Решение по дело №4066/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 839
Дата: 14 юли 2021 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20201000504066
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 839
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000504066 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 1295/18.02.2020г, постановено по гр.д.№ 15809/2015г. по описа на
СГС, ГО, I-16 с-в, е отхвърлен предявения иск от Д. А. Р. срещу „Юробанк България”АД по
чл.146 ЗЗП вр. с чл.143 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за кредит № HL
41626/24.07.2008г в цялост. Признато е за установено по иска по чл.124 ГПК вр. с чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от Д. А. Р. срещу „Юробанк България” АД, за нищожна клаузата на
чл.6, ал.2 от договор за кредит № HL 41626/24.07.2008г в частта му, предвиждаща връщане
на дълга в „швейцарски франкове”, като противоречаща на закона-чл.146, вр. с чл.143 ЗЗП.
Осъдена е „Юробанк България” АД да заплати на Д. А. Р. на основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД сумата от 4226.55евро, представляваща недължимо платени валутни разлики между
евровата равностойност на събраните от банката вноски /главница, лихви и такса за
управление/ за периода 1.01.2011 до 12.01.2015г, преизчислени от банката във валута
швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата на всяко отделно
плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен размер и валута на кредита,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /7.12.2015г/ до окончателното
погасяване на задължението, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от
6383.07евро.
Отхвърлени са предявените от Д. А. Р. срещу „Юробанк България” АД отрицателни
установителни искове по чл.124 ГПК за несъществуване на задължения, както следва:
-недължимост на част от главницата на кредита в размер на 4 870.74швейцарски
франка, представляващи капитализирани лихви, с които главницата е увеличена от банката
през периода 2.03.2009г да 7.12.2015г., поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД
-недължимост на част от капитализираните лихви в размер на 3 500 швейцарски
1
франка, начислени през периода 2.05.2009г до 7.12.2012г., поради погасяването им по
давност
-недължимост на лихви в размер на 1 437.28 швейцарски франка, начислени върху
капитализираните лихви в размер на 4265.47шв.франка през периода 2.05.2009г /датата на
капитализирането на лихви/ до 7.12.2012г.
-недължимост на такси за управление в размер на 5.00 шв.франка, начислени върху
капитализираните лихви през периода 2.05.2009г. /датата на капитализирането на лихви/ до
7.12.2012г.
Отхвърлени са предявените искове от Д. А. Р. срещу „Юробанк България” АД с
правно основание чл.307 ТЗ, предявени при условията на евентуалност спрямо исковете по
т.1 за изменение съдържанието на чл.6, ал.2 от договора за кредит и иск с правно основание
чл.307 ТЗ, предявен при условията на евентуалност спрямо иска по т.1 за изменение на чл.3,
ал.1 от договора за кредит, последно променен съгласно чл.5 от Допълнителното
споразумение от 3.02.2014г.
Осъдена е „Юробанк България” АД да заплати на адв.Д. Д.от САК на основание
чл.38 ЗАдв. сумата от 121.67лв. за разноски за безплатно предоставена правна помощ.
Осъдена е Д. А. Р. да заплати на „Юробанк България” АД на основание чл.78, ал.3 сумата от
500лв. за разноски за експертизи и сумата от 3911.66лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част.
С решение от 6.10.2020г, постановено по делото, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение от 18.02.2020г, постановено по гр.д.№ 15809/2015г по описа
на СГС, I-16 с-в, като вместо сумата от 3 500 швейцарски франкове да се чете
4 265.47швейцарски франка.
Решението е обжалвано от Д. А. Р., представлявана от адв.Д.Д.от САК, в частта му, с
която са отхвърлени исковете: 1/ за прогласяване на нищожността на договор за кредит №
HL 41626/24.07.2008г. 2/ с която е отхвърлен иск на Д.Р. срещу „Юробанк България” АД с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата над 4 226.55евро до пълния предявен размер 3/ за
установяване на несъществуване на задължения на ищцата към „Юробанк България” АД
-за част от главницата на кредита частично за сумата от 4 393.49шв. франка,
представляващи капитализирани лихви, с които главницата е увеличена от банката през
периода 2.05.2009г до 7.12.2015г поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД
-за част от капитализираните към главницата лихви в размер на 4 265.47шв.франка,
начислени през периода 2.05.2009г до 7.12.2012г поради погасяването им по давност
-за лихви в размер на 1 437.28шв.франка, начислени върху капитализираните към
главницата лихви през периода 2.05.2009г /датата на първото капитализиране на лихви/ до
датата на исковата молба-7.12.2015г.
Сочи, че решението противоречи на материалния закон, правото на ЕС,
необосновано е и са допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържа, че правилно съдът е установил нищожността на клаузата на чл.6, ал.2 от
договора за кредит в частта, предвиждаща връщане на кредита в „щвейцарски франкове”
като противоречаща на закона-чл.146 вр. с чл.143 ЗЗП. Възразява, че съдът не е обсъдил
доводите на ищцовата страна за нищожност на целия договор за кредит и не е съобразил
постановената практика на Съда на СЕС- решение от 14.03.2019г по дело С-118/17 и
2
решение от 3.10.2019г по дело С-260/2018г, в които СЕС се е произнесъл по въпроса в кои
случаи националният съд следва да обезсили договор за заем в чужда валута по искане на
потребителя, основаващо се на неравноправна договорна клауза относно валутния риск.
