Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 31.08.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 335 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП)
№ 2885/2017 от 28.05.2018 година на Заместник-Началника
на Митница - Бургас, с което на О.Х.С., роден на *** ***,
Ливанска република от град Берлин, Принценалее № 42, Федерална Република
Германия, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Й., за нарушение на чл. 233,
ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 5 288 лв. и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата лекарствени
продукти „Kamagra” -
400 броя опаковки по 7 пакетчета във всяка една опаковка - общо 2 800 пакетчета.
Жалбоподателят О.Х.С. чрез процесуалния си представител – адвокат А.Й., моли за отмяна
на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен, издаден
при нарушение на процесуалния закон – имало издаден преди друг Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за същото деяние,
производството, по който било прекратено.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят О.Х.С. не се явява и не се представлява.
В съдебната фаза не се
ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) –
Заместник-началникът
на Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат процесуален
представител
- Старши юрисконсулт Галина Попова, които сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, като от Съда се иска същото да бъде
потвърдено изцяло. В дадения срок представя Писмени бележки, в които сочи,
че Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
административнонаказателно производство, е депозирана без представителна власт
и отново обосновава тезата си за законосъобразност на обжалваното НП и доказаност на процесното деяние
както от обективна, така и от субективна страна.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
30.08.2017 година, около 22.00 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция през Република България за
Федерална Република Германия, пристига лек автомобил марка „Шевролет”,
модел „Каптива” с немски регистрационен
номер В1510D, управляван от немския
гражданин
и негов собственик О. Имад. В автомобила
пътуват жалбоподателя и още един пътник.
Преди
започване на митническата проверка на автомобила и багажа, пътуващите
в автомобила лица, включително жалбоподателят са били устно поканени от митнически
служител – Петър Тодоров Тодоров, да декларират носените от тях стоки, валутни
ценности и лични вещи. Жалбоподателят декларира цигари.
На основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ е извършена митническа
проверка на багажа и автомобила, при която под долните задни седалки са открити
недекларирани лекарствени продукти, които се оказват собственост на
жалбоподателя, но те не са предмет на настоящото дело. Снети са Обяснения от
жалбоподателя, в които сочи че лекарствата, открити при проверката на
30.08.2017 година взел от приятел и поставил под седалките на автомобила, с
който пътува и е съставен АУАН с № 1632 от 30.08.2018 година, като за
обезпечаване на евентуалните вземания по посочения Акт е задържан лекия
автомобил. Образувана е Административнонаказателна преписка (АНП) № 1846/01.09.2017
година, приложена в кориците на делото.
След задържането на автомобила, същият е съхраняван в
охраняван склад на АНО, находящ се на МП „Капитан Петко войвода”. Поради
съмнение за останали укрити лекарствени продукти на 07.09.2017 година около
11.00 часа на МП „Капитан Андреево” е върнат лекия
автомобил за повторна проверка, която се извършва на трасе „Входящи товарни
превозни средства” в присъствието на свидетеля Д.В.К. и на адвокат Борислав
Йорданов, при която в двете задни врати на автомобила са открити вещите –
предмет на процесното нарушение – във всяка една от
вратите по 200 опаковки по 7 пакетчета във всяка една опаковка - общо 2 800
пакетчета. Съставен
е Протокол за извършената повторна митническа проверка с № 1744 от дата 07.09.2017
година.
Съставен е АУАН № 2262/07.09.2017 година за нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, по който е
образувана АНП № 2623/2017 година, прекратена с Резолюция № R-2623/14.11.2017 година на Заместник-Началника на Митница
– Бургас с указания за съставяне на нов АУАН, тъй като датата на съставяне на
Акта предшества датите, на които нарушителят е поканен да се яви за съставяне
на Акт и тъй като съставянето на Акта в отсъствие на нарушителя накърнява
правото му на защита. Резолюцията не
подлежи на обжалване и нарушителят
чрез процесуалния си представител – адвокат А.Й. е уведомен за нея видно от факта,
че последната е получила препис от АУАН № 2517/30.11.2017 година, в който са
упоменати посочените обстоятелства, както и предвид изявлението на процесуалния
представител на жалбоподателя в тази насока, направено в депозираната
Жалба, по повод на която е образувано настоящото производство.
Описаните
по–горе стоки са иззети с Разписки № 0111517
от
дата 07.09.2017 година.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 07.09.2017 година, лекарствените
продукти са
предадени на отговорно пазене в склад на Митница – Бургас.
