Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Видин

Предявен е иск с пр. основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Ц. Л. Л.-А. от гр.София против Община Димово за обезщетение за имуществени вреди в размер на 23000 лв, представляващи пазарната стойност на имот с идентификатор № 21097.21.66 по кадастралната карта и регистри на гр.Димово, поради пълното обезценяване на същия, причинени в резултат на бездействие на кмета на общината да предприеме ефективни мерки и действия за изпълнение на законовите си задължения по ЗУО, като предотврати образуването на незаконното сметище в имота ѝ и разреши възникналия проблем-засипването на имота ѝ със строителни отпадъци и земна маса, довело до неговата пълна неизползваемост. Претендират се разноските за производството.

Твърди се от ищцата, че е собственик на ПИ с идентификатор 21097.21.66 по КККР на гр.Димово. Сочи се, че през лятото на 2024г. установили, че имотът се засипва със строителни материали и земна маса, като до края на годината имотът бил изцяло засипан със строителни отпадъци и земна маса. Сочи се, че Община Димово не желае да поеме отговорност, като ги е насочила да предявят претенциите си към АПИ, тъй като земната маса и строителните отпадъци били във връзка с изграждането на пътната инфраструктура.

Ответникът по делото Община Димово, чрез процесуалния си представител, оспорва иска. Претендират се разноските за производството.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице незаконосъобразно бездействие.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от Н.А №5, нот.д № 189/2019г. ищцата е собственик на ПИ с идентификатор №21097.21.66 по КККР на гр.Димово в местност „Валугите“, с площ от 23005 кв.м., земеделска земя.

Видно от представените по делото писмени доказателства с Решение № 107, взето с протокол №15/29.01.2021г., Общински съвет Димово е дал съгласие да се предостави под наем за временно депонитране на земни маси и съхранение на материали за целите на строителство на Участък 1-Път от обект „Модернизация на път Е79“ на „Автомагистрали“ЕАД, гр.София, за срока на извършване на строителството, но за не повече от три години, на три общински ПИ, сред които и имот с идентификатор 21097.21.67 по КККР на гр.Дунавци, частна общинска собственост. Въз основа на решението е сключен договор за наем между Община Видин и „Автомагистрали“ЕАД-гр.София от 01.03.2021г. С анекс от 21.12.2023г., в сила от 01.01.2024г., договорът за наем е прекратен. Видно от приложените скици отдаденият общински имот е съседен на имота на ищцата. Не се установява натрупаните строителни материали да са почистени от „Автомагистрали“ЕАД , вкл. и от общинския имот, в който същите е следвало да бъдат само временно съхранени.

По делото са събрани гласни доказателства. Установява се от показанията на свид.Л.-баща на ищцата, че процесният имот назад във времето е бил овощна градина /сливи/, но понастоящем никой не го гледа. Същият установява, че от главния път виждал камионите, които хвърляли земя от пътя, когато го правили. Същият установява, че станало 3-4 метра високо и един валяк я изравнявал. Запитан за мястото, сочи , че говори като цяло за местността. След като разбрал, че и в имота му са хвърляли, посетил имота-през 2024г., като едва достигнал до него, тъй като било обрасло с трънаци, „било нещо страшно“ и не можел да стигне до него. Стигнал до имота в единия му край, като уточнява, че имотът от едната страна е много стръмен. Свидетелят дава взаимно изключващи се показания относно засипването на процесния имот: сочи, че бил засипан със земя, но валяк не го бил валирал, тъй като той валирал по-далече, а впоследствие сочи , че цялата нива от 23 дка е засипана отгоре със земя и един валяк я е валирал. Категорично заявява , че в имота не били стоварвани камъни. Свидетелят установява, че отишъл в общината, но там му казали, че това е работа на АПИ и да се разправя с тях.

Свид. Н. установява, че в процесната нива има натрупани земни маси от изкопите на шосето. Същият установява, че нивата е стръмна, виждало се докъде е затрупано, но за де се види цялата ли е счита, че трябва да се измери. Свидетелят сочи , че през лятото на 2024г. още се копаело там и се карали камионите със земя.

