№ 22612
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110150602 по описа за 2024 година
Настоящото съдебно производство е образувано по искова молба с входящ номер №
273020/27.08.2024 г., депозирана от В. В. А. с ЕГН ***, срещу ,,БДЖ-ТТП” ЕООД с ЕИК ***.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед на
работодателя, за незаконно и за неговата отмяна, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност ,,Главен експерт, условия и качество
на превозите” в отдел ,,Организация на превозите”, дирекция ,,Управление на превозите” при
Централно управление на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД. Претендират се и направените съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 319 от 30.11.2023 г., на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, ищцата В. В. А. е била
назначена на длъжност ,,Главен експерт, условия и качество на превозите” в отдел ,,Организация на
превозите”, дирекция ,,Експлоатация” при Централно управление на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД, с код по
Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) 2426041, клас С, трета
категория за пенсиониране, за неопределено време със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя. Сочи се, че с допълнително споразумение № 49 от 19.01.2024 г. е била преназначена
на длъжност ,,Главен експерт, условия и качество на превозите” в отдел ,,Организация на
превозите”, дирекция ,,Управление на превозите” при Централно управление на ,,БДЖ - ТТП”
ЕООД. Ищцата навежда твърдения, че със Заповед № 269/26.07.2024 г., връчена й на посочената
дата, й е наложено дисциплинарно наказание ,,уволнение” и трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2 от КТ. Поддържа, че причината, поради която е получила
наказанието е, че при извършена проверка на работното място с дрегер за алкохол е дала
положителна проба. В законоустановения срок работодателят е поискал писмени обяснения, в
които ищцата е посочила като причина за извършеното нарушение научаването за смъртта на нейн
близък приятел. Ищцата счита, че преценката за нарушението, направена от работодателя, не е
правилна, тъй като не са съобразени комплексно всички аспекти на поведението на служителя и не
е налице обективна основа за един случай на извършено нарушение да се налага най-тежкото
наказание. Сочи се също така, че от поведението на ищцата няма настъпили вредни последици.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
1
молба с входящ номер № 317339/08.10.2024 г., депозиран от ответника ,,БДЖ - Товарни преводи”
ЕООД, като претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Не се оспорва фактът, че ищцата
е била назначена за служител на основание трудов договор № 319 от 30.11.2023 г., на длъжността
,,Главен експерт, условия и качество на превозите” в отдел ,,Организация на превозите”, дирекция
,,Управление на превозите” при Централно управление на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД, както и че със
Заповед № 269/26.07.2024 г. й е било наложено наказание ,,уволнение”. Посочва се, че на ищцата
надлежно са били поискани писмени обяснения, които тя е депозирала. Ответникът поддържа, че е
взел предвид тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които те са
извършени, и е отчел поведението на служителя, като дисциплинарното наказание е наложено на
основание и при съобразяване на изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ. Твърди се, че при прекратяване
на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението е законосъобразно. В
заключение, ответникът посочва, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Претендират се и направените в хода на съдебното производство разноски.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение, обективирано в Трудов договор № 319, сключен на
30.11.2023 г. между ищцата В. В. А., в качеството й на служител, и работодателя ,,БДЖ - ТТП”
ЕООД, ответник в настоящото исково производство. Ищцата е назначена на длъжност ,,Главен
експерт, условия и качество на превозите” в отдел ,,Организация на превозите”, дирекция
,,Експлоатация” при Централно управление на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД, като договорът е сключен за
неопределено време със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. На 19.01.2024 г.,
на основание чл. 119 КТ, е сключено Допълнително споразумение № 49 за изменение на
трудовото правоотношение, по силата на което ищцата е била преназначена на длъжност ,,Главен
експерт, условия и качество на превозите” в отдел ,,Организация на превозите”, дирекция
,,Управление на превозите” при Централно управление на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД. Договорът е
сключен за неопределено време, със срок за изпитване в размер на остатъка от месечния
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя с първоначалния трудов договор.
Видно от представената по делото Длъжностна характеристика за длъжността ,,Главен
експерт, условия и качество на превозите, код по НКПД:24226041” основните функции на
служителя са свързани с организирането и контролирането на дейността по оперативното
управление на превозите. В точка 4.5. от характеристиката е посочено, че служителят носи
отговорност за качеството и срока на извършената работа, както и за спазване на трудовата
дисциплина, на Правилника за вътрешния трудов ред, Правилата за етично поведение, както и
всички инструкции, правилници и наредби, общи за дружеството, както и тези, свързани с
дейността на дирекцията.
Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред в ,,БДЖ - ТТП”
ЕООД, съставляващ акт за уреждане на вътрешно-фирмената организация на труда, работниците и
служителите при изпълнение на възложената им работа са длъжни да не внасят, държат и
употребяват в работни помещения алкохол или да приемат упойващи средства и вещества. В чл. 49,
т. 2 е посочено, че явяването на работника или служителя на работа в състояние, което
възпрепятства изпълнението на неговите трудови задължения и на възложените му задачи,
съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно чл. 55, т. 6 при констатирано тежко
нарушение на трудовата дисциплина на работника може да бъде наложено наказание
,,дисциплинарно уволнение”. Според т. 6 от Правилата за етично поведение на дружеството-
работодател на служителите не се разрешава употребата, притежанието, предоставянето или
продажбата на алкохол, наркотици и други упойващи или пристрастяващи вещества, които създават
опасност и водят до тежки последици за здравето и безопасността на хората, по време на работа и
непосредствено преди това.
2
Видно от представения