РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Кърджали, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500201 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 99/12.05.2025 г., постановено по гр.д. № 626 по описа за
2024 г. на РС – Момчилград, са отхвърлени предявените искове от К.,
дружество надлежно учредено и съществуващо съгласно законите на Т.,
вписано в Търговския регистър на И. под № ********, със седалище и адрес
на управление: С. М. ****, ул. № *, И. № *, С./И., представлявано от А. Й.,
чрез упълномощения адв.И. В. Т., член на С., с ЕГН **********, в качеството
си на управител на Еднолично адвокатско дружество „Т. и И.“, с БУЛСТАТ
********, срещу "Л." ***, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в Област К., Община К., с.К., представлявано от управителя В. Б.
И.; цена на първи иск: 3 880,80 (три хиляди осемстотин и осемдесет евро и
осемдесет евроцента) евро с левова равностойност 7590,19 лева, главница
992,71 лева законна лихва за забава до 30.09.2024 г. включително и законна
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата; цена на втори иск: 7 222 (седем хиляди двеста двадесет
и две) евро с левова равностойност 14 125 лева, главница, 1749,58 лева,
законна лихва за забава до 30.09.2024 г. включително и законна лихва за забава
1
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата;
цена на трети иск: 4 906,10 евро с левова равностойност 9 595,50 лева,
главница, 1108,10 лева законна лихва за забава до 30.09.2024 г. включително и
законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата; цена на четвърти иск: 1 562,49 евро с
левова равностойност 3 055,96 лева, 249,26 лева законна лихва за забава до
30.09.2024 г. включително и законна лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като заплатена главница
и неоснователен досежно мораторната лихва за забава.
Със същото решение "Л." *** – с.К., е осъдено да заплати на „К.“,
разноски по делото в общ размер на 5305.00 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „К.“ –
дружество, вписано в Търговския регистър на Т., гр.И. под № ********, със
седалище и адрес на управление С. мах. ****, ул. № *, И. № *, С./Ис.,
представляван от адв. И. Т., който го обжалва в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за заплащане на мораторни лихви като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че
страните по договора не са избрали приложимото право, поради което същото
следвало да бъде определено съобразно чл.94 от КМЧП, а именно договорът
се подчинявал на правото на държавата, с която е най-тясно свързан, като се
предполага, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща
престацията, е имала своето обичайно местопребиваване или главно
управление към момента на неговото сключване. Твърди, че предявените
искове са най-тясно свързани с правото на Република България като държава,
на чиято територия се намира управлението и мястото на дейност на купувача-
ответник. Според чл.59 от ВКМПС, купувачът трябвало да плати цената в
деня, който е определен или може да бъде определен в съответствие с
договора или конвенцията, без да е необходимо каквото и да е искане или
спазване на каквито и да са формалности от страна на продавача. Съгласно
чл.78 от Конвенцията, ако страната не плати цената, за която е в забава,
другата страна може да иска лихва върху нея. Сочи, че във всяка една от
процесиите фактури бил определен падеж на задължението, като до датата на
съответния падеж ответникът не заплатил дължимата сума, поради което
изпаднал в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез
2
процесуалния си представител - адв. И. Т., поддържа въвзивната жалба.
Въззиваемият „Л.“ *** – с.К., общ.К., обл.К., представляван от
процесуалния си представител - адв. Н. П., е представил отговор на основание
чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В
отговора се излагат съображения, че в договора за продажба най-характерно е
изпълнението на непаричната престация, т. е. изпълнение на задължението на
продавача да прехвърли собствеността на продадената вещ, да предаде вещта,
да носи отговорност при заявени претенции от трети лица и при евикция, да
отстрани недостатъците на вещта, да плати обезщетение при неизпълнение
или лошо изпълнение и други. Престацията на купувача се изразявала в
плащане на уговорената цена и заплащане на обезщетение при неизпълнение
или изпълнение със забава. Поради това, че характерната престация при
договор за продажба на стока е тази на продавача, приложимото материално
право било правото на държавата, в която продавачът е имал своето обичайно
местопребиваване или главно управление към момента на сключване на
договора. В случая продавач по процесните фактури бил въззивникът „К.“ –
дружество, вписано в Търговския регистър на Т., който не доказал и не
установил приложимото турско право. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес, а по съществото разгледана е основателна.
Решението на РС – Момчилград е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
искове с правно основание чл.54 и чл.78 от Виенската конвенция за
международна продажба на стоки (Конвенцията), във вр. с чл.327 от ТЗ, във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът сочи в исковата
молба, че с четири броя фактури продал на ответника стоки, подробно
описани във фактурите. На посочените във фактурите падежи ответникът не
изпълнил задълженията си, поради което дължал заплащане на дължимите
3
главници, мораторни лихви и законна лихва.
Ответникът „Л.“ *** – с.К., общ.К., обл.К. сочи в отговора на исковата
молба, че стоките не били заплатени, тъй като същите били внесени от
съдружниците Е. Й. и А. Й. с цел подпомагане дейността на дружеството и
предстоящото стартиране на предмета на дейността му след извършване на
ремонт на закупения имот. Сочи се също така, че устната уговорка била, че
тези стоки се внасят вместо парична вноска и няма да се претендират от
„собственото“ на ищците дружество „К.“. След получаване на исковата молба
фактурите били заплатени.
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
с четири броя фактури въззивникът е продал на въззиваемия движими вещи –
кашони на стойност 3 880.80 евро, картон с ПЕ покритие на стойност 7 222
евро, ПЕТ капак на стойност 4 906.10 евро и полиетиленови чували на
стойност 1 562.49 евро. Във всяка от фактурите е посочен начин на предаване
EXW, място на доставяна - с.К., вид транспортиране - по суша, дата на
фактурата, както и срок за плащане.
В хода на делото след предявяване на исковата молба въззиваемият „Л.“
*** – с.К., общ.К., обл.К. е заплатил на въззивника „К.“ – дружество, вписано
в Търговския регистър на Т., гр.И., по банков път сумата в размер на 17 571.39
евро, представляваща обща стойност на процесните фактури.
От писменото заключение на вещото лице Г.Д. по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че по фактура № ********* от 20.10.2023 г. върху главница от
7590.19 лв., за периода от 21.10.2023 г. до 30.09.2024 г. вкл., мораторната
лихва е в размер на 992.71 лв., респ. върху главница от 3880.80 евро законна
лихва в размер на 507.56 евро; по фактура № ******* от 08.11.2023 г. върху
главница от 14 125 лв., за периода от 09.11.2023г. до 30.09.2024 г. вкл.,
мораторната лихва е в размер на 1749.58 лв., респ. върху главница от 7222.00
евро мораторната лихва е в размер на 894.55 евро; по фактура № ******** от
01.12.2023г. върху главница от 9595.50 лв. за периода от 02.12.2023 г. до
30.09.2024 г. вкл., мораторната лихва е в размер на 1108.10 лв., респ. върху
главница от 4906.10 евро мораторната лихва е в размер на 566.56 евро и по
фактура № ********* от 29.02.2024 г. върху главница от 3055.96 лв. за
4
периода от 01.03.2024 г. до 30.09.2024 г. вкл. мораторната лихва е в размер на
249.26 лв., респ. върху главница от 1562.49 евро мораторната лихва е в размер
на 127.45 евро.
Предмет на въззивния съдебен контрол са предявените искове за
обезщетение за забава на парични вземания, породени от договори за
международна продажба на стоки. Поради това в случая е приложима
разпоредбата на чл.78 от ВКМПС, съгласно която, ако страна не плати цената
или друга сума, за която е в забава, другата страна може да иска лихва върху
нея. Страните по делото са сключили четири договора за продажба на
движими вещи, като купувачът не е заплатил цената в сроковете, изрично
посочени във фактурите, поради което същият дължи обезщетение за забавено
плащане на парично задължение (мораторна лихва), съгласно заключението на
вещото лице.
Неоснователен е изложеният в обжалваното решение довод, че ищецът
не е установил правото на Р. Т., което е приложимо към процесните договори.
На първо място първоинстанционният съд не е посочил приложимото право
към сключените договори и не е дал указания на ищеца, че следва да установи
приложимото право на Р. Т.. На следващо място съгласно разпоредбата на
чл.94 от КМЧП, когато страните по договора не са избрали приложимото
право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно
свързан, като се предполага, че най-тясна е връзката с държавата, в която
страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно
местопребиваване или главно управление към момента на неговото
сключване. С оглед твърденията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба, че стоките били внесени от съдружниците Е. Й. и А. Й. с цел
подпомагане дейността на дружеството и предстоящото стартиране на
предмета на дейността му след извършване на ремонт на закупения имот,
както и, че същите се внасят вместо парична вноска, следва да се направи
извод, че най-тясна е връзката на договорите с правото на Република
България, където е седалището на въззиваемото дружество - купувач по
договорите.
