РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. ХАСКОВО, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500614 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20/06.07.2023г., постановено по гр.д.№31/2023г. Районен съд-
Ивайловград: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. А. против Средно училище „Х.Б.“-гр.***,
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ за признаване за
незаконно извършеното уволнение със Заповед №212/1801.2023г. на директор на Средно
училище „Х.Б."-гр.***, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото
му правоотношение на длъжността *** в СУ“Х.Б.“-гр.***; за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност *** в СУ“Х.Б.“-гр.***; за заплащане на обезщетение за
времето през което е останал без работа поради уволнението в размер на 12 472,20лв. като
неоснователни и ОСЪЖДА А.М.А. да заплати на Средно училище „Х.Б."-гр.*** сумата в
размер на 1900лв., представляващи направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение и изготвена ССчЕ
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. М. А., който го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди,че не е извършил нито едно от описаните в уволнителната заповед нарушения на
трудовата дисциплина, а посочените такива са неверни и не отговарят на истината. В 11
пункта в жалбата оспорва всяко едно от описаните нарушения и излага своите доводи за
неправилността на изводите на първоинстанционния съд относно извършването им. Прави
1
и анализ на събраните по делото доказателства, които според него сочат на извод различен
от този, който е направил първоинстанционният съд. Счита също, че заповедта за
уволнението му е незаконна и поради нарушение на чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Претендира от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Ивайловград и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявените обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и да му присъди разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Средно училище „Х.Б.“-гр.***, чрез
пълномощника си оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Ивайловград
и да присъди разноски за въззивното производство.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
РС-Ивайловград е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, предявени от ищеца А. М. А. против ответника Средно училище
„Х.Б.“-гр.***.
По делото е безспорно установено, че страните са били в трудовоправни отношения
възникнали от сключен между тях трудов договор.Ищецът е заемал длъжността *** в
СУ“Х.Б. „гр.***.
Със заповед №212/18.01.2023г. на Директора на СУ“Х.Б.“-гр.*** на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание ***, и прекратено трудовото му правоотношение с
училището, считано от датата на връчване на заповедта, което е станало на същата дата-
18.01.2023г. Процесната заповед е издадена на основание чл.330 ал.2 т.6 вр. чл.190 ал.1 т.3
вр. чл.187 т.10 от КТ вр. чл.54 ал.1, ал4 и ал.5 от Етичния кодекс на училищната общност в
СУ“Х.Б.“-гр.*** вр. чл.172 ал.1 т.12 от ЗПУО вр. чл.187 т.3 пр.1-во от КТ, вр. чл.187 т.8 и
т.9 от КТ, при изпълнена процедура по чл.193 ал.1 от КТ и чл.333 ал.2 от КТ и при
съобразяване на критериите по чл.189 ал.1 от КТ. В мотивите на заповедта са посочени 11
нарушения на трудовата дисциплина и начина по който същите са били установени от
2
работодателя, които са го и мотивирали да наложи дисциплинарното наказание *** на
ищеца и да прекрати трудовото му правоотношение.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приел, че при издаваното на
заповедта, работодателят е съобразил изискванията на закона и подробно е мотивирал
заповедта за уволнение. Правилен е извода, че от гледна точка на процедурните изисквания
заповедта за уволнение не стада от недостатъци, подписана е от компетентен орган, в кръга
на правомощията му.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание *** е подписана /издадена/ от
директора на СУ“Х.Б.“-гр.***, т.е. от лице, притежаващо дисциплинарна власт и в този
смисъл съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно
трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят
елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането
на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193,
ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за
налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът
следи служебно.
Съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци изразяващи се в
нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ.
Спазени са и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания по
чл. 194, ал. 1 от КТ.
Спазена е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като видно от приетите по делото
доказателства с писмо изх.№62/29.11.2022г. от ищеца са били поискани писмени обяснения
за 11 нарушения на трудовата дисциплина, идентични с тези описани в уволнителната
заповед. Писмото е било получено на 29.11.2022г. и с писмо вх.№226/01.12.2022г. ищецът е
дал писмени обяснения, като е оспорил нарушението от 14.10.2022г. и нарушенията,
представляващи непроведени учебни часове, като по отношение на останалите е твърдял,
че са клевети. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на
18.01.2023г. т. е. след като работодателят е поискал обяснения, такива са били дадени и
преценени като неоснователни. В Решение № 363/10.01.2012 г. на ВКС по гр. дело №
354/2011 г., III г. о, постановено по чл. 290 от ГПК, което настоящия състав споделя е
3
прието, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на
трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства,
без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното
деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да
бъде изложено за какво се искат обяснения. В конкретния случай няма съмнение, че
работника е разбрал в какво се състои нарушението на трудовата дисциплина, вкл. и кога е
извършено.
