РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 14.09.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4851 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.И.М., с която
срещу Е.Б.И. са предявени осъдителни искове с правно основание чл.534, ал.1,
пр. първо от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът поддържа твърдения, че на 19.05.2010 г. Б. И.И. – наследодател на
ответника, издал запис на заповед за сумата 18000 евро в негова полза с падеж
19.05.2013 г. Преди последната посочена дата И. починал и оставил за свой
наследник ответника Е.И.. Последният приел наследството по опис. Изпратил
покана за заплащане на сумата по записа на заповед, получена на 02.12.2013 г.
Поддържа, че е изгубил да реализира правата си като предяви исковете по
записа на заповед /ЗЗ/ поради изтекла на 19.05.2016 г. давност по менителничния
ефект. Поради това, по изложени правни и фактически доводи ответникът
неоснователно се е обогатил със сумата по ЗЗ, съответно – ищецът се е обеднил
със сумата.
Твърди, че записът на заповед е редовен и съдържа всички реквизити по
чл.535 от ТЗ. Поддържа, че за него като приносител на ценната книга е
възникнало право да предяви специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ срещу
издателя /неговия наследник/, за да се защити срещу последиците на
менителничното неоснователно обогатяване. Твърди, че е претърпял вреда от това
че имуществото му не може да се увеличи със сумата по записа на заповед, а от
своя страна имуществената сфера на ответника- издател на ЗЗ се е обогатила.
Претендира заплащане на сумата 18000 евро, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 20.04.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателно погасяване на задълженията, както и сумата 14042.00 лв.-мораторна
лихва върху сумата 18000 евро от 19.05.2013 г. до 20.04.2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява следното становище: Оспорва
исковете, като недопустими като излага правни доводи в тази насока. Оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение, че ЗЗ, на който ищецът
основава правата си не е редовен, не съдържа всички необходими реквизити,
поради което е нищожен. Излага правни и фактически доводи по отношение на
реквизита „адрес“, „място на издаване“ и „място на плащане“. Оспорва ЗЗ, поради
това че същият не е подписан от неговия наследодател-издател на менителничния
ефект. Изразява становище, че ищецът не е доказал твърденията си, че е изгубил
исковете по чл.531, респ.чл.505 ТЗ; че е претърпял вреди, както и че ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца. Оспорва наличие на валидно каузално
правоотношение между страните по ЗЗ. Оспорва като неоснователен искът за
мораторна лихва. Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Прави
възражение, че не е бил поканен да заплати сумата по ЗЗ с покана, каквато
ищецът твърди че е изпращал, съответно че е била връчена на посочената дата. Не
оспорва, че е приел наследството по опис, поради което отговорността му е
ограничена до определен размер. Приемането по опис на наследство, чийто актив е
по-малък от наследствения дълг, имало правопогасяващ характер. Кредиторът на
наследодателя, който е предявил иск срещу наследника, приел по опис
наследството, следвало да се квалифицира като кредитор на наследствената маса,
а не като кредитор на наследника.
Ищецът не ангажирал доказателства за определяне на паричната стойност на
наследството, а след приемането на наследството, описаното в съдебното решение
имущество претърпяло редица трансформации. Това би затруднило съда да определи
до каква сума искът следва да бъде уважен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по искът с
правно основание чл.534, ал.1, пр. първо от ТЗ ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличие на
действителен менителничен ефект – запис на заповед; приносителят на ефект да е
загубил възможността за упражняване на исковете по ефекта поради изтичане на давността
за това; от последното обстоятелство приносителят на ефекта следва да търпи
вреда; да е налице обогатяване за издателя на записа на заповед, обедняване за
приносителя на менителничен ефект и връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника; в какво се изразява обедняването на ищеца като вид
и размер.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/, досежно основателността и размера на
иска.
В константната си практика ВКС приема, че специалният иск по чл. 534, ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на записа на заповед, чиито менителничен иск е
погасен, поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на
прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта, поради
пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В
производството по иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, за разлика от исковете за
неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента
на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на
имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява в
това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по
ефекта, а обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на
задължението поради пропуск да бъдат извършени необходимите действия за
запазване на преките менителнични права от ползващото се лице.
