Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………... 2020 г.
Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Стефанова, като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова, въззивно гражданско дело № 400 по описа за
2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“ АД –
Варна срещу решение № 5506/09.12.2019г., постановено по гр.д. № 8199/19г. на ВРС, с което е прието за установено, че
Д.Д.Т. не дължи на въззивното дружество сумата от 782,80лв.,
представляваща стойност на преизчислено количество електроенергия за периода 03.02.2019 г. до 03.05.2019г.,
за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 403, вх. 2, ап. 4, с клиентски № ********** и абонатен № **********, на основание чл.124 ГПК; въззивното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 358лв. разноски в
производство. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като постановено в разрез със събраните по делото
доказателства. Твърди, че е
налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, като
процесната сума представлява стойност на потребена в обекта електроенергия,
която се далжи на основание валидна облигационна връзка по силата на ОУ на
ДПЕЕЕМ и са спазени предвидените изисквания при осъществяване на корекционната
процедура. Претендира се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В
съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който същата се оспорва като неоснователна..
Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба ищецът
излага, че е потребител на доставяна от ответника електроенергия в имота,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“,
бл. 403, вх. 2, ап. 4, с клиентски № ********** и абонатен № ********** . През месец май 2019 г. Бил
уведомен от „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про продажби“АД, че
количеството ел. енергия за периода от 03.02.2019 г. до 03.05.2019 г. е
преизчислено в резултат на проверка на СТИ от 03.05.2019г. и констатирано
неизмерване, а за него е издадена фактура № **********/ 14.05.2019 г. в размер
на 782,80 лв. Твърди, че протоколът от проверката е съставен на основание вече
отменените ПИКЕЕ, като ищецът или негов представител не е подписвал протокола,
поради което оспорва констатациите в него. Сочи, че неподписването на протокола
за проверката от представител на полицията влече незаконосъобразност на
процедурата. Оспорва да е потребил процесното количество ел. енергия, както и
същото да му е доставено. Сочи, че едностранният характер на корекционнната
процедура в ПИКЕЕ противоречи на чл.82 от ЗЗД изискваща виновно поведение у
длъжника за ангажиране на отговорността му на договорно основание, поради което
на основание чл. 15, ал.3 от ЗНА не следва да бъде приложена. Сочи, че липсата
на установен начален момент на неотчитането е още едно основание за
незаконосъобразност на процедурата.
Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение относно
продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона
за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енергоразпределение Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД. Налице основание за възникване на вземането на дружеството за
потребена ел. енергия, а именно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Посочва, че на
03.05.2019г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е
съставен констативен протокол, подписан от член на домакинството и един
свидетел, в който е установено неправомерно въздействие върху функциятана СТИ,
като консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно
не се заплаща. Сочи, че липсва задължение за уведомяване на абоната за
проверката. Бил получен отказ от
органите на полицията да присъстват на проверката и да подпишат протокола.
„Електроразпределение Север“ АД съставило справка за корекция, за количество ел. енергия от 3960 кВТч за
периода 03.02.2019 г. – 03.05.2019 г., въз основа на която е издадена
процесната фактура за сумата 782,80 лв.
Счита, че за прилагане на корекционната процедура не е
необходимо неправомерното въздействие върху схемата на измерване да е пряк
резултат от поведението на потребителя. Поддържа, че принципът на изготвяне на
сметката въз основа на реално енергийно потребление е приложим само при
нормално развитие на отношенията.
Не се спори между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за посочения обект, като заплащането на доставената
енергия се дължи на ответника.
От представения по делото заверен препис от
констативен протокол от 03.05.2018г., съставен от служители на „Енерго
– про мрежи”, се установява, че е констатирано неправомерно въздействие върху
функцията на СТИ-неправомерно присъединяване, прикачен проводник между вход и
изход на токовите мрежи на СТИ. По този начин консумираната електроенергия не
преминава през СТИ и не се измерва, съответно не се заплаща.
От представената справка № 52561-ВА 18 за корекция
при неизмерване, неправилно или неточно измерване от 07.05.2019г. е видно, че
въз основа на протокола за проверка на СТИ за обекта е коригирано количеството
потребена електроенергия за минал период от 03.02.2019г. – 03.05.2019г. с 3960
квтч.
Въз основа на извършената корекция е издадена
фактура № **********/14.05.2019 г., в която се посочва като дължима от ищеца
сумата 782,80 лв.
– стойност на служебно начислена ел.енергия
за периода 03.02.2019г. – 03.05.2019г. за обект, находящ се в гр.Варна ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 403, вх. 2, ап. 4, с клиентски № ********** и абонатен № **********
С писмa от 08.05.2019
г. и 14.05.2019 г. „Енергоразпределение север” АД и ответника са уведомили
ищеца за извършената
проверка на СТИ и корекциионна процедура.
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, свързването
на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на одобрен проект и в
съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на свързването е така
проектирана и изпълнена, че цялата потребена ел. енергия от абоната, да може да
бъде измервана за целия период на ползването, в т.ч. на процесния. Техническите
параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея
позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до потребителя. С
оглед на констатирания неправомерно монтиран мост (шунт) между входящ и изходящ
фазов проводник, ебектромерът не е могъл да измерва цялата потребена ел.
енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Експертът е посочил, че целта на
вмешателството е консумираната ел.
енергия да не се измерва от СТИ. Математически изчисления по корекционната
процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология.
Посочено е, че присъединителното съоръжения електромер е с ток 63А, а служебно
начисленото количество ел. енергия възлиза на 3960 кВТч, което
може да бъде реално доставено на абоната отчитайки пропускателната способност
на неправомерно присъединения кабел и на присъединителното съоръжение
електромер
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ
предпоставки и процедура е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено
на ищеца.
Съществуващите договорни отношения между страните
се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г., изм. и доп. С Решение ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР /сега КЕВР/.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно
известно решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от
петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 – чл.
51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г.
С решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело № 4785/2018 г. на
ВАС е потвърдено Решение №
2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., с което
са отменени и чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр.
98/12.11.2013 г. Към датата на корекцията Правилата са били окочнателно и в
цялост отменени с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на
ВАС.
С оглед на
горното и при наличието към датата на извършване на проверката на законовата
разпоредба на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на
комисията за приемане на правила за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и
законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи
страните в правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената
с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово
основание, а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава в ущърб
на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и
нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съответно тя не
обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са
представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията
на оператора е допустима при наличието
на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките
за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява наличието на нито една от трите предпоставки.
Законовата възможност за едностранна корекция на
сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване
на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и
главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на
всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което
води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното
от въззиваемия искане и представените доказателства относно размера на
сторените разноски, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и
направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 300лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5506/09.12.2019г., постановено по гр.д. № 8199/19г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г да заплати на Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300лв., представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция
разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.