Решение по дело №690/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 27
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20233330200690
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Разград, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20233330200690 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Лидл България ЕООД енд КО“ КД с. Равно
поле, ЕИК *********, срещу НП № 004181 от 06.11.2023г. на Директора на
РД- Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита
на потребителите, с което на основание чл.210а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 25 000 лева, за нарушение на чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 във
вр. с чл.68в от ЗЗП. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно,
необосновано, деянието не съставлява нелоялна заблуждаваща търговска
практика. Счита, че неправилно са приложени разпоредбите на чл.68г, ал.4
във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, като няма заблуждаваща или агресивна
търговска практика от страна на дружеството, тъй като никаква информация
относно съдържанието на артикула не изхожда от Билла. Счита, че е нарушен
принципа „non bis in idem“, тъй като дружеството вече е санкционирано за
същото нарушение с други две НП. Навежда доводи за неизяснена фактическа
обстановка и неспазване на европейското законодателство, както и за
несъразмерност и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се
отмяна на НП с присъждане на направените по делото разноски или
евентуално намаляване размера на имуществената санкция до
законоустановения минимум. В с.з. процесуалният представител на
дружеството адв. Д. – Д. от АК – Шумен застъпва становище за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна, като представя
допълнителни писмени бележки с подробни съображения, като претендира и
1
разноски.
Въззиваемата страна - Директора на РД- Варна /за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/, чрез процесуалния си
представител и депозираното писмено становище от пълномощник- старши
юрисконсулт Подбалканска излага доводи за неоснователност на жалбата и
правилност и законосъобразност на НП. Нарушението е установено по
несъмнен начин, подведено е под съответната правна норма и впоследствие е
наложено предвиденото наказание, поради което доводите на обжалващото
дружество са неоснователни. Претендира заплащането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не
се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2023г. св. Т.- старши инспектор в КЗП, РД-Варна, звено-
Разград, съвместно със сътрудник, посетила магазин Лидл България,
стопанисван от обжалващото дружество и находящ се на бул. Априлско
въстание 66е в гр. Разград. Проверката била по повод постъпила жалба в ЦУ
на КЗП засягаща предлагани в магазина протеинови барчета. Потребителят
твърдял, че след консумация на тези протеинови барчета е изпитал голям
чревен дискомфорт и стомашно неразположение, като настоявал да бъде
изварена проверка. При проверката свидетелката установила, че в магазина се
предлагат 69 бр. протеинови барчета на производителя Born Winner –
Chocolate Truffle на цена 3.09 лв. Получена била преди това информация от
акредитирана лаборатория, че информацията, изнесена на самата
потребителска опаковка е съществено различна от това след направения
анализ в лабораторията. Изпитвателният протокол № 28114/31.05.2023г.
удостоверявал, че протеиновото барче с модел „трюфел“, има показатели за
някои съставки, които на етикета са с една стойност, а в протокола с друга.
Протоколът бил изпратен като вътрешна информация. Същата приела, че е
налице заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна Билла по
смисъла на чл.68д във вр. с чл.68г от ЗЗП, свързана с предоставена невярна
информация на потребителската опаковка относно съдържанието на
отделните градивни единици.
Въз основа на така издадения АУАН било издадено и обжалваното
НП, в което са отразени обстоятелствата по акта, поради което е ангажирана
имуществената отговорност на дружеството на основание чл.210а от ЗЗП за
нарушението на чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68в от ЗЗП.
Към преписката са приложени НП, АУАН, 2 бр. заповеди за
определяне на компетентни лица, КП № 2693729/09.05.2023г. ведно с
приложения, разписка за връчено НП, потребителски сигнал, КП № К-
2750321/24.08.2023г., писмо с докладна записка № В-01-412/04.08.2023г.,
заповед /без номер и дата/, протокол от лаборатория за изпитване „Алименти-
Омнилаб“, писмо № В-03-1426/08.08.2023г., 2 бр. обратни разписки и
товарителница.
По делото са представени допълнително сертификат за акредитация
на лабораторията и заповед № А 609/18.10.2022г., като жалбоподателят
представя Заповед № РД09-821/14.07.2022г., протокол от изпитване от
Юрофинс ХОС тестинг България ЕООД на протеинов бар Шоколадов трюфел
2
на Борн Уинър, НП съставени на дружеството за магазините им във Варна и
Добрич.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
основателна и доказана.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно
представените доказателства – заверено копие от Заповед № 668/06.07.2023 г.
и Заповед № 375/22.04.2015 г. и двете на Председателят на КЗП.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото
нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
подведени фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административно наказателната
отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която са подведени и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики.
В съответствие с § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител,
което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока
или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП
дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на
нелоялната търговска практика, разпоредбата на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП изрично
определя две категории нелоялни търговски практики – "заблуждаващите
търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато
отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни.
Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на
изискванията на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил
като такива.
Не може да бъде приет извода на АНО, че при осъществяване на
своята дейност, жалбоподателят е използвал невярна информация относно
съдържанието на процесия артикул, която да е подвела средния потребител и
въз основа на което последният да е взел решение, което не би взел без
използването на търговската практика. Съдът е на мнение, че поведението и
действията на жалбоподателят се свеждат само и единствено до излагане на
3
артикула за продажба в търговския обект и обозначаването на продажната
цена на същия. Предлагането на даден продукт в търговската мрежа на
дружеството не включва предоставяне на информация различна от
хранителните стойности, обявени върху етикетите им. Той се излага за
продажба във вида, в който е бил доставен от производителя - в опаковката и
съдържанието от производителя, без същата да е непроменена и недопълвана
от жалбоподателя. Няма констатации от страна на контролните органи и АНО
във връзка с констатирано обстоятелство, че дружеството е извършило,
променило съдържанието на хранителните стойности върху протеиновият
бар, или пък да е променяло съдържанието на белтък, захари и хранителни
влакини в продукта. Същият е бил изложен, представен за продажба във вида,
в който му е бил доставен. От друга страна разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗП
забранява на търговците да отстраняват или променят етикета, маркировката
или друга информация, дадена от производителя или вносителя, доколкото
това действие може да има за резултат подвеждането на потребителите.
Следователно, в случая констатираните отклонения в съдържанието на
посочените в етикета хранителни стойности на протеиновия бар не се дължат
на виновно поведение от страна на търговеца, а такива могат да се търсят у
производителя.
Определянето на една търговска практика като нелоялна,
заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от
ЗЗП предполага установяване на поведение, проявено чрез действие или
бездействие от страна на търговеца, довело до предоставяне на невярна
информация. В случая информацията от съдържанието на протеиновия бар
изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само предлага
за продажба дадения артикул. Ако се следва логиката на АНО би се
достигнало до извод, че всеки хипермаркет, магазин и търговец, който
предлага за продажба дадени стоки/артикули следва да ги подложи на
изследване и съответно да установи дали съдържанието на артикула е такова,
каквото е описано на етикета му и поставено от производителя на опаковката
му. Съдът е на мнение, че това действително няма как да бъде направено, не е
нормативно предвидено и изисква изключителен ресурс от време и средства,
което води до извода, че не е налице нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща
търговска практика от страна на търговеца, който продава продукт опакован и
етикиран от производителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП и поради това
издаденото НП следва да бъда отменено изцяло.
Предвид изхода от делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
Комисия за защита на потребителите следва да бъде осъдена да заплати на
„Лидл България ЕООД енд КО“ КД с. Равно поле, ЕИК *********
направените по делото разноски, явяващи се платено адвокатско
възнаграждение и съдебни разноски, в размер на 3180 лв., за които са
приложени платежни нареждания и фактури.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 004181 от
06.11.2023г. на Директора на РД- Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.210а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „Лидл България ЕООД енд КО“
КД с. Равно поле, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 25 000 лева, за нарушение на чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с
чл.68в от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да ЗАПЛАТИ на
„Лидл България ЕООД енд КО“ КД с. Равно поле, ЕИК ********* сумата от
3180 /три хиляди сто и осемдесет/ лева за разноски по производството.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5