В тази връзка настоящият състав намира /аналогично на приетото в решение
№ 143/1.02.2013 г. по т.д. № 870/2011 г. на ВКС, І-во. и в решение № 45 от
31.03.2016 г. по т.д. № 1029/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/ че и в хипотезата
на иск по чл.534, ал.1 ТЗ, при възражение на ответника за
"безпаричност" на записа на заповед, съществуването на каузално
правоотношение между издател и поемател не подлежи на изследване, тъй като
издадения редовен запис на заповед е основание и доказателство за
съществуването на вземането.
В настоящето производство бе установено и страните не спорят, че на 19.05.2010
г. Б. И.И. – наследодател на ответника е издал запис на заповед за сумата 18000
евро в полза на ищеца А.И.М. с падеж 19.05.2013 г.
Възраженията на ответника, че записът на заповед /ЗЗ/ не съдържа всички
реквизити по чл. 535 от ТЗ, съдът намира за неоснователни и недоказани. Чрез
констатациите на приетата в производството, като обективна и компетентно
изготвена СГрЕ се установява, че издателят Б. И.И. е положил подпис върху
съставения документ.
По силата на чл.536, ал.4 ТЗ, запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден
в мястото, посочено до името на издателя. В случая като място на издаване е
посочено единствено „град София“, но до името на издателя е посочен адрес град
София, ж.к.********бл.********, който адрес е пълен и съставлява място на
издаване на менителничния ефект. Възраженията на ответника в обратен смисъл,
съдът намира за недоказани и неоснователни. Идентичен извод се налага и за
възраженията, че в ЗЗ не е посочено място на плащане – реквизит по чл.535, т.4 ТЗ, доколкото изрично посочен адрес – гр.София,
ж.к.****************В производството се установи, че преди падежа на записа на
заповед - 19.05.2013 г., издателят Б. И.И. починал /на 27.06.2010 г./, като
оставил за свой единствен наследник по закон, според представеното
удостоверение за наследници, Е.Б.И. - ответник в производството. Съобразно
указаното в чл.61, ал.2 вр. чл.60 ЗН ответникът приел оставеното му наследство
по опис, което се установява от представеното решение № 65/07.10.2010 г.
постановено от СРС, ІІІ ГО, 85 с-в по гр.д.№ 11576/2010 г. по описа на същия
съд.
В производството се установи, че на 02.12.2013 г. на законния
представител на ответника Д.Л.С. е била връчена нотариална покана рег.№
39440/22.11.2013 г. по описа на нотариус Р. Д. с рег.№ 274 на НК на РБ, чийто
регистър е бил предаден на нотариус Л.Л.с рег.№ 044 на НК на РБ според
представеното удостоверение № 1778/23.05.2018 г. на НК на РБ.
Както бе посочено, при менителничните
вземания основание и доказателство за пораждането на вземането е самият
менителничен ефект. При формалната му редовност и настъпване на падежа
вземането става изискуемо, като абстрактния характер на сделката освобождава
кредиторът от доказване на друго каузално основание между страните за
получаване на плащане по него. Така представения по делото запис на заповед
съдържа всички задължителни реквизити, които го квалифицират като такъв вид
менителничен ефект (чл. 535 ТЗ). В наименованието и в съдържателната част на
извършеното чрез издаването му изявление е посочен текста "запис на
заповед". Съдържа безусловното обещание на ответника да плати при
предявяване на поемателя-ищец сумата от 18000.00 евро. Падежът е определен на конкретна дата – 19.05.2013 г. Следователно документът е редовен от външна страна,
като свидетелства, както за надлежното пораждане на менителничното задължение
на ответника, така и за настъпване на изискуемостта му (чл. 535, ал. 1 и чл.
537 от ТЗ). Или представения запис на заповед легитимира ищеца като кредитор на
ответника. При формалната му редовност и настъпване на падежа вземането става
изискуемо, като абстрактния характер на сделката освобождава кредиторът от
доказване друго каузално основание между страните за получаване на плащане по
него.
