РЕШЕНИЕ
№…………./……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна,
ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на десети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2137 по описа на съда за две хиляди двадесет и
втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Д.П.В., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощия
адвокат С.У., срещу решение № 1027/26.07.2022 г. по
н.а.х.д. № 1017/2022 г. на ВРС, ХХХVІ състав,
с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000856/12.10.2020 г. на
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за
нарушение на чл. 6 ал. 1 ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП. По съображения, сочещи
на допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, поради
обстоятелството, че е обосновал извода си за извършено от касатора нарушение на
непредставено в оригинал доказателство /касов бон/ като според твърденията в
касационната жалба няма и изготвена експертиза, която да установи годността на
това доказателство, се иска решението да бъде отменено и наместо него да се
постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния спор, с
което наказателното постановление също да се отмени.
В открито съдебно
заседание на 10.11.2022 г. касаторът Д.П.В., редовно призован, не се явява, представлява
се от пълномощника си адвокат С.У., която изцяло поддържа касационната жалба.
Ответната по касация
страна - директор на РД „Автомобилна администрация“ – Варна , редовно призован,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната основателност.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК,
и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал.
1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на 10.08.2022 г. /л. 31 от н.а.х.д. № 1017/2022 г. на ВРС/, а
касационната жалба според поставения печат на въззивния съд е подадена чрез
него на 24.08.2022 г. като с нея е сезиран компетентният да се произнесе съд.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от районния съд наказателно
постановление № 23-0000856/12.10.2020 г. е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора Д.П.В. по чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП за това, че на
12.09.2020 г. около 22:36 ч. в гр. Варна е извършил със собствения си лек
автомобил марка „Опел“, рег. № В2421НК,
обществен таксиметров превоз на пътници без да притежава за автомобила удостоверение
за регистрация за извършването на таксиметров превоз и без той да е включен в
списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
За да потвърди
наказателното постановление, решаващият делото съд е приел, че то е издадено от
компетентен орган в рамките на проведено без допуснати съществени
административнопроизводствени нарушения
административнонаказателно производство, образувано със съставен също от
компетентен орган и в срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН акт за установяване на
административно нарушение. Приел е също, че от документите по АНП и от
събраните в съдебното производство доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
безсъмнено се установяват всички съществени елементи на индивидуализираното в
НП изпълнително деяние, сочещи на извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6
ал. 1 ЗАвП, за което АНО правилно е издирил и приложил административнонаказателния
състав на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 93 ал. 1
т. 1 ЗАвП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва при първо
нарушение с глоба от 2000 лв.
С
административнонаказателната разпоредба на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП законодателят
е въвел по нормативен път гаранция за спазване на изискването на чл. 6 ал. 1
ЗАвП, според което обществен превоз на пътници и товари следва да се извършва
от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България, лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение
за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. В доразвитие на това изискване в същата правна
норма е посочено, че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, в който са посочени
номерът на лиценза, наименованието и правно-организационната форма на
превозвача, ЕИК, адресът на управление на превозвача, имената на професионално
компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз,
издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността.
С цел да внесе необходимата
яснота при прилагане на разпоредбите на ЗАвП, § 1 т. 1 ДР ЗАвП легално дефинира
понятието „обществен превоз“ като превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
От своя страна § 1 т. 26 ДР ЗАвП регламентира, че таксиметрови са превозите на
пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. От
съпоставката на двете правни норми безусловно може да се заключи, че
таксиметровите превози попадат в обхвата на обществените превози, поради което за
тях също е относим административно-наказателният състав на чл. 93 ал. 1 т. 1
ЗАвП, когато те се извършват без изискуемите от този закон документи.
В случая наказаният
водач е осъществил таксиметровия превоз в гр. Варна на посочената в наказателното
постановление дата 12.09.2020 г. около 22:36 ч. без да притежава изискуемото от
чл. 6 ал. 1 ЗАвП удостоверение за регистрация за извършването на таксиметров
превоз на пътници. Фактът, че такъв превоз на пътници действително е бил
извършен с процесния лек автомобил рег. № В2421НК и че той е осъществен срещу
заплащане, което сочи на извода, че е таксиметров по смисъла на § 1 т. 26 ДР
ЗАвП, се доказва посредством приложеното в съдебното производство служебно
заверено копие на фискален касов бон 5015 от датата 12.09.2020 г. – 22:36 ч. /л.
13 от н.а.х.д. № 1017/2022 г. на ВРС/. Неоснователно е оплакването на касатора,
че съдът е допуснал процесуално нарушение, позовавайки се в решението си на
този касов бон при изграждане на фактическите си констатации. Завереното копие
на документ поначало се ползва със същото доказателствено значение като
оригинала, чието представяне и прилагане по делото е необходимо само в
случаите, в които копието е оспорено от страната. В случая представеното по
разпореждане на съда с писмо вх. № 33110/18.05.2022 г. на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна заверено копие на касов бон 5015 от датата 12.09.2020 г.
е било докладвано от съда заедно с останалите постъпили с писмото писмени
доказателства в проведеното открито съдебно заседание на 19.05.2022 г. В това
заседание е присъствал пълномощникът на жалбоподателя, който след доклада на
съда изрично е изразил становище да се приемат представените писмени
доказателства, без да оспори което и да било от тях. При това положение направеното
от адвокат У. изявление едва в пледоарията по съществото на спора, че
оригиналът на касовия бон не бил представен, до голяма степен представлява
злоупотреба с процесуални права, защото не може защитната теза да се гради на
твърдението за несъбран като доказателство по делото оригинал на документ,
чието представено от насрещната страна заверено копие изобщо не е било
поставено под съмнение в хода на съдебното дирене.
