Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10. 09. 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ГЕНЕВА
гр. дело № 260 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247,
ал. 1 и чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба вх.
№5205/03.07.2018г. на ответника П. „Н.“***, за поправка на очевидна фактическа
грешка в постановено по делото решение №
230 от 20.06.2018 г., изразяваща се в погрешно изписване в диспозитива
на въззивното решение, че съдът потвърждава решение
№29/14.03.2018г. по гр.д. №521/2016г. на РС – Ботевград, вместо решение №29/14.03.2018г. по гр.д.
№521/2016г. на РС - Пирдоп. В същата молба е направено и искане за присъждане
на разноски за въззивното производство.
Насрещната страна И.С.С. е уведомена
и по двете искания и в срок е представил отговор, с който е взел становище,
относно основателността на претендираните от молителя-ответник разноски, като
счита искането неоснователно. Прави възражение за прекомерност, с доводи, че поисканото
адвокатско възнаграждение, дори и в предвидения в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Иска се от съда да отхвърли молбата
като неоснователна и недоказана. Не е изложил възражения против искането на
молителя-ответника П. „Н.“ за поправка
на очевидна фактическа грешка в постановено по делото решение № 230 от 20.06.2018 г.
Съдът, след като обсъди данните по
делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Двете молби, обективирани
в молба вх. №5205/03.07.2018г. на ответника П. „Н.“*** са допустими. Подадени
са от страна по делото срещу подлежащ на поправяне и допълване акт по чл. 247, ал.1 и чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По искането за допускане на поправка
на очевидна фактическа грешка.
Видно от обстоятелствената част на въззивното решение е, че то е постановено по въззивна жалба на И.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***
против решение № 29/14.03.2018г. по гр.д. № 521/2016г. на PC-Пирдоп, с което са
отхвърлени исковете му против „П.Н.“, ЕИК с правно основание чл.344, ал.1,т.1,т.2,т.З КТ
вр.чл.225,ал.1 КТ, вр.чл.226, ал.2 и ал.З КТ, вр.чл.350, ал.1 КТ,вр.чл.357 КТ,вр.чл.86,ал.1 ЗЗД,вр.чл.220, ал.1 КТ,вр.чл.224 КТ. От диспозитива
на решението, се установява, че с него се потвърждава решение № 29/14.03.2018г.
по гр.д. № 521/2016г. на РС – Ботевград. Поради това е налице допусната при
изготвянето на решението очевидна фактическа грешка изразяваща се в погрешно изписване в
диспозитива на въззивното
решение, че съдът потвърждава решение №29/14.03.2018г. по гр.д. №521/2016г. на
РС – Ботевград, вместо решение №29/14.03.2018г. по гр.д. №521/2016г. на РС –
Пирдоп, същата следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК като в диспозитива на постановеното по делото решение № 230 от
20.06.2018 г., на ред втори вместо думите „РС –Ботевград“ се чете „РС –
Пирдоп“.
По искането на молителя П. „Н.“***
за допълване на въззивното решение в частта за
разноските.
Решение № 230 от 20.06.2018 г. по гр.д. №260/2018г. на
Софийски окръжен съд, с което е
потвърдено решение №29/14.03.2018г. по гр.д.
№521/2016г. на РС – Пирдоп е постановено по въззивна
жалба на И.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** против посоченото първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете
му против „П.Н.“, ЕИК с правно основание
чл.344, ал.1,т.1,т.2,т.З КТ вр.чл.225,ал.1 КТ, вр.чл.226, ал.2 и ал.З КТ,
вр.чл.350, ал.1 КТ,вр.чл.357 КТ,вр.чл.86,ал.1 ЗЗД,вр.чл.220, ал.1 КТ,вр.чл.224 КТ. При постановяване на решението съдебният състав не се е произнесъл по
направеното от въззиваемия „П.Н.“*** с отговора и
поддържано и в съдебно заседание на 13.06.2018г. искане за осъждане на
насрещната страна в производството И.С.С., да му заплати по реда на чл.78, ал.3 ГПК
направените разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение. Последните видно от представените по делото
доказателства са в размер на 1520 лева. Към списъка по чл. 80 ГПК са приложени
договор за правна защита и съдействие №745562/12.04.2018г. (л.21), с който
страните по договора П. „Н.“***, представлявана от председателя Д.Т. и адв. С.
П. са договорили възнаграждение в размер на 1400/хиляда и четиристотин/ лева и
№745567/15.05.2018г., с който са договорили възнаграждение в размер на 120/сто
и двадесет/ лева, които суми са били платени в брой, видно от направеното
вписване в договорите за правна помощ.
Ето защо, съдът намира, че са налице основанията на
чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решение №230 от 20.06.2018г. в частта за
разноските. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
ответника, П. „Н.“*** с отговора на въззивната жалба
и е представил доказателства, че такива действително са направени, а съдът е
пропуснал да се произнесе по него с акта си по същество, поради което въззивникът И.С.С.
следва да бъде осъден да заплати на П. „Н.“*** направените разноски пред въззивната инстанция.
Възражението на насрещната страна И.С.С. за прекомерност на
претендираните от ответника П. „Н.“*** разноски
за адвокатско възнаграждение сторени пред настоящата инстанция, доколкото същото
е направено с отговора по чл.248, ал.2 от ГПК е несвоевременно. Въззивникът е бил
редовно призован за о.с.з. на 13.06.2018г., но въпреки това не е проявил
процесуална активност – нито се е явил лично, нито е изпратил свой
представител. Това именно му е попречило да заяви своевременно възражението си
за прекомерност, като последното е преклудирано
с приключване на устните състезания. Не
са налице обективни пречки, които да са осуетили възможността на въззивника да се запознае с материалите по делото вкл. с
представения списък на разноските и договорите за правна защита и съдействие, в
които се сочат конкретните размери на претендираните разноски. Документите, намиращи се във
физическите предели на делото са били достъпни за него по всяко време и
запознаването с тях е негов процесуален ангажимент.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №230 от 20.06.2018г. постановено по гр.д. №260/2018г. по
описа на Софийски окръжен съд, като в диспозитива на решението на ред втори вместо „РС – Ботевград“
да се чете „РС – Пирдоп“.
ДОПЪЛВА Решение
№230 от 20.06.2018г. постановено
по гр.д. №260/2018г. по описа на
Софийски окръжен съд в частта му за разноските като:
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „П.Н.“, ЕИК сумата в общ размер на 1520 (хиляда петстотин и двадесет) лева, представляваща
направени разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени в производството пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.