№ 1985
гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
СъдебниГаля Василева Василева
заседатели:Йорданка Валериева Посталкова
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от
общ характер № 20215220200129 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:06 часа се явиха:
Подсъдимата М.К. - редовно уведомена от предходното съдебно
заседание чрез адв. Кърпарова, се явява лично. За нея се явява адв.
Кърпарова надлежно упълномощена от преди.
Пострадалата И.Й. – редовно уведомена, не се явява. За нея от адв. П.
надлежно упълномощена от днес.
Постъпила е СМЕ по писмени данни на д-р М..
За РП – Пазарджик се явява прокурор Г..
Вещото лице д-р П.М. – редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Н.Й. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят С. Г. не се явява редовно призован по обективни причини
Свидетелят Б. Анг. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. КЪРПАРОВА:– Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
1
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Съгласни сме да се промени ход на
съдебното следствие и да се изслуша първо вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
П. М. М. – 65 г., живущ в гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. –
Поддържам представеното заключение. Видовете кръвонасядания те са
мекотъканни увреждания, които се получават в резултат на разкъсване на
кръвоносните съдове изтичане на кръв в пространствата около тях.
Кръвонасяданията -дълбоки, повърхностни могат тогава, когато се струпва
голямо количество кръв може да се образуват хематоми в тъканите на тялото.
Повърхностните се появяват непосредствено в първите часове след травмата,
тъй като са наранени повърхностни кожни съдове. Понякога като първи етап
се появява хипереме само. Хипереме значи кръвонапъване и отток, след което
започва да личи и самото кръвонасядане. Понякога кръвонасяданията, тогава
когато количеството кръв е по- голямо започват да се виждат от първите
минути след травмата. При дълбоките кръвонасядания, които са по- редки
при този тип инцидент за който сме в залата, при тях докато кръвта която
най- често се променя химически достигне до повърхностния кожен слой и
стане видима е необходимо време, понякога няколко дни до седмица, но пак
казвам те са по характерни за друг тип травми –автомобилни, мотоциклетни,
пътно транспортни произшествия. В битовите инциденти преобладават по –
повърхностни увреждания. В случая става въпрос за конфликт между дами не
може да се очаква огромна сила на удар. По нормално е да има по-
повърхностно увреждане включително и такива действия на ръцете и ноктите
и т. н., а не да се очакват дълбоки кръвонасядания. Експертизата на д-р П. е
приета по делото и там той подробно е обяснил, какво е установил и какъв е
механизма.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се
2
приеме заключението на вещото лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на С М Е.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р М. в размер на 210.00
лева, както и 20.00 лева за изслушване от днешното съдебно заседание или
общо 229. 00 лева, платими от бюджета на Районен съд - Пазарджик.
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
БОРИСЛАВ ЦВЕТАНОВ А. - роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в
същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, с
висше образование, без родство.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Б. Анг. – Нямам
спомен въобще за случая. Не ми говори нищо името И.Й.. Ние в спешното
ходим по няколко пъти на смяна, но нямам спомен за този случай. Ходим
редовно в спешното и на нощна и на дневна смяна. Когато посещаваме
определено място по сигнал докладна изготвяме не всеки път, ако е
наложително изготвяме, всичко не може да се запише.
На свидетеля А. се предяви материалите от делото на съдебната фаза на
л. 104-106 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Не си спомням случая, нямам никакви спомени.
След съгласие на страните свидетелят А. беше освободен от съдебната
зала.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се заличи свидетеля С. Г..
АДВ. П. – Съгласни сме да се заличи свидетеля.
АДВ. КЪРПАРОВА – Съгласни сме да се заличи свидетеля.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде заличен като свидетелят С. Г.
доколкото се установява от свидетелят А., че двамата нямат никакви спомени
по отношение на случая касаещ настоящето дело, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото С. Г..
3
АДВ. П. – С оглед на събраните доказателства правим искане по реда на
чл.287, ал. 5 от НПК, ако съдебния състав достигне до извода, че не е
осъществено престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, а престъпление което се
преследва по тъжба на пострадалия, а именно по чл. 131, ал. 1 или ал. 2 от НК
или чл. 130 с присъдата да се произнесете по посоченото престъпление, както
и по гражданският иск за неимуществени вреди.
ПРОКУРОРЪТ - Резонно е, допустимо е искането.
