Р Е Ш Е Н И Е №
Град Добрич, 07.05.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТИ СЪСТАВ, на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4918 по описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт, с която срещу К.Н.Г. с ЕГН **********,***, е предявен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3462/2018г., както следва:
-723,91лв.- главница по договор за стоков кредит, сключен на 10.06.2014г. между „***/с предишно наименование” ***” и длъжника, което вземане с договор за цесия от 10.01.2017г., сключен между „*** и „**** е прехвърлено на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението –24.08.2018г.;
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Между „***/с предишно наименование ”***”/ и К.Н.Г. бил сключен договор за стоков кредит на 10.06.2014г. Съгласно уговореното между страните, кредитодателя следва да осигури на заемателя сумата от 1736лв. Заемателя удостоверил получаване на сумата с подписа си в поле” удостоверяване на изпълнението”.
- В чл.2 от Общите условия по договора за стоков кредит от 10.06.2014г. заемателя се задължил да изплати на кредитодателя девет месечни вноски , включващи главница и добавка, съставляваща печалба на заемодателя. Съставен и подписан бил погасителен план.
- Ответникът преустановил обслужването на кредита, като не заплатил дължимата вноска от 18.07.2014г., както и последващите такиа. На 20.03.2015г. настъпил падежа на цялото задължение. В чл.3 от Общите условия било уговорено, че ответника дължи и законната лихва за забава.
- с
договор за цесия от 10.01.2017г., сключен между „*** и „****, вземането за исковите суми било прехвърлено
на ищцовото дружество.
-В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „*** упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията;
-Изпратено е писмено уведомление чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се е върнала в цялосг. С оглед на това, уведомяването било направено в настоящото производство съгласно сочена практика (Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д № 12/2009г., т.к., II т.о на BKC).
-Ищецът встъпил в правата на кредитора „*** по повод цедиран договор за стоков кредит на 10.06.2014г.
-По образуваното ч.гр.д.3462/2018г. по описа на PC Добрич ищецът се снабдил с заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника на основание чл. 47, ал.5 от ГПК.
С исковата молба се претендират и сторените в установителното производство съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
С молба от 10.04.2019г. ищецът настоява делото да се гледа в негово отсъствие и поддържа претенциите заявени в исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК. Особения представител сочи, че по делото е представен договор, обвързващ ответника и „***. В настоящото производство се претендира само главница, при което не се оспорва размера и тъй като е под уговорение в договора за кредит размер.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа
страна следното:
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2005 от 27.08.2018г. по ч.гр.д. № 3462/2018г. по описа на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на кредитора – ищец по делото следните суми:
-723,91лв.- главница по договор за стоков кредит, сключен на 10.06.2014г. между „***/с предишно наименование” ***” и длъжника, което вземане с договор за цесия от 10.01.2017г., сключен между „*** и „*** прехвърлено на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението –24.08.2018г.;
- 293,34лева, лихва за забава върху главницата;
Съдът е уведомил длъжника за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за съдебно установяване вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В законовия едномесечен срок заявителя предявява иска, предмет на настоящото производство, като претендира установяване само на главното задължение.
Не е спорно, че „*** и К.Н.Г. сключили договор за стоков кредит на 10.06.2014г. Съгласно уговореното между страните, кредитодателя следва да осигури на заемателя сумата от 1736лв. Заемателя удостоверява изплащане на стоки към „Технополис България”ЕАД на обща стойност 2236лв. на същата дата.
С договора от 10.06.2014г. заемателя се задължил да изплати на кредитодателя девет месечни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалба на заемодателя. Съставен и подписан е погасителен план.
По делото е представен сключен между „*** и „**, договор за прехвърляне на вземания. Съгласно чл.1 от договора за цесия, вземанията се прехвърлят в цялост, заедно с всички привилегии, обезпечения и лихви. Неразделна част от договора за цесия е приложение № 1, в което е индивидуализирано процесното вземане в общ размер. Упълномощаване за уведомяване на длъжниците е налице в пар. 5, ал. 7 от договора за цесия. Освен това е съставено и нарочно пълномощно „*** да уведоми вместо банката длъжниците по цедираните вземания.
По делото е представено уведомление, изходящо от „*** , адресирано до ответника, с което му се съобщава за извършената цесия. Липсват доказателства това уведомление да е връчвано до К.Г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД чл. 99 и сл. от ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно връчени указания до заявителя. Това е специалният иск уреден от закона, който се предявява когато вземането по заповедта е оспорено от длъжника или когато заповедта за изпълнение не може да му се връчи.
Ищецът е доказал по
делото заявените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, а
именно: сключен договор за кредит
за покупка на стоки или услуги между „***
и К.Г.. В случая, крайният срок на догговора за кредит настъпил на 20.03.2015г.,
с което целият неизплатен остатьк от натрупаните задължения по договора са
станали изискуеми. Ответникът не оспорва възникването на
вземането, неговото основание и размер.
С настъпването на падежа на 20.03.2015г. всички задължения по кредита са станали изискуеми. Договорът между страните е прекратен с изтичане на срока, за който е бил сключен.
Предвид изложеното съдът намира, че падежът за плащане на вземането за главница по процесния договор за кредит е настъпил.
С представянето на договора за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1, в което изрично е включеното вземането по сключения с ответника договор, ищецът е доказал, че предметът на цесионния договор включва всички неиздължени от ответника задължения, както и всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и други), свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат по договора за кредит.
Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат в себе си пречка за прехвърляне на вземанията. Договорът за цесия е двустранен, консенсуален и неформален, като в случая е и каузален - представлява продажба на вземане. По силата на договора за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение на предишния кредитор е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне. Задължението за съобщаване на цесията лежи върху стария кредитор /цедента/, но то не е от рода на задълженията intuito personae, поради което е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването. Освен това, както вече се посочи, уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има значение за момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че длъжника е бил известен за цесията, като се сочат две приложими при алтернативност хипотези, въведени в исковата молба: получаване на изрично писмено уведомление до длъжника по пощата; връчване на уведомлението като приложение към сезиращата съда искова молба, по която е образувано настоящото исково производство
По отношение второто твърдение следва да се отбележи, че в настоящото производство ответникът е бил представляван от назначени от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа. С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента, на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. Това е така на първо място защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес /видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство/, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Адресите, на които са връчени книжата до ответника и който е посочен в процесния договор за кредитна карта съвпадат, което означава, че сам длъжника е посочил този адрес за кореспонденция с кредитора си, но е осуетил сам възможността за осъществяване надлежно връчване.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че длъжникът е бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника. Предявеният установителен иск е основателен за главното задължение и обезщетението за забава, приети за непогасени по давност. Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС; Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
Ищецът претендира сторените разноски по установителното производство, както и тези в заповедното производство. На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноските, сторени съразмерно уважената част от иска. Ищецът е внесъл дължими разноски в размер на 25лв. държавна такса. Съгласно молба от 10.04.2019г. ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., който размер следва да бъде уважен от съда. При отчитане уважения размер от установителната претенция, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество 25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
С решението по установителния иск съдът се
произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство. Предвид изхода
от спора и обстоятелството, че заповедното производство е прекратено и
заповедта обезсилена относно сумата от 293,34лева, лихва за забава върху
главницата, съдът намира, че следва
да редуцира разноските в заповедното
производство, а именно на 17,80лв. държавна такса и 35,62лв. юрисконсултско
възнаграждение, които разноски следва да заплати длъжника.
Водим от изложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, че срещу К.Н.Г. с ЕГН **********,***, дължи на ищцовото дружество „***, със седалище и адрес на управление ***, суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3462/2018г., както следва:
-723,91лв.- главница по договор за стоков кредит, сключен на 10.06.2014г. между „***/с предишно наименование” ***” и длъжника, което вземане с договор за цесия от 10.01.2017г., сключен между „*** и „** е прехвърлено на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението –24.08.2018г.;
ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН **********,*** да заплати на „***разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3462/2018г. по описа на ДРС, в размер на
17,80лв.
държавна такса и 35,62лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на „***, разноски в исковото производство - 25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :................