РЕШЕНИЕ
№ 1561
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК:
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. Л. С.ов, против
Решение №2120 от 15.05.2023г., постановено по гр.д. №7103/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с., с което дружеството е било осъдено
да заплати на С. П. П., ЕГН **********, сумата от 5470 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ от 15.01.2021г,, сключен с „Дрийм холидейс БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, в размер на платената цена по сключения между С. П.
П. и „Дрийм холидейс БГ“ ЕООД договор за продажба на туристически
пакет №4205 от 30.09.2021г. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване
на ново решение за отхвърляне на исковата претенция и прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на иска.
Ответната страна по жалбата- С. П. П., ЕГН **********, в писмен
1
отговор чрез пълномощника си адв.Г. М., оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като
инстанция по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането. От фактическа страна по делото
няма спор между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства /л.6-16/, че на 30.09.2021г. между ищеца С. П. П. и „Дрийм
холидейс БГ“ ЕООД, ЕИК *********, е бил сключен договор за продажба
на туристически пакет №4205 с предмет почивка на Занзибар в периода
27.12.2021г.-04.01.2022г, по който ищецът е заплатил на „Дрийм холидейс
БГ“ ЕООД сумата от 5470 лв. От приложената по делото кореспонденция
по имейл между ищеца и дружеството- туроператор /л.17-25/, както и от
показанията на разпитания по делото свидетел К.В.- приятел на ищеца, се
установява, че пътуването не е било осъществено, тъй като е било
отменено от туристическата агенция, и последната не е върнала на ищеца
получената сума по договора. Видно от представената по делото
застрахователна полица /л.39-40/, между „Дрийм холидейс БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, и ответникът ЗК „Лев инс“ АД е бил сключен договор
за застраховка „Отговорност на туроператора“, застрахователното покритие
2
по който включва отговорността на застрахования за вреди, причинени на
потребители на организирани туристически пътувания, включително
възстановяване на платените суми от потребителя по договора за
организирано пътуване преди започване на пътуването. Съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, може да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. При така
установените факти по делото претенцията на ищеца срещу ответното
дружество за заплащане на обезщетение за причинените му от
застрахования „Дрийм холидейс БГ“ ЕООД вреди в размер на платената
цена на туристическия пакет е основателна и следва да се уважи, тъй
като е настъпил покрития по застраховката риск- застрахованият
туроператор е отменил пътуването и не е върнал на ищеца платената
от него цена на туристическия пакет.
Изложените във въззивната жалба доводи, че преди предявяване на
иска ищецът не бил отправил писмена претенция до дружеството
съгласно изискването на чл.380, ал.1 от КЗ, не могат да се отразят на
крайния изход на спора. Действително по делото не са ангажирани
доказателства от ищеца да е отправил писмена застрахователна претенция
до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на такава обаче е предпоставка за допустимост само на прекия
иск на увредения срещу застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както е предвидено в
разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ, отнасяща се за посочената застраховка.
Подобно правило не е предвидено в КЗ за другите застраховки, поради
което следва да се приеме, че липсата на такава в случая не води до
недопустимост на предявения иск, доколкото същият е насочен срещу
застраховател по застраховка „Отговорност на туроператора“.
Неотправянето на претенцията извънсъдебно не може да доведе и до
неоснователност на предявения иск, а съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ има само последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането и недължимост на лихви от
застрахователя. Отделно от това предвид процесуалното поведение на
ответното дружество пред първоинстанционния съд /същото е оспорвало
настъпването на покрит по застраховката риск и оттам- дължимостта на
3
застрахователно обезщетение/ възражението му във въззивната жалба за
неспазване на разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ следва да се приеме за
злоупотреба с право.
По така изложените съображения обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По делото липсват доказателства въззиваемата страна да е
направила разноски /в договора за правна защита и съдействие е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платимо по
банков път, но не е приложен документ за плащането му/, поради което
и такива не й се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2120 от 15.05.2023г., постановено по
гр.д. №7103/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4