Видно от приложения в кориците на делото Протокол на дата
24.11.2017 година чрез процесуалния си представител – адвокат А.Й., жалбоподателят е поканен да се яви на 28.11.2017 година за
съставяне на нов АУАН. На посочената дата не се явява жалбоподателя, нито негов
процесуален представител.
Процесният
АУАН № 2517 е съставен на 30.11.2017 година и връчен на адвокат Й. на
13.12.2017 година, тъй като същата в качеството си на процесуален представител
на С. е посочила адрес на територията на Република България, съвпадащ с нейния
служебен такъв, където да се връчват НП на С.. Това си изявление адвокат Й.
прави на базата на Пълномощно от дата 05.01.2018 година (, приложено в АНП №
2885/19.12.2017 година), в което С. изрично я упълномощава да го представлява
по всички преписки на Митница Бургас, както и по всички дела във връзка с
преписки на Митница Бургас до окончателното им приключване пред всички
инстанции.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен
срок не постъпва Възражение.
Извършена е оценка на стоките – предмет на нарушението,
представляващи лекарствени препарати - 400 опаковки, в общ размер на 5
288 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Началникът на
Митница - Бургас издава процесното
НП № 2885/2017 на 28.05.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО е
възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1
от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.06.2018 година.
Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в АНП,
с отбелязване, че е получено НП лично от процесуалния представител на
жалбоподателя в съответствие с Молба с вх.№ 32-65131/02.03.2018 година,
приложена в АНП, ведно с Пълномощно.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1
от ЗМ, тъй като е пренесъл стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание
чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5
288
лв. (100 % от митническата стойност на
недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 556/32-127893 от 11.05.2017 година на
Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Началниците на
Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ. Приложена е и Заповед № 4133 от 03.06.2016 година за
преназначаването на К. Николов Фучеджиев на
длъжността Заместник-Началник на Митница – Бургас, т.е. Заместник-Началникът на
Митница – Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с
индивидуален административен акт - Заповед.
В приложената в кориците на делото АНП № 1846/01.09.2017
година се намират Пълномощно от дата 30.08.2017 година, с което О.Х.С.
упълномощава адвокат А.Й. да го представлява във връзка със съставения му АУАН
№ 1632/30.08.2017 година и Пълномощно, с което адвокат Й. преупълномощава
адвокат Борислав Йорданов да представлява С. във връзка с посочения Акт.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият състав
на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно
от датата на депозиране на Жалбата в Деловодството
на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с приложено в кориците на делото Пълномощно,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово
(по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че са неоснователни
доводите на процесуалния представител на АНО, касаещи липса на представителна
власт на адвокат Й. във връзка с депозираната Жалба, по повод на която е
образувано настоящото административнонаказателно производство, тъй като видно
от Пълномощно от дата 05.01.2018 година (, приложено в кориците
на АНП № 2885/19.12.2017 година) жалбоподателят С. изрично я упълномощава да го
представлява по всички преписки на Митница Бургас, както и по всички дела във
връзка с преписки на Митница Бургас до окончателното им приключване пред всички
инстанции, като допълнително е посочено, че Пълномощното касае и извършената
проверка на 30.08.2017 година. В този ред на мисли процесуалният представител
на АНО превратно тълкува в Писмените си бележки волята на С., като неправилно
приема, че Пълномощното касае само проверката на дата 30.08.2017 година. Ако
действителната вола на упълномощителя касаеше само проверката на дата
30.08.2017 година не би трябвало в Пълномощното да е посочено, че се отнася за
всички преписки, а трябваше да се посочи, че касае само една единствена
преписка – тази, свързана с проверката на дата 30.08.2017 година. Не може да се
приеме и изложената от Старши юрисконсулт Попова теза, че Пълномощното касае
само представителство пред АНО, но не и пред Съда, тъй като изрично е посочено,
че се отнася и до всички съдебни инстанции.
Преценена
по същество, Жалбата е основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП.
За пълнота следва да се посочи и
следното - в
ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни
жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане
на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не
може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за
производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това
право на невладеещото български език лице следва да
се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване
на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на
АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави
формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото
на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона,
отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните
права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на
правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението,
описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по
налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е
справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото
му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в
наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за
леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна
проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН, респ. връчването на НП не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Независимо от изложеното по-горе в
конкретния случай не е било необходимо да се назначава преводач, тъй като
жалбоподателят не е присъствал при съставяне на АУАН, а НП е връчено на
процесуалния му представител. Жалбоподателят е
организирал адекватно защитата си срещу процесното НП
с факта на депозиране на Жалба срещу същото. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая
дори и да се приеме, че липсата на преводач е нарушение, то поради факта, че
наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин
не е довела до нарушаване на правата му.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че АНО в лицето на Заместник-Началника на Митница - Бургас с Резолюция от 14.11.2018 година прекратява АНП № 2623/2017 по описа на Митница - Бургас, стартирана със съставяне на АУАН № 2262/07.09.2017 година.