И накрая, но не на последно място, във фактурите изрично са посочени
датите на заплащане на дължимите суми, поради което след настъпване на
падежите въззиваемото дружество дължи обезщетение за забава съгласно
5
чл.78 от ВКМПС в размерите, посочени в заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Като е достигнал до противни на изложените изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
бъде отменено в обжалваната му част, като се присъдят дължимите
обезщетения за забавено плащане на дължимите суми (мораторни лихви) по
процесните фактури. Що се отнася до претенцията за заплащане на законна
лихва върху обезщетенията за забава (мораторна лихва), то такава не може да
бъде присъдена предвид разпоредбата на чл.294, ал.1 от ТЗ.
При този изход на делото в полза на въззивника се дължат разноски за
въззивна инстанция в размер на 81.99 лв., представляващи държавна такса за
въззивно обжалване. По делото не са представени доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, поради което
такива не се присъждат.
По отношение на частна жалба вх. № 1772/30.06.2025 г. по входящия
регистър на РС - Момчилград, подадена от „Л.“ *** – с.К., общ.К., обл.К., чрез
адв. Н. П., против определение № 198/16.06.2025 г. по гр.д. № 626/2024 г. по
описа на РС – Момчилград, то същата е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. С оглед крайния изход на делото въззивника
следва да заплати дължимата държавна такса по всички искове, която е в
размер на 1594.65 лв., като същевременно на същия не се дължи присъждане
на адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Въпреки това обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските, с която е присъдена
държавна такса за разликата над 1 594.65 лв. до 1600 лв., или от общо
присъдения размер на разноските за разликата над 5 299.65 лв. до 5305 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.3,
във вр. с чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 99/12.05.2025 г., постановено по гр.д. № 626 по
описа за 2024 г. на РС – Момчилград, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „К.“ – дружество, вписано в Търговския регистър на Т., гр.И.
6
под № ********, със седалище и адрес на управление С. мах. ****, ул. № *, И.
№ *, С./И., против „Л.“ *** – с.К., общ.К., обл.К., искове за заплащане на
обезщетения за забавено плащане (мораторни лихви), за сумите както следва:
992,71 лева законна лихва за забава до 30.09.2024 г.; 1749,58 лева, законна
лихва за забава до 30.09.2024 г. включително; 1108,10 лева законна лихва за
забава до 30.09.2024 г. включително и 249,26 лева законна лихва за забава до
30.09.2024 г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Л.“ *** – с.К., общ.К., обл.К., с ЕИК *********, да заплати
на „К.“ – дружество, вписано в Търговския регистър на Т., гр.И. под № ******,
със седалище и адрес на управление С. мах. ***, ул. № *, И. №*, С./И., сумите
както следва:
- 992.71 лева - обезщетение за забавено плащане на парично
задължение (мораторна лихва) по фактура № ************ от 20.10.2023 г.,
за периода от 21.10.2023 г. до 30.09.2024 г.;
- 1749,58 лева - обезщетение за забавено плащане на парично
задължение (мораторна лихва) по фактура № ******** от 08.11.2023 г., за
периода от 09.11.2023 г. до 30.09.2024 г.;
- 1108,10 лева - обезщетение за забавено плащане на парично
задължение (мораторна лихва) по фактура № ********* от 01.12.2023 г., за
периода от 02.12.2023 г. до 30.09.2024 г. и
- 249,26 лева - обезщетение за забавено плащане на парично
задължение (мораторна лихва) по фактура № ********* от 29.02.2024 г., за
периода от 01.03.2024 г. до 30.09.2024 г.
ОТМЕНЯ решение № 99/12.05.2025 г., постановено по гр.д. № 626 по
описа за 2024 г. на РС – Момчилград, в частта, с която „Л.“ *** – с.К., общ.К.,
обл.К., с ЕИК ********, е осъдено да заплати на „К.“ – дружество, вписано в
Търговския регистър на Т., гр.И. под № ******, със седалище и адрес на
управление С. мах. ****, ул. № *, И. № *, С./И., разноски по делото за
разликата над 5 299.65 лв. до 5305 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/12.05.2025 г., постановено по гр.д. №
626 по описа за 2024 г. на РС – Момчилград, в частта, с която е отхвърлена
претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимите обезщетения за
забавено плащане на парично задължение (мораторни лихви).
ОСЪЖДА „Л.“ *** – с.К., общ.К., обл.К., с ЕИК *********, да заплати
7
на „К.“ – дружество, вписано в Търговския регистър на Т., гр.И.под №
********, със седалище и адрес на управление С. мах. ******, ул. № *, И. №
*, С./И., разноски за въззивна инстанция в размер на 81.99 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1772/30.06.2025 г. по
входящия регистър на РС - Момчилград, подадена от „Л.“ ООД – с.К., общ.К.
обл.К., чрез адв. Н. П., против определение № 198/16.06.2025 г. по гр.д. №
626/2024 г. по описа на РС – Момчилград, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8