№ 160
гр. Благоевград, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас Иванов
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501087 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.3 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена жалба от ИВ. Н. П., Н. ИВ. Н. и Л. ИВ. Н. против
постановление № 15999/18.10.2021г. за възлагане на недвижим имот, постановено по
изпълнително дело № 349/2010г. по описа на ЧСИ Г.Ц., с рег.№ 702 в Камарата за частните
съдебни изпълнители и с район на действие Окръжен съд Благоевград.
С жалбата се иска да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното постановление.
Жалбоподателите в подадената жалба твърдят, на първо място, че цената по която е
извършена продажбата е крайно занижена, поради това, че вещото лице, което е изготвило
оценката на недвижимите имоти е изготвило заключение, което е непълно, тъй като от
страна на възложителя на ЧСИ Г.Ц. не е била предоставена пълната информация,
необходима за оценяване на недвижимия имот. Посочват, че видно от самото заключение на
вещото лице, не е описано точното състояние на обекта, който е оценяван, не е правен оглед
на същия, поради което и дадената от него първоначална и последващи оценки не са
актуални и не отразяват действителната стойност на обекта, като не включват всички части
на имота и подобрения.
Твърдят, че така изготвеното заключение на 09.08.2021г., въз основа на което е
формирана цената, при която е извършена продажбата, не е съобразено с направените
подобрения на жилищната сграда както и тези върху имота, както и не е съобразена с
действителните пазарни оценки на имотите в село Б. към момента на изготвянето.
Заключението не е съобразено и с предходните изготвени заключения, от които е видно, че
цената на имота ведно с жилищната сграда е значително по-висока от тази дадена от вещото
лице по последно изготвеното заключение и по която е извършена продажбата на
недвижимия имот. Посочено е, че въпреки, че имота е ипотекиран жалбоподателите полагат
всички необходими грижи за запазването му, както и извършват подобрения в същия така,
че да бъде увеличена неговата цена при извършване на нова оценка от вещо лице, а не тя да
намалява. С оглед на това се сочи, че дадената от експерта оценка е занижена, не е най-
удачната и вярна.
На следващо място в жалбата, се поддържа, че в заключението от 21.03.2019 година вещото
лице е определило, че цената на имота възлиза на 135200,00 лева. В заключението от
09.08.2021 година оценката е 105800,00 лева, която значително е по-ниска от тези изготвени
преди това. Поради това излагат становище, че цената, по която е била извършена
1
публичната продан на гореописания недвижим имот също е била крайно ниска.
Излага се, че от страна на съдебния изпълнител не е връчвано заключението на вещото
лице, с което недвижимия имот е оценен на 105800,00 лева и по този начин е нарушил
състава на чл. 485, ал. 2 от ГПК, като е лишил от възможност жалбоподателите да оспорват
така посочената цена в заключението на вещото лице и да не стигне до продажбата на имота
на толкова ниска цена в сравнение с пазарните към настоящия момент.
В жалбата се твърди, че от първия жалбоподател е било направено искане за назначаване
на особен представител, като по неясни причини такъв не е бил назначен като не е доведено
до знанието им, че имат назначен особен представител.
Поддържа се, че от страна на ЧСИ Г.Ц., втория и третия жалбоподатели били
конституирани в делото като наследници на З.И.П..а, която в хода на изпълнителното дело
починала. В тази връзка им били изпратени съобщения, с които били уведомени, че са
солидарни длъжници и по отношение на третия бил посочен размер на дълга - 380824,33
лева, а по отношение на втория жалбоподател посочения размер на дълга бил 445614,40
лева. Сочи се, че съобщението за така определените от ЧСИ суми било връчено по едно и
също време и за жалбоподателите не е ясно как сумите се различават с такава фрапантна
разлика от порядъка на около 65000,00 лева, и която сума не би могла да се натрупа за
няколко часа, дни, а и дори и седмици. В този смисъл се навежда, че посочения размер на
дълга не е правилно определен от ЧСИ.
Изложени са твърдения, че не е разгласена надлежно публичната продан на имота, като
липсват обявления в страницата на Окръжен съд - Благоевград и сайта на КЧСИ, както и по
другите начини, предвидени в разпоредбата на чл. 487, ал. 2 от ГПК. Това от своя страна е
препятствало възможността реално да участват в проданта наддавачи, а от тук последната да
бъде реализирана на най-високата цена.
На последно място са наведени твърдения, че делото е следвало да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно поради непредприемане на действие в
продължение на две години, които действия следва да бъдат съществени с които да бъде
засегнато правото на собственост на длъжника било то върху движими или недвижимо
имущество, като е настъпил ефекта на „перемпция” и в този смисъл от страна на ЧСИ Г.Ц. е
следвало изп.д. № 349/2010 година да бъде прекратено, а не да се пристъпва към
принудително изпълнение върху притежаваното от жалбоподателите имущество.