Счита, че в противоречие с практиката на СЕС съдът е отхвърлил иска за установяване на
нищожност на целия договор с мотив, че доколкото въз основа на клаузите на същия,
връщането на кредита следва да се осъществи във валутата, в която заемната сума е усвоена,
като съдът е заменил неравноправна клауза на чл.6, ал.2 с неуговорено между страните
задължение кредитът да се погасява в друга валута.
Възразява срещу приетото от съда, че се прилагат клаузите на първоначално
договорената лихва по кредит, базов лихвен процент за жилищни кредити плюс договорна
добавка.
Относно кондикционния иск за валутни разлики сочи, че съдът правилно е приел, че с
оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя, заплатените от
кредитополучателя суми при изначална липса на основание, подлежат на връщане на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Общият размер на погасената сума за месечни вноски от
ищеца по кредита за периода 1.01.2011г до 12.01.2015г е 28 554.14 CHF. Съгласно основното
заключение, че част от заплатената сума в размер на 8 434.71CHF кредитополучателката е
внасяла по разплащателната сметка суми в български лева, които са превалутирани по
актуалния курс на банката в CHF, е установена надплатена сума в резултат на курсови
разлики в размер на 3 726.69лв. Съгласно допълнителното заключение, за другата част от
заплатената сума в размер на 20 119.43CHF, директно внасяна в CHF, надплатената сума в
резултат на курсовите разлики е 8657.51лв., неправилно изчислена от съда като
4 226.55евро. В о.с.з. на 8.04.2019г вещото лице е уточнило, че за да се получи сумата на
валутните разлики върху общо платената сума от 28 554.14 CHF за исковия период следва да
се сборуват двете суми, изчислени в основното и допълнителното заключения. Счита, че е
ирелевантно, че сумата в размер на 20621.88CHF е заплащана в CHF, тъй като съществуват
курсови разлики за сумите, платени от ищцата директно в швейцарски франкове, които са
изчислени по курс на БНБ към датата на плащането. Неравноправността на клаузите от
договора за кредит не произтича от обвързаност на кредитополучателя да закупува
швейцарски франкове само от банката –касатор, а е изведен от това, че с тях се създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните кредитния договор по
смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП.
Относно отрицателните установителни искове за несъществуване на част от
задълженията за главница и лихви поддържа, че увеличението на главницата чрез
капитализиране на лихви към нея и начисляването на лихви върху капитализираните лихви
осъществява фактическия състав на анатоцизма по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, което
обосновава основателност на отрицателните установителни искове за недължимост на част
от главницата в размер на 4 383.49 шв.франка, представляващи капитализирани лихви, и за
недължимост на лихви в размер на 1 437.28шв.франка, начислени върху капитализираните
лихви. Освен това се поддържа, че част от капитализираните лихви в размер на
4 265.47шв.франка са начислени и падежирали към 7.12.2012г, поради което към датата на
исковата молба-7.12.2015г е изтекъл 5-годишният давностен срок съгласно чл.111, б.“в“
ЗЗД.
Претендира да се отмени решението в обжалваните му част и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата „Юробанк България“ АД, представлявана от адв.М.К.от
САК, е оспорила същата. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата
претенция за нищожност на договора за кредит. Сочи, че клаузата на чл.6, ал.2, изр.1-во се
3
явява логически продължение на неоспорената клауза на чл.1, ал.1. Поддържа, че по делото
е доказано, че нито една от клаузите на договора за кредит и на допълнителните
споразумения, сключени по инициатива на ищцата, не е неравноправна. Сочи, че правилно
съдът е отхвърлил евентуалните осъдителни искове за връщане на т.нар.курсови разлики за
сумата над 4 226.55евро до пълния предявен размер. Всички платени суми от
кредитополучателката са по валиден договор за кредит, тъй като клаузите са били уговорени
и обсъждани индивидуално, поради което не са неравноправни. По жалбата срещу
отхвърлените евентуално искове за установяване на недължимост на суми по
допълнителните споразумения, сключени в периода 10.07.2009г до 3.02.2014г., клаузите им
са валидни, не е налице анатоцизъм, както и начислената договорна лихва е в по-малък
размер от договорения поради ползване от кредитополучателя на периоди на облекчено
погасяване.
Решението е обжалвано и от „Юробанк България“ АД, представлявано от адв.М.К.от
САК, в частта му, с която е уважен предявеният от Д. А. Р. срещу банката установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 41626/24.07.2008г, в частта, предвиждаща връщане на дълга в швейцарски франкове
като противоречаща на чл.146 във вр. с чл.143 ЗЗП., в частта, с която е осъдена банката да
заплати сумата в размер на 4 226.55евро, представляваща недължимо платени валутни
разлики между евровата равностойност на събраните от банката вноски/главница, лихви и
такса за управление/ за периода 1.01.2011г до 12.01.2015г., преизчислени от банката във
валута швейцарски франкове по курс евро/лев/шв.франк към датата на всяко отделно
плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен размер и валута на кредита,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -7.12.2015г до окончателното
погасяване на задължението и е осъдена банката да заплати на адв.Д.Д.от САК на основание
чл.38 ЗА сумата от 121.67лв., представляваща разноски за безплатно предоставена правна
помощ, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
процесуални правила и необоснованост.
