№ 80
гр. ЛЕВСКИ, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20244410200215 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Р. М. от с.Обнова, общ.Левски против
Наказателно постановление №001739/24.09.2024г. на Директор на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на
чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати груби нарушения на процесуалните правила
и неустановеност на релевантни фактически обстоятелства, които довели до
грешни правни изводи. Навежда довод, че санкционната разпоредба на чл.179,
ал.3 ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащане на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.А.А. – АК-
Разград. Сочи, че по преписката не са представени доказателства относно
1
системата, която е регистрирала нарушението, от показанията на свидетеля се
установява, че не е възможно да се направи разпечатка, която да се представи
на нарушителя. Твърди, че АУАН е издаден след законоустановени тримесечен
срок. Твърди, че за период от около 10 дни на жалбоподателя били издадени
общо три акта и НП, за общ размер от 900 лева, като жалбоподателят не бил
информиран за извършените нарушения. Поддържа довода, че санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3 ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от
Директива 1999/62 на Европейския парламент и Съвета. Моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган – Директор на Национално ТОЛ
управление към Агенция пътна инфраструктура се представлява от
юрисконсулт Хр. К.. Навежда доводи, че наказателното постановление е
издадено в предвиденото в закона форма и ред и съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. Твърди, че на жалбоподателя били издадени три
наказателни постановления за три различни нарушения. Оспорва като
неоснователен довода, че санкционната разпоредба не съответства на
цитираната разпоредба от директива на ЕС, като сочи, че последната касае
тежкотоварни автомобили. Излага съображения, че от събраните по делото
доказателствата се установява по безспорен начин извършването на
нарушението от жалбоподателя. Сочи, че същият е следвало да се увери, че за
въпросното ППС има валидна винетка и едва след това да предприеме
пътуване, жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да знае дали управляваното
от него ППС има ел. винетка, като са налице възможности за проверка,
включително по ел.път. По отношение възраженията на жалбоподателя
касаещи ел. система, с която е установено нарушението, посочва, че по делото
е приложен доклад, както и снимков материал за извършеното нарушение,
които съгласно чл.167а, ал.3 ЗДвП представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства. Моли да бъде постановено решение, с което жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е
процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.04.2024г., в 17,20 ч., на път I-5, при км. 236+200, в посока гр.Стара
Загора, жалбоподателят А. Р. М. управлявал лек автомобил ***, с рег.№*** По
същото време свидетелите Т. С. и Т. Т. – на длъжност инспектори при
Национално ТОЛ управление, изпълнявали служебните си задължения, като
били позиционирани на път I-5, при км. 236+200, в посока гр.Стара Загора.
Чрез справка в ел.система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор №40211 било установено, че на 18.01.2024г. в
14,41 часа, А. Р. М. управлявал лек автомобил ***, с рег.№*** негова
собственост, с обща техническа допустима маса до 3,5 тона, по път 3:
Българене-Обнова-1, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10,
ал.1, т.1 от ЗП. За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис /доклад/ от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
с номер 001739/18.01.2024г.
Жалбоподателят бил спрян от служителите на НТУ, било му разяснено
извършеното нарушение и предложено да заплати компенсаторна такса по
чл.10, ал.2 от ЗП, което същият отказал.
За установеното нарушение от 18.01.2024г., на 19.04.2024г. свидетелят Т.
С. съставил АУАН №001739/18.01.2024 срещу А. Р. М. за извършено
нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на
нарушителя и свидетеля Т. Т., предявен на жалбоподателя и подписан от него.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление №001739/24.09.2024г. на Директор на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на
чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата.
Изложената фактическа обстановка се установява от доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, 2
бр. статично изображение – снимки на пътно превозно средство с рег.№***
представляващи съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП доказателства за отразените в
тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
3
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство – част от системата; АУАН №001739/18.01.2024 от
19.04.2024г., Наказателно постановление №001739/24.09.2024г., както и
показанията на свидетелите Т. А. С. и Т. Л. Т., които съдът кредитира, като
подробни, последователни, безпротиворечиви, в съответствие с писмените
доказателства.