С определение № 125/08.02.2022г. към настоящото дело е присъединено в.гр.д. №
54/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград за разглеждане в едно производство, а
именно настоящото като по - рано образувано.
С жалбата предмет на присъединеното дело подадена от ИВ. Н. П., Н. ИВ. Н. и Л. ИВ. Н. е
обжалвано постановление № 18580 от 07.12.2021г. по изпълнително дело № 349 от 2010г. на
ЧСИ Г.Ц., с което се допълва постановление № 15999 от 18.10.2021г. за възлагане на
недвижим имот по същото изпълнително дело с актуалните кадастрални данни на
възложените поземлен имот и жилищна сграда, като се иска същото да бъде отменено.
В жалбата се твърди, че постановлението за допълване е незаконосъобразно, тъй като
постановлението за възлагане на недвижим имот по своята правна същност представлява
финален акт по извършване на публична продан на недвижим имот, като след влизането му
в сила, се преклудират всички правни възможности за обжалване от страна на длъжника.
След влизането му в сила се пристъпва към въвод във владение на новия собственик.
Твърди се, че собственият на жалбоподателите недвижим имот в село Б. е бил продаден
въз основа на съставеното постановление изх. № 15999/18.10.2021 г. за възлагане на
недвижим имот, което е предмет на първата посочена по – горе жалба, след депозиране на
която и запознаването от съдебния изпълнител с правните и фактически констатации
изложени в нея, същия е издал постановление с 18580/07.12.2021 година за допълване на
първоначалното.
Заявено е, че липсва правна възможност впоследствие да бъде издавано допълнително
постановление, с което да се допълват направени пропуски в първоначалното такова. В
самото допълнително постановление не се сочи правно основание за неговото издаване, като
в тази връзка се твърди, че не може да се прави аналогия от съдебния изпълнител с
2
процедурата по чл. 247 от ГПК или по чл. 250 от ГПК, когато в негово постановление за
възлагане на недвижим имот е допусната явна фактическа грешка или е необходимо да се
извърши допълване на постановлението.
Излага се в жалбата, че от страна на съдебния изпълнител в първоначалното
постановление е посочено, че се възлага на купувача Е.Е.Г. изнесения на публична продан
имот, с описание: „УПИ ХХ-225 от кв.11 по плана на село Б., община р., област Благоевград
одобрен със заповед № 19-0334/1990 година на Кмета на общината”. Във връченото
съобщение изх. № 18786/09.12.2021 година е посочено, че е било изготвено постановление
№ 18580/07.12.2021 година за допълване на постановление № 15999/18.10.2021 година, като
продаваният имот е описан като: „Поземлен имот с идентификатор 02693.501.225 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б., община р., област Благоевград,
одобрени със заповед РД-18-1326/24.07.2018 година”. Твърди се, че от повторното
постановление въобще не става ясно, въз основа на какви факти и доказателства е
променена индивидуализацията на имота, както и дали се касае до един и същи имот в двете
постановления.
Твърди се, че в постановление № 15999/18.10.2021 година е посочено, че продавания
имот - УПИ ХХ-225 от кв.11 по плана на село Б. одобрен със заповед №19- 0334/1990 година
на Кмета на Община - р. е с площ от 320,00 кв.м., а в постановление № 18580/07.12.2021
година за допълване на първоначалното постановление, е посочено площта на Поземлен
имот с идентификатор 02693.501.225 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Б., община р., област Благоевград, одобрени със заповед РД-18- 1326/24.07.2018 година,
е 343,00 кв.м. Заявено е, че площта на имота е от изключително важно значение за
определяне на цената на продавания имот, а оттам и до по-голямо намаление на дълга към
взискателя. Съдебният изпълнител е продавал имот с площ от 320,00 кв.м., като толкова е
квадратурата на имота според изготвената оценка. Същевременно с постановлението №
18580/07.12.2021 година за допълване на първоначалното постановление е посочено, че
площта на имота е 343,00 кв.м., но не е променена продажната цена.
Поддържа се, че в постановление № 15999/18.10.2021 година е посочено ведно с
построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, а в съобщение с изх.
№ 18786/09.12.2021, с което са уведомени за издаденото допълнително постановление за
допълване на първоначалното е посочено ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
02693.501.225.1, като отново е посочена заповед РД-18-1326/24.07.2018 година на
изпълнителния директор на АГКК, която е различна от посочената в първоначалното
постановление — заповед № 19-0334/1990 година на Кмета на Община - р.. Продадената
сграда е с различна етажност по ДРП на село Б. от 1990 година и по кадастралната карта от
2018 година, различната етажност води и до различни оценки, като съдебния изпълнител не
е продал имота по възможно най-високата цена.