Наред с това следва
да се посочи, че в хода на АНП наказаният за нарушението водач изобщо не е
оспорил в ръкописно изготвените си обяснения по повод на съставения му АУАН №
277776/30.09.2020 г. факта на съществуването на касовия бон. Напротив, в обясненията
си той сам е посочил, че на 12.09.2020 г. е извършил процесния превоз на пътници
със собствения си автомобил с рег. № В2421НК, но че няма обяснение откъде са
разликите в изминатите километри, отразени в касовия бон /въпросът за
километрите е повдигнат от него, тъй като цялата проверка е била извършено от
контролните органи на РД „Автомобилна администрация“ по сигнал на недоволния
клиент, пътувал в автомобила, който в сигнала e оспорил именно регистрираната в касовия бон
измината дистанция/. С това си съдържание, ръкописно изготвеното от наказания
водач обяснение представлява извънсъдебно признание на факта на извършването на
превоза.
Що се отнася до
другия съставомерен от обективна страна елемент на административното нарушение по
чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП – че таксиметровият превоз е извършен с лек автомобил,
невключен към датата на превоза в списъка към Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметрови превози, следва да се има предвид, че по
административната преписка е приложена заповед № 3156/27.08.2020 г., с която на
основание чл. 24а ал. 8 т. 1 ЗАвП; чл. 29 ал. 1 т. 1 от Наредба № 34/1999 г. на
МТ и във връзка с подадено от превозвача „Норд 2014“ ЕООД заявление рег. №
АУ120097ВН003ВН/24.08.2020 г. за премахване на
автомобил с рег. № В2421НК от списъка към издаденото му Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз кметът на община
Варна, във връзка с върнатото от превозвача разрешение в община Варна, е
прекратил, считано от 24.08.2020 г., действието на издаденото на превозвача
„Норд 2014“ ЕООД разрешение № 0758/16.12.2019 г. за извършване на таксиметров
превоз на пътници, относно процесния автомобил с рег. № В2421НК.
Съгласно чл. 24а ал.
1 ЗАвП разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на
общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на
която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. На основание чл. 24а
ал. 2 ЗАвП разрешението се издава на търговеца, който е подал заявление до
кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на
пътници, като в него съгласно ал. 1 изр. второ ЗАвП се вписват и водачите,
които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя
сметка. Съгласно чл. 24а ал. 8 т. 1 ЗАвП действието на разрешението се прекратява
със заповед на кмета на общината, когато регистрираният търговец е подал заявление
за това, като в този случай на основание чл. 28 ал. 2 от Наредба № 34/1999 г.
на МТ още при подаване на заявлението регистрираният търговец следва да върне в
общината издаденото за автомобила разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници. На
основание чл. 29 ал. 1 т. 1 от
наредбата (редакция, действала към
момента на извършване на административното нарушение, т. е. до изменението,
обн. ДВ бр. 9/2021 г., в сила от 02.02.2021 г.) действието на разрешението се прекратява
още от деня, когато притежателят му го
върне в общината.
Съотнасянето на
горните разпоредби към установените от районния съд факти въз основа на приложените
по АНП писмени доказателства /заповед № 3156/27.08.2020 г. на кмета на община
Варна и подадено от превозвача „Норд 2014“ ЕООД заявление от 24.08.2020 г. за
премахване на автомобил с рег. № В2421НК от списъка към Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз/, недвусмислено налага извод,
че към датата 12.09.2020 г., когато е извършен посоченият в АУАН и в НП таксиметров
превоз, за автомобила, с който е осъществен той, не е било налично разрешение за
извършването на таксиметров превоз на пътници. В същия смисъл, макар и с по-лаконична
аргументация, са изводите на районния съд в обжалваното по делото решение.
Неправилно
пълномощникът на касатора се позовава на отсъствието на вина у водача, извършил
превоза, тъй като той не бил уведомен за прекратеното действие на разрешението
за извършване на таксиметров превоз на пътници относно автомобил рег. № В2421НК.
От данните по преписката става ясно, че разрешението е било издадено на
превозвача „Норд 2014“ ЕООД, от името на който е извършвал дейността си и наказаният
водач. Последното ясно се вижда и от касови бон, на който като задължено лице е
посочено „Норд 2014“ ЕООД. При това положение издателят на заповед № 3156/27.08.2020
г. изобщо не е бил длъжен да уведомява водача за нея. Отделен е въпросът, че още
при подаване на заявлението от превозвача „Норд 2014“ ЕООД за премахване на
автомобил с рег. № В2421НК от списъка към Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз водачът е знаел за предприетото от превозвача
действие. Поради това на 12.09.2020 г. той е извършил при наличието на вина таксиметровия
превоз с автомобила, за който към този момент разрешението за извършване на
таксиметров превоз на пътници е било прекратено.
При доказаното наличие на всички съставомерни
елементи на административното нарушение по чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП административно
наказващият орган законосъобразно е издал процесното наказателно постановление,
в който смисъл са и решаващите изводи на въззивния съд.
Поради това постановеното
от него решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и като правилно
следва да се остави в сила от касационната инстанция.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1027/26.07.2022 г. по н.а.х.д. № 1017/2022 г. на ВРС, ХХХVІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0000856/12.10.2020 г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на Д.П.В. за нарушение на чл. 6 ал. 1 ЗАвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.,
на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/