Като взе предвид установеното от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
Актът за установяване на административни нарушение и наказателното
постановление са издадени в предписаната от закона форма и при спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентни лица,
видно от представените с административно-наказателната преписка заповеди
и съобразно разпоредбите на чл.167, ал.3б, т.2 от ЗДвП и чл.189е, ал.1 и ал.12
от ЗДвП. Не се установиха допуснати в хода на административно-
наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила,
които да са довели до накърняване правото на защита на санкционираното
лице.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
заплаща такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7 /с обща тхническа допустима маса до или
равна на 3,5 тона/, като заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
В чл.139, ал.6 ЗДвП е предвидено, че водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.179, ал.3 ЗДвП водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради противоречие на предвиденото в чл.179, ал.3 ЗДвП
наказание с принципа на пропорционалност, въведен в чл.9а от Директива
4
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно таксуването на превозни средства за използване на пътни
инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), който не допуска система от
наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им.
Съгласно чл.1, т.1, б.“б“ от Директивата, същата се прилага за ТОЛ
таксите и таксите за ползване, налагани на превозните средства.
С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23 („***“ ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“) е прието, че чл.9а от Директивата, трябва
да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
компенсаторна такса. В предходно решение на СЕС от 22 март 2017г. по
съединени дела С–497/15 и С-498/15г., е прието, че разпоредбата на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999
г. не допуска при преценката за съразмерността на наказанията национална
правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във
фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за
предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо
от предвидената възможност за освобождаване от административно-
наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.
В българския закон - чл.179, ал.3 ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена – глоба във фиксиран размер от 300 лева, като не предвижда
възможност за индивидуализация на наказанието с оглед особеностите на
конкретния случай, преценка на характера и тежестта на нарушението,
степента на умисъл и непредпазливост, смекчаващи отговорността
обстоятелства. Не позволява индивидуализация на наказанието, при която да
се вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът
5
да е заплатил дължимата пътна такса, дали е налице отсъствие на каквото и да
е плащане на таксата или е налице предварително заплащане на ТОЛ таксата
за даден друг маршрут и т.н. /в този смисъл мотивите на цитираното Решение
на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23/. Налице е липса на пропорционалност
спрямо преследваната от законодателя цел и противоречие с принципа за
съразмерност, залегнал в чл.9а от Директивата.
При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й
транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата. Националният съд
следва да предприеме, доколкото е възможно, съответстващо тълкуване на
националния закон с относимата разпоредба на директивата. Когато такова
тълкуване е невъзможно, националният съд е длъжен да остави без
приложение разпоредбата от националното законодателство, която
противоречи на действаща разпоредба от правото на ЕС.
В процесния случай предвид характера на националната норма –
санкционна разпоредба, установяваща санкция във фиксиран размер, не е
възможно съответстващо тълкуване с разпоредбата на чл.9а от Директивата и
залегналия в нея принцип на пропорционалност, не може да бъде приложена
по аналогия друга санкционна разпоредба. Съгласно чл.189з от ЗДвП за
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. Предвид изложените
съображения, разпоредбата на чл.179, ал.3 ЗДвП следва да бъде оставена
неприложена. Следователно ангажиране на административно-наказателна
отговорност на основание същата разпоредба, която е неприложима, се явява
незаконосъобразно.
Обжалваното наказателно постановление, с което административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
санкционната разпоредба на чл.179, ал.3 ЗДвП, се явява незаконосъобразно и
като такова, следва да бъде отменен от съда.
С оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на жалбоподателя – адв.А.А. –
АК-Разград следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, във вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №001739/24.09.2024г. на
Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на А. Р. М., ЕГН:**********, адрес: ***, е наложена
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от
Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2 от
ЗА Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.София, да заплати на адвокат А. А. –
АК-Разград, адрес на кантора: ***, подн.4, адвокатско възнаграждение в
размер 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7