АДВ. КЪРПАРОВА - Също, резонно е искането.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ – Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ на осн. чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства събрани на
досъдебното производство, а именно: фактура за телефон „Самсунг Галакси
А7“ с гаранционна карта, СМУ на д-р П., протокол за оглед на веществени
доказателства от 07.10.2020 г., С М Е по писмени данни на д-р П., писмо от
„Виваком“ на л. 65, писмо от „А1“ на л. 67, писмо от „Теленор“ на л. 69,
писмо от „Теленор“ на л. 77, писмо от „Виваком“ на л. 79, писмо на „А1“ на
л. 81 от ДП, писмо на „РЦ112-Кърджали“ с приложен компактдиск,
характеристична справка на подсъдимата М.К., справка за съдимост на
подсъдимата, ДСМПИС на подсъдимата К., справка за трудови договори на
М.К., писмо на МБАЛ – Пазарджик на л. 65 от съдебната фаза, фактура на
МБАЛ – Пазарджик.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам и двете обвинения така както са предявени
спрямо подсъдимата. Фактите събрани в хода на съдебното следствие сочат,
че нападението е извършено от страна на подсъдимата ненадейно за
пострадалата в гръб пред входа на голям магазин „Аутлет“, като подсъдимата
е била подпомагана от майка си. Категорични са доказателствата за нанесени
множествени удари с ръце и крака, в главата и тялото на Й., които са
4
причинили няколко леки телесни повреди. Това са циповидна рана на горната
устна, кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания по главата, лицето,
тялото и крайниците, като в хода на тази деятелност подсъдимата умишлено и
демонстративно е унищожила и очилата на пострадалата. От самото начало с
подаването на сигнал на телефон 112 и след това показанията на пострадалата
Й. в ДП, както и тези пред настоящият съд, може да се заключи, че същите са
абсолютно достоверни, точни и неподправени. Те се подкрепят от
възприятията на свидетеля очевидец К.К. от най-безпристрастният източник
на доказателства изготвената С М Е, чието заключение е, че ципковидната
рана на горната устна, кръвонасяданията и травматичните увреждания са
нанесени с твърд-тъп предмет в случая юмруци, а не при падане на земята,
именно както сочи в показанията си пострадалата цитирам –„К. ме хваща за
косата, дърпа ме и започва да ме бие с юмруци, заканите бяха страшни, че
щяла да ме убие, да ме заколи“. Продължава „първо тя ме хваща за косата,
като постоянно ми нанасяше юмруци в лицето и майка й като дойде, хвана ме
за двете ръце, а М. продължи да ме рита отстрани“. Това трае докато
пострадалата пада на терена и си удря главата в тилната област, където
вещото лице констатира травматичен отток и синкаво кръвонасядания с
размери 4 на 4 см и начин на получаване именно падане на терена и удряне на
главата в тилната област, както обясни пред настоящият съдебен състав и не
са само преките гласни доказателства, Й. и показанията на К., които впрочем
са изключително последователно, непротиворечиви и взаимно се допълват,
като установяват конкретните обстоятелства във връзка с инцидента, които са
включени в предмета на доказване. Налице са и други доказателства, които ги
подкрепят. Това са показанията на свидетелят Р. досежно факта, че при
пристигането й в сервиза очилата на пострадалата са липсвали, а
възприятията му са, че тя винаги ги е носила. Устата й била подута, както
обяснява свидетелят с кръв в нея. В следващите показания са тези на
свидетеля Д., който дори не е работил в сервиза. Същият е възприел, че
пострадалата е дошла с разкървавена уста, казала че била бита от
подсъдимата К.. Действително те не са били очевидци на събитията, но пред
тях пострадалата им е разказала за деянието непосредствено след
извършването му. Възприели са състоянието й след нанесения побой, липсата
на телефона и очилата, поради което показанията им имат статут на косвени
гласни доказателства подкрепящи преките такива извършени от показанията
5
на двете свидетелки очевидци. В синхрон с показанията на тези свидетели са
и тези на съпруга на Й. и синът й, които също са в сервиза при идването на
пострадалата, които възпроизвеждат същите факти. Двамата принципно биха
могли да се възприемат като заинтересовани от изхода на делото в подкрепа
на обвинителната теза. В същото време това автоматично не ги превръща в
лъжесвидетели. Анализирайки внимателно показанията им, съпоставяйки ги с
тези на Р. и Д. се достига до извод, че те са депозирани напълно
добросъвестно и с единствена цел да бъде разкрита обективната истина, а не
да се подсъдимата. Действително при пряк умисъл от субективна страна,
повлияна от лични емоции и неприязън към пострадалата, най- вероятно
породено от ревност към бившия си съпруг, който е подозирала че има
любовни отношения с пострадалата, подразнена на факта, че същият ден
детето е било в компанията на Й., подсъдимата подпомагана от майка си е
целяла и постигнала въздействие върху телесна неприкосновеност на Й.
причинявайки й множество телесни повреди, но в предвид обстоятелството,
че нанесеният сериозен побой, счупването на очилата е извършено публично
на обществено място пред входа на голям магазин, което сочи Й., а и
полицейският служител Т.И., в присъствието на струпани хора, където твърди
в показанията си К.К. а тази деятелност следва да се квалифицира и като
хулиганство извършено при евентуален умисъл, тъй като тези действия са
грубо нарушили обществения ред и изразили явно неуважение към
обществото. Ако приемем, че дори да не е имало хора в този момент, то пак е
налице хулиганство, както и Върховния съд обяснява в т. 3 и в т. 5 в
постановление № 3 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, където се сочи че
такова е налице дори и тогава, когато хулиганските действия не са извършени
на публично място, но са могли да станат достояние на обществеността.