Установява се от показанията на свид.В., че бащата на ищцата-свид.Л., е идвал в общината, за да се оплаче, че имотът му е засипан със земни маси, като свид.В. насочила същия към фирмата „Автомагистрали“. Същата сочи , че към момента вижда , че на насипаната земя е започнала да пониква трева.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че имотът на ищцата е частично затрупан с трошен камък. Вещото лице е установило затрупване въз основа на оглед на място – в непосредствена близост до имота-докъдето е имало достъп, и ортофотоснимка от 2022г., тъй като имотът е бил недостъпен поради обраслост с гъста растителност, а откъм мястото на засипване и стръмен. Вещото лице допуска, че засипването на имота се е получило именно поради голямата денивелация на терена, в резултат на струпването на земни маси откъм съседния имот-отдадения под наем общински имот на „Автомагистрали“ за депониране на земни маси. Конкретни замервания на терена вещото лице не е направило, дава заключение, че поради гъста растителност и голяма денивелация няма добра видимост, но на терена не се установява трайно обозначение на границите на имота. Пазарната цена на целия ПИ е определило на 22500 лв, а на приетата от него за засипана част-площ от около 4100 лв, е определило на 4010лв. Вещото лице е дало заключение, че състоянието на имота е възстановимо за предназначението, което има след рекултивация-премахване на засегнатия пласт и засипването му с хумус.

Заключението на вещото лице следва да бъде възприето като обективно и компетентно изготвено въз основа на събраните от вещото лице материали и оглед на място съобразно конкретните условия на терена, непочистен, обрасъл, непозволяващ обхождането му в пълнота, в който смисъл са и показанията на свид.Л.. Извършването на конкретни замервания на терена напрактика при така установените обстоятелства относно състоянието на терена/имота от всички свидетели и от обясненията на вещото лице, предполага почистването на имота от обраслата растителност от собственика за осигуряване на достъп до имота в цялост или извършването на замерванията по специален начин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в резултат на бездействие на Кмета на община Димово е допустим. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие се твърди, че са причинени вредите. В случая претендираното обезщетение е за вреди от незаконосъобразни бездействия на административен орган, поради което искът попадат в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като дали е налице бездействие и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен искът-в случая следва да се установи в настоящето производство.

За да се ангажира отговорността на ответника за вреди съобразно предявения иск следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно бездействие на органи или длъжностни лица на ответника, това незаконосъобразно бездействие да е при или по повод на административна дейност, настъпила вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на административните органи или длъжностните лица.

За да е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, следва да се установят фактически или правни действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона или съобразно длъжностните си задължения, но не е извършил.

Съгласно чл.112,ал.1 от ЗУО именно на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице е възложен контролът на дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци/т.1/; изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне/т.5/. Съобразно чл.112,ал.2 Кметът на общината организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци на територията на съответната община.

Съобразно чл.19,ал.3,т.14 от ЗУО кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.

Установява се по делото от събраните доказателства, че имотът на ищцата е частично засипан със земни маси и трошен камък в резултат на дейността на „Автомагистрали“ЕАД по изграждането на обект „Модернизация на път Е79“, за което дружеството е наело съседния общински имот, но е натрупало земни маси и в имота на ищцата. Установява се от показанията на свид. Н., че в имота на ищцата са натрупани земни маси от изкопите на шосето. Не се установява струпване на други битови или строителни отпадъци от друга дейност.

Съобразно чл.2,ал.1,т.3 от ЗУО законът се прилага и за строителни отпадъци, каквито съобразно легалната дефиниция на §.1,т.39 и т.50 от ДР на ЗУО са земните маси и трошения камък.

Не се установява основание за изключването на приложението на закона от посочените в чл.2,ал.2 от ЗУО, в частност т.4, съобразно която не се прилага ЗУО за незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан. В случая дейността е приключила, договорът за наем на общинския имот е прекратен, изкопаните земни маси не са използвани отново на същата площадка.

Съгласно чл.119,ал.1 от ЗУО контролните органи, какъвто е и кметът на общината, извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност. Съгласно чл.54,ал.3 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на Общински съвет Димово, приета от Общински съвет Димово, в случай на получен сигнал за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци върху имоти частна, общинска или държавна собственост, кметът на общината разпорежда проверка и предприема действия по установяване на причинителя на отпадъците и по почистване на замърсяването. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали контролът върху ПУСО/план за управление на отпадъци/, какъвто следва да бъде одобрен от кмета за строежа, относно частта, реализирана в рамките на общината, се осъществява именно от кмета на общината, на чиято територия се извършват СМР.

В случая се установява по делото, че кметът на общината не е изпълнил своите задължения по ЗУО, като не е извършил проверка за установяване на изнесените данни от сигналодателя, какъвто е бащата на ищцата, и предприемане на последващи действия съобразно правомощията си по ЗУО. Същият не е упражнил контролните си правомощия по ЗУО. Обстоятелството, че е предоставил под наем общински имот за временно съхранение на строителните отпадъци от името на Общината като собственик не освобождава Кмета на общината от извършване на последваща контролна дейност по ЗУО, административна по своя характер, вкл. и за спазването на плана за управление на отпадъци.