Сочи, че в нарушение на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като договорът за кредит не е сключен
при общи условия и при проведено доказване, че Д. Р. е имала възможност да влияе върху
съдържанието на оспорената клауза, неправилно е прието, че чл.6, ал.2 от договора е
неравноправна, като същата е основният предмет на договора, както и не е съобразено, че
следва да се преценяват конкретни обстоятелства към момента на сключване на договора за
кредит, а не настъпили след това. Поддържа, че клаузата е индивидуално уговорена-валута
на кредита, формиране на възнаградителна лихва, срок на договора, начин на погасяване,
цели и възможности за връщане на кредита, като кредитополучателката сама е депозирала
искането на 7.07.2008г за отпускането му в посочената валута-равностойността на
64 000евро в шв.франкове, впоследствие на 55 000евро в шв.франкове, както и
подписването на пет допълнителни споразумения. Чл.6, ал.2, изр.1 от договора предвижда
само, че кредитът се дължи във валутата, в която същият е уговорен и усвоен, което е
пояснение на съществения чл.1, ал.1 от договора. Сочи, че необосновано е прието, че e
усвоeн кредита в евро и че същият се дължи в евро, тъй като валутата на кредита е
швейцарски франк.
Поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства, изложени твърдения и
доводи, че за погасяване на кредита са заплащани суми в шв. франкове, че валутата, в която
се ползва кредита, не води промяна на валутата, в която кредитът е договорен и усвоен, че
промените във валутните курсове се влияят от обективни фактори, че банката е
информирала кредитополучателката, че курсът на шв.франк не е фиксиран и подлежи на
промяна спрямо лева/евро и това би довело до промяна на размера на погасителните
4
вноски, изчислени в лева/евро, че е била предупредена за съществуващия валутен риск с
чл.24 от договора. Не са били обсъдени показанията на свидетелката Любка Т., значението
на допълнително подписаните споразумения с индивидуалното договаряне на валутата по
кредита, не е обсъдил заключенията на СИЕ, практиката на СЕС.
Сочи, че следва да се съобрази заключението по СИЕ, че кредитополучателката е
усвоила кредита в шв. франкове, тъй като от сметка е изтеглена сума в размер на
91 800шв.франка, че курсът на шв. франк при сключване на договора е бил стабилен.
Превалутирането се е наложило поради това, че кредитополучателката не се е нуждаела от
швейцарски франкове, което е последваща процедура, извършена по нареждане на ищцата,
която процедура не е относима към валутата на отпуснатия кредит и усвояването на
последния.
Съдът е игнорирал безспорното по делото обстоятелство, че кредитът е уговорен при
лихва, приложима за кредити в шв.франкове, като неоспорената клауза на чл.3, ал.1 от
договора страните са се съгласили кредитът да се погасява при плаваща годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в шв.франкове,
който при сключване на договора е бил 5 % и надбавка 1.9пункта, а не лихва- БЛП за
жилищни кредити на банката в евро.
Счита, че неправилно съдът е приел, че кредитът е в евро, а не уговорената в чл.1,
ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от договора валута.
Възразява срещу изводите на съда, че банката следва да върне валутните разлики.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят всички
предявени искове.
Ответницата по жалбата-Д.Р. е оспорила същата с доводи, че правилно е прието, че
клаузата на чл.6, ал.2 е нищожна като противоречаща на закона-чл.146 вр. с чл.143 ЗПП, че
няма данни по делото да е индивидуално уговорена, като НА и допълнителните
споразумения са подписани след сключването на договора за кредит и не установяват
индивидуално уговаряне на оспорените клаузи преди и при сключване на договора. За
неоснователни счита доводите, че е уговорен кредит в швейцарски франкове в количествен
мерител евро, различен цифров еквивалент, тъй като задължението на потребителя е
уговорено в швейцарски франкове, както и, че е усвоен в евро. Швейцарските франкове не
са предоставени и усвоени, тъй като банката е превалутирала сумата на кредита в евро
преди да я предостави на разположение на кредитополучателката. Поддържа, че са
неоснователни и недоказани твърденията, че банката е била предупредила за съществуващия
валутен риск с чл.24 от договора. Позовава се на показанията на св.Т., че не е предупредила
кредитополучателката, че франкът е плаваща валута и че поема валутен риск. Поради
неравноправността на договорната клауза на чл.6, ал.2 валутните разлики, формирани от
повишението на курса на швейцарския франк, са платени при начална липса на основание и
осъдителният иск за връщането им е основателен до пълния предявен размeр.
Жалбите са депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Ищцата по делото –Д. А. Р. е посочила в исковата молба, че е сключила договор за
кредит за покупка на недвижим имот ) №HВ 41626/24.07.2008г за сумата от 55 000евро, при
годишна лихва от 6.90% и срок на погасяване 312месеца, по който банката събира вноските
за погасяване във валута шв.франкове, вместо в евро. Едностранно е бил увеличен
лихвеният процент на 7.90% и са били сключени допълнителни споразумения за увеличен
размер на главницата, чрез капитализиране на натрупана лихва. Претендирала e на
5
основание чл.146 ЗЗП прогласяване на нищожността на договора за кредит в цялост.
