Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 28.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 02.12.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 7262 по описа на съда за
Искове с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 266 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „КОЛОРИТ-Г“ ЕООД, ЕИК ********* е предявил иск против „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД,
ЕИК *********, с който моли да се признае за установена дължимостта на следните
суми: 10 000.00 лв. – главница, представляваща частично вземане по фактура
№ **********/24.06.2015г. и 1 001.98 лв. – лихва върху тази главница за
периода от 24.06.2015г. до 17.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.
дело № 4422/16 г. по описа на ПлРС до окончателното заплащане на задължението.
Твърди, че в негова полза, по ч.гр.д. 4422/16г. на ПлРС, съдът е издал заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, възразена от длъжника в срока по
чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в търговски
отношения във връзка с договор за услуга от 17.06.2015г., по който след
изпълнение на неговите задължения е издал
приемо-предавателен протокол от 24.06.2015г. и фактура № **********/24.06.2015г.
на стойност 37 370.94 лв. с ДДС, по която са налице две
частични плащания, извършени както следва: на 13.08.2015г. – 10 000.00 лв.
и на 27.08.2015г. – 17 370.94лв. Твърди, че въпреки изтеклия дълъг период
от време ответника не е заплатил остатъка от 10 000 лв. по посочената
фактура. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта
на исковете, но оспорва тяхната основателност. Твърди, че представения договор
за услуга е сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия, което счита
за основание за унищожаване на сделката. Твърди, че при сключване на договора
ответното дружество е имало друг управител, икономическото му състояние е било
тежко, съкратило е работници, извършващи специфични работи, имало е недостиг на
материални средства за задоволяване на текущи нужди. Сочи, че предвид тежкото
финансово състояние на дружеството, бил сключен договора за услуга, което
сочело крайна нужда. Сочи, че условията по договора били крайно неизгодни, т.к.
не са посочени по видове работи и цени на услуги. С молба с вх. рег. № 30663/24.11.2016г.,
ответникът „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД уточнява възражението си за унищожаемост на
договора за услуга от 17.06.2015г. и поради грешка в предмета на договора.
Твърди, че не е извършена услугата по договора, а подписаният протокол за
приемане на обекта е фиктивен. Сочи, че след подписването на договора е избран
нов управител на дружеството, както и че предишния управител е подписал
договора при наличие на неосъзнато несъответствие между воля и нейното
обективиране, или твърди, че при сключване на сделката у подписващия е била
създадена невярна представа, че изпълнителят може да изпълни задължението си по
договора, като представата, която е била създадена е, че разполага с работници
и техника, с която би могъл да изпълни задължението си. Твърди, че представата,
която е била създадена у него не отговаря на действителността относно ресурс, с
който ищецът е разполагал да изпълни задължението си по договора. Сочи, че
волеизявлението на подписващия е направено под въздействието на тази грешка.
Твърди, че е налице плащане без реално да е извършена услуга по договора.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите
на страните, намира за установено следното: На 20.06.2016г., ищецът „КОЛОРИТ –
Г“ ЕООД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 4422/2016г. на ПлРС, и по което е
издадена Заповед за изпълнение № 2812 от 20.06.2016г., с която съдът е
разпоредил длъжникът „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД да заплати следните суми: 10 000.00
лв. - главница, представляваща частично
вземане по фактура № **********/24.06.2015г.; 1001.98 лв. – лихва за периода
24.06.2015г.-17.06.2016г., законната лихва върху главницата от 20.06.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 220.04 лв. за деловодни
разноски. По тази заповед е постъпило възражение от длъжника – „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД
в законоустановения срок. Кредиторът „КОЛОРИТ-Г“ ЕООД е подал иск в срока по
чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим, предвид
спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.
От представения по делото
договор за услуга от 17.06.2015г., сключен между ищеца като изпълнител и
ответника, като възложител е видно, че страните са се договорили ищеца да
извърши премахване на отложени наноси, изсъхнала и паднала храстовидна и
дървесна растителност и издънки от отводящото корито на основния изпускател на
язовир *** 1“ и продълбочаване на отводняващото корито на язовира до вливането
в *** в село Р* – втори етап. Страните са се договорили ищецът да извърши и
извозване на генерираните отпадъци до общинското ** П*, намиращо се в землището
на с. Б*. Договорили са се ищецът да извърши услугата в 10-дневен срок от сключване
на договора, за което ответника да му заплати 37 370.94 лв. с ДДС, като
при възникване на допълнителни работи, както и при надвишаване на предвидените
количества, те да се заплатят допълнително от възложителя. От представения по
делото договор за услуга от 17.06.2015г. е видно, че отчитането на извършената
работа става по действителни количества, доказани с двустранно подписани
Протоколи и издадени данъчни фактури в 5-дневен срок от подписването на
съответния Протокол. Уговорено е плащането да се извършва по банков път. Съгласно
представен протокол за установяване завършването и за заплащането на натуралните
видове почистващи работи към 24.06.2015г., изпълнителят е изпълнил почистващата
работа, определена по вид, мярка, количество, ед. цена без ДДС и стойност с
ДДС, а възложителят е приел извършената работа, като е удостоверил акта на
приемането с подпис и печат на дружеството „Паркстрой“ ЕООД. Представени са и 2
бр. платежни нареждания, от които е видно, че са налице две частични плащания
по представената по дело фактура № **********/24.06.2015г., извършени както
следва: на 13.08.2015г. – 10 000.00 лв. и на 27.08.2015г. –
17 370.94лв. Изготвеното
по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е посочило осчетоводяването
на фактурата, частичното плащане, използването от ответника на данъчен кредит
по същата, остатък като дължими суми: 10 000.00 лв. – главница за
неизплатена фактура № **********/24.06.2015г., съвпадаща с исковата претенция,
и 1001.25 лв. – лихва за забава за
периода 24.06.2015г. – 17.06.2016г., или главница, съвпадаща по стойност с
исковата претенция и лихва, по-ниска с 0.73 лв. от претендираната в исковата молба.
