Р Е Ш
Е Н И Е
№ 473/20.07.2016 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 388 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Г.Я.Д.
с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" /ГД“ПБЗН“/.
Ищецът твърди, че бил държавен
служител, като от около 7 години заемал длъжността „Старши пожарникар" в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" /PC“ПБЗН“/ - Хасково към
Регионална дирекция /РД/ „ПБЗН" – Хасково с основно месечно възнаграждание
в размер на 673 лева. Работата си изпълнявал на 24 часови смени /дежурства/,
които имали непрекъснат характер с оглед на обстоятелството, че следвало се да
поддържа постоянна оперативна готовност за отзоваване в рамките на 45 секунди
при наличие на сигнал за пожар, бедствие, авария или катастрофа.
Продължителността на работното време било от 08.00 часа до 08.00 часа, съгласно
организацията на работа на служителите, при сумирано изчисляване на работното
време. Всеки месец включвал по 7 работни дежурства от по 24 часа, като в тях се
включвал и полаганият от него труд по време на официални празници за периода от
01.05.2013 г. до 07.05.2014 г., за който обаче не му било заплатено
допълнително възнаграждение. Конкретизира се, че часовете положен труд по време
на официални празници, които не били компенсирани допълнително с парично
възнаграждение, били следните: на 04.05.2013 г. - отработени 16 часа, на 05.05.2013
г. - отработени 8 часа, на 24.05.2013 г. - отработени 16 часа, на 26.12.2013 г.
- отработени 16 часа, на 20.04.2014 г. - отработени 16 часа, на 21.04.2014 г. -
отработени 8 часа, на 02.05.2014 г. - отработени 16 часа, на 03.05.2014 г. -
отработени 8 часа и на 06.05.2014 г. - отработени 16 часа. За тези общо 120
часа му се полагала сумата от 900 лева, определена съобразно основното му
месечно възнаграждение за действително отработените часове по време на
официални празници, увеличени със сто процента. Предвид изложеното се иска от
съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 900 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за работа по
време на официални празници за периода от 01.05.2013 г. до 07.05.2014 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди,
че ищецът неправилно прилагал по аналогия чл. 67, ал. 7, т. 1 и 3 ЗДСл, уреждащ
правото на държавните служителите да получават допълнително възнаграждение за
труд, положен по време на официални празници. Такова позоваване било допустимо
само при наличие на празнота в нормативната уредба, регламентираща конкретните
обществени отношения. В настоящия случай не била налице такава празнота, тъй
като ЗМВР бил специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и
следователно обществените отношения, касаещи служителите в МВР, се уреждали по
реда, предвиден в специалния закон. В чл. 200, т. 2 ЗМВР /отм./ законодателят
изрично посочил начина на формиране на заплатата за длъжност - възнаграждение
за ниво, което отразявало мястото на съответната длъжност в йерархията и
възнаграждение, което отразявало специфичните условия на работното място. При
определяне на второто възнаграждение било отчетено, че в 24-часовите смени се
съдържали часове, през които се полагал и труд по време на официални празници.
Освен това, нормата на чл. 202, ал. 1 ЗМВР /отм./ била изчерпателна по
отношение на допълнителните възнаграждения за държавните служители в МВР, които
били лимитирано изброени. Дори да се приемело наличие на твърдяната празнота в
ЗМВР /отм./, чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ бил
неприложим поради обстоятелството, че нямало сходство, както с характера на
дейност на служителите по ЗМВР с тези по ЗДСл, така и с начина на образуване на
възнагражденията за полагания труд. Предвид изложеното се иска предявения иск
да бъде отхвърлен, като се присъдят направените по делото разноски.
С протоколно определение от 14.07.2016
г. и по молба на пълномощника на ищеца е прекратено производството по отношение
на предявения иск в частта за сумата над 341 лева,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за работа по време на
официални празници през процесния период, на основание чл. 233 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение от 03.05.2016 г. е
прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че през
процесния период е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал посочената държавна служба при ответника.