В жалбата се поддържат и всички доводи изложени в първоначалната жалба срещу
издаденото постановление за възлагане.
В предоставения му срок взискателя, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител е депозирал писмени възражения и срещу двете подадени жалби, в които е
изложил становище, че жалбите са процесуално недопустими.
Посочил е, че по арг. от чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се
обжалва от длъжника по изпълнителното дело, каквото качество притежават
жалбоподателите, но само и единствено на две основания, а именно: поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най - високата предложена цена. Излага се, че съобразно т.8 от ТР 2/2013г.,
ВКС, ОСГТК част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с
подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и
действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и
наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана
стъпка. На проверка при обжалване на постановлението за възлагане подлежи и действието
на съдебния изпълнител по обявяването на купувач, но само по отношение на това дали
имотът е възложен на лицето, предложило най-високата цена. Сочи се, че обхвата на
съдебната проверка, когато длъжника обжалва постановлението за възлагане е следната: 1/
3
действията на наддавачите и на съдебния изпълнител при във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения /чл.489 и чл.490 от ГПК/, 2/действията на съдебния изпълнител
при обявяването на купувач /чл.492 ал. 1 от ГПК/, 3/ действията на съдебния изпълнител при
провеждането на търг с явно наддаване /чл. 492, ал. 2 от ГПК/.
Във възраженията е изложено, че в настоящият случай, макар и да се обжалва
постановление за възлагане, в подадената жалба не се излагат каквито и да е съображения за
това, че наддаването не е извършено надлежно, съобразно изяснения по — горе смисъл,
както и че имуществото не е възложено по най - високата предложена цена. Изложени са от
жалбоподателите общи оплаквания - че са налице нарушения на законоустановената
процедура при провеждане на публичната продан, както и че цената на имота е занижена,
които не могат да се подведат под което и да е от основанията, на които може да се обжалва
постановлението за възлагане. Недопустимо е обжалване по отношение на цената на имота.
Поддържа се, че съгласно ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС определянето на цената не е
елемент на продажбата, тъй като оценката на имуществото не е част от наддаването и
съответно излиза вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за
възлагане.
На следващо място във възражението по повод жалбата срещу постановлението за
допълване на постановлението за възлагане, се излага, че не е обоснован правния интерес на
длъжниците от обжалване на това постановление. Сочи се, че ако е допусната непълнота
при описание на имота, който се възлага, допълването на тази непълнота в постановлението
за възлагане касае купувача, доколкото постановлението е документа му за собственост и не
следва да касае длъжника, тъй като той няма правен интерес, не е вече собственик на имота
и какво е описано в постановлението за него няма значение.
Предвид изложеното се иска да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими жалба
с вх. №09978/04.11.2021г. от ИВ. Н. П., Н. ИВ. Н. и Л. ИВ. Н. против Постановление
№15999/18.10.2021 г. за възлагане по изпълнително дело №349/2010г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Г.Ц., и жалба с вх.№ 11486/22.11.2021г. против постановление №
15999/18.10.2021г. за възлагане по изп.дело № 349/2010г.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300,00
лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за всяко от подадените възражения.
Препис от жалбите е връчен и на купувача Е.Г., който в предоставения му срок не е
подал писмени възражения.
ЧСИ е изготвил мотиви по обжалваните действия, в които е изложил становище, че
жалбите са недопустими и следва да бъдат върнати, тъй като в чл.435 от ГПК лимитативно
са изброени подлежащите на обжалване действия на ЧСИ, като в жалбата няма никакво
твърдение, че имотът не е възложен на най- високата предложена цена, както и че
наддаването не е извършено надлежно, като твърденията са общи и не са относими към
възможностите за обжалване на същото от страна на длъжника.
За да се произнесе по постъпилите жалби, съдът съобрази следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „БДСК“ ЕАД на основание
издаден изпълнителен лист от 14.05.2010г. по ч.гр.д.№ 707/2010г. на РС р., срещу И.П. и З.
П.а, последната починала в хода на изпълнителното производство и заместена от
наследниците й Н.Н. и Л.Н.. С постановление №15999 от 18.10.2021г. на ЧСИ Г.Ц.
продадените на публична продан недвижими имоти за сумата от 85000 лв. са възложени на
Е.Е.Г.. Съобщението за изготвеното постановление за възлагане е редовно връчено на
длъжниците, както следва: на Н.Н. и И.П. на 22.10.2021г., а на Л. ИВ. Н. на 20.10.2021г.