Поддържала е, че клаузите, които касаят същественото съдържание на договора за
кредит/размера и валутата на главницата и дължимата лихва/, са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, като понеже не могат да бъдат заменени от
правила на закона, то договорът изцяло е нищожен. Относно клаузата на чл.6, ал.2 от
договора-за връщане на заетата сума в швейцарски франкове е посочила, че противоречи на
добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
кредитополучателят е сключил договора за сумата от 55 000евро, а клаузата го задължавала
да върне заетата сума в швейцарски франкове. Същата е неравноправна, тъй като е във вреда
на потребителя и създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора, поради различно ниво на информираност, невъзможност на страните
да преценят последиците на договора към момента на сключването му. Посочила е, че чл.24
от договора за кредит в частта й, в която се приема, че „се приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен за поеме всички вреди,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит“ е нищожна, тъй като вменява в задължение на кредитополучателя
да заплаща фиктивни вреди и пропуснати ползи, непредвидим размер от промяната на
валутния курс на швейцарския франк. За чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от договора,
предвиждащи право на банката произволно да променя лихвата по кредита по субективна
преценка, нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.1, вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД на клаузите по
чл. IV от Допълнителното споразумение от 10.07.2009г, по чл.3, чл.5 и чл.6 от
Допълнителното споразумение от 28.07.2010г, чл.3, чл.5 и чл.6 от Допълнително
споразумение от 31.08.2011г, чл.4, чл.4, ал.2 и чл.5 от Допълнително споразумение от
9.11.2012г, чл.3, чл.4, ал.2 и чл.5 от Допълнително споразумение от 3.02.2014г,
предвиждащи незаконосъобразно увеличение на главницата на кредита чрез прибавяне към
нея на възнаградителни лихви и повторното им олихвяване с възнаградителни лихви от
същия вид, което съставлява недопустим анатоцизъм.
Предявила е при условията на евентуалност –отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за несъществуване на дълга по договора за кредит във
валута шв.франкове, тъй като кредитът е уговорен и предоставен във валута евро, тъй като
клаузата на чл.6, ал.2 в частта за валутата в „швейцарски франкове“ е нищожна като
противоречаща на закона /нарушен чл.146 вр. с чл.143 ЗЗП/ и на добрите нрави.
На основание чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване сумата от 6383.07 евро
(равностойността на 6912.85 швейцарски франка ), представляващи недължимо платени
валутни разлики между евровата равностойност на събраните от банката вноски (главница,
лихви и такса за управление) за периода 01.01.2011г. до 12.01.2015 г., преизчислени от
банката във валута швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата на
всяко отделно плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен размер и
валута на кредита – 55 000 евро, които валутни разлики са подробно индивидуализирани в
приложение №1 към исковата молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
(07.12.2015 г.) до окончателното погасяване на задължението. ; 4. Отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на
задължения, както следва: - недължимост на част от главницата на кредита в размер на
4870,74 швейцарски франка, представляващи капитализирани лихви, с които главницата е
увеличена от банката през периода от 02.05.2009 г. до 07.12.2015 г., поради противоречие с
чл. 10, ал. 3 ЗЗД; - недължимост на част от капитализираните лихви в размер на 4265.47
швейцарски франка, начислени през периода от 02.05.2009 г. до 07.12.2012 г. поради
погасяването им по давност; - недължимост на лихви в размер на 1437.28 швейцарски
франка, начислени върху капитализираните лихви в размер на 3500 швейцарски франка
през периода от 02.05.2009г. (датата на капитализирането на лихви) до 07.12.2012 г. -
6
недължимост на такси за управление в размер на 5,00 швейцарски франка, начислени върху
капитализираните лихви през периода от 02.05.2009 г. (датата на капитализирането на
лихви) до 07.12.2012 г. В исковата молба се поддържа, че капитализирането на натрупаните
лихви към редовната главница е извършено въз основа на подписани между страните по
делото допълнителни споразумения от 10.07.2009 г., от 28.07.2010 г., от 31.08.2011 г., от
09.11.2012 г., и от 03.02.2014 г. ; 5. Конститутивен иск с правно основание чл. 307 от ТЗ,
предявен при условията на евентуалност спрямо иска по т. 1, за изменение съдържанието на
чл. 6, ал. 2 от договора за кредит в следния смисъл: „Погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс “продава” на “Юробанк И
Еф Джи България” АД за швейцарския франк към лева/евро, който е бил приложим към
датата на отпускане на кредита - 01.08.2008 г.“. Изложени са доводи, че след сключването на
договора са настъпили непредвидими съществени промени на валутните пазари, изразяващи
се в увеличение курса на швейцарския франк спрямо лева, еврото и останалите стабилни
валути с около 60%, което е довело и до значително оскъпяване на кредита. Това от своя
страна е довело до значително разминаване в престациите, противоречащо на
справедливостта. 6. Конститутивен иск с правно основание чл. 307 от ТЗ, предявен при
условията на евентуалност спрямо исковете по т. 1, за изменение на чл. 3, ал. 1 от договора
за кредит, последно променен съгласно чл. 5 от Допълнителното споразумение от 03.02.2014
г., в следния смисъл: „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора от 3-месечния LIBOR за швейцарски франк, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,25 пункта“. Ищецът
поддържа, че 3-месечният LIBOR за швейцарски франк е референтен лихвен процент, който
отразява обективната цена на финансовия ресурс в швейцарски франкове, а договорената с
чл. 5 от Допълнителното споразумение от 03.02.2014 г. фиксирана лихвена надбавка от 1,25
пункта осигурява на банката гарантирана печалба от сделката и кредиторът няма да
претърпи загуба, получавайки в пълен размер пазарната цена за финансовата услуга и
договорената справедлива печалба.
Ответникът „Юробанк България“ АД е оспорил исковите претенции с доводи, че в
договора е уговорена сума в щвейцарски франка, Оспорва, че са надплатени недължими
поради курсова разлика месечни анюитетни вноски. Оспорва ищцовата претенция, че са
надплатени недължими поради курсовата разлика месечни анюитетни вноски, доводите за
неравноправност на клаузите на договора и сключените споразумения. Сочи, че условията
на договора са индивидуално уговорени, свързани с лихвения процент и капитализирането
на лихви върху главницата, като са налице и изключенията, предвидени в хипотезата на чл.