Съгласно разпоредбата на чл.531, ал. 1 от ТЗ исковете по менителницата
срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Поради това
погасителната давност е започнала да тече на 19.05.2013 г. и е изтекла на 19.05.2016 г. Това налага съдът да изследва наличието на предпоставките на чл. 534,
ал. 1 от ТЗ.
В менителничното право съществува отклонение от общия принцип на
гражданското право, че изтеклата погасителна давност е пречка да се осъществи
принудително имуществената претенция. В чл.534 от ТЗ е предвидена възможност за
приносителя на записа на заповед, чийто менителничен иск срещу прекия длъжник -
издател е погасен по давност, да претендира от издателя сумата, с която
последният се е обогатил в негова вреда.
Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 534 от ТЗ за
признаване правото на ищеца срещу ответника за сумата 18000.00 евро, произтичащо от запис на заповед издаден за сумата. Това е така, тъй
като: а/. налице е действителен менителничен ефект - запис на заповед,
отговарящ на изискванията на чл. 535 от ТЗ и редовен от външна страна; б/.
изтичане на погасителната давност за упражняване на менителничните права спрямо
прекия длъжник - издател на записа на заповед; в/. неизпълнение от страна на
издателя на записа на заповед на паричното задължение, което ценната книга
материализира; г/. налице е вреда на приносителя на записа на заповед,
изразяваща се в невъзможност имуществото му да се увеличи с паричната сума по
ефекта в размер на 18000.00 евро. /макар и да е носител на паричното вземане по
ценната книга, приносителят не може да получи сумата чрез предявяване на
менителничен иск срещу прекия длъжник/; д/. налице е обогатяване на издателя на
записа на заповед, изразяващо се в спестяване на разходи за погасяване на
задължението, т.е. в намаляване на пасивните елементи в имуществото му, в
размер на сумата 18000.00 евро. Не е необходимо между вредата и обогатяването
да има причинна връзка, а и в конкретния казус тя е установена.
По въпроса за тежестта на доказване на обогатяването на издателя на
процесната ЗЗ във вреда на приносителя на ефекта по смисъла на чл. 534, ал. 1
in fine ТЗ е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 42/09
г. по т.д. № 453/08 г. ВКС - ІІ т. отд. В този смисъл е и Решение №
229/06.01.2011 г. по т.д.№ 259/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, като изразеното становище се възприема от
настоящия състав.
В съответствие с изискванията на чл.61, ал.2 от ЗН, малолетният ответник
е приел наследството по опис и съгласно чл. 60, ал. 2 от същия закон като
единствен наследник на починалия издател на ценната книга отговаря за
задълженията, с които то е обременено само до размера на полученото наследство.
Обсъждането на въпроса за реалната стойност на имуществото в приетото по опис
наследство, не се включва в предмета на спора по исковото производство. В този
процес трябва да бъде потвърдено или отречено съществуването на претендираното
от ищеца вземане срещу ответника. Оценката на това имущество ще бъде релевантна
в един по - късен момент, когато в образуваното по инициативата на кредитора
изпълнително производство, съдебният изпълнител изпълни процедурата по опис и
оценка на вещите в приетата по опис наследствена маса.
При така изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция е
основателна и доказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 2 от ТЗ искът се погасява с
изтичането на тригодишната давност, която започва да тече от деня на
изгубването на менителничния иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ - в случая от 19.05.2016 г., като към предявяване на иска давността не е изтекла. Релевираните в обратен смисъл възражения, съдът
намира за неоснователни.
Поради липса на въведени други възражения /извън обсъденото по –горе
лично възражение, което съдът приема за недоказано/, основателността на иска е
обусловена единствено от доказване на формалната редовност на записа на заповед
и съответствието му с изискванията на чл. 535 ТЗ. Менителничният документ /в
случая записът на заповед/ има доказателствена сила като частен писмен документ
за отразените в него факти и може да се ползва като писмено доказателства,
установяващо права и задължения, които нямат менителничен характер.
От представените по делото доказателства няма данни ответника да е
изпълнил задължението си по записа на заповед. Поради това и тъй като вземането
по издадения запис на заповед е изискуемо, то следва сумата по него да бъде
присъдена в полза на ищеца.