Жалбата е подадена на 04.11.2021г., от тримата жалбоподатели, поради което същата е
подадена в срок от Н.Н. и И.П., а от Л.Н., същата е процесуално недопустима поради
просрочие.
С постановление № 18580/07.12.2021г. за допълване на постановление №
15999/18.10.2021г. за възлагане на недвижим имот са направени промени и допълване на
постановлението за възлагане досежно описанието на недвижимите имоти с актуалните им
кадастрални данни. Посочено е, че постановлението за допълване е неразделна част от
4
постановлението за възлагане на недвижимия имот. На тримата жалбоподатели това
постановление е връчено на 10.12.2021г., като жалбата е постъпила на 22.12.2021г., поради
което е подадена в срок.
Съобразно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да
бъде обжалвано поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Съгласно
задължителните разяснения по т.8 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС ОСГТК, връчването на
поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта
подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на
проверка при обжалване постановлението за възлагане. Прието е, че част от наддаването са
действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения
в продължение на пълния срок за това и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.
Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е
довело до възлагане не по – най – високата предложена цена. Обхватът на съдебната
проверка законодателят очертава, като ограничава нейния предмет единствено до
процесуална законосъобразност на действията по принудителна продан на имуществото, и
то само за онези от тях, които са свързани пряко с наддавателната процедура /не я подготвят/
и са годни да повлияят върху възможността имуществото са се продаде на най- високата
предложена цена. Следователно съдебния контрол обхваща и се изчерпва с действията на
изпълнителния орган и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни
предложения в продължение на пълния срок за това, с действията на страните с право на
изкупуване и с действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на
наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. В конкретния случай
липсват възражения и в двете подадени жалби за ненадлежно извършване на наддаването
при публичната продан или за невъзлагане на имота по най- високата предложена цена. Т.е
липсват оспорвания на актовете на съдебния изпълнител, които обхващат пороци на
извършеното наддаване при публичната продан, което да е било извършено ненадлежно или
пък имуществото не е било възложено по най- високата предложена цена. Неуведомяването
за публичната продан и оценката на имуществото не са действия на съдебния изпълнител,
попадащи в обхвата на проверката по чл. 435, ал.3, предл. последно ГПК. По аргумент от чл.
435, ал. 3, пр. 3 от ГПК е недопустимо жалбата срещу действията на съдебния изпълнител
да се основава на твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 485 във връзка с чл. 468 от
ГПК, тъй като същите касаят не действия по наддаването, а са такива по неговата
подготовка, поради което и жалбата срещу същите е недопустима.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че жалбите са насочени против
актове на съдебния изпълнител, които поначало подлежат на обжалване, но в конкретния
случай изложените твърдения са неотносими към възможностите за обжалване от страна на
длъжниците по изпълнителното дело, поради което подадените жалби следва да бъдат
оставени без разглеждане като недопустими, а образуваното въз основа на тях производство
следва да бъде прекратено. Следва да се отбележи, че жалбата срещу постановлението за
допълване на възлагателното постановление е недопустима и поради липса на правен
интерес за длъжниците да обжалват същото.
С оглед изхода на процеса, искането за разноски на ответната по жалбите страна,
взискателя по изп.дело, представляван от юрисконсулт, е основателно и такива следва да му
се присъдят за юрисконсултско възнаграждение в размер и за двете подадени възражения от
общо 200,00 лв., определено по реда на ЗПП, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.27,
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Въз основа на горното, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 09978/04.11.2021г., подадена от ИВ. Н. П., Н.
ИВ. Н. и Л. ИВ. Н. против постановление № 15999/18.10.2021г. за възлагане на недвижим
имот, постановено по изпълнително дело № 349/2010г. по описа на ЧСИ Г.Ц., с рег.№ 702 в
5
Камарата за частните съдебни изпълнители и с район на действие Окръжен съд Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 11486/22.12.2021г., подадена от ИВ. Н. П.,
Н. ИВ. Н. и Л. ИВ. Н. срещу постановление № 18580 от 07.12.2021г. по изпълнително дело
№ 349 от 2010г. на ЧСИ Г.Ц., с което се допълва постановление № 15999 от 18.10.2021г. за
възлагане на недвижим имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1087/2021 по описа на Окръжен съд
Благоевград.
ОСЪЖДА ИВ. Н. П., с ЕГН **********, Н. ИВ. Н., с ЕГН ********** и Л. ИВ. Н., с ЕГН
********** и тримата с адрес гр.р. да заплатят на „ОТПФБГ“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр.С., 1000, район С., бул.“В.“ № 15, представлявано от ИГДМ,
изпълнителен директор сумата от 200,00 /двеста/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд С. в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите на основание чл.274, ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6