Действията на подсъдимата освен непристойни, са извършени в пълен разрез
с установения ред и спокойствие, и явно пренебрежение към личността на
пострадалата като член на обществото. Факт е, че подсъдимата след
нанесения побой е взела телефона на пострадалата, който по време на
ударите, които последната е нанасяла, е паднала на земята, че го е отнесла и
го е оставила в автомобила, с който е дошла след което тръгнала. Това се
твърди не само от Й., но се потвърждава и от свидетелят очевидец К.. Видно
от справките получени от мобилните оператори, че след нанесеният побой и
внасянето в автомобила от подсъдимата, телефонът повече не е бил
6
активиран. Й. е казала веднага при пристигането й в сервиза, че К. е взела
мобилният и апарат, което е съобщила на съпруга си и сина си в присъствието
на свидетеля Р.. Малко по- късно мобилния телефона на сина й С.Й. тя подава
сигнал на телефон 112 очевидно, защото нейният е липсвал, тъй като е бил
взет от подсъдимата. Последно тази вещ на пострадалата е била видяна на
задната седалка на автомобила на подсъдимата К. от пострадалата Й. и от
съпругът й К.Й., за което се дадоха показания в хода на съдебно следствие, и
което е било обективно възможно, тъй като и двамата се намирали в
непосредствена близост до колата на К., видно от записа от охранителната
камера, което е приобщено като веществено доказателства, след като
последната също е пристигнала в сервиза със своята майка, за да търси и
вземе детето си. Дали след това подсъдимата е укрила вещта, дали си е
служила с нея, за да повери евентуална комуникация между бившия и мъж
свидетелят Р. и пострадалата, каквито предположение има Й. или
впоследствие го е унищожила можем само да гадаем. Тук е мястото да се
посочи, че само и единствено деецът може да изясни, какво е направила с
предмета на престъплението, като не може да се постави като изискване на
правораздавателните органи, като необходим стандарт за доказване да
посочат конкретните разпоредителни действия и то в подробности, които би
могъл да знае само и единствено деецът, а той може да дава каквито й
обяснения да намери за добре ,дори и да лъже. За целите на доказването е
достатъчно обаче да се установи, че подсъдимата е имала единствен достъп
до предмета на престъплението след като го е отнела от владението на
пострадалата и липсата му, която е причинена единствено от нейните
действия, което видно от събрания доказателствен материал е сторено.
Предлагам на съда да се съобрази с изложеното от мен и признае подсъдимата
К. за виновна и по двете повдигнати обвинения и при условията на чл. 23, ал.
1 от НК я осъди на лишаване от свобода, което наказание при условията на
чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години, като предвид
добрите характеристични данни на подсъдимата и необремененото съдебно
минало това наказание следва да бъде определено към неговия минимум, като
кумулативно така както законодателят е предвидил и се наложи наказание
обществено порицания в определен от съда срок, което бъде изпълнено чрез
разлепяне на видно място на входа на общинската сграда. По отношение на
гражданския иск, ако съда я осъди за извършените престъпления да бъде
7
уважен в размер който определи по справедливост. С оглед на
гореизложеното моля за вашия съдебен акт.
АДВ. П. - Аз ще се придържам към обвинението, а именно започвам с
обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК за хулиганство. Предварително за да
стане ясно на съдебните заседател искам да уточня, че с постановление №
2/74 г. на Пленума на ВС подробно са изяснени елементите на престъпление
хулиганство, а именно от обективна страна обект на това престъпление са
редът установен в страната и общественото спокойствие. Основният признак
на деянието чрез което се осъществява престъплението хулиганство са
непристойни действия. Грубо нарушение на обществения ред има, когато
деецът чрез действията си изразява демонстрация против установения ред,
чрез тях нарушава важни, държавни, обществени и навява лични интересни
или съществено засяга нормите. Явно неуважение към обществото има и
тогава, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността при това се обществения характер на тези
действия се съзнава, както от дееца така и от друго лице, които са станали
достояние, като публичността не е задължителен елемент от състава на
престъплението. С кои свои действия подсъдимата от обективна страна е
изпълнила състава на престъплението хулиганство. След като знае, че детето
е вече с баща си, не е с пострадалата и въпреки това след като се разминава с
пострадалата, разпознава я по колата, тръгва веднага след нея, последва я до
мястото на извършване, а именно „Аутлет“, след което слиза от колата,
започва да бяга след нея, напада я в гръб, хваща я отзад за косата и започва да
й нанася побой с юмруци в лицето и с ритници по тялото, като при тези си
действия свидетелката Б. - майка на подсъдимата и помага да изпълни своите
намерения, като държи пострадалата за ръцете. Това, че подсъдимата е
последвала пострадалата се установява от показанията като свидетел на
самата пострадала Й., също и от показанията на свидетеля Р., който казва „в
момента, в който взех детето се обадих на М. дори още не бях тръгнал с
колата“. Свидетелката Б. – майка на подсъдимата „по пътя видяхме И. с
нейния автомобил, дъщеря ми слезна от колата и тръгна към нея“. И
обясненията на самата подсъдима „тръгнахме към сервиза, по пътя се
разминахме с колата на Й., забележете обърнах колата и тръгнах след нея“.
Значи е започнало и от обективна и от субективна страна намерение да бъде
осъществено деяние. Това се подкрепя и от показанията и на останалите
8
светители пред които пострадалата е споделила точно как се е развива
инцидента, а също така и съобщение до телефон 112. Това, че обвиняемата е
нападнала е нападнала и нанесла побой на пострадалата се подкрепя от
показанията на Й., нападнала я с юмруци, ритала я, частично и от обясненията
на самата подсъдима, че само и било ударила шамар, което е израз на защитна
позиция, въпреки че спестява това че е удряла с юмруци и ритници. Това се
подкрепя и от показанията на останалите свидетели на които пострадалата
веднага след като се връща в сервиза е разказала, също така и показанията във
вида, в който се е прибирала с изцапани дрехи, с кръв по устата, без очила.
