№ 32466
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20211110163697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „АКПЗ“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за неизплатени цедирани вземания срещу Р.М Н..
Заявителят твърди, че на 16.01.2020г. между Р.М Н. и „ИАМ“ АД бил сключен
Договор за паричен заем № 3741728, по силата на който бил отпуснат кредит от 800лв.,
който следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 159.64лв. на 12 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 140лв. Съгласно клаузите в договора –
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави обезпечения, сред
които и одобрено от заемателя дружество – поръчител, което предоставяло гаранционни
сделки. В тази връзка и на 16.01.2020г. бил сключен между Р.М Н. и „Файненшъл България“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 3741728, по силата на който
потребителят възложил, а поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с
ИАМ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя, в който случай
потребителят дължал възнаграждение в размер на 720.36лв., платимо разсрочено на вноски
на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Отделно от
това в договора за заем, препращащ към Тарифа на „ИАМ“, в случай на забавян плащането
на падежите се дължали такси за извънсъдебно събиране, на което основание били
начислени разходи и такси в размер на 45лв.
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на длъжника, на 01.02.2021г.
заемодателят отправил искане до поръчителя за изпълнение на дълга, като поръчителят
заплатил сумата от 859.59лв. на 01.02.2021г., с което поръчителят встъпил в правата срещу
длъжника, като на 02.03.2020г. бил сключен Рамков договор за цесия между „Файненшъл
България“ ЕООД и АКПЗ ЕООД, по силата на който били прехвърлени вземанията в полза
на цесионера. Твърди се, че длъжникът извършил плащания в размер на 350лв. преди
подаване на заявлението, поради което се претендират: 685.07лв. главница, 104.66лв.
договорна лихва, 540.27лв. „възнаграждение по гаранционна сделка“, 45лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране, 77.18лв. мораторна лихва.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна нищожност на клаузи от договора за
1
кредит, а именно: чл.2, т.6, чл.4, чл.16 вр. с Тарифа за таксите на „ИАМ“ АД, съответно
клаузите от договора за поръчителство, с което се предвижда „възнаграждение“.
Съдът намира, че клаузата по чл.2.6, с която е фиксиран годишния лихвен процент в
размер на 35%, е нищожна поради противоречие с добрите нрави (в който смисъл са и:
Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951 / 2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС,
Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС,
Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС,
Решение № 264013 от 17.06.2021 г. по в. гр. д. № 6420 / 2020 г. на Възз. III-б. състав на СГС,
Решение № 265799 от 17.09.2021 г. по в. гр. д. № 1008 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС
и др.).
На следващо място, клаузата в чл.4 от договора за кредит е нищожна по чл.19, ал.5
ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. Съдът приема също, че
договорът за № 3741728/16.01.2020г. е сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а
предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл.146, ал.1 ЗЗП вр.
чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и определение № 263372/19.02.2021 по в.ч.гр.д. №
2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК по отношение на
договора за поръчителство, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя
в нарушение на чл.19 ЗПК, защото е включено в погасителния план на самия кредитодател,
т.е. уговорено е заплащане на същото в полза не на поръчителя, а на заемодателя, а се
установява се от справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД е „ИАМ“ АД, т.е. заемодателят и поръчителят са свързани лица.
Клаузата по чл.16, която препращат към Тарифата касаят, е нищожна на основание
чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ са въз
основа на нищожна клауза.
Следователно, дължими по договора за паричен заем са вземанията за главница
(800лв.) и мораторната лихва върху нея. Доколкото има данни от заявителя, че длъжникът е
платил сумата от 350лв., дължима остава главницата от 450лв., за която следва да се издаде
заповед, така и мораторната лихва следва да се определи по чл.162 ГПК в размер на 50,70лв.
За останалите суми следва да се отхвърли заявлението.
При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 8,62лв. за д.т.
и 17,24лв.. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 83128/08.11.2021г. на „АКПЗ“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Р.М Н., ЕГН:**********, в
частта, в която се иска издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумите: 235,07лв.,
представляваща разликата над уважената част за главница от 450лв. и претендираната
такава от 685.07лв., 104.66лв. договорна лихва, 540.27лв. възнаграждение по гаранционна
сделка, 45лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 26,48лв. представляваща разликата
над уважената част от мораторна лихва от 50.70лв. за периода от 14.01.2021г. до 22.10.2021г.
до пълния претендиран размер от 77.18лв.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
2
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3