Съгласно задължителната за съдилищата практика формулирана в т. 3 на ТР №
1/2004 г. ОСТК на ВКС се прие, че за да е налице подлежащо на изпълнение
вземане за сумата по записа, не е необходимо записът на заповед да е бил
предявен за плащане. Предявяването за плащане, обаче, се явява предпоставка за
поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението. Такова предявяване за плащане в случая
е налице с връчване на нотариалната покана на 02.12.2013 г. Поради което и на
това основание от тази дата подлежи на разглеждане хипотезата на изпадане в
забава по отношение на закъснителните лихви. Или наличието на посочен падеж /на
определен ден – 19.05.2013 г./ не освобождава приносителя да отправи покана за
плащане, поставяща в забава издателя за главното задължение. В случай това е
сторено и след предоставения срок – след 07.12.2013 г. се дължи лихва за забава
върху вземането за главното задължение. Съобразно указаното в чл.161 ГПК съдът
определя размерът на лихвата за забава върху сумата 18000.00 евро за времето от
08.12.2013 г. до 20.04.2017 г. /дата на подаване на исковата молба/ на сумата 12052.45
лв. За тази сума претенцията за акцесорното вземане следва да бъде уважена и
съответно отхвърлена за разликата над посочената сума до предявения размер
14042.00 лв.
Възражението за погасяване по давност на част от вземането, съдът намира
за основателно в една част. Съобразно указаното в чл.111, б“в“ ЗЗД на ищеца
следва да бъде признато и присъдено вземане в размер на сумата 10749.22 лв.
съответно на дължимите лихви за забава в размер на законната за времето от
20.04.2014 г. до 20.04.2017 г. /три години преди предявяване на исковете в
съда/. За разликата над посочената сума до сумата 12052.45 лв. вземането е
погасено по давност, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна
на посоченото основание.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски в общ размер на
5104.00 лв. /за държавна такса и за адвокатско възнаграждение/.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде
присъдена сумата 257.00 лв.-разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.534, ал.1, пр. първо от ТЗ, Е.Б.И., ЕГН **********, като непълнолетен действащ лично и
със съгласието на своята майка Д.Л.С., ЕГН **********, чрез адв.А.Т. от САК, с
адрес ***, ж.к.*******вх.*, да заплати на А.И.М.,
ЕГН *********** с адрес *** Д.Д., 16, действащ чрез адв.Я.Д. от САК, сумата 18000.00 евро, представляваща неплатено вземане по издаден на 19.05.2010 г. запис на заповед с падеж – 19.05.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.534, ал.1, пр. първо от ТЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, Е.Б.И., ЕГН **********, като непълнолетен
действащ лично и със съгласието на своята майка Д.Л.С., ЕГН **********, чрез
адв.А.Т. от САК, с адрес ***, ж.к.*******вх.*, да заплати на А.И.М., ЕГН *********** с адрес *** Д.Д., 16, действащ чрез адв.Я.Д. от САК, сумата 10749.22 лв., представляваща законна лихва върху сумата
18000.00 евро с левова равностойност 35204.93 лв. за времето от 20.04.2014 г.
до 20.04.2017 г., като искът за разликата над сумата 10749.22 лв. до сумата 12052.45
лв. отхвърля като неоснователен поради погасяване по давност на вземането и за
разликата над сумата 12052.45 лв. до предявения размер 14042.00 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.Б.И., ЕГН **********, като непълнолетен действащ лично и
със съгласието на своята майка Д.Л.С., ЕГН **********, чрез адв.А.Т. от САК, с
адрес ***, ж.к.*******вх.5, да заплати на А.И.М.,
ЕГН *********** с адрес *** Д.Д., 16, действащ чрез адв.Я.Д. от САК, сумата 5104.00 лв.-разноски
за тази инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А.И.М., ЕГН *********** с адрес *** Д.Д., 16, действащ чрез адв.Я.Д. от САК, да заплати на Е.Б.И., ЕГН **********, като непълнолетен действащ лично и
със съгласието на своята майка Д.Л.С., ЕГН **********, чрез адв.А.Т. от САК, с
адрес ***, ж.к.*******вх.*, сумата 257.00 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: