Решение по дело №395/2022 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 188
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20222160100395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Поморие, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20222160100395 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството пред ПРС е образувано въз основа на искова молба с която е предявен
иск от Н. Г. Г. против С. С. Г. за развод. Ищцата твърди, че с ответника сключили
граждански брак на 22.05.2004г. и от брака си имат родено едно дете – К. С.ов Г., роден на
19.11.2004г. като от началото на брачния им живот имали различни възгледи за
протичането на семейния живот, но от март 2022г. отношенията им много се изострили
съпругът и налагал системен психически тормоз като изисквал от нея да престане да
контактува със сестрите си , твърдял че им предоставя финансови средства, отправял и
неоснователни обвинения, че има извънбрачни връзки. Сочи, че в края на месец май
съпругът и настоял да напусне семейното жилище и я изгонил от дома им. Моли брака й с
ответника да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на
съпруга, родителските права върху роденото дете – К. С.ов Г. да бъдат предоставени на
нея, а на ответника да се определи подходящ режим на лични отношения с детето и да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 180.00лв. от датата на
предявяване на иска. Моли съдът да определите местоживеенето на детето да бъде при
майката на адрес с.Каменар ул..... Претендира направените разноски. В съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител, подържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Същия оспорва
изложеното в исковата молба и предявява насрещен иск. Твърди, че са във фактическа
раздяла от 03.05.2022 г., когато съпругата му сама е напуснала по свое желание семейното
1
жилище. Твърди, че са се скарали за семейните спестявания, тъй като до април 2022 г.
работил в Ирландия и регулярно и изпращал пари като имали и спестени семейни пари като
след като се прибрал установил, че всички пари над 10000лв. са изхарчени от съпругата му,
като същата отказала да даде каквото и да е обяснение и напуснала жилището. Твърди, че
съпругата му имала безотговорно отношение спрямо детето и не вземала отношение във
връзка с постъпили оплаквания от класния ръководител. Твърди, че детето не е емоционално
привързано към майка си и не желае да живее с нея и той желание да упражнява
родителските права. Моли брака му с Н. Г. Г. да бъде прекратен поради дълбоко и
непоправимо разстройство, по вина на съпругата, ползването на семейното жилище
находящо се в гр. Поморие, ул. ... - лична собственост на съпруга, да се предостави за
ползване на съпруга, родителските права върху роденото дете да бъдат предоставени на
него, а на ответницата да се определи режим на лични отношения с детето и да бъде
осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 200 / двеста/ лева месечно.
Предявен е иск е за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му
и непоправимо разстройство с правно основание чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс, съединен
с исковете относно – упражняването на родителските права и издръжката на детето.
Предявеният насрещен иск е също за прекратяване на граждански брак с развод поради
дълбокото му и непоправимо разстройство с правно основание чл. 49, ал. 3 от Семейния
кодекс, съединен с исковете относно – упражняването на родителските права и издръжката
на детето и фамилното име на съпругата след неговото прекратяване – чл.322, ал.2 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че страните са съпрузи сключили гр. брак на 22.05.2004г. и
това се установява от представеното удостоверение за сключен гр.брак издадено въз основа
на акт за сключен гр.брак № 0023/22.05.2004г. съставен в гр.Поморие. Установява се от
представеното удостоверение за раждане, че страните са родители на детето К. С.ов Г.,
роден на 19.11.2004г.
По делото са допуснати до разпит четирима свидетели. Свидетелката К.
свидетелства, че познава ищцата с която работят в едно заведение, като Н. била
сервитьорка от една година и знае, че съпруга и заминал в Ирландия на работа и след като
се върнал я изгонил. Твърди, че докато бащата бил в чужбина, детето К. посещавало
заведението, поръчвал си храна, майка му му купувала от най-скъпите храни, защото той не
обичал готвено. К. идвал да иска пари от майка си и тя му давала големи суми по 35-50 лв.
на ден, купувала му скъпи дрехи. Твърди, че Н. не посещавала заведения и след връщането
на съпруга , имала проблеми и с родителите на съпруга си. Свидетелката П. сестра на
ищцата, свидетелства, че Н. винаги е работила, но не и съпруга и и винаги Н. е била
основният източник на доходи и винаги е ходила допълнително след работа да помага на
съпруга си в бизнеса който той упражнява. Твърди, че със сестра си имат общ имот
наследствен, който тя държи и от 25г. плаща наем на Н. и са продали общи земи в
Черноморец и всички пари Н. вложила в жилището в което живеели. Сочи, че на сестра й
2
било забранено да общува с роднините и няколко пъти с детето се е прибирала при майка
им, поради това, че била гонена от жилището от съпруга си. Сочи, че тя и сина й
придружили Н. да си вземе багажа, като С. и сина и изхвърляли багажа през терасата, С. я
заплашвал, родителите му обиждали Н., а като излязла от дома имала сиН.. Твърди, че
сестра й не и е давала 4000лв. за покрив или други пари и и е забранено да контактува с
другата си сестра. Свидетелката Г. – сестра на ответника свидетелства, че брат и отишъл да
работи в Ирландия за да спести пари и да закупят един партер и да го направят ресторант и
това да бъде семеен бизнес. През това време ищцата започнала работа като сервитьорка, не
се интересувала от съпруга си, отношенията им охладнели, грижата към детето спаднала и
за детето се грижили баба му и свидетелката и когато един ден сина им се прибрал бит, тя не
предприела нищо - не го завела на лекар и не подала жалба. Не взела и мерки и когато
класната ръководителка и се обадила по телефона, че ще изключат детето от училище.
Твърди, че брат й изпращал пари, а когато се върнал и попитал къде са парите, Н. не му дала
обяснения и агресия от страна на брат и не е имало, а дрехите си ги изхвърляла от терасата
Н.. Свидетелства, че детето сега живее при баща си.
Свидетеля А. свидетелства, че познава съпрузите и често е бил в дома им и С. винаги
се е стремял да угажда на съпругата си, но споделя за конфликт на който е присъствал при
който съпругата му му ударила шамар. Знае че съпрузите от м. май са разделени.
По делото е изслушано детето. Същото сочи, че предпочита да живее при баща си,
където има собствена стая и сега баща му осигурява храна и му дава пари. Твърди, че когато
баща му е отсъствал майка му не купувала храна и той се хранил при баба си и леля си и
признава, че е ходил в заведението, където работи майка му за да иска пари.
По делото е представен социален доклад. По делото в съответствие с разпоредбата
на чл. 127 ал. 3 от СК, съда е изискал социален доклад от Д „СП” гр.Поморие. Становище
относно упражняването на родителските права в представения социален доклад не се
съдържат. В социални доклад предоставен от Д „СП” Поморие, при проучване на
семейната и социалната среда при която живее детето е посочено, че след установената
фактическа раздяла между родителите, основни грижи за детето се полагат от баща му,
детето е емоционално привързано към баща си, баба и дядо и леля по бащина линия и не
споделя същата привързаност към майка си и роднините по майчина линия. Посочено е, че
детето е ученик в 12 клас в ПГТ „Алеко Константинов” и през тази учебна година не е
отсъствал за разлика от миналата година, когато майката се е справяла по трудно с
поведението на К.. Отразено е в доклада, че потребностите на детето са задоволени и има
изграден приятелски кръг.
Във връзка с твърдението за физическо насилие упражнено над ищцата е
представеното Съдебномедицинско удостоверение в което е посочено, че при прегледа на
Н. Г. е установено: под ляво коляно синково-мораво кръвонасядане; в долната трета на лява
подбедрица мораво кръвонасядане; по предната повърхност на лява подбедрица други
синкаво кръвонасядане; леко изразен травматичен оток в областта на ляв глезен.
3
Според ПРС иска за развод е основателен.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Такова е и
желанието на съпрузите.
Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на
взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Между съпрузите има
неразбирателство, което се е проявило по осезаемо след завръщането на съпруга от
Ирландия, като явно съпрузите имат различни приоритети, различни разбирания по въпроса
за възпитанието на детето и задълженията в семейството и затруднена комуникация.
Липсата на подход от съпрузите в споровете, комуникация е довело до отчужденост,
недоверие и установяване на фактическа раздяла през м.май 2022г.
Между съпрузите няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг.
При установилото се между съпрузите отчуждение, като и двамата не желаят да полагат
усилия за запазването на брака, може да се направи извод, че той съществува само
формално, което не е техен интерес и в интерес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за вината за
настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй като и
двете страни са поискали съдът да се произнесе по въпроса за вината, настоящия състав
следва да изследва вината и да се произнесе по този въпрос.
Според съда, вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,
които са нарушили изискването на чл.14 и чл.15 от СК.
През годините съпрузите са имали проблеми и няколко пъти съпругата е била гонена от
съпруга, същия и е забранявал да контактува със сестрите си, като в тази насока са
показанията на св.П. които съдът кредитира. Така съпруга е ограничавал правото на
съпругата да контактува с най близките си роднини. Не се доказа съпругата да е давала пари
на сестра си, така както твърди съпруга, а напротив същата е имала собствени средства от
наем и продажба на съсобствен недвижим имот. След като съпруга се е върнал от Ирландия
където е работил няколко месеца между съпрузите е възникнал конфликт свързан с парите
които съпруга и изпращал и които съпругата е похарчила. След този конфликт съпруга е
изгонил съпругата си. Съпрузите не са съумели да преодолеят този конфликт, като
очакванията на съпруга си били изпращаните от него пари да бъдат спестени от съпругата
му, без да държи сметка за разходите които са имали съпругата и детето през този период.
Вземането на личните вещи на съпругата от семейното жилище е било съпроводено със
скандал, отправяне на обиди и искане на съдействие от органите на РУ на МВР.
По делото се установи, че след като съпруга е отишъл да работи извън страната, съпругата
не е полагала системни и адекватни грижи за детето, като често същото се е налагало са се
храни при леля си и баба си. Майката не е можела да осъществява адекватен контрол над
детето и К. често без причина отсъствал от училище, нещо което се е променило след
връщането на бащата, като в тази насока са показанията на св. Г..