144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЗП. Счита за неоснователни исковете по чл. 307 ТЗ, тъй
като кредитополучателят е бил наясно, че банката предоставя кредит в чужда валута, чийто
курс спрямо лева е променлива величина. Относно оспорените клаузи на допълнителните
споразумения поддържа, че са уговорени в полза на ищцата за облекчено погасяване на
кредита, като с тях е потвърдила и валутата на договора за кредит.
Не се спори между страните, че между тях е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 41626 от 24.07.2008г., по силата на който „Юробанк и Еф Джи
България“ АД е предоставила на кредитополучателя Д. А. Р. кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 евро, по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката, в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойност в швейцарски франкове на 24 700 евро, по курс купува за
7
„швейцарски франк“ към евро на „ЮроБанк и Еф Джи България“ АД, в деня на усвояване
на кредита за покупка на апартамент № 11, гр. Бургас, ул.“Мария Луиза“ № 43,
равностойността в швейцарски франкове на 30 300 евро, по курс купува за „швейцарски
франк“ към евро на „ЮроБанк и Еф Джи България“ АД, в деня на усвояване на кредита, за
други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, кредитополучателят се задължава да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на настоящия
договор. В чл.2, ал.4 от договора е уговорено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове
се превалутира служебно от банката в евро по търговския курс „купува“ на шв. франк към
еврото.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката на си по чл. 2, ал.1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове, по курс „продава“ на банката за
франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписване на настоящия договор дава
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Безспорно е, и че кредитът е
усвоен.
В чл. 24, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането
по чл. 22 от договора, може да има за последици, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и
че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от
промяна на валутните курсове и новите лихви, приложени по превалутирания кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер сбора на базовия лихвен процент (5 % към момента на
сключване на договора) на „Юробанк И Еф джи България“ АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,9
пункта.
Към договора са сключени допълнителни споразумения на 10.07.2009г., 28.07.2010г,
31.08.2011г, 9.11.2012г, 3.02.2014г. за промяна на лихвените проценти.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л. А. Т.,
която е дала показания, че е участвала при преговорите между двете страни. Базовият лихвен
процент при договорите за кредит в швейцарски франкове е бил най-нисък. Договорът е бил
предоставен на кредитополучателката, като е имала право на отказ. Обяснено й е било в
каква валута трябва да връща кредита, а именно в швейцарски франкове. Предоставени й
били сравнителни таблици за трите различи вида валута. Свидетелката е дала показания, че
не е предупредила клиентката, че шв.франк е плаваща валута, че може да се покачи и тя
няма да може да плаща вноските си в лева. Посочила е, че кредитът е бил усвоен в
шв.франкове като равностойност евро.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от в.л.П. Д., се
установява, че е използван ресурс в швейцарски франкове при отпускане и усвояване на
процесния кредит, т.к. от заемната сметка на банката за конкретния кредит е прехвърлена
сума в размер 91 800 швейцарски франкове, която е постъпила по разплащателна сметка в
8
CHF След това сумата е прехвърлена по разплащателна сметка в EUR, от която са
извършвани всички транзакции. Според заключението, всички реално заплатени суми по
договора са в общ размер 42 613,49 CHF, като последно заплатената вноска от ищцата е за
м.01.2015 г. Процесният кредит е усвоен на 01.08.2008 г. по курс „купува“ на банката за
CHF/ EUR 1,66908.
При преизчисляване на платените вноски за период 01.01.2011 г. – 12.01.2015 г., без
да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк, се установява от експертизата, че
общият размер на погасената сума за месечни вноски от ищеца по кредита за период
01.01.2011 г. – 12.01.2015 г. е 28 554,14 CHF. За част от заплатената сума в размер 8434.71
CHF има курсови разлики при горепосочения начин на изчисление, т.к.
кредитополучателката е внасяла по разплащателната сметка суми в BGN, които са
превалутирани по актуалния курс на банката в CHF. Ако сумата 8434.71 CHF се преизчисли
по курс „продава” на банката 1.66908 за CHF/ EUR към 01.08.2008г., то евровата
равностойност на сумата е 5053.51 EUR, представляващи 9883.80 лв. Левовата
равностойност на заплатените от ищеца 8434.71 CHF при прилагането на курс „продава” на
банката за всеки съответен ден на вноска е: 13710.49 лв. Надплатената сума в резултат на
курсовите разлики е 3826.69лв. 3а останалата част от заплатената сума в размер 20621.88
CHF, не могат да се изчислят курсови разлики, т.к. кредитополучателката е внасяла по
разплащателната сметка директно суми в CHF. Към главницата по кредита са
капитализирани договорни и наказателни лихви в общ размер 4383,49 CHF (4379,28 CHF
договорна лихва + 4, 21 CHF наказателна лихва). Реално начислената договорна лихва е в
по-малък размер от договорения, поради постоянното ползване на периоди на облекчено
погасяване. Отделно от това, реално начислената сума за такса за управление е по-малка
дори от таксата за управление, върху главница, в която няма включени капитализирани
лихви.
Курсът на швейцарския франк спрямо лева се е увеличил за периода от 01.08.2008г.