От представените кадрова справка №
1257р-730/07.04.2016 г., писмо с рег. № 125700-232/07.04.2016 г. и графици за
дежурства на група ,,ОЦ” се установява, че ищецът е положил труд на описаните в
исковата молба дати, както и размера на дължимото възнаграждение за един час
труд.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и
обективно, се установява, че през периода от 01.05.2013 г. до 07.05.2014 г. ищецъл е
положил дежурства при ответника, през които е отработил 96 часа труд по време
на официални празници, като общият размер на дължимото му брутно допълнително
възнаграждение за това възлиза на 378,88 лева, а чистата сума за получаване е в
размер на 341 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:
Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, че ищецът е работил по време на посочените в исковата молба официални празници, както и размера на възнаграждението му за труд на час. Спорният въпрос по делото е дали в случая намира субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл, предвиждаща допълнително възнаграждение за работа през официалните празници, доколкото действащия към релевантния момент ЗМВР /отм./ не е съдържал такава уредба. Според настоящия съдебен състав на този въпрос трябва да се даде положителен отговор. Съгласно чл. 202, ал. 5 ЗМВР /отм./ на държавните служители от МВР се изплащат и други възнаграждения, извън допълнителните такива по ал. 1, в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. При това положение и с оглед липсата на изрична норма в специалния закон, уреждаща заплащането на положен труд по време на празници, не следва да се прилага правилото, че специалния закон дерогира разпоредбите на общия, в случая на ЗДСл. В този смисъл е и трайната практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 465/15.11.2013 г. по в. гр. д. № 744/2013 г., Решение № 529 от 18.12.2013 г. по в. гр. д. № 818/2013 г., Решение № 15 от 16.01.2015 г. по в. гр. д. № 886/2014 г., Решение № 160 от 09.04.2015 г. по в. гр. д. № 150/2015 г. и др. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода относно приложението на чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл дава разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, според която когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, във всички случаи на работа през официалните празници, положеният труд следва се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения, а едва ли това е била идеята на законодателя. Тази логика на разсъждение, макар и при решаването на друг въпрос, е възприета в мотивите към т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Неслучайно е и че в чл. 179, ал. 1 на новия ЗМВР, в сила от 28.11.2014 г., изрично е предвидено изплащането на допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници. Ето защо съдът приема, че за процесния период от 01.05.2013 г. до 07.05.2014 г. отношенията между страните по делото във връзка с положения от ищеца като държавен служител труд по време на официални празници следва да се уредят съгласно чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл. От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице Е.Д. се установява, че за отработените от ищеца 96 часа труд по време на официални празници ответникът му дължи брутно допълнително възнаграждение в размер на 378,88 лева, а чистата сума за получаване е в размер на 341 лева. Тук е уместно да се отбележи, че може да се присъди както брутното трудово възнаграждение, така и чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и осигуровки, стига в самото решение да е ясно какво точно се присъжда. В този смисъл е и Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Предвид изложеното, с оглед на прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало и изричното искане на ищеца за присъждане на чистата сума за получаване, предявеният иск по чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл се явява изцяло основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива. Според настоящия състав своевременно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност –събран е неголям доказателствен материал, като всъщност липсва спор по фактите, а от друга страна е налице трайна и непротиворечива практика по приложението на закона по идентични случаи в РС – Хасково и ОС – Хасково. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 300 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения иск, а именно сумата от 50,00 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 75,00 лева за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Пиротска“ № 171А, на основание чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл, да заплати на Г.Я.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 341,00 лева, представляваща неизплатено нетно /чиста сума за получаване/ допълнително възнаграждение за работа през официални празници за периода от 01.05.2013 г. до 07.05.2014 г., ведно със законната лихва върху нея от 25.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.Я.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 125,00 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
/Петър Вунов/