Същото е съобщението и на телефон 112. Същевременно при нанасянето на
побоя, подсъдимата едновременно е обиждала и се е заканвала на
пострадалата, че ще я убие, ще я заколи, ще я разкъса. Свидетелката Б. се
заканвала, че ще и счупи краката, че щяла да стане инвалид и т. н. Очилата,
портмонето и телефона на пострадалата при нанесения й побой паднали на
земята, подсъдимата демонстративно взела очилата и ги счупила и й взела
телефона. Прокурорът изясни какви са явно били намеренията за този
телефон, а пострадалата успява да си вземе само портмонето и бягайки се
качва в автомобила и си тръгва към сервиза. Въпреки всичко подсъдимата
отново последва пострадалата, пристигат малко по- късно от нея в сервиза
придружавана от майка си, като при пристигането свидетеля К.Й. попитал
подсъдимата „тя ли е била И.“ и тя казала „да“, като заявила пред всички
намиращи се там свидетели, че може да я бие където си иска, както си иска, и
колкото си иска, което още веднъж затвърждава факта на нанесения побой. Че
подсъдимата и майка й били агресивни, заплашвали, се потвърждава от
свидетелите, които са били в сервиза не само служители, но и клиенти на
сервиза и също от показанията на свидетеля Р. още преди инцидента той казва
„подсъдимата дойде в сервиза с гръм и трясък“. За факта на нанесения побой
и състоянието, в което се е прибрала в сервиза се установява от показанията
дадени от свидетелите И.Д., Д.Д., С.Й., К.Й. Р. и Р., била с подута уста и нос,
разранена, с кръв по устата и лицето, без очила, плачела. От приетата видео-
техническа експертиза явно безспорно е било така се установява, че
свидетелите които са били в офиса след като пострадалата влиза, те стават и
започват да оглеждат лицето й веднага излизат навън, т. е. причината е била
състоянието на лицето на пострадалата. От субективна страна хулиганството
е умишлено престъпление се осъществява при пряк умисъл, то може да бъде
9
осъществено обаче и при евентуален умисъл, какъвто е и настоящият случай.
Например при нанасяне на обида причиняване на телесна повреда или
извършване на други подобни действия от чисто личен мотив.Тези действия
могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са
съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Т. е. субективната страна на престъплението не
се определя само от мотива и от целта на извършителя, а и от съдържанието
на неговия умисъл, ето защо се приема, че може да бъде извършено при
евентуален умисъл. В съдебната практика е съществувал преди спор по
въпроса дали хулиганство действия трябва да бъдат извършени на публично
място, но с постановление № 2/74 г. на ВС е прието, че законът не е
въздигнал и такъв признак на престъплението. Затова в съдебната практика се
приема, че е налице хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не са
извършени на публично място, но след това са станали достояния или могат
да станат достояния на други лица, каквото е настоящия казус
непосредствено след инцидента става достояние на всички свидетели които са
били в сервиза, както и на тези които са били и на оглед времето е било около
обяд, имало е паркирана и коли и е можело или е видяно това престъпление.
Още повече публичността не е задължителен елемент от състава на
престъплението. Крайният извод, който може да бъде направен е, че по
безспорен и категоричен начин се доказа осъществяването на престъпния
състав на чл. 325 от подсъдимата.
По обвинението за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно за
кражбата на мобилния телефон. От събраните доказателства по делото и тези
в ДП се установява, че при нанасяне на побоя, както казах на пострадалата са
паднали очилата, портмонето и телефона. Подсъдимата демонстративно чупи
очилата, пострадалата успява да си вземе портмонето, но телефона й е бил
взет от подсъдимата. Пострадалата заявява и пред свидетелите в сервиза
„счупи ми очилата, взе ми телефон, тя го взе от земята, аз си го поисках, но тя
не ми го връщаше“. Свидетелят С.Й. „майка ми каза, че М. и е взела
телефона“, като същото е съобщено и на телефона 112. От справката от
мобилния оператор „Теленор“ се установява, че малко след инцидента
телефонът е бил изключен. Свидетелят Т.И. - полицай, който бил ходили и
изпратен на сигнал същият ден на „Аутлет“ заедно с подсъдимата е заявил, че
нищо не е намерил. Пострадалата обаче не присъствала на мястото при това и
10
положение неи не можем да бъде сигурни дали подсъдимата е завела
свидетелят И. точно на мястото, където е бил инцидента или някъде другаде.
Също така от записите на камерите в сервиза може също да се направи извод,
че подсъдимата е отнела телефона на доверителката ми, тъй като свидетелите
Й. и пострадалата отиват до колата, там на задната седалка лежи телефона, но
свидетеля Й. – съпруга на пострадалата, която искала да си вземе телефона й е
казано нищо да не пипа. Телесните увреждания, които моята доверителка е
получила и са нанесени от подсъдимата са ципковидна рана на горната устна,
кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания по главата, лицето, тялото
и крайниците, което се подкрепя от показанията на свидетелите, С М У,
което е прието по делото и в него е изяснен механизма на причиняването с
ръце, юмруци и ритане. Аз ще моля на база на целият събран
доказателственен материал, който безспорно и категорично доказва вината на
подсъдимата да я признаете за виновна по двете повдигнати обвинения, като
й наложите справедливо наказание и като вземете предвид дързостта, с която
са извършени обвиненията.