Съдът дава вяра на заключението на в.л., но не взема предвид разликата му при
изчислението за законна лихва, доколкото и служебно изчислена, с помощта на
електронен калкулатор - calculator.bg, лихвата за претендирания период възлиза
на сумата от 1001.98лв. Заключението на вещото лице потвърждава извършените две
частични плащания по банков път от страна на „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД към ищеца, а
именно: на 13.08.2015г. – 10 000.00 лв. и на 27.08.2015г. – 17 370.94 лв.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи: В действителност ищецът е подал заявление, по повод на което
ПлРС е издал заповед за изпълнение, като е разпоредил ответникът „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД да заплати следните суми 10 000.00 лв.
- главница, представляваща частично
вземане по фактура № **********/24.06.2015г.; 1001.98 лв. – лихва за периода
24.06.2015г.-17.06.2016г., законната лихва върху главницата от 20.06.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 220.04 лв. за деловодни
разноски. В законоустановения срок е подадено възражение, като по този начин се
поражда интерес за ищеца да подаде установителен иск по чл. 422 от ГПК, като
той го е сторил, по повод на което е образувано настоящето дело. Претенциите по
него са за същите на стойност суми, каквито са и уважените в заповедното
производство.
Между страните по делото е налице договор
за изработка, уреден в чл.258 и следващите от ЗЗД. Съгласно дефиницията за
договора за изработка, с него
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. За да възникне
задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя се
изисква кумулативното наличие на: валиден договор за изработка, изпълнение на
възложената работа и приемане на работата от възложителя. По делото безспорно
се установи, че между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е
сключен договор за услуга от дата 17.06.2015г., като договорът за услуга е разновидност
на договора за изработка. Установява се, че изпълнителят в срок е изпълнил
възложената му работа – в 10-дневен срок, касаещ периода 17.06.2015г.-24.06.2015г.,
което се доказва от протокол за установяване завършването и за заплащане на натуралните
видове почистващи работи към 24.06.2015г. Освен сключения договор,
представен по делото, за да се счете, че договора за изработка е изпълнен,
чл.264 ал.1 от ЗЗД сочи, че поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Съгласно Решение № 231/13.07.2011г. по дело № 1056/2009г. на
ВКС, ТК, II т. о., не съществува спор в
съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената
работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата
власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и
правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с
договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за
приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, е или онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение. Съдът намира, че доказателства за приемане от страна на
ответника на извършената работа се събраха по делото, тъй като се доказа, че
работата е приета от възложителя, веднъж чрез направено от него изрично
волеизявление чрез акта на подписване и подпечатване на представения по делото
протокол за установяване завършването и за заплащането на натуралните видове
почистващи работи към 24.06.2015г., и втори път - чрез конклудентни действия -
чрез извършените от възложителя на две частични плащания по фактура №
**********/24.06.2015г., извършени както следва: на 13.08.2015г. –
10 000.00 лв. и на 27.08.2015г. – 17 370.94лв. Друго конклудентно
действие по приемането на работата е осчетоводяването на фактурата в
счетоводството на ответника и ползването на данъчния кредит по нея.
Съгласно
нормата на чл. 264, ал.2 от ЗЗД за поръчващия е
създадено законово задължение при
приемането да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването
им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Съгласно
нормата на чл. 264, ал.3 от ЗЗД ако
поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета. Съдът
намира, че по делото не се доказа поръчващия да е направил възражения за
неправилно изпълнение при приемането на работата. Съгласно нормата на чл. 265
от ЗЗД, ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката, или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката
или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора, като в
алинея 3 на чл. 265 от ЗЗД се уточнява, че тези права се погасяват в шестмесечен срок, а при строителни работи - в
петгодишен. В случая шестте месеца от приемането на работата с протокол от
24.06.2015г. са изтекли преди подаване на заявлението, а възражението за неизвършена
работа е направено с молбата от 24.11.2016г. след 1 година и 5 месеца от
приемането на работата. Поради изложеното, съдът намира, че това възражение се
явява неоснователно, направено е след законоустановения за него срок, след
който се е преклудирало правото на ответника да иска разваляне на договора,
въвеждайки твърдения за неизпълнение.