4
Съпрузите са във фактическа раздяла от м.май, отчуждени са и помежду им няма взаимно
уважение, търпимост и комуникация. Установената между страните фактическа раздяла е
достатъчна за да приеме съдът, че брачната връзка е разстроена и бракът следва да бъде
прекратен.
С поведението си двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото
й съдържание, поради което и съдът приема, че с поведението си и двамата са допринесли за
разстройството на брака и че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете
страни.
Съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от бащата, това е така
защото в неговия дом са създадени добри условия за живот, желанието на детето е такова и
то вече е навършило 18 години. Установи се от събраните гласни доказателства, че бащата е
отговорен родител и притежава добър родителски капацитет и се справя по добре с
възпитанието и грижите за детето. След като бащата се е върнал в страната, детето посещава
училище, за разлика от предходната година когато е отсъствал често, имало е оплаквания от
класния ръководител и майката не е можела да го контролира. В грижата за детето, бащата
може да разчита и на своите родители, които живеят в същата жилищна сграда и на сестра
си. За майката е било по трудно да се справя с възпитанието на детето във времето когато
бащата е отсъствал, което е свързано най вече с възрастта на детето, но същата се е стремяла
да задоволявала потребностите му и редовно е осигурявала средства на детето. Затова и
съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от бащата. Контактите с
родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими
за нормалното психическо и физическо развитие на детето и за да се запази емоционалната и
социалната връзка между родител и дете и съдът счита, че следва да бъде определен режим
на лични отношения на майката Н. Г. с детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, с преспиване при майката. След навършване на
18 години детето само ще може да определя времето през което да контактува с родителите
си.
Съгласно чл. 143, ал. 1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Бащата претендира издръжка в размер на 200 / двеста/ лева. При
определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на
издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на
издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния размер на
дължимата издръжка която към настоящия момент е 177.50лв. Детето е на 17г. и посещава
училище в гр.Поморие. И двамата родители работят и не издържат други лице. Майката
получава средно месечно възнаграждение в размер на 804.00лв., няма данни да страда от
заболяване, което да й пречи да се труди, не издържа други лица и следва да отделя средства
за издръжка на детето си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да
се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява.
Съдът, счита че за задоволяване потребностите на детето е необходима издръжка от 400 лв.
5
месечно, и тъй като родителите получават близки по размер трудови възнаграждение,
майката следва да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00лв. на детето К. С.ов Г.,
считано от подаване на исковата молба, до настъпване на причини за нейното прекратяване,
а останалите необходими средства следва да се осигуряват от бащата, който полага и
непосредствени грижи за детето.
Съдът с решението си следва да се произнесе и по въпроса за ползването на
семейното жилище, като доколкото жилището е на съпруга и съпругата няма претенции
ползването на семейното жилище, то следва да се предостави на съпруга.
Относно фамилното име на съпругата, съдът счита, че съпругата не е поискала да
възстанови предбрачното си фамилно име, но тя следва да запази фамилното име което е
приела при сключването на брака, което обаче съвпада с фамилното име което е носила е
преди сключването на брака - Г..
На основание чл.6 т.2 от Тарифата за д.т. които се събират от съдилищата, ищцата Н.
Г. следва да бъда осъдена да заплати сумата от 88 / осемдесет и осем / лева включваща
48.00лв. - д.т. върху иска за издръжка и 40.00лв. допълнителна д.т. по иска за развод.
Ответника следва да заплати д.такса в размер на 40.00лв. по иска за развод.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът



РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен с акт за граждански брак
№0023/22.05.2004г., съставен в гр.Поморие между Н. Г. Г., ЕГН ********** с адрес
с.Каменар, общ.Поморие, ул. ... и С. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. ... , като
допуска развод по вина на двамата съпрузи и ПОСТАНОВЯВА:
Родителските права върху роденото от брака дете – К. С.ов Г., ЕГН ********** се
предоставят на бащата С. С. Г., ЕГН **********, като на майката Н. Г. се определя режим
на лични отношения с детето К. С.ов Г. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа до 18.00ч. с приспиване
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето - при бащата.
ОСЪЖДА майката Н. Г. Г., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер
на 200 / двеста / лева за детето К. С.ов Г., ЕГН ********** със съгласието на неговия баща
и законен представител С. Г., считано от подаване на исковата молба до настъпване на
законни причини за нейното прекратяване или изменяне, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
6
Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в жилищна сграда с адрес
гр.Поморие, ул. ... на съпруга - С. С. Г..
След прекратяване на брака съпругата ще носи фамилно име – Г..
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН ********** с адрес с.Каменар, общ.Поморие, ул. ... да
заплати държавна такса по сметка на ПРС в размер на общо 88 / осемдесет и осем/ лева
включваща 48.00лв. - д.т. върху иска за издръжка /4% върху дължимите вноски до
навършване на 18г./ и 40.00лв.– д.т. по чл.6 т.2 от Тарифата за д.т.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. ... да заплати държавна такса
по сметка на ПРС в размер на 40.00лв.– д.т. по чл.6 т.2 от Тарифата за д.т.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщението на страната за постановяването му.


Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
7