По гражданските искове по претенцията ни за имуществени вреди от
престъплението кражба оценката вещото лице за стойността на открадната
вещ е 283,22 лв., като в случая не може да се говори за маловажен, тъй като
при тази преценка се взема предвид не само стойността на открадната вещ, но
и всички останали съпътстващи факти и обстоятелства, нанасянето на побоя е
улеснило извършването на деянието. Гражданският иск за неимуществени
вреди по обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК или ако прецените по чл. 130,
ал. 1 и ал. 2 от НК, моля да уважите в претендирания размер. Също така моля
да ни бъдат присъдени разноските на доверителката ми.
АДВ. КЪРПАРОВА - Аз ще Ви моля да бъде постановена присъда, с
която да оправдаете моята подзащитна в извършване на вменените й с ОА
престъпления по чл. 194 и чл. 325 от НК. Считам, че в хода на наказателното
производство не се събраха доказателства, които да установяват по безспорен
и несъмнен начин, че същата е изпълнителните деяния и на двете вменени
престъпления.
На първо място искам да отбележа, колко едностранно прокуратурата е
възприела изцяло показанията дадени от пострадалата и копи пейст е
приписала фактическата обстановка от жалбата на пострадалата в ОА, като
11
изцяло са дескридитирани всички останали доказателства. Колкото и да ми се
искаше в днешното съдебно заседание да чуя анализ на конкретни
доказателства, такъв не чух. За съжаление ми направи впечатление по
отношение на определени свидетелски показания прокуратурата също не взе
становище, въпреки че възприех в предходни съдебни заседания нейното
виждане относно определената свидетелка К., но тези неща ще ги анализирам
малко по- късно. В опит да ви се вмени че престъплението по чл. 325 от НК е
осъществено, че са налице всички обективни и субективни признаци за
наличието на съставомерност при това престъпление през цялото време се
твърди, че деянието е извършено публично. Вече се цитира от
постановлението, че публичността не е значителен елемент, за да бъде
осъществено, но то е от значение при анализа на достоверността на
доказателствения материал. Отново прокуратурата възприе изцяло
показанията на пострадалата, като видите ли всичко това било възприето от
множество хора пред „Аутлет“. Моля да възприемете обясненията на
подсъдимата и да не възприемате трайната практика на прокуратурата, че те
били винаги защита теза, без да се излага каквото й да е мотивировка относно
това. Свидетелката Н.Б. казва „само те трите са се намирали на мястото на
инцидента на чакълест паркинг от страни на „Алутлет“ и не е имало никой
друг“. А извода можем да го направим от следното: Опитвам се да си
отговоря на риторичните въпроси, как множество хора са възприели толкова
тежък побой и аджеба никой не подаде сигнал на 112 или най- малкото да се
притече да спази жената лежаща на паркинга, която я ритат толкова жестоко,
та дори и въпросната свидетелка К., която си разпознава приятелката. Защо
ли, ами защото те не са били там. Да се твърди от пострадалата, че никой не е
помогнал защото хората вече не са хора е защитна теза на самата пострадала,
за да докажа, че имаме много хора, но хората вече не са хора. На следващо
място прокуратурата по същия двустранен и мога да заявя пристрастен начин
възприе показанията на пострадалата относно демонстративното счупване на
очилата и отнемането на телефона, без да се анализират по никакъв начин
обясненията, без да се анализират показанията дори на полицая, който току
що чух, че не трябвало да се възприемат неговите показания, защото видетели
не бил обиколил целия паркинг. Прави впечатление, че се използва думата
демонстративни. Отново копи пейст възприятие от пострадалата, без и едно
доказателство да установяват тези твърдения. Да анализираме показанията на
12
свидетелите близки, приятели, работници във въпросният сервиз. Първо аз ще
Ви моля да възприемете как всичките 5 – 6 мъже са разпитани в един и същи
ден, през 10 минути и като опълченците на шипка свидетелските им
показания са копи пейст като разследващият полицай е сменил само имената.
Всички започват по един и същи начин – „И. влезе с разбит нос и без очила“.
Аз ще Ви моля да не кредитирате тези показания. На първо място същите
отразяват фактическа обстановка, която не е по обвинението за кражба и
хулиганство, а отразяват фактическа обстановка развила се впоследствие те
нямат преки наблюдения относно вменените престъпления. На втора място
същите са заинтересовани от изхода на делото като работници, приятели и
клиенти на постаралата. На трето място налице са съществени противоречия
между техните показания и от видеозаписа. Аз явно съм гледала друг
видеозапис, който ни е предявен, в сравнение с това което са възприели част
от обвинението и прокуратурата, но аз съм сигурна, че и вие възприехте от
видеозаписа, кой е агресивния, и кой е нападателния. Аз лично възприех как
5 мъже наобикалят подсъдимата, която е 1, 60 метра и 40 кг и леко я
изтласкват извън въпросния сервиз. Всички те заявиха, как тя ги била
заплашвала, колко били уплашени, как псувала и т.н. Категорично отрекоха
за физическа саморазправа между таях и пострадалата, а всъщност се
установи съвсем различно обстоятелство. Едното е как синът на пострадалата
хваща за ръка подсъдимата, което също е възприето от видео-техническата
експертиза и как синът на пострадалата изблъсква свидетелката Н.Б., което
също беше потвърдено и от свидетелката и от подсъдимата. Но беше
отречено от тези свидетели, защото са заинтересовани от изхода на делото, и
колкото да им се е искало този видеозапис да е в тяхна полза, в случая е
против тях. По отношение на предходно влошени взаимоотношения. Защо
прокуратурата не възприе, като от всички беше твърдяно, за това, че
подсъдимата и пострадалата имали влошени в отношения и това както
прокуратурата обича да говори априори без доказателства в повечето случаи
в настоящия казус не възприе, че това е една форма и мотив на женско
отношение от страна на пострадалата, затова че моята подзащитна толкова
време и преписва, че е любовница на бившия й мъж. Защото това се
възприема и то свидетелските показания на самата пострадалата. Освен
вменяването на тези сътворени от нея престъпления тя в съдебна фаза и в
досъдебна фаза се опита да вмени още едно престъпление, а именно че моята
13
потрошила автомобила й и в това тя била убедена, защото един съсед и бил
казал и описал М.К., но тя била сигурна че е М.К.. Значи още едно
престъпление, но за съжаление то не можа да влезе в кориците на ОА.
Абсолютно тенденциозно поведение от страна на пострадалата само и само,
за да сложи „на място“ подсъдима, защото толкова време я тормозила, че е
любовница на бившия й съпруг. Аз ще ви моля да се взрете в показанията на
пострадалата Й. и каква градация се наблюдава при тях от досъдебна фаза и в
съдебна фаза. На първо място не знам прокуратурата също направи някакво
изменение от носно падане и не падане и начина и механизма на причиняване
на побоя в ОА е възприето, че са се опитали да я бутнат. В днешното съдебно
заседание прокурора застъпи тезата, че е била бита на земята. Но вижте какво
казва пострадалата от досъдебна фаза „удряше ме с юмруци по лицето като се
опитаха да ме бутнат на земята като ми е нанесен един удар от лявата страна
в областта на гърба. В съдебна фаза „удряше ме с юмруци по цялото тяло,
риташе ме с 5-6 пъти докато бях на земята. По отношение на издаденото С М
У и механизмът на причиняване на тези увреждания, аз ще поставя риторични
въпроси. Съгласно закона ще се позова и на решение № 59/15.03.1978 г. и в
настоящия случай чл. 148, ал. 1, т. 4 от НПК се обуславя едно твърдение, не
видите ли че адв. Кърпарова си го измисли, че вещото лице издало С МУ не
би следвало да изготвя С М Е по същото дело. Но да приемем, че практика
може би вече е различна, но дали вещото лице изготвило С М Е би се
противопоставило на собственото си С М У. Аз силно се съмнявам, че би си
противоречяло. Категорично считам с оглед твърденията на моята
подзащитна, колкото и да не се дава вяра на частното обвинение, и че както се
възприе от частното обвинение, че след като е ударила един шамар тя се
прикрива и това е защитна теза, значи има и други удари е единствено извод
на частното обвинение необяснимо въз основа на какви доказателства. В
случая говорим за лека телесна повреда. Дали ще потвърди шамар или
няколко шамара или юмрука не е в интерес на подсъдимата, тя казва така
както е било, и за да има защитна теза трябва да има друга телесна повреда.
Правим извода относно механизма на причиняване на въпросните увреждания
и противоречията са на първо място прави впечатление въпросния видеозапис
и колкото и да съм се взирала в него и вещото лице да отговори, че наистина
кадъра, който изготви видео-техническата експертиза което е видно и за нас е
неясен, ясно се виждат телодвиженията на пострадала. Е Бога ми не
14
изглеждат на пребита и ритана жена. Никъде не се вижда течаща кръв от
носа, не се възприема никъде разбита уста, напротив дори се възприема колко
агресивна е самата пострадалата и как на няколко пъти мъжът й я възпира за
да не влиза във физическа саморазправа с подсъдимата. Това не е поведение
на пребита жена. Никъде ако се приеме, че е била бутана няма и следа от
прашинка от този чакъл по черните дрехи на тази пострадала. Не е изцапана
по никакъв начин, няма следа от ритници, защото един свидетел заяви че тя
се е събличала пред него, но и него ще анализирам. Впечатление прави, че
няма доказателство и такова не беше представено, че наистина е бил
извършен преглед на пострадалата, защото спешно отделение ни отговориха,
че тя не е постъпвала за преглед. Впечатление ни прави защо пострадала е
побързала да си плати СМУ след като е преглеждана 3 или 4 дни след това.
Защо тя твърди, че е преглеждана и тези наранявания са установени и щяло
да й бъде издадено такова, но тъй като лекаря го е нямало след няколко дни.
Тогава кой я е прегледал, кой установи тези наранявания ето на това моля да
обърнете внимание, кой я прегледа и кой констатира тези наранявания, и дали
вещото лице би се противопоставило на изготвеното си СМУ, и дали
обективно са били причинени тези наранявания и дали са в причинно
следствена връзка с действията на моята подзащитна няколко дни след
инцидента. Освен това днешното съдебно заседание друго вещо лице заяви,
че нараняванията са повърхности и е трябвало да се възприемат веднага след
нанасянето им, минути. Свидетелят Т.И. също направи впечатление със
своите показания, който е възприел пострадалата малко след инцидента около
3 часа, когато тя е била със своя адвокат за да подаде жалба и заяви свидетеля
„нямаше видима наранявания по лицето, да, беше притеснен и беше със своя
адвокат“.Значи пострадалата тежко пребита не намери време да посети
спешно отделение, но намери време да си вземе адвоката и да отиде в
полицията.
