№ 180
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604877 по описа за 2022 година
в.н.ч.д.№ 4877 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
С определение от 12.10.2022г., постановено н.ч.д. № 10 218/2022г. по описа на СРС,
НО, 14-ти състав съдът е определил на осъдения Н. К. К. едно общо най-тежко наказание
измежду наказанията, наложени му по НОХД № 3058/2020г. по описа на СГС, 24-ти състав,
по НОХД № 2588/2021г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав и по НОХД № 17 514/2019г. по
описа на СРС, НО, 114-ти състав, а именно „Лишаване от свобода" за срок от три години и
шест месеца при първоначален „Строг“ peжим.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил общото най-тежко наказание с шест
месеца и е определил общо най-тежко наказание в размер на четири години.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспадтал изтърпяното наказание по
делата, включени в съвкупността.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което Н. К. К. е
бил задържан по делата, включени в съвкупността.
Против така постановеното първоинстанционно определение е постъпила жалба от
адв.А. Г., в която са изложени доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че по отношене на преобладаващата част от осъжданията са били предпиети действия по
чл.23 и чл.25 от НК и са налице осъждания по осем влезли в сила съдебни акта, които съдът
е игнорирал. Моли първоинстанционно определение да бъде отменено и съдът извърши нова
комулация.
1
В съдебното заседание представителят на СГП предлага първоинстанционното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Защитата на осъдения пледира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че подзащитният му страда от смесено личностово разстройство и е пенсионер
по болест. Твърди, че са подали молба за възобновяване на наказателното приозводство.
Моли определението да бъде отменено и съдът извърши ново групиране на наказанията.
Осъденият Н. К. К. твърди, че от малък е болен и всяка година влиза в болница.
Поддържа, че като лежи присъдата на части все едно, че търпи наказание за първи път и не
може да поиска промяна на режима.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като
съобрази изложените в жалбата доводи, възраженията на страните и сам служебно провери
изцяло правилността на определението, намира за установено следното:
От приложената по делото справкя за съдимост се установява, че осъденият Н. К. К.
е осъждан, както следва:
С присъда по НОХД № 211/1990г. по описа на СРС, влязла в законна сила на
07.07.1990г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, изтърпяването на което е отложено с изпитателн срок от три години за деяние,
извършено в периода 02.11-04.11.1989г.
С присъда по НОХД № 994/1996г. по описа на СГС, влязла в законна сила на
26.11.1999г. на Н. К. К. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години
и шест месеца.
С присъда по НОХД № 10 071/2003г. по описа на СРС, влязла в законна сила на
17.07.2006г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем
години и шест месеца за деяние, извършено на 20.10.2002г.
С присъда по НОХД № 9645/2006г. по описа на СРС, влязла в законна сила на
15.07.2008г. на Н. К. К. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години
и шест месеца за деяние, извършено на 12.03.2003г.
С присъда по НОХД № 437/2005г. по описа на СРС, влязла в законна сила на
15.12.2008г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем
години и шест месеца за деяние, извършено на 12.03.2003г.
С определение, влязло в законна сила на 03.07.2009г. СРС е определил едно общо
най- тежко наказание на Н. К. К. от тринадесет години „Лишаване от свобода“ по НОХД №
10 071/2003г., 9645/2006г. и НОХД № 437/2005г. На основание чл.24 от НК съдът е
увеличил с две години наказанието и е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от петнадесет години.
Със споразумение по НОХД № 3058/2020г. по описа на СГС, влязло в законна сила
на 25.11.2020г., за деяние, извършено на 04.01.2019г., на осъдения е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и единадесет месеца при първоначален строг
режим. Съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан за времето от
05.01.2019г. до 11.10.2019г.
Със споразумение по НОХД № 2588/2021г. по описа на СРС, влязло в законна сила
2
на 19.02.2020г., за деяние, извършено на 05.05.2020г. на Н. К. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим. Съдът е
приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан от 07.05.2020г. до 04.01.2021г.
С определение, влязло в законна сила на 03.03.2022г. съдът е определил едно общо
най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 3058/2020г.
по описа на СГС, 24-ти състав, по НОХД № 2588/2021г. по описа на СРС, НО, 114-ти
състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и единадесет месеца при
първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изтърпените
части от наказанията, както следва: по НОХД № 3058/2020г., считано от 05.01.2019г. до
11.10.2019г. и от 01.12.2020г. до 21.06.2021г., а по НОХД № 2588/2021г. от 07.05.2020г. до
01.12.2020г.
С определение, влязло в законна сила на 03.03.2022г. съдът е определил едно общо
най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му по НОХД № 3058/2020г., НОХД
№ 2588/2021г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и единадесет месеца.
С присъда по НОХД № 17 514/2019г., влязла в законна сила на 04.07.2022г. за
деяние, извършено за времето от 22,30 часа на 21.12.2018г. до 10,00 часа на 22.12.2018г. на
осъдения Н. К. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест
месеца при първоначален строг режим.
С определение, влязло в законна сила на 15.02.2022г. съдът е определил едно общо
най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му по НОХД № 3058/2020г. и НОХД
№ 2588/2021г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и единадесет месеца.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанциония съд, че са
налице предпоставките на чл.23, ал.1, вр.чл.25, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-
тежко наказание, измежду наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 3058/2020г. по
описа на СГС, 24-ти състав, по НОХД № 2588/2021г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав и
по НОХД № 17 514/2019г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав. По силата на чл.23, ал.1 от
НК ако едно лице деяния, преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът
определя най-тежкото от тях, в случая „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест
месеца.
Правилно и законосъобразно райнният съд е приел, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.24 от НК. От справката за съдимост се установява, че Н. К. е монократно
осъждан, като деянията се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като
осъденият е реализирал различни по вид тежки престъпления и многократно е търпял
ефективно наказание „Лишаване от свобода“. По силата на чл.24 от НК съдът може да
увеличи общото най-тежко наказание с една втора, а в случая то е с шест месеца, т.е. явява
се законосъобразно с правилата на чл.24 от НК, определящи границите за прилагането му.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата, че
след като е извършена комулация по НОХД № 3058/2020г. и НОХД № 2588/2021г.
определението на СРС е неправилно.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на
определинието въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
3
Воден от горното, и на основание чл.334, т.6 във връзка с чл.338 от НПК Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.10.2022г., постановено н.ч.д. № 10 218/2022г.
по описа на СРС, НО, 14-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4