до датата на исковата молба 07.12.2015г. Същата тенденция има и при съотнасянето между
EUR и CHF. Считано от 2008 г. нивата на тримесечния Либор на швейцарския франк
започват трайно да се понижават. В електронната страница на банката е публикувана
„Методология за образуване на базовия лихвен процент (БЛП). В нея е посочено, че БЛП
представлява сбор от трансферна цена на ресурс и буферна надбавка. Посочено е, че
трансферната цена на ресурса се формира от разходите за привличане на паричен ресурс, в
това число: Пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители; рисковата премия, приложима за
банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на банката по
привличания паричен ресурс (разходи на банката за поддържане на задължителните
минимални резерви и разходи свързани с Фонда за гарантиране на влоговете); буферна
надбавка, като компонент на БЛП, (оценката под формата на лихвена премия на нивото на
риска при най-кредитоспособните клиенти; абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/).
Съгласно допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, при
изчисляване на валутни разлики, върху сумата от 20 119,43CHF, директно внасяна в CHF,
при сравнение между стойността на вноските по курс на банката към датата на усвояване на
кредита (към 01.08.2008г. курс за CHF/EUR 1.66908) и фиксингът на БНБ към датата на
плащане на сумата, надплатенита сума в резултат на курсовите разлики е: 8657,51 лв.
(4226.55 евро). По въпроса за начислените лихви, върху капитализираните лихви към
главницата: В т.4, л.13 от основното заключение е посочено, че към главницата по кредита
са капитализирани договорни и наказателни лихви в общ размер 4383,49 CHF (4379,28 CHF
договорна лихва + 4,21 CHF наказателна лихва), като реално е начислена договорна лихва в
по-малък размер от договорения, поради постоянното ползване на периоди на облекчено
9
погасяване. Независимо от това, част от договорната лихва е изчислена върху
капитализираните лихви към главницата и е в общ размер: 1437,28 CHF.
С оглед на установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна
страна следното:
По отношение на спорния въпрос за валутата, в която е отпуснат кредита, по делото
се установява, че в договора е посочено, че банката предоставя на кредитополучателя кредит
в шв.франкове, в размер на равностойността в шв.франкове на 55 000 евро по курс купува
на шв.франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита./чл.1 от договора/.
Кредитът се усвоява по блокирана сметка в шв.франкове и е превалутиран служебно от
банката в евро в деня на усвояването, като е преведен по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро, както е уговорено в чл. 2, ал.3 от договора. Съгласно чл.6, ал.2 от
договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен-шв.франкове, а ако кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
шв.франкове, погасяването се извършва от банката освен във валутата на кредита и в лева
или в евро, след служебно превалутиране на тези средства в шв.франкове по курс „продава”
на банката за шв.франк към лева/евро. В чл.24 от договора е посочено, че
кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяна на
обявения от банката курс купува и /или продава на шв.франк към българския лев/евро и
превалутиране по чл.22 от договора, което може да има за последица повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит, а в ал.2, че кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.22-
23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
По въпроса за валутата на договора за кредит налице е задължителна практика на
СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и
практика по чл.290 ГПК, съгласно които: „Неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката
й за неравноправния характер бъде констатирано значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните
разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. Практиката на СЕС-С-
119/17г и С-186/16 по приложение на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума е
предоставена в национална валута, а не в чуждестранна валута, но кредитът реално е
отпуснат в национална валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално
само за изчисление, то договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване
от потребителя на чуждестранната валута, е прието, че този договор не може да се приравни
на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са
дадени разрешения в постановеното от СЕС решение по дело С-26/13. С определението по
дело С-119/17 СЕС е препратил към свое решение от 20.09.2017г по дело № С-186/16
относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от
договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, ал.2 от
Директива 93/13, които разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Посочено е,
че финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
10
благоразумие, да се информират, че се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си, да се предоставят възможните промени в обменните курсове и
рисковете, цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите
си последици от клаузата за финансовите им задължения. Клауза, включена в договорите за
кредит, изразени в чуждестранна валута, в случая на обезценяване на националната валута,
в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя
курсовия риск в тежест на потребителя. Чл.3 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5.04.1993г., следва да се тълкуват, че може да бъде преценена от националната юрисдикция
като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключване на договора и когато се констатира, че тя
създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора.
По делото се установява, че действително кредитополучателката е декларирала в
чл.22, ал.2 и чл.24 от договора, че се съгласява с превалутирането на дължимите суми по
договора, което може да има за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро, и че разбира икономическия смисъл и правните последици на
клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. Съобразно практиката на ВКС по
чл.290 ГПК по приложението на чл.146, ал.2 и ал.4 от ЗЗП, обективирана в решение №98/17г
по т.д.№ 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/4.04.2016г по т.д.№ 504/2015г на ВКС,
ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г по гр.д.№ 4452/2014г на ВКС, ГК, III ГО, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да им влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия, като тежестта на доказване, че определено условие
на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца, чл.146, ал.4 ЗЗП. Подписването на
договора от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи
се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него. Дадените разяснения не са били в необходимата пълнота, за да може
кредитополучателката да прецени последиците върху финансовите й задължения при
получаване на доход в местна валута, от поетия валутен риск при заплащане на вноските в
чуждестранната валута. Не се установява, че е можела да повлияе на клаузите, като
свидетелските показания установяват също, че не й е бил представен изготвен договор и не
й е било разяснена промяната на лихвените проценти при различните валути.