Относно наличието на първата посочена предпоставка за
уважаване на иска – наличие на валиден договор между страните, съдът прави
следните изводи: Въпреки, че с отговора на исковата молба, възложителят е
направил възражение за унищожаемост на процесния договор за услуга, като
сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, съдът не е приел за разглеждане
това възражение, като е намерил, че то е недопустимо, доколкото по делото се
сочи сделка между търговци, а съгласно чл. 297 от ТЗ, търговска сделка,
сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. Ответникът, възложител по договора за услуга, е направил и възражение
за унищожаемост на договора, сключен поради грешка в предмета на договора, като
сключването му се дължи на неверни представи в управителя му за обстоятелствата
от значение за формиране на волята му. Доказателства обаче относно това в какво
се е състояла грешката не бяха събрани, напротив – установи се по делото, че
работата е приета без възражения от ответника като извършена, т.е. твърдението
за неверните представи, които ответникът твърди, че е имал, и които са от
значение за формиране на волята му – че изпълнителят има ресурси да изпълни
задължението си, са оборени от обстоятелството, че същият този ответник, 7 дена
след подписване на договора за услуга е подписал протокол, удостоверяващ
извършването ѝ, и е започнал частични плащания. Ирелевантно по делото се
явява обстоятелството, дали ищецът е имал наличен ресурс да изпълни услугата
към момента на подписване на договора – техника и работници, след като
изискването за собствени такива не е било залегнало в условията на договора.
Фактът на изпълнението, сам по себе си доказва, че такива – собствени или наети,
са били на разположение на ищеца и са реализирали възложеното с договора. Следва
да се отбележи и друго – обстоятелството, че към датата на подписване на
договора и на протокола за неговото изпълнение, дружеството – ответник е имало
един представител, а към момента на разглеждане на делото има друг, също е
ирелевантно, и ответника не може да се позовава на него, като основание за
отхвърляне на иска. Какво е било икономическото състояние на ответника при друг
управител не е от значение в настоящия процес и то подлежи на санкция от други
органи и в други производства със страна – предишния управител. В настоящето
производство ответник е дружеството и същото отговаря за своите задължения,
независимо от обстоятелството кой е бил неговият управител при сключването на
договора, при изпълнението и при заплащането на работата.
С оглед изводите на съда,
предявеният установителен иск за главница в размер на 10 000.00 лв.,
представляваща частично вземане по фактура № **********/24.06.2015г., се явява
основателен и като такъв следва да се уважи, т.к. се доказаха и трите
предпоставки за неговата основателност. Претенцията за лихва следва да се уважи
също, и то именно в претендирания от ищеца размер – 1 001.98 лв. – лихва
за периода от 24.06.2015г. до 17.06.2016г., с оглед изнесеното от съда
разминаване между неговите изчисления и минималната разлика с изчисленията на
вещото лице.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в
исковото производство на ищеца. От представения по делото отчет по сметка № 162
за периода 19.10.2016г.-19.10.2016г., е видно, че ищецът по делото е заплатил
адвокатски хонорар по фактура № **********/27.09.2016г. на своя процесуален
представител в размер на 2064.00 лв. С оглед обстоятелството, че същият е
представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва
да присъди сочените в него суми – 229.96 лв. – заплатена държавна такса; 2064.00
лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и 120.00 лв. –
заплатен депозит за вещо лице, или сума в общ размер на 2413.96 лв. Съгласно т.12
от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските направени от ищеца в заповедното производство. С оглед изхода на
делото, ответника следва да бъде осъден да заплати присъдените в заповедното производство
разноски, общо в размер на 220.04 лв.
Воден от горното, и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 266
от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ №174,
представлявано от управителя Д* В*, чрез адв. В* П*, ДЪЛЖИ на „КОЛОРИТ-Г“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №18, партер,
представлявано от А* А*, чрез адв. И.А. ***, суми в общ размер на 11 001.98
лв., от които сумата от 10 000.00
лв. – главница, представляваща частично вземане по фактура № **********/24.06.2015г.
и 1 001.98 лв. – лихва върху
тази главница за периода от 24.06.2015г. до 17.06.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.06.2016г. до окончателното заплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2812/20.06.2016г.
по ч.гр.д. № 4422/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Васил Левски“ №174, представлявано от управителя Д*В*, чрез адв. В*П*, ДА ЗАПЛАТИ на „КОЛОРИТ-Г“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №18, партер, представлявано от А* А*,
чрез адв. И.А. ***, разноски по ч.гр.д. № 4422/2016г. в размер на 220.04 лв.
ОСЪЖДА „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Васил Левски“ №174, представлявано от управителя Д* В*, чрез адв. В* П*, ДА ЗАПЛАТИ на „КОЛОРИТ-Г“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №18, партер, представлявано от А* А*,
чрез адв. И.А. ***, разноски в исково производство в размер на 2413.96 лв.
Решението може да се обжалва
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: