№ 239
гр. М., общ. М., обл. В., 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20241450100713 по описа за 2024 година
А. Ц. Ц ЕГН ********** от гр.Р. чрез адв.Д. Д. и адв.М. М. ВрАК е
предявила отрицателно установителен иск против „Еос Матрикс“ ЕООД ЕИК
..................със седалище и адрес на управление гр.С. за установяване по
отношение на ответника,че не дължи сумата 1230,39 лв., от които 266,47 лв.
главница, 378,67лв. законна лихва за периода от22.07.20Юг. до 07.05.2024г.,
40,83 мораторна лихва, 125,00лв. присъдени разноски, 150,00 лв. разноски по
и.д., както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 154,10 лв..Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди ,че на 13.05.2024г. ищцата е получила
съобщение за образувано изпълнително дело и за наложен запор на трудовото
й възнаграждение от ИЦ, ЧСИ с район на действие ОС- В. и per. №........ по
изпълнително дело № 2024........0401118. Сумата, която дължи по
изпълнителното дело към 07.05.2024г. е в размер на 1230,39 лв., от които
266,47 лв. главница, 378,67лв. законна лихва за периода от22.07.20Юг. до
07.05.2024г., 40,83 мораторна лихва, 125,00лв. присъдени разноски, 150,00 лв.
разноски по и.д., както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по
ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 154,10 лв. Към съобщението било
приложено копие на изпълнителен лист от 18.08.2010г. , издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 404 от 22.07.2010 г. по ч.гр. дело №644
1
от 2010 г. по описа на Районен съд М.. За това, че дължа някому нещо разбира
едва сега с налагане на запор върху трудовото й възнаграждение по второ по
ред изпълнително дело. След направена от ищцата справка на място в
кантората на ЧСИ ГБ с район на действие ОС В., съгласно печат на гърба на
изпълнителния лист, узнала номер на заведено първото по ред изпълнително
дело: № 1250/2010г., образувано на 05.11.2010г. и прекратено на 29.10.2015г.
Не може да се снабди с преписи на документи от същото, поради
унищожаването му при изтекъл срок за съхранението данни на служители в
кантората. От заявлението за издаване на заповед за изпълнение й станало
ясно, че се касае за незаплатени вноски по кредит, дължими на „БНП Париба
Пърсънъл Файненсис“ ЕАД с ЕИК: .......................“. Никога не е сключвала
договор за кредит с тази институция, не е уведомявана за заповедно
производство и не е уведомявана за изпълнително дело от 2010 г. Видно от
гърба на изпълнителния лист е, че след 2015г. до 2024г. няма образувано друго
изпълнително дело и не са предприемани принудителни действия за събиране
на тези задължения. В тази връзка счита, че материалното право, което е
предмет на принудителното изпълнение е вече погасено по давност към
момента на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ ИЦ, което
обосновава и правният й интерес от отрицателния установителен иск по
чл.439 ГПК.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с последното валидно изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, което в настоящия случай е запор,
наложен от ЧСИ ГБ по изп. дело № 1250/2010 г. От този момент е започнал да
тече нов 5- годишен давностен срок, който до образуване на последното
изпълнително дело не е прекъсван от други действия на принудително
изпълнение. Счита, че на това основание не дължи сумата от 1230,39 лв. на
ответника по настоящето дело. Намира, че ответникът не може да се счита за
кредитор и съответно да предприема принудителни изпълнителни действия
срещу мен поради следните съображения. До момента не е уведомявана за
договор за цесия между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и „ЕОС Манрикс“
ЕООД. С уведомлението за запор върху трудовото й възнаграждение на
13.05.2024г. не е получила уведомление за цесия , нито документ, в който да е
материализирано волеизявлението на цедента. С уведомлението не бил
представен нито договор за цесия, нито пълномощно, изходащо от цедента,
2
поради което счита, че в качеството длъжник не е уведомена по надлежния ред
за извършеното прехвърляне на вземане, поради което то не е произвело
действие спрямо мен, на основание чл.99,ал.4 ЗЗД. Не била в каквито и да
било отношения с ответника и неговия цедент, нито като физическо лице,
нито като едноличен търговец, нито е обезпечавала чужди задължения. Няма
каквото и да било каузално правоотношение с ответното дружество и
неговият цедент от което да дължи парични суми, лихви и разноски нито по
заповедното производство, нито по изпълнението,
В срока по чл.131 от ГПК от ответника ,чрез пълномощник ГГ М.-
юрисконсулт е постъпил отговор с който оспорва предявеният иск.,като са
изложени подробни съображения.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право,
основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е.
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на
отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни
в исковото производство са носителите на оспорваното материално право -
длъжникът като ищец и взискателят като ответник. В случая с предявяването
на иска за установяване недължимост на парична сума, ищцата отрича
претендираното от ответника материално право, позовавайки се на твърдения,
че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, вземанията на ответника са погасени по
давност. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от
настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона
период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
В тежест на ищцата е да установи момента на настъпване на изискуемостта на
3
отричаното от нея право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и
пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с
който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността
Безспорно е, че през 2010 год. е издаден изпълнителен лист по влязло
в сила Заповед № 404/22.07.2010 г. ч.по гр.д.№ 644/2010 год. на МзРС, срещу
ищцата в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД за сумата 266.47 лв.