Процесната заповед е и мотивирана съгласно изискването на чл.195 от КТ..
По въпроса относно тълкуването на чл. 195 от ГПК е формирана трайна съдебна
практика по чл. 290 от ГПК напр. - Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на
IV г. о., Решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, Решение №
162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о., ГК, според която: Заповедта, с
която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да
са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши
проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите,
когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се
нарушава чл. 195, ал. 1 от ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние
на работника или служителя.
Цитираните в Заповед №212/18.01.2023г. писмени документи-докладни записки,
публикации, мотивирано становище на Комисията по етика в СУ“Х.Б.“-гр.***, становище
на Координационния съвет за противодействие на тормоза и насилието в СУ“Х.Б.-гр.*** са
станали достояние на наказания ***-ищец в настоящето производство, като в тази връзка по
делото са събрани и гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни и
непосредствени, както и с оглед унисона им с останалите събрани по делото писмени
доказателства. Преценката за спазване разпоредбата на чл. 195 от КТ, в конкретиката на
настоящия правен спор може да се направи и с оглед посоченото в самата заповед за
налагане на дисциплинарното наказание, от което става ясно кога са осъществени
нарушенията както и какви са те .
Ищецът се е позовал на нарушена закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 от КТ,
поради наличието на *** заболяване, което попада в Наредба №5 за болестите, при които
работници, боледуващи от тях имат особена закрила.Това твърдение не намира опора в
събраните по делото доказателства. Нещо повече от събраните по делото доказателства се
установява, че самият ищец не е съдействал на работодателя си за установяване на
наличието на закрила, тъй като е отказал да получи писмо от 29.11.2022г., даващо му
възможност да посочи наличие на заболяване и да представи съответните медицински
документи. Независимо от неговата пасивност работодателят е поискал мнение от ТЕЛК
4
към МБАЛ *** ЕООД на основание чл.333 ал.2 вр. ал.1 т.2 и 3 от КТ поради наличие на
данни в трудовото досие за наличието на злокачествено заболяване. Получено е и мнение от
тази комисия която установява, че ищецът не може да изпълнява тежък физически труд, но
може да изпълнява служебните си задължения съобразно образованието, квалификацията и
възможностите си от гледна точка на адаптация на организма Т.е. ищецът може да работи
при друг работодател, съобразно образованието и квалификацията, която притежава. В този
ред на мисли не би могло да се приеме за основателно и твърдението,че представеното
Експертно решение на ТЕЛК №***г. е нищожно.
По отношение на материалната законосъобразност, съда следва да установи дали
са осъществени от ищеца описаните в същата нарушения на трудовата дисциплина.
С ангажираните по делото доказателства работодателят е доказал допуснатите от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина, посочени в Заповед №212/18.01.2023г., което
обосновава и извода на съда за неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. В тази
връзка по делото е установено по несъмнен начин, че ищецът е допуснал нарушения по
чл.187 от КТ, а именно:
По т.1- непроведен учебен час в първа група на 12а клас по ИТ на 14.10.2022г.,
представляващо нарушение по чл.187 т.3 предл.1 от КТ-неизпълнение на възложената
работа, установено с констативни протоколи, показанията на свидетелката Е.К. и копие от
електронен дневник;
По т.2- неетично и неколегиално отношение към колегите в училището,
представлавящо нарушение по чл.187 т.10 от КТ вр. чл.54 ал.1,4 и 5 от ЕКУО, установено от
декларация, подписана от 28 педагогически специалисти, разпечатки от интернет
платформа, становище на Комисията по етика в СУ“Х.Б.“-гр.***, показанията на
свидетелите Е.К., М.Д., Г.П. и И.Х.П..;
По т.3- неправомерно дадено разрешение на учениците от 9а клас на 15.11.2022г. и
в други часове да използват мобилните си устройства по време на учебен час,
представляващо нарушение по чл.187 т.10 от КТ вр. чл. чл.172 ал.1 т.12 от ЗПУО, което
нарушение е установено с докладна записка и показанията на свидетелката Е.К;
По т.4- отправени неоснователни обвинения в интернет платформа към г-жа Е.К.,
*** в училището, представляващо нарушение на чл.187 т.10 от КТ вр. чл.54 ал.1 ,4 и 5 от
ЕКУО, установено с докладни записки, показания на свидетелите Е.К. и М.Д. ,становище на
Комисията по етика в СУ“Х.Б.“-гр.***;
По т.5-отправени неоснователни обвинения в интернет платформа към г-жа М.Д., ***
в училището и други колеги, представляващо нарушение по чл.187 т.10 от КТ вр. чл.54 ал.1
,4 и 5 от ЕКУО, установено с докладни записки,показания на свидетели и становище на
Комисията по етика в СУ“Х.Б.“-гр.***;
По т.6- непроведен 5-ти учебен час на 11.11.2022 с първа група на 12а клас по
Информатика ЗМЗ,представляващо нарушение по чл.187 т.3 предл.1-во от КТ, установено с
писмени доказателства-писмо,констативен протокол,извлечение от електронния дневник от
5
11.11.2022г.;
По т.7- недопустимо поведение на 14.111.2022г. в края на учебния процес, към И.Х.-
П., *** в СУ“Х.Б.“-гр.***, представляващо нарушение по чл.187 т.10 от КТ вр. чл.54 ал.1 ,4
и 5 от ЕКУО, установено с докладна записка и свидетелски показания;
По т.8-непроведен 5-ти учебен час на 18.11.2022г.,представляващо нарушение по
чл.187 т.3 предл.1-во от КТ,установено с докладна записка и показанията на свидетелите
Т.Ч., И.Х.-П. и Г.П;
По т.9-направени множество публикации в интернет платформа през м.ноември 2022г.
към *** в СУ“Х. Б.“-гр.***, представляващо нарушение по чл.187 т.10 от КТ вр. чл.54 ал.1
,4 и 5 от ЕКУО, установено с приета като доказателство разпечатка,показания на свидетели
и становище на Комисията по етика в СУ“Х.Б.“-гр.***;
По т.10-недопустимо поведение към трима ученика от 7а клас, представляващо
нарушение по чл.187 т.10 от КТ вр. чл.54 ал.1 ,4 и 5 от ЕКУО, установено с
докладна,писмени обяснения на учениците, свидетелски показания, становище на
Коорцинационния съвет за противодействие на тормоза и насилието в СУ“Х.Б.“-гр.***,
протокол от проведена среща с членовете на Мултидисциплинарния екип за работа по
случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна
интервенция на територията на община ***, постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 20.02.2023г. на РП-Хасково,образувано по жалба на
ищеца,свидетелски показания;
В т.11- повреждане на имущество в компютърния кабинет, представлавящо нарушение
по чл.187 т.8 и 9 от КТ, каквото нарушение с оглед на ангажираните по делото доказателства
не е установено,както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 190 ал 2 КТ, дисциплинарното уволнение по чл. 330 К Т
се налага съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ-тежест на нарушението, обстоятелства
при които то е извършено, поведението на работника, като на работодателя е предоставена
възможността за правото на преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни
нарушения.
В конкретната хипотеза, доколкото по изложените по –горе мотиви за поведението
на ищеца и характера на трудовата му функция, е налице съизмеримост между тежестта на
нарушенията и наложеното дисциплинарно наказание, а именно ***.
В случая съдът приема, че при определяне на дисциплинарното наказание,
работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са
извършени, както и поведение на ищеца към спазване на трудовата дисциплина, поради
което съдът приема, че наказанието е кореспондиращо с тежестта на нарушенията, с което са
изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод и за
осъществена от работодателя спрямо ищеца злоупотреба с работодателска власт.
Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се установи, че
6
единственото желание на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или
работник, като преценката е конкретна, доколкото едни и същи обстоятелства в различни
казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ
въвежда законова презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да бъде
оборена от работника или служителя при твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с
права от страна на работодателя. В този случай доказателствената тежест в съдебния процес
се преобръща и вместо работодателят да доказва законосъобразността на уволнението,
работникът или служителят следва да докаже злоупотреба с права или дискриминационно
отношение от страна на работодателя. От приложените по делото доказателства не може да
се направи обоснован извод за недобросъвестност от страна на работодателя при
прекратяване на ТПО с ищеца. От тях не се установява нежелано или по-неблагоприятно
третиране, т. е. разлика в "равенство в третирането", а от там "пряка и непряка
дискриминация" според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиср. или
на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Неблагоприятното третиране съгласно легалната дефиниция е
всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. Както вече беше посочено, по делото безспорно е установено извършването на 10
от посочените от работодателя 11 нарушения на трудовата дисциплина, в заповедта, с която
на ищеца е наложено дисциплинарното наказание***, поради което не би могло да приеме,
че ищецът е бил третиран по–неблагоприятно от другите при сравнимите сходни
обстоятелства.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ.
Неоснователността на иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя
неоснователност и на претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 от КТ ,предвид техния акцесорен
характер и обусловеността им от уважаването на главния иск за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Районен
съд-Ивайловград следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът ще следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 2400лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20/06.07.2023г., постановено по гр.д.№31/2023г. на
7
Районен съд-Ивайловград.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Средно училище
„Х.Б.“, ЕИК *********, гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
2400лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок,считано от датата на обявяването му-18.10.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8