Кредитополучателят е потребител и е икономически по-слабата страна в преддоговорното и
впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка на
възможностите си да преговаря и степента си на информираност. Поради това банката е
следвало с оглед на експертната си компетентност и познания относно възможните промени
в обменните курсове на шв.франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо
поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, да спази
принципа на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация
относно прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута
няма фиксиран курс, с каквато банката следва да разполага, както и какви действия
кредиторът може да предприеме за минимализиране на валутния риск. Липсват
доказателства, че банката е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на
превалутиране на кредита в швейцарски франкове. Кредитополучателката не е могла да
прецени значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който е поела със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута и се е
съгласила на установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да
повлияе на съдържанието им, с което банката като по-силна икономически страна, е
11
нарушила принципа на добросъвестност, довело до неравнопоставеност на страните. При
установяване, че кредитът е предоставен в размер на равностойността на шв. франкове,
които са превалутирани в евро, но кредитополучателят не е имал достъп до сметката с
шв.франкове, която е била блокирана преди усвояването, и усвояването е станало в евро. Не
се установява тази договорна клауза да е индивидуално договорена, поради което съгласно
чл.3, пар.1 от Директивата, чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, тя се счита за неравноправна, тъй като
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Поради това клаузата на чл.6, ал.2,
която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове на
съответния падеж на погасителната вноска да извърши служебно превалутиране при
наличие на средства, е проявление на поетия от кредитополучателя валутен риск и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс на шв. франк, които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро,
следва да се приеме за неравноправна, следователно за нищожна и исковата претенция по
чл.26, ал.1 ЗЗД следва да се уважи. /В този смисъл е решение №168/29.01.2021г по т.д.№
2184/2019г на ВКС, II ТО./
Относно исковата претенция с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на целия договор за кредит поради нищожност на
неравноправни клаузи –чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.13, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от
договора и чл. 6 от Допълнителното споразумение от 28.07.2010 г., чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от
допълнително споразумение от 31.08.2011 г., чл. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от допълнително
споразумение от 09.11.2012 г., и чл. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от допълнително споразумение от
03.02.2014 г., предвиждащи право на банката да променя лихвата по кредита, не води до
нищожност на целия договор за кредит. Установяването на неравноправния характер на
клаузи за служебно превалутиране и поемане на целия валутен риск от промяна на курса от
кредитополучателя за едностранна промяна на възнаградителната лихва/ тъй като следва да
се приложи първоначално уговорения при сключването на договора размер на същата/, не
води до изменение на естеството на основния предмет на договора. Договорът за кредит
може да бъде изпълняван и без тези клаузи. Освен това обявяването на целия договор за
кредит за нищожен може да изложи кредитополучателя-потребител на особено
неблагоприятни последици, а именно незабавна изискуемост на остатъка от сумата по
кредита в размери, които биха превишили финансовите възможности на потребителя и биха
го поставили в неблагоприятно положение, поради което запазването на действието на
договора без неравноправните клаузи не противоречи на интересите на потребителя. В този
смисъл е практиката на СЕС и ВКС и разпоредбата на чл.146, ал.5 ЗЗП. Последната
разпоредба е транспонирана чл.6, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО, съгласно която
неравноправните клаузи, съдържащи се в договори между потребители и продавачи или
доставчици, не обвързват потребителите и договорът продължава да съществува. , ако може
да продължава да се изпълнява и без неравноправните клаузи, т.е. да продължи да се
изпълнява без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи. /В този смисъл е решение от 14.03.2019г по дело С-118/17, EU:С:2019:207, т.40 и 51,
решение от 26.03.2019г. по дело C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250, т. 57, решение от
03.10.2019г. по дело С-260/18, т. 39, решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10,
EU:C:2012:144, т. 32/. От обсъдените по-горе гласни доказателства не може да се приеме, че
банката е изпълнила изискването за предоставяне на необходимата информация.
Предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6383.07лв.
като недължимо платени валутни разлики между евровата равностойност на събраните от
банката вноски /главници, лихви и такса за управление/ за периода 1.01.2011г до
12.01.2015г., преизчислени от банката във валута шв.франкове по курс евро/лев/шв.франк
към датата на всяко отделно плащане и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен
12
размер и валута на кредита-55 000евро. При преизчисляване на платените вноски за
посочения период без да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк за част от
погасената сума 8434.71 CHF се установяват курсови разлики при горепосочения начин на
изчисление Надплатената сума в резултат на курсовите разлики е 3826.69лв. За останалата
част от сумата 20621.88 IHF не могат да се изчислят курсови разлики, тъй като са внасяни
суми в CHF. Към главницата по кредита са капитализирани договорни и наказателни лихва
в общ размер 4393.39 CHF, като (4379,28 CHF договорна лихва + 4, 21 CHF наказателна
лихва). Реално начислената договорка лихва е в по-малък размер от договорения, поради
постоянното ползване на периоди на облекчено погасяване. Отделно от това, реално
начислената сума за такса за управление е по-малка дори от таксата за управление, върху
главница, в която няма включени капитализирани лихви.
Съгласно допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, при
изчисляване на валутни разлики, върху сумата от 20 119,43CHF, директно внасяна в CHF,
при сравнение между стойността на вноските по курс на „Юробанк България“АД към датата
на усвояване на кредита (към 01.08.2008г. курс за CHF/EUR 1.66908) и фиксингът на БНБ
към датата на плащане на сумата, надплатенита сума в резултат на курсовите разлики е:
8657,51 лв. (4226.55 евро). По въпроса за начислените лихви, върху капитализираните лихви
към главницата: В т.4, л.13 от основното заключение е посочено, че към главницата по
кредита са капитализирани договорни и наказателни лихви в общ размер 4383,49 CHF
(4379,28 CHF договорна лихва + 4,21 CHF наказателна лихва), като реално е начислена
договорна лихва в по-малък размер от договорения, поради постоянното ползване на
периоди на облекчено погасяване. Независимо от това, част от договорната лихва е
изчислена върху капитализираните лихви към главницата и е в общ размер: 1437,28 CHF.
С оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя,
заплатените от кредитополучателят суми, при изначална липса на основание, подлежат на
връщане на основание чл. 55, ал.1, пр. I ЗЗД. Съгласно приетото по делото допълнително
заключение, подлежи на връщане като недължимо платена сумата от 4226.55 евро (в левова
равностойност на сумата от 8657.51 лв., по фиксирания курс на БНБ за евро). Възраженията,
че следва да се получи сумата на валутната разлика върху общо платената сума от 28 554.14
IHF за исковия период да се сборуват надплатената сума от 3 726.69лв. и директно
внасяната сума в СHF, са неоснователни, тъй като за сумата, внасяна в шв.франка, не може
да се установи валутна разлика. Поради това исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна до пълния претендиран размер.
По отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
несъществуване на задължения, както следва: недължимост на част от главницата на
кредита в размер на 4870,74 швейцарски франка, представляващи капитализирани лихви, с
които главницата е увеличена от банката през периода от 02.05.2009 г. до 07.12.2015 г.,
поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД; - недължимост на част от капитализираните лихви в
размер на 4265.47 швейцарски франка, начислени през периода от 02.05.2009 г. до
07.12.2012 г. поради погасяването им по давност; - недължимост на лихви в размер на
1437.28 швейцарски франка, начислени върху капитализираните лихви в размер на 3500
швейцарски франка през периода от 02.05.2009 г. (датата на капитализирането на лихви) до
07.12.2012 г.;- недължимост на такси за управление в размер на 5,00 швейцарски франка,
начислени върху капитализираните лихви през периода от 02.05.2009 г. (датата на
капитализирането на лихви) до 07.12.2012 г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, към главницата по
кредита са капитализирани договорни и наказателни лихви в общ размер 4383,49 CHF
(4379,28 CHF договорна лихва + 4,21 CHF наказателна лихва). Реално начислената
договорка лихва е в по-малък размер от договорения, поради постоянното ползване на
13
периоди на облекчено погасяване. Реално начислената сума за такса за управление е по-
малка дори от таксата за управление, върху главница, в която няма включени
капитализирани лихви. Анатоцизмът съгл.10, ал.3 ЗЗД е допустим само при уговорка между
търговски на основание чл.294, ал.1 ТЗ, но тъй като сумите, които са дължими в по-малък
размер от уговорения, то нарушаването не е довело до ощетяване на кредитополучателката
и не следва да се признава за недължима начислената сума.
Доколкото съгласно заключението, сумите които са дължими са в по-малък размер от
договорения, исковете се явяват неоснователни, на това основание. Поради това
отрицателните установителни искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена
„Юробанк България“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв.Д. Д.сумата от 1955.83лв. за
разноски адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдена Д.А. Р. с ЕГН ********** да заплати
на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* сумата от 2347лв. да разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1295/18.02.2020г, постановено по гр.д.№ 15809/2015г.
по описа на СГС, ГО, I-16 с-в, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявеният иск от Д. А.
Р. срещу „Юробанк България”АД по чл.146 ЗЗП вр. с чл.14 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договора за кредит № HL 41626/24.07.2008г в цялост.
В ЧАСТТА му, с която е признато за установено по иска по чл.124 ГПК вр. с чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД предявен от Д. А. Р. срещу „Юробанк България” АД, за нищожна клаузата на
чл.6, ал.2 от договор за кредит № HL 41626/24.07.2008г в частта му, предвиждаща връщане
на дълга в „швейцарски франкове”, като противоречаща на закона-чл.146, вр. с чл.143 ЗЗП.
В ЧАСТТА му, с която е осъдена „Юробанк България” АД да заплати на Д. А.
Р. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 4226.55евро, представляваща недължимо
платени валутни разлики между евровата равностойност на събраните от банката вноски
/главница, лихви и такса за управление/ за периода 1.01.2011 до 12.01.2015г, преизчислени
от банката във валута швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата
на всяко отделно плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен размер и
валута на кредита, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /7.12.2015г/ до
окончателното погасяване на задължението, и в която е отхвърлен иска за разликата от като
е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 6383.07евро.
В ЧАСТТА му, с която са отхвърлени предявените от Д. А. Р. срещу „Юробанк
България” АД отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК за несъществуване на
задължения, както следва:
-недължимост на част от главницата на кредита в размер на разликата от
4383.49шв.франка до 4 870.74швейцарски франка, представляващи капитализирани лихви, с
които главницата е увеличена от банката през периода 2.03.2009г да 7.12.2015г., поради
противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД.
-недължимост на част от капитализираните лихви в размер на 4 265.47
14
швейцарски франка, начислени през периода 2.05.2009г до 7.12.2012г., поради погасяването
им по давност.
-недължимост на лихви в размер на 1 437.28 швейцарски франка, начислени
върху капитализираните лихви в размер на 4265.47шв.франка през периода 2.05.2009г
/датата на капитализирането на лихви/ до 7.12.2012г.
и в частта за присъдените разноски.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Юробанк България“ АД с ЕИК *********
да заплати на адв.Д. Д.сумата от 1955.83лв. за разноски адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.А. Р. с ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК
********* сумата от 2347лв. да разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15