главница, 40.83 лв. лихва за забава за периода 28.11.2008 г до 22.07.2010
г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 22.07.2010 год. до
окончателното изплащане, 25 лв. д.т. и 100 лв.
аднв.възнаграждение.Вземането произтича от договор за кредит за покупка
на стоки или услуги CREX 01862957 от 19.07.2008 г. лв..Образувано е
изп.дело № 1250/2010 год. на ЧСИ ГБ с рег.№ 722,район на действие ОС В..От
изпратеното съобщение от ЧСИ ГБ се установява,че изп.дело № 1250/2010 е
унищожено и не съществува в служебния архив на ЧСИ, тъй като са минали
повече от 5 години от архивирането му.
На 13.05.2024 год. ищцата получила съобщение за образуване на
изпълнително дело и за наложен запор върху трудовото й възнаграждение от
ЧСИ ИЦ рег.№ ........ и район на действие ОС-В..Като взискател по
новообразуваното изпълнител дело е конституиран ответника по настоящето
производство..
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в
закона погасителна давност по отношение на процесните вземания. Предвид
обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е
приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна
давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които
давността не се прекъсва. Прието е,че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на
4
имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето
на документи,книжа и др.,Посочено е ,че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие,изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността,защото съдията
изпълнител е длъжен да го приложи,но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.Прието е,че нова давност започва да тече с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
От материалите по делото се установява,че след издаване на
изпълнителния лист от 2010 год. по ч.гр.д.№644/2010 год. по описа на МзРС
е образувано изпълнително дело № 1250/2010 год.по описа на ЧСИ ГБ, което
видно от гърба на изпълнителния лист е прекратено на 29.10.2015 год.След
образуването на изпълнителното производство давността по отношение на
вземането е спряла да тече,в който смисъл следва да намерят приложение
постановките,дадени с Постановление № 3/1980 год. на Пленума на
ВС,съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно принудителното осъществяване на
вземането.Постановлението намира приложение в отношенията между
страните до приемане на ТР №2/2015 год. н ВКС по тълк.д.№ 2/2013год. на
ОСГТК на ВКС,с което се възприема становището,че в изпълнителния процес
давността не спира,защото кредиторът може да избере дали да действа или да
не действа.В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с ТР №3/2023 год. по тълк.д.№ 3/2020 год. на ОСГТК на ВКС в което се
приема,че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно вземането по изпълнителни дела,образувани до приемането на
26.06.2015 год. на ТР № 2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 год. на ОСГТК В този
смисъл е и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017 год. на ВКС ІV
ГО и Решение № 51/21.022019 г. по гр.д№ 2917/2018 г. на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме,че давността за вземането е
започнала да тече от 29.10.2015 год. –датата на прекратяване на изп.д.№
1250/2010 год. на ЧСИ ГБ,като осъществените до този момент изпълнителни
действия не следва да бъдат съобразени по отношение на прекъсването на
давността с оглед обстоятелството,че давност не е текла в периода от датата
5
на издаване на изпълнителния лист до 29.10.2015 г.В този смисъл е Решение
№ 50128/20.03.2024 г. по гр.д.№ 1106/2021 г. ІVГО на ВКС.
От прекратяването на изпълнително дело № 1250/2010 год. по описа
на ЧСИ ГБ- 29.10.2015 год. до образуване на новото изп.д.№ 2024........0401118
по описа на ЧСИ ИЦ с рег.№ ........ и район на действие ОС-В. 5 годишният
давностен срок за погасяване на процесните вземания по давност е изтекъл на
29.10.2020 год. т.е. вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по
давност,поради което предявеният иск се явява основателен и доказан.
Следва да се посочи,че съгласно практиката на ВКС-Решение №
209/28.11.2018 г. по т.д.№ 2530/2017 г. на първо ТО на ВКС без значение за
основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания н
изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 т ЗЗД за
извършена цесия,тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудителното ог
съдия изпълнител,като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му.Съдебният изпълнител е този,който провежда изпълнението
и съответно носи отговорност за своите действия,които освен това подлежат
и на съдебен контрол,така че ако изпълни,чрез него в изпълнителното
производство,длъжникът се освобождава от дълга.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в размер на 550 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ц. Ц ЕГН ********** от гр.Р.
НЕ ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс“ ЕООД ЕИК ..................със седалище и адрес на
управление гр.С. сумата 1230,39 лв., от които 266,47 лв. главница, 378,67лв.
законна лихва за периода от 22.07.20Юг. до 07.05.2024г., 40,83 мораторна
лихва, 125,00лв. присъдени разноски, 150,00 лв. разноски по и.д., както и
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в
размер на 154,10 лв., които са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ЕООД
гр.София, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД ЕИК ..................със седалище и адрес
6
на управление гр.С. да заплати на А. Ц. Ц ЕГН ********** от гр.Р.
направените деловодни разноски в размер на 550 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7