Безспорно, липсата на минимално изискуеми реквизити на Акта или на факти от обективната
действителност, релевантни за случая, няма да позволят на наказващия орган да
формира еднозначни изводи от фактическа и правна страна, поради което това ще
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което прегражда
по-нататъшното законосъобразно развитие на производството и именно затова
следва порочно образуваната АНП да се прекрати с мотивирана Резолюция от компетентния орган. Именно
така е процедирано и в конкретния случай. Няма законова пречка след или
едновременно с издаване на Резолюцията,
при условие, че не са изтекли сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, да се състави
нов Акт за същото
нарушение, вече при спазване на законовите изисквания за това.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57
от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение
на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 07.09.2017 година и към 30.11.2017
година актосъставителят Н.К.Д. е заемал длъжността „Митнически инспектор” в Агенция „Митници”,
т.е. бил е митнически орган. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Заместник-Началник
на Митница – Бургас, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото №
ЗАМ – 556/32-127893 от 11.05.2017 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Митническата
стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е определена по
реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса
на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, §
3: митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ
на дял ІІ от посочения Регламент. Стойността е определена от митническите
органи в размер на сумата 5 288 лв. - общо за цялото количество, според
представеното Становище, в което е материализирано това заключение, ведно с
Искане с рег.№ 32-365841/28.12.2017 година. Оценяването на предмета на
нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав трима
членове, специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-174/06.03.2017 година на
Началника на Митница - Бургас, издадена във връзка със Заповед № 190/21.02.2017
година на Директора на Агенция „Митници”. Така определената митническа стойност
не се оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства,
събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в
т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът
възприе посочената от митническите служители, т.е. не намери основания да не
бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните
си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя
предмет – лекарствени препарати.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване и
предвид количеството на стоките, следва да се отчите за завишаващо обществената
опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент
отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и
пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и
Европейския съюз (ЕС). В този смисъл
не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на
НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта. Съобразно изложените до тук правни съображения,
не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е
посочил доказателства за тяхното оборване.
Независимо
от изложеното обжалваното НП следва да се отмени поради следните съображения:
Настоящото производство е от
административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има
ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в Акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В
тежест на АНО, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред Съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 година). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита
за невиновен до доказване на противното. В случай, че в хода на съдебното
производство по обжалване на НП, АНО не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на
нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Административнонаказателната отговорност
на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено, че именно то е
извършило нарушение, а не да се основава
на предположения.
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България
съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение
на службите за контрол на МП, чийто служители не са
на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България.
Както
вече бе посочено в тежест на наказващия орган е да ангажира годни доказателства,
от които по несъмнен начин да се установи автора на деянието, което не е
сторено в настоящия случай. Налице е абсолютната неяснота относно това как
актосъставителят на 30.11.2017 година е преценил, че именно жалбоподателят е
автор на описаното нарушение на ЗМ, извършено на 30.08.2017 година, за
да състави и коментирания АУАН № 2517/30.11.2017 година, доколкото на дата
30.11.2017 година единствено е възприето осъществено на дата 30.08.2017 година
пренасяне на стоки пред държавната граница, но не са били налице никакви данни
относно това кой е бил извършителят на деянието. Явно авторът на нарушението е
бил неизвестен, но въпреки това АУАН е бил съставен. Това пряко влияе на
необходимото безусловно установяване извършителя на нарушението, като до голяма
степен е ясно, че към 30.11.2017 година същият е бил неизвестен, като въпреки
това АУАН е бил изготвен. Няма каквито и да е доказателства, че на процесната
дата 30.08.2017 година именно
жалбоподателят е извършил описаното в процесните
АУАН
и НП нарушение. Т.е. от събраните и проверени по
делото доказателства не може да се направи несъмнен и категоричен извод относно авторството на деянието.