По отношение на въпросната кражба на телефона, моля да възприемете
подробната градация в показанията на пострадалата от досъдебна и съдебна
фаза, както и на съпругът й относно въпросния телефон. В досъдебна фаза
пострадалата завява, че М. може би й била взела телефона, като може би го
била сложила в джоба си, но не била сигурна, тъй като в това време се
разправяла с майката. Вече в съдебна фаза съвсем друго „М. ми взе телефона,
аз й казах да ми остави телефона. В съдебна фаза същата заяви, че на стр. 6 от
15
протокола месец април „аз тръгнах да си взимам телефона, защото беше на
задна седалка“. Никъде в досъдебно производство не се твърди подобно
обстоятелство, но съпругът ми ме спря на стр. 7 „М. ми взе телефона, но не
знам какво направи с него“, - цитира на стр. 15 „аз се опитах да си взема
телефона, но мъжът ми ме спря. Аз го видях, аз знаех, че телефона ми е там“.
От показанията на тази пострадала не се установя първо взела ли си е
телефона, видяла ли го е, не го ли е видяла, твърди че може би че М. го е
взела, после е убедена в това че М. го е взела. Има един вътрешен въпрос хем
се е отскубнала от нападателките и е тръгнала да бяга, хем е молила
подсъдимата да и върне телефона и пък я била я видяла че е на задната
седалка. Коя от двете версии не стана ясно. В същата насока са и показанията
на съпругът й К.Й.. В досъдебна фаза вече доста след като е „изградена“
тезата около въпросния телефон той заявява, че го бил видял на задната
седалка и го бил разпознал по счупения дисплей. В съдебна фаза „Й. го била
видяла, започнала да вика ето ми телефона, той я бил възпрял и той й бил
разпознал телефона първо че бил син, и второ че се опитвали да се свържат с
него и той светил. След допълнителен разпит след тези свидетелски
показания на съпруга беше проведен допълнителен разпит на Й., за да се
установи отново, какво е видяла и какво не е видяла, за да ги до нагласи до
показанията на съпругът си тя заяви че не го била видяла, но знаела че е там.
Моля да възприемете от видео-техническата експертиза цялото присъствие на
пострадала, съпругът и още 4-5 мъже до колата трае 10 секунди. От тези 10
секунди се възприема суматоха, при която пострадалата и съпруг и са с гръб
към колата на 4 метра разстояние. Докато съпругът се опитва да държи
съпругата си, за да не се саморазправя физически с подсъдимата, те в коя
стотна от секундата видяха светещия телефон на задната седалка на колата, и
кога точно позвъниха, тъй като никъде на видеозаписа не се възприеме че те
го издирват.
По отношение на свидетелката К.. Опитвам се да възприема как
прокуратурата първоначално дори и тя се усъмни в присъствието на тази
свидетелка и се опита да докаже присъствието й, но не успя и изведнъж
застъпи тезата видите ли тя е безспорна, тя е възприела всичко. Опитвам се да
се обясня как тази свидетелка се появи точно в разпоредителното заседание.
Нейните показания тя е възприела всичко, но била толкова притеснена за
нейната приятелка, че 4 месеца не й се обадила за да я чуе как, но тъй като
16
пострадалата отишла на мястото където работи и я помолила, тя затова се
съгласила да стане свидетелка.Тя възприела пред „Аутлета“суматоха,
пострадалата И. я е разпознала, видяла е друга жена да я бие тръгнала да си
търси телефона, защо го търси не ни отговори. Нямало го в чантата, отишла
да го търси в колата и там го няма, върнала си и тогава видяла как
подсъдимата взима телефона от земята, дава го на по- възрастната и тръгват
да бягат. На първо място инцидента е станал не пред „Аутлета“, а от страни
на чакълест паркинг, на второ място на 30-40 метра разстояние, подсъдимата
възприе нейната приятелка, но не и се притече на помощ. Ако толкова
държеше да се обади на 112 защо не поиска телефона от някой друг да каже
,бият приятелката ми обадете се на 112“. На следващо място четири месеца
била силно притеснена, но не й се обадила за да я чуе как е, абсурдни
твърдения, нелогични. Самата пострадала не твърди, че М. е взела телефона
и го дала на майка си и тръгнала да бяга, напротив тя твърди че тя е тази
която е избягала. Т.е. тази очевидка очертава друг инцидента или може би не
си е научила репликите очевидно. По същата аналогия и анализ на
доказателствата св. Р.. Той за пръв път му направило впечатление колко
свекърва му била притеснена и обикаляла като празна линейка. На следващо
място прави ми впечатление, че пострадалата само на него се съблече и на
него му показа белега от ритник по гърба си. Нито сина, нито съпругът на
тази пострадала заявиха, че се е събличала пред тях, че някой от тях е
възприел. Еми извода относно любовница и близки взаимоотношения може и
да се „потвърди“. Как така съдебния лекар не установи отпечатъка от обувка,
но Р. го установи и то след като се е била върнала от болницата. След като се
е била върнала от болницата тя е била с адвоката си при разследващите
органи. Никой не твърди, че тя е била в сервиза. Моля да не кредитирате
показанията на този свидетел, защото в унисон с тези на К. аз ги наричам
услужливи свидетели, само и само да застъпи тезата на пострадалата можем
да кажем всякакви неща.
По отношение на съставомерността от престъплението по чл. 325
цитира Ви се постановление № 2 /74 г., но се наблегна на личните интереси.
Ами не са само личните интереси. Практиката на ВКС е разграничила грубо
отношение и какво представлява явно не уважение към обществото – цитира.
