№ 12537
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.ОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110112980 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иска молба от ..........., с която е предявен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
2263,16 лв., представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” по Щета №10020030111466, и ликвидационни разноски
за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.03.2025 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 01.06.2020 г., по .... път преди
отбивката за с. л, с посока на движение от ж.к. ...., водачът на лек автомобил „..“, с рег. № ....,
е преминал през препятствие на пътя – арматурно желязо, вследствие на което са увредени
задна дясна гума и задна дясна джанта. За увредения лек автомобил е била налице сключена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №0304К********** с
валидност 08.08.2019 г. – 07.08.2020 г. Въз основа на сключената имуществена застраховка
ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2253,16 лева. Към
ответника била предявена регресна претенция за възстановяване на горепосочената сума с
включени ликвидационни разноски, но плащане не последвало. Основава предявения иск
срещу ответника на предвиденото в чл. 3, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата и в чл. 47 и чл. 48, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата задължение да осъществява дейност по управление, изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ... оспорва иска по основание и
размер. Оспорва приложимостта на общите условия към договора предвид липсата на
подпис на всяка страница. Счита, че посещение от органите на КАТ е било задължително, а
липсата на Протокол за ПТП е пречка за изплащане на обезщетение от страна на ищеца.
Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
1
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования.
Ищецът следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – виновно противоправно поведение действие или бездействие на служители на
ответника, на които ответната агенция е възложила някаква работа, вредите да са причинени
при или по повод тази работа, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника по повод поддръжката и ремонта на
пътния участък, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/и се
презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на
ответника е указано и при доказване на горните факти да докаже положителния факт на
плащане на претендираните суми, С оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на
ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които застрахованият при
ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №0304К********** от
07.08.2019 г. за автомобилна застраховка „Каско и Злополука“ с валидност от 08.08.2019 г. до
07.08.2024 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и
собственика на обекта на застраховката лек автомобил „...“ с рег. № ..... Установява се, че
застрахователната премия е договорено да бъде заплатена на пет вноски за всяка отделна
година от договра. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и
се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. Предвид
изложеното съдът прави извод, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по сключения при общи условия застрахователен договор
противно на възраженията на ответника. Като неоснователно следва да се определи
възражението на ответника за неприложимостта на Общите условия на ищеца предвид
липсата на подпис на всяка от техните страници, тъй като съгласно полицата лицето е
декларирало, че е получило екземпляр от действащите общи условия, респ. че е запознато с
тях и те го обвързват.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от прието по делото уведомление –
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, събраните гласни доказателства чрез
разпита на водача на увредения автомобил – А. Г. Л., и приетото от съда и страните, като
обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От така събраните
доказателства се установява, че на 01.06.2020 г. лек автомобил „..“, с рег. № .... се движи по ...
(.) с посока на движение от ж.к. ... към с. „л“ като преди отбивката за с. л превозното
средство преминава през арматурно желязо на пътното платно, вследствие на което е
увредена задна дясна гума и задна дясна джанта. Вещото лице посочва, че констатираните
щети по лек автомобил „..“, с рег. № .... се в намират причинно - следствена връзка с
настъпилото на 01.06.2020 г. произшествие. Разпитан по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в съдебно
заседание експертът поддържа, че като вид и характер щетата може да бъде получена само и
единствено при съприкосновение с твърд предмет, който да разкъса гумата в нейната
странична част. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. При установен на пътното
платно необезопасена предмет - арматурно желязо съдът приема за доказана причинно–
следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на
задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация,
включително и чрез възлагането на тази дейност на друго лице. Ето защо възраженията на
ответника за липса на доказателства за сочения от ищеца механизъм съдът намира за
неоснователни.
Не се доказа в процеса релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице, тъй като независимо от
2
обстоятелството, че пътният участък е бил в ремонт липсва основание на пътното платно, по
което е разрешено преминаването, да има арматурно желязо. Недоказани останаха и
твърденията, че водачът на увредения лек автомобил се е движел с несъобразена скорост,
тъй като пътят, макар и отворен за движение, е бил в ремонт, а превозните средства са се
движили в колона, при което високата скорост е несъвместима. Предотвратимостта на
произшествието е функция от скоростта на движение, като обстоятелството, че
препятствието не е обозначено и не е сигнализирано по достатъчно надлежен начин
допринася негативно за възможността на водача своевременно да забележи я забележи и
избегне. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице,
трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение №
1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. По делото не се установи поведение на водача на процесното
МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до
преминаването му през процесното пътно препятствие, представляващо арматурно желязо.
Необозначеното и несигнализирано арматурно желязо не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „..“, с рег. № .... при
ищеца е била заведена щета с №№ 10020030111466, по която след направена оценка на
уврежданията е определено застрахователното обезщетение в размер на 2253,16 лева,
изплатено на два пъти. След плащането на застрахователно обезщетение правата на
застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на
регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва
от обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от .... Следователно ... като собственик на републиканските пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да
обезопасят пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на
вредоносни последици от нея. Наличието на неидентифициран предмет на пътното платно
представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като
създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че това
препятствие не е било обезопасено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и
3
да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните
увреждания по лек автомобил „..“, с рег. № .... изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 2263,54 лева. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 2253,16 лева която сума е в по–нисък размер от установения
дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради което следва да му се присъди в
цялост. В полза на ищеца следва да се присъдят и претендираните ликвидационни разходи за
определяне на щетата в размер на 10,00 лева. При това положение регресната претенция на
ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена за сумата 2263,16 лева за заплатено обезщетение за
възстановяване на уврежданията по лек автомобил ..“, с рег. № .....
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 07.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 590,53 лева, от които 90,53 лева за държавна такса, 50,00 лева депозит за свидетел,
350,00 лева за депозит за вещо лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .... да заплати на .....
със седалище и адрес на управление гр. ......... на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2263,16 лева, представляваща незаплатено регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по Щета №10020030111466,
и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 07.03.2025 г., до окончателното плащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 590,53 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4