Неяснотата относно авторството на деянието Съдът извежда предвид факта, че
свидетелите не дават логични обяснения защо са приели, че именно жалбоподателят
е автор на процесното деяние. Показанията на разпитаните свидетели, служители
на Митница – Бургас, са общи и от тях не може да се установи
защо са приели, че именно жалбоподателят е извършил нарушението,
след като той не е шофьор на автомобила (, което би му дало
техническа възможност, време и средства да постави лекарствените препарати в
двете задни врати на автомобила) и в последния са пътували и други две
лица. В показанията си свидетелите сочат, че процесният АУАН е съставен именно на С., тъй като такава
била практиката на АНО при намерени стоки при повторна проверка, което
обяснение меко казано не звучи нито логично, нито е житейски издържано. Няма
логика и в посочения от страна на митническите служители довод, че след като
присъствал адвокат Йорданов, преупълномощен от
адвокат Й., в качеството на процесуален представител на С., то последният е
собственик на намерените при повторната проверка препарати. Липсват също така
признания в тази насока от страна на жалбоподателя. За
пълнота следва да се посочи, че в АНП № 1846/01.09.2017 година признанията на
жалбоподателя касаят само лекарствените препарати по АУАН № 1632/30.08.2017
година, тъй като в Обясненията си С. изрично е посочил, че таблетките са били
под седалките, където и са били открити от митническите органи при първата
проверка на 30.08.2017 година. Никъде в това Обяснения С. не споменава за други
таблетки, още по-малко да си признае, че са негови. Следвало
е още при съставянето на АУАН да се изясни по безспорен начин въпросът кой е
пренесъл процесните стоки. В подкрепа на изложеното и е
обстоятелството, че след задържането на колата, същата не е била обезопасена
чрез поставяне на ленти (лепенки) (в този смисъл са изявленията на всички
разпитани по делото свидетели), които да гарантират, че никой няма да има
възможност да взема, респ. да поставя нещо в това МПС, което поставя под
съмнение откритията от страна на митническите органи, касаещи лекарства в тази необзопасена кола и предвид възможността до същата да е
имало нерегламентиран достъп. Изложеното налага за Съда извод, че АНО е издал НП без да е събрал всички съотносими
доказателства, от които да е могъл да направи
категоричен извод, че именно жалбоподателят е извършвал процесното нарушение. Ето защо се налага отмяна на настоящия акт в частта му
относно наложеното административно наказание „Глоба”. Т.е. при тази неустановеност на извършване на административно
нарушение от жалбоподателя, Съдът намира, че НП се явява неправилно, поради
което следва да бъде отменено в частта, касаеща ангажираната административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като АНО не е
изпълнил задължението си да изследва всички факти и обстоятелства, свързани с издаването на НП.
В
подкрепа на изложеното следва да се посочи, че повторната митническа проверка е
извършена в отсъствието на жалбоподателя, респ. негов надлежно упълномощен
представител, тъй като присъстващият адвокат Борислав Йорданов няма подобни
правомощия, тъй като Пълномощното на базата на което е участвал при тази
повторна проверка е издадено от адвокат А.Й., но нейното Пълномощно от дата
30.08.2017 година касае представителство на жалбоподателя само във връзка с
АУАН № 1632/30.08.2017 година, но не и процесния
АУАН. Отделно от това във връзка със съставяне на процесния
АУАН жалбоподателят е бил уведомен чрез адвокат Й. на дата 24.11.2017 година
видно от приложения в кориците на процесната АНП
Протокол за призоваване по телефона, а Пълномощното на адвокат Й. по отношение
на процесното нарушение е от дата 05.01.2018 година,
т.е. жалбоподателят не е бил надлежно информиран за предприетото спрямо него
действие по съставяне на процесния АУАН. Изложеното
води до извод за съществено нарушаване правата на жалбоподателя, тъй като не му
е била дадена възможност да изложи съображенията си относно авторството на
деянието, респ. субективният елемент от последното.
Доколкото, в резултат на извършено
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ е налице намерена стока – лекарствени
продукти, но не е установен автора на деянието, НП в частта, с която лекарствените продукти „Kamagra” - 400 броя опаковки по 7 пакетчета във всяка една
опаковка - общо 2 800 пакетчета, са отнети в полза на
Държавата, на основание чл. 20, ал. 2 от ЗАНН, е правилно и в тази част НП
следва да се остави в сила, тъй като притежаването на тези лекарствени продукти
е забранено, тъй като са в търговски количества и тъй като не е установен
собственика им.
В случай, че не се възприеме изложената от настоящия Съдебен
състав теза, то ако се приеме, че авторството на
деянието в лицето на жалбоподателя е безспорно установено и не са налице
другите нарушения, посочени в предходния абзац, тогава би следвало НП да бъде
потвърдено, за което Съдът сочи следните аргументи:
Процесните лекарствени продукти несъмнено би следвало да се
приеме, че попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т.
14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното
определение на понятието „стоки” се
съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока”
е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.
Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения би следвало да се приеме, че и
процесните предмети – лекарствени продукти, са стоки,
както вече бе посочено. Същите би следвало да се
приеме, С. не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия
контрол, нито устно, нито писмено. Стоките са били открити в превозното
средство, с което е пътувал жалбоподателят като реалното им наличие там и
разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и
извършената от тях повторна митническа - физическа проверка. А последното
фактическо обстоятелство би следвало да се приеме, че е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на
митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на
страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, би следвало да се приеме, че субсумира
и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица
именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на
митническата територия на Република България. Иначе казано, въз основа на
гласните доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, които
Съдът би кредитирал, би следвало да се приеме, че пряко е доказан фактът на
реалното наличие на процесните лекарствени продукти в
държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната
граница, с което би следвало да се приеме, че е реализирано и тяхното пренасяне
през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези
два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си
даденост, биха формирали съставомерния обективен
елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан
в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав. Поради това, Съдебният
състав би следвало да приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по
своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ
(т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в пренасяне през държавната граница, при влизане
в страната, на стоки, по вид конкретно – лекарствени продукти, без знанието и
разрешението на митническите органи. За съставомерността
на последното, би било достатъчно обективно да е липсвало знание и разрешение
на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия
на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. Направените правни изводи биха се наложили предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е
задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни
от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ,
както и от множество Регламенти, които са с директно действие след
присъединяването на Република България към ЕС. Според разпоредбите на
цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими
при определени условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на
понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17
от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия
кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със
задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”. В конкретния случай, съобразно видът
и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране би следвало
да се приеме, че е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки,
респ. изнасяни от лицата, установено
с материалната разпоредба на чл. 66, ал.
1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 -
приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран
формуляр ЕАД), то би следвало да се приеме, че е налице липса на деклариране.
Бездействието от страна на жалбоподателя С. по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, би следвало
да изключи знанието на компетентните митнически органи, субсумира
и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. След като това е така, би следвало да се приеме, че с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество.
От характера на вещите и техния брой,
настоящият Съдебен състав би направил извод, че предметите, открити при проверката
на превозното средство, в което е пътувал жалбоподателя са предназначени за
търговски цели и затова следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред
митническата администрация при пристигането на МП. Именно с оглед
определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на
формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите
държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън
правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от
митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и
пренасяни стоки.
Налице би бил и субективният елемент от състава на
нарушението – би следвало да се приеме,
че е извършено виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение, за което
би се наложило от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят би
следвало да се приеме, че е разбирал
свойството и значението на извършваното и че е могъл да ръководи постъпките си.
От тук би следвало да се приеме, че се разкрива и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на
информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и
със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят би
следвало да се приеме, че е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко биха се извели от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият би следвало да се приеме, че знае, както и е
знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево”.
При така изложеното Съдебният състав би
намерил за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното
нарушение, във формата на изпълнителното деяние - пренася. Проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася,
въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително
деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е
свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за
превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по
обективните си характеристики, би следвало да се приеме, че покрива признаците
на изпълнително деяние - пренася/пренесъл, следователно и приетата от АНО
правна квалификация би била правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1
от ЗМ.
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за
митническа контрабанда на стоки на виновните лица се
налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на
недекларираните стоки;
а съгласно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
Административното
наказание би било правилно и законосъобразно определено в
минималния размер. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП би било законосъобразно и правилно и в частта на
постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението.
Подобно разпореждане би било напълно законосъобразно, приложено на съответното
правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки,
както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не би следвало и предвид приетото за доказано извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 2885/2017 от 28.05.2018 година на
Заместник-Началника на Митница - Бургас, в частта, с която на О.Х.С.,
роден на *** ***, Ливанска република от град Берлин, Принценалее №
42, Федерална Република Германия, са отнети в полза на Държавата лекарствени
продукти „Kamagra” -
400 броя опаковки по 7 пакетчета във всяка една опаковка - общо 2 800 пакетчета.
ОТМЕНЯ НП № 2885/2017
от 28.05.2018 година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, в частта, с
която на О.Х.С., роден на *** ***, Ливанска република от град Берлин, Принценалее № 42, Федерална Република Германия, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 5 288 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
(Кремена Стамболиева)