РЕШЕНИЕ
№ 4149
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110137702 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л.И. АД
против А.П.И., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл. чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът-твърди, че на 30.12.2017 г., около 10,30 часа при движение по ул.
„Ихтиманско шосе“, срещу трафопоста, част от Републикански третокласен път III-822
и поддържан от АПИ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Пежо 307”, с рег. №
/////, навлиза в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност /шахта/ на
пътното платно. Твърди, че към момента на настъпване на събитието автомобилът е
имал действаща застраховка „Каско на МПС” № ////5- при ищеца, със срок на действие
от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год.. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е
образувана преписка по щета № 2231-1261-18-400004, като е определено
застрахователно обезщетение в размер на 138,80 лева. Поддържа, че след плащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против
ответника. Твърди, че ответникът е поканен да заплати доброволно исковата сума, но
това не е сторено до настоящия момент. Сочи, че със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №70086/2021 год. по описа на СРС,
75 с-в, е разпоредено ответникът да му заплати сума в размер на 148,80 лева-главница и
сумата от 45,35 лева, представляваща лихва за забава за периода 06.12.2018 год. до
1
06.12.2021 год.. Сочи, че в законоустановения срок, ответникът е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове за установяване на вземането му.
Ответникът- А.П.И в отговора на исковата молба оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на заявление от 08.12.2021 г., подадено от Л.И. АД е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по гр.д. № 70086/2021 год. по описа на СРС,
ГО, 75 с-в, с която е разпоредено на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати
сумата 148,80 лева, представляваща вземане за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско”, сумата в размер на 45,35 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 06.12.2018 год. до 06.12.2021 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.12.2021 год. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение
срещу заповедта, поради което с разпореждане от 10.06.2022 год. съдът указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт
било надлежно връчено на заявителя, като настоящите искове са предявени в указания
срок.
На 30.09.2017 г. е сключен застрахователен договор между Л.И. АД и
собственика на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №/////, със застрахователна полица №
////5 за застраховка „Каско”, по силата на който застрахователят е поел задължение да
заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие със
застрахования автомобил. Срокът на действие на договора е от 00.00 часа на 01.10.2017
год. до 24.00 часа на 30.09.2018 год..
При застрахователя Л.И. АД е образувана ликвидационна преписка по щета №
2231-1261-18-400004/1, въз основа на уведомление за щета, подадено от собственика
на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №/////. От преписката по щета е видно, че е
определено застрахователно обезщетение в размер на 138,8 лева. Видно от
представената разписка от 05.01.2018 год. на П. Б. С. е изплатено обезщетение в размер
на 138,80 лева.
С регресна покана с изх. №L-996 от 12.04.2018 год., за която няма спор да е
получена от адресата на 13.04.2018 год., Л.И. АД е поканило А.П.И. да заплати сумата
от 138,80 лева, представляваща изплатеното обезщетение.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че от техническа гледна точка е
2
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. №/////. Установява се, че стойността на увредените части
по средни пазарни цени е в размер на 242,77 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу
причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Каско” МПС. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП при
участието на водача на застрахования автомобил – П. Б. С..
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От представената по
делото разписка се установява, че застрахователното обезщетение е платено на
05.01.2018 г. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно
основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията изложени в
исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410 вр. чл.411 от ЗК във връзка с
чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е възникнало в
резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за поддържане и
ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е налице виновно
действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са
причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение
за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или
бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенцията Пътна
инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
3
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата. От Протокол за ПТП №1529415 от 30.12.2017 год. се
установяват фактическите твърдения изложени в исковата молба, че автомобилът е
попаднал в шахта без решетка на пътното платно. Съдът приема, че протоколът за
настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е.
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
"извършените от него и пред него действия". В случая длъжностното лице е посетило
мястото на ПТП, констатирало е наличието на шахта без решетка, находяща се на
пътното платно и е изготвило протокол за ПТП, а участникът в него е подписал същия.
С оглед на изложеното съдът приема, че то е настъпило при механзма посочен в него.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са установени релевантните за
спора факти, въз основа на които се твърди в исковата молба, че е възникнало
задължение на ответника да възстанови причинени от неизпълнение на установени със
закон задължения по поддръжка и ремонт на републиканските пътища. По отношение
на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция на чл.45, ал.2
ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят. Отговорността на
ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието –
бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените вреди, която връзка
се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Установява
се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от попадането му в дупка и се
явяват резултат от противоправно бездействие на длъжностни лица на работа при
ответника, чрез които ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 от ЗП да
осъществява поддържане на републиканските пътища, която поддръжка в случая се
изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и
предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Установява се
и размера на причинените вреди, определен по средни пазарни цени на части, труд и
материали, който е повече от исковата сума и размера на платеното застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения, налице са предпоставките на чл.49 ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на 148,80 лева с вкл. 10
лева ликвидационни разноски.
По иска с правно основание 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
4
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай
по делото са представени доказателства, които не са оспорени по надлежния ред, от
които е видно, че ответникът е бил поканен от ищеца да плати. В подкрепа на
изложеното е представената покана от 12.04.2018 год. до ответника, която е получена
от последния на 13.04.2018 год.. С оглед на което и доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства, че е платил процесната сума по иска с правно основание
чл.410 от КЗ, съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава. На основание чл. 162 от
ГПК съдът приема, че размерът на лихавата за забава е за периода от 06.12.2018 год. до
06.12.2021 год. е 45,35 лева, поради което иска следва да бъде уважен така както е
предявен.
При този изход на делото ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има право
на присъждане на направените от него разноски в настоящото производство в общ
размер на 485 лева, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 75 лева,
представляваща сторените разноски по гр.д. №70086/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в,
съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Л.И. АД, ЕИК /////, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д срещу А.П.И, гр. София, /////
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във
връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, че А.П.И дължи на Л.И. АД, ЕИК /////,
сумата от 148,80 лева (сто четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки),
представляващи платено застрахователно обезщетение по щета № 2231-1261-18-
400004, образувана във връзка с настъпило на 30.12.2017 г. застрахователно събитие с
лек автомобил „Пежо 307”, с рег. № /////, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение–
08.12.2021 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр.
чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 45,35 лева (четиридесет и пет лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2018
год. до 06.12.2027 год..
ОСЪЖДА А.П.И да заплати на Л.И. АД, ЕИК /////, на основание чл. 78, ал.1 и
5
ал.8 от ГПК сумата от 485 лева (четиристотин осемдесет и пет лева), представляваща
сторените в настоящото производство разноски и сумата от 75 лева (седемдесет и пет),
представляваща сторените разноски по гр.д. №70086/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6