Обект на това престъпление е обществения установен в страната ред и
общественото спокойствие. Не мога да приема, че частното обвинение приема
17
като лични това, че личният мотив на подсъдимата може да засегне
обществените отношения и това видите ли, че е нанесла шамар на публично
място и това осъществява елементите на престъплението хулиганство.
Практиката е категорична и в тази насока е Решение № 432/15. 11. 1972 г.,
наказателно дело № 413, в което се сочи – цитира. Тези елементи трябва да са
в кумулативна даденост. В тази насока реакцията на моята подзащитна е била
чисто личен мотив. Моля ви да се взрете в обясненията й „попитах И. къде е
детето ми и тя ме подмина“. Изпаднала е в състояние на ярост, да, отвърнала
е, неоправдавам действията че е защитила шамар, но както самата подсъдима
каза И. не е останала длъжна. Но основната цел на моята подзащитна, а може
би е грешка не е изкарала такова, за да търсим институт на реторсия
евентуално при леки телесни наранявания. Категорично считам, че от
субективна и обективна страна моята подзащитна не е осъществила това
престъпление. Да, може би тук, както и вече частното обвинение направи
искане за осъждане евентуално за престъпление от ЧХ, не следва да се бърка
престъплението хулиганство с престъплението от частен характер, което е
възприето и от съдебната практика, което е възприето и в постановлението
цитирано, но цитирано от частното обвинение само в частта която е в
интерес на частното обвинение, а не в неговата цялост. По отношение на
счупването на демонстративното очилата и това, че полицая на огледа не бил
в присъствието на пострадалата. По инициатива на пострадалата те са отишли
там, взели са подсъдимата, за да й посочи къде е. Това, че пострадалата не
отишла, същият полицай заявява „не, нямаше нито стъкла, нито счупени
рамки“. Моята подзащитна заявява „като я ударих очилата и паднаха на
земята, под мишницата имаше портмоне и телефон и те паднаха. Но
прокуратурата вменява престъпление с липсата на телефона означава кражба,
но няма едно доказателство, което да доказва изпълнителното деяние на това
престъпление освен противоречивите показания на пострадалата и съпруга и
където били го видели светещ на задната седалка на колата. Къде са
стъклата, къде са счупените рамки, за каква демонстрация говорим. Аз
считам, че няма доказателства и не се събраха такива доказателства, нито от
прокуратурата, нито от частното обвинение, които да доказват, че моята
подзащитна на първо място е осъществила от обективна и субективна страна
престъплението хулиганство, като в подкрепа на моята теза са редица
доказателствен анализ, който направих. Няма и едно годно доказателство от
18
което да се възприеме, че тя е осъществила престъплението кражба, и че
липсата на този телефон доказва, че тя го е противозаконно отнела и аз ще Ви
моля за оправдателна присъда и да приемете, че подзащитна не е извършила
вменените й с ОА престъпления. Да, може да се приеме за престъпление по
чл. 130, но то не се преследва по този ред, а с тъжба на пострадалия.
РЕПЛИКА АДВ. П. – По отношение на анализа направен от защитата
на гласните доказателствени средства събрани в досъдебното производство.
Пред Вас събрани гласни доказателствени средства от разпита на свидетели,
които са дадени устно и непосредствено. Не са констатирани противоречия и
няма четени показания от ДП така, че вие да възприемете има или няма. По
отношение на това кога е заплатено С МУ и кога е извършен преглед от
съдебен лекар има доказателства, но наведеното че пострадалата трябвало да
мине през спешно отделение, няма такова изискване. Съдебен лекар може да
освидетелства пострадало лице. По отношение оневиняващо, че подсъдимата
казала „попитах И. къде е дето ми“. Ама защо питаш след като ти вече знаеш,
че детето ти е с баща си. Т.е. тук няма никаква логика да пита къде е детето ,а
целта е била да я вид
ДУПЛИКА АДВ. КЪРПАРОВА – Не съм поставяла теза че е
задължително да се посети спешно отделение. Това е твърдение на самата
пострада, аз не твърдя, че е задължение на пострадалата. На второ място това
дали подсъдимата е знаела е извод на частното обвинение. Подсъдимата е
била разигравана цял ден от мъжа й, тя затова го е търсила многократно и
това че той се е обадил и е казал че за пореден път е при него, не означава че
е била сигурна че детето е там. Извод на частното обвинение, че моята
подзащитна е отишла видители да се бие на паркинга съвсем целенасочено и
съзнателно. Защо тогава ще се връща за пореден път в сервиза, за да търси
детето си след като е знаела.
По отношение на гражданският иск, ако приемете, че е налице
оправдаване и същият да остане без уважение в противен случай аз ще Ви
моля вие да приемете, че е изключителен завишен, не отговаря на трайната
практика за присъждане на неимуществени вреди в такъв размер по
отношение на лека телесна повреда. Принципа на чл. 52 от ЗДД не е спазен,
практиката е категорична десетократно по- малък размер се присъжда за
причинени леки телесни повреди.
19
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ – Не съм виновна.
Всички тези твърдения на г-жа Й. са пълни измислици. Ударила съм и един
шамар, защото бях афектирана и защото цял ден бях разигравана търсейки
детето си.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ – Искам да бъда оправдана.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание, за да постанови присъдата, след което
я обяви на страните и разясни сроковете за нейното обжалване и
протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20