозитивен документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата,
посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че
6
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от
страните са възникнали права и задължения.
По предявената искова претенция касаеща заплащане на сумата в размер на 57,04
лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за период от 15.05.2021 г. до 14.07.2021 г. по договор за мобилни услуги
от дата 09.11.2020 г. и договор за мобилни услуги от дата 08.02.2021 г., съдът намира, че от
изложеното по-горе, по категоричен начин се установява, че сумите се дължат от ответника.
По делото не се оспорва, че мобилният оератор е изпълнил основното си задължение да
предостави на ответника достъп до мрежата си за периода, през който се претендират
сумите, както и възможност да ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера. До
датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е ангажирал доказателства
относно установяване факта на плащане на претендираната сума от 57,04 лева за неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги. Не бяха ангажирани никакви
доказателства от ответника, че не дължи сумата, както и не бе оспорен дължимият размер.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
342 от ТЗ - за заплащане на сумата в размер на 79,66 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които: 53,22 лева по Договор за лизинг за базови аксесоари 07.04.2021
г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер **********, по силата на който
абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане, включваща 18 бр. незаплатени
лизингови вноски на обща стойност в размер на 50,40 лева за периода от месец 09.2021 г. до
месец 03.2023 г. и 2,80 лева допълнителна сума поради невръщане вещите на
лизингодателя; 26,46 лева по Договор за лизинг от дата 09.11.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер **********, по силата на който абонатът е взел мобилно
устройство NOKIA 1.3 Dual Black на изплащане, включваща 13 бр. незаплатени лизингови
вноски на обща стойност в размер на 24,57 лева за периода от месец 09.2021 г. до месец
10.2022 г. и 1,89 лева поради невръщане вещта на лизингодателя.
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представения Договор за лизинг за базови аксесоари 07.04.2021 г., приложен по
делото, се установи по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника BASIC ASSESSORIES CELLY Buzi1 BT Wireless Earbus Black, за временно и
възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща лизингова цена в
7
размер на 67,19 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, съгласно
инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 2,80 лева и допълнително сумата
в същия размер.
От представения Договор за лизинг от дата 09.11.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер **********, се установи по категоричен начин, че ищцовото
дружество е предоставило на ответника мобилно устройство NOKIA 1.3 Dual Black, за
временно и възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща
лизингова цена в размер на 83,47 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски,
съгласно инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 1,89 лева и
допълнително сумата в същия размер, както и първоначална вноска в размер на 40 лева.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ,
правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е
станало изискуемо. Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ лизинговите вноски представляват
възнаграждение за ползването.
Страните са разсрочили тези задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договорите за лизинг,
при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на
лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключените
между страните договори за предоставяне на такива услуги /чл. 3, ал. 2 от договорите за
лизинг/, а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във
фактурата.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство и базовите
аксесоари на лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки.
Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2
от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той
е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилното устройство и базовите
аксесоари след изтичане на лизинговите договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И
в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични задължения са
изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК от
ответника. Ответникът, чиято доказателствена тежест бе да установи това правнорелевантно
обстоятелство, не ангажира доказателства, че е заплащал в срок задълженията си към
лизингодателя. Ето защо, съдът намира, че в полза на лизингодателя е възникнало вземането
за получаване на претендираните лизингови вноски. Предвид така установеното
неизпълнение на част от задълженията по договорите за лизинг, следва да се приеме, че към
момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК изискуемостта на вземането е
настъпила, доколкото срокът на договорите е изтекъл преди това.
Във връзка с горното съдът намира, че искът се явява основателен, поради което
ответникът дължи сумата в размер на 79,66 лева за неплатени лизингови вноски по
8
Договори за лизинг от 09.11.2020 г. и 07.04.2021 г..
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да установи наличието на клауза за
компенсаторна неустойка при неизпълнение на договора поради незаплащане цената на
услугата от страна на ответника, както и размера на неустойката.
При установяване на горното ответникът следва да докаже изпълнение на договорите
за мобилни услуги сключени с ищцовото дружество.
В договорите за мобилни услуги е уговорено, че неустойка се дължи при
прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му настоящия договор или други документи, свързани с
него…. След като Б. С. не е изпълнявал задълженията си за заплащането на изискуемите
абонаментни такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги, мобилният
оператор правилно е начислил процесните неустойки. Нарушение на договорно задължение
е уговорено като самостоятелно основание за възникване на вземане за неустойка.
Отговорността се изразява в задължението на абоната да плати неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абонаменти, оставащи до крайния срок на договора, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Също в договорите е предвидено, че към неустойката се включва и част от
разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действащата
към момента на сключване на договора и заплатената от него при подписването му /в брой
или съответно лизинговата цена по договора/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Съдът прие, че е налице неизпълнение на задължението на потребителя да заплати
дължимата цена за предоставените услуги. При това положение за ищеца е възникнало
правото да начисли неустойка за неизпълнение на процесните договори за мобилни услуги в
сума в общ размер на 287,48 лева, от която 246,49 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.11.2020 г. за мобилен номер **********, от
които 138,61 лева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 107,88 лева
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 1.3 Dual Black, с
отстъпка от стандартната цена съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата
09.11.2020 г.; 40,99 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 08.02.2021 г. за мобилен номер ************, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 1110 лева, от която сумата в размер на 605 лева разноски в исковото
производство и сумата в размер на 505 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 342 и сл. от ТЗ, по отношение на Б. И. С., с
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. П.“ № **, ет. 4, ап. 19, че съществува вземане на
„Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6, чрез адвокат В. Г. от САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „България” № 81, ет. 8, ап.
22, в размер на 424,18 лева, от които: 57,04 лева, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.05.2021 г.
до 14.07.2021 г., за които са издадени фактура № **********/15.06.2021 г. и фактура №
**********/15.07.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.06.2023 г. до окончателното плащане на
сумата; 79,66 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които 53,22 лева по
Договор за лизинг за базови аксесоари от 07.04.2021 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер **********, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари
на изплащане и 26,46 лева по Договор за лизинг от дата 09.11.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер **********, по силата на който абонатът е взел мобилно
устройство NOKIA 1.3 Dual Black на изплащане; 287,48 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги, от които 246,49 лева
за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.11.2020 г. за
мобилен номер ********** и 40,99 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 08.02.2021 г. за мобилен номер ************, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 2039/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. И. С., с ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. П.“ № **, ет. 4, ап. 19, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В. Г. от САК, със
съдебен адрес гр. София, бул. „България” № 81, ет. 8, ап. 22, сумата в общ размер на 1110
лева, от която сумата в размер на 605 лева разноски в исковото производство и сумата в
размер на 505 лева разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10