№ 150
гр. Плевен , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско
дело № 20214400500284 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. М.К., в качеството й
на особен представител на Г.В.А., от с.******, обл. Плевен – ответник в
производството по гр.д. № 5085/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен,
срещу постановеното по същото дело съдебно решение № 260180 от
02.03.2021 г., в частта му, в която съдът е признал за установено, че Г.В.А., с
ЕГН **********, от с.******, обл.Плевен, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК ******, сумата от 926,32 лв. – главница за
периода 15.02.2018 г. до 25.04.2019 г. по договор за стоков кредит № 300016,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение №
1/21.09.2018 г. към договор за цесия от 11.04.2018 г.; сумата от 253,86 лв. –
договорна лихва за периода 15.02.2018 г. до 25.04.2019 г. и сумата от 171,86
лв. – обезщетение за забава за периода от 15.02.2018 г. до 01.06.2020 г., ведно
със законна лихва забава от датата на подаване на заявлението в съда –
1
02.06.2020 г., до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2065/2020 г. по описа на
ПлРС, както и в частта за присъдените разноски.
В жалбата са наведени оплаквания, че по делото не е доказано по
безспорен начин, че ответницата не е плащала главница и лихва по заема,
както и че не е безспорно установено дали ищецът не е получил по
застраховката си всички дължими суми по кредита, при което той би се
обогатил неоснователно. Наведено е още възражение за нищожност на
клаузата за договорна лихва и за надбавката на лихвата за забава поради
прекомерност, като сключени с неравноправен характер и в противоречие на
добрите нрави. Твърди се още, че не е установена предсрочна изикуемост по
кредита, както и че ответницата не е надлежно уведомена за настъпилата
цесия и тя не е породила действие спрямо нея.
С въззивната жалба се претендира отмяната на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск изцяло.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД гр. София счита жалбата за неоснователна и моли окръжния съд да
потвърди решението на районния съд в обжалваната му част. Подробни
съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата,
подаден чрез пълномощника юрк. И.С..
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд, след съвкупна
преценка на доказателствения материал по делото и като взе предвид
доводите на страните, намира разглеждането на въззивната жалба за
процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид
следните съображения:
От данните по делото се установява, че в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2065/2020
г. по описа на Плевенски районен съд, срещу длъжника Г.В.А., от с.******,
обл.Плевен, за посочените в заявлението суми, представляващи главница,
2
договорна лихва и обезщетение за забава по договор за стоков кредит от
25.10.2017 г., вземането по който е цедирано от първоначалния кредитор
„Банка ДСК“ ЕАД в полза на заявителя.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПТК заповедният съд е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено.
В указания едномесечен срок заявителят е предявил положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза се установява по
безспорен начин, че между праводателя на ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД и
ответницата Г.В.А. е бил сключен договор за стоков кредит № 300016
от 25.10.2017 г., при общи условия, неразделна част от същия, в размер на
1077,46 лв., за закупуване на посочените в договора движими вещи и за
сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД, със срок на
издължаване 18 месеца, при фиксиран лихвен процент към датата на
сключване на договора в размер на 40,16 % годишно и годишен процент на
разходите в раземр на 48,3%, като с договора е предвидено кредитът да се
издължава по приложен към него погасителен план.
Съгласно заключението на вещото лице, предоставеният кредит е усвоен
изцяло, като на 25.07.2017 г. е заплатена стойността на посочените в договора
стоки, както и застрахователната премия в размер на 99,46 лв. Заплатени са
от кредитополучателя първите три погасителни вноски и част от четвъртата
погасителна вноска с падеж 15.02.2018 г. Съгласно заключението размерът на
задължението по договора за стоков кредит за неплатена главница е 926,32
лв., дължимата договорна лихва за периода 15.02.2018 г. до 25.04.2019 г. е в
размер на 253,86 лв. и дължимата лихва за забава от 15.02.2018 г. до датата
на подаване на заявлението е в размер на 171,86 лв.
Въззивният съд приема, че правоотношението, на което ищецът
основава своето вземане, следва да бъде разгледано на плоскостта на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
3
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и вяска
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
В процесния случай са налице условията, визирани в цитираната
разпоредба, за да се приеме приложимостта на ЗПК по отношение сключения
между праводателя на ищеца и ответницата договор за стоков кредит.
Договорът е сключен при спазване на императивните законови изисквания за
форма и съдържание, с оглед на което същият не се явява недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Кредитът е отпуснат при фиксиран лихвен процент, като договореният
годишен процент на разходите, който включва и размера на
възнаградителната лихва, не надхвърля допустимия максимален размер,
предвиден с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Спазени са също така изискванията на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, тъй като в
общите условия, неразделна част от договора за кредит, изрично е предвидена
възможност за банката да прехвърли вземането си по кредита на трето лице.
В случая не се установява наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит и общите условия към същия по смисъла на чл.
143 от ЗЗП.
Срокът на договора е изтекъл на 25.04.2019 г. и следователно към
датата на подаване на заявлението – 02.06.2020 г. вземането е било изцяло
изискуемо.
4
По делото не са събрани доказателства, установяващи погасяване на
задълженията по отпуснатия кредит, с оглед на което предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен до размерите на сумите за
дължима главница, възнаградителна лихва и лихва за забава за
претендираните периоди, посочени в заключението на вещото лице, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Отделно от гореизложените съображения, въззивният съд споделя
изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на
основание чл. 272 от ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия
съдебен акт.
Що се касае до възражението във въззивната жалба, че ако ищецът е
получил по застраховката всички дължими суми по кредита, той би се
обогатил неоснователно, същото е наведено едва пред настоящата инстанция,
поради което се явява преклудирано.
Преклудирано е също така и направеното едва с въззивната жалба
възражение за липсата на надлежно уведомяване на длъжника относно
извършеното цедиране на вземането. Независимо от това, за правна яснота
следва да бъде посочено, че съобщението, с което длъжникът се известява, че
вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор, не е елемент
от фактическия състав, който поражда действие между страните по самия
договор за цесия, тъй като правата по цесията преминават върху цесионера
със сключването на договора. Длъжникът би могъл да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, респективно
представи доказателства, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването, каквито
доказателства в случая не са налице.
В контекста на гореизложеното се налага извод, че решението на
първоинстанционния съд е правилно в обжалваната му част и подлежи на
потвърждаване.
Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски и с оглед
изхода на спора следва да й бъдат присъдени такива в размер на 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
5
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260180 от 02.03.2021 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 5085/2020 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.В.А. с ЕГН **********, от
с. ******, обл.Плевен, да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД гр. София, ЕИК ******, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща деловодни разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6