Обстоятелството, че натрупването на строителните отпадъци е в резултат на действия на трето лице, в резултат на каквито е образуването на всяко едно незаконно сметище, не освобождава кмета от административните му задължения за контрол по ЗУО-да извърши проверка и предприеме последващи действия.

Предвид горното съобразно съда е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Димово.

Не са налице обаче останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по така предявения иск.

Не е налице претендираната вреда. Претендира се претърпяна загуба от ищеца-пазарната стойност на имота, но същият не е напуснал патримониума на собственика си, поради което претенцията за обезвреда по начина, но които е предявена, е изцяло неоснователна. Не е налице претендираната загуба за лицето. От лицето не се установяват вреди –пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването му от ползване от имота. Установява се, че имотът е запустял, трудно достъпен, неизползван от години, което също сочи за липса на настъпила реална и ефективна вреда за собственика. Установява се по делото, че е налице засипване на имота със земна маса /безспорно се установява частично засипване/, но не са ангажирани доказателства дали се е намалила, респ. увеличила стойността на имота поради засипването, дали реално се променило изцяло предназначението на имота, дали при такава промяна това е довело до намаляване на пазарната стойност или нейното увеличаване. Такава претенция обаче не е предявена от ищеца. За разлика от неимуществените вреди, които съдът определя по справедливост, когато е доказано тяхното основание-чл.52 от ЗЗД, съдът е обвързан от вида на претендираните имуществени вреди от ищеца. В случая за ищеца така претендирана вреда-пазарната стойност на имота, не е настъпила. Не се установява твърдяната загуба поради пълно обезценяване на имота до степен да не може да бъде част от имуществото ѝ, което да използва или да се разпорежда с него. Напротив, установява се по делото, че след рекултивация, е възстановимо и предназначението на същия. Целта на обезщетението е възмездяване на действителните, реално претърпени вреди, каквито претенидираните не са, нито към момента се установяват други настъпили такива-разходи за рекултивиране, лишаване от ползване-същият не е използван, а е запустял, не се установява и невъзможност за отчуждаване в резултат именно на натрупване на строителните материали в него.

Не се установява и пряка непосредствена причинно-следствена връзка между така претендираната вреда-пълната стойност на имота, и бездействието на ответника. Съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането: произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно практиката на Върховния административен съд, преки вреди са само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, т. е. които са адекватно следствие от увреждането, от съответния административен орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразен акт. Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато вредата е предизвикана от действие на трето лице.

В случая общината е предоставила общински имот за съхранение на строителните отпадъци на трето лице, но същото е излязло извън границите на същия.

Съобразно посоченото по-горе причинна връзка би била пряка и непосредствена, когато резултатът, в случая засипването, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на бездействието, респ. действието на административните органи. Общината е проявила активно поведение, като е предоставила общински имот именно за съхранение на земните маси при строителстото на националния обект, като противоправното действие е извършено от изпълнителя на СМР. Отговорността в случая е специално уредена по ЗУТ и тя е на лицето, упражняващо строителен надзор, и строителя. В този смисъл е разпоредбата на чл. 168, ал. 7 от ЗУТ . Неосъщественият контрол и неизпълнените контролни правомощия по ЗУТ от Кмета на Общината за предприемане на последващи действия не са прекият причинител на претендираната вреда. Не се установява по категоричен начин по делото и времето на засипване и дали засипването е продължило след прекратяване на договора между общината и „Автомагистрали“ ЕАД.

Предвид гореизложените съображения не се установяват кумулативно предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за претендираните вреди, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора на основание чл.10,ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 250 лв , заплатени за възнаграждение на вещо лице и 2450 лв заплатено по сметка адвокатско възнаграждение за защита по делото, общо 2700 лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с пр. основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Ц. Л. Л.-А. от гр.София против Община Димово за обезщетение за имуществени вреди в размер на 23000 лв, представляващи пазарната стойност на имот с идентификатор № 21097.21.66 по кадастралната карта и регистри на гр.Димово, причинени в резултат на бездействие на Кмета на Община Димово да предприеме ефективни мерки и действия за изпълнение на законовите си задължения по ЗУО.

ОСЪЖДА Ц. Л. Л.-А. от гр.София да заплати на Община Димово направените по делото разноски в общ размер на 2700 /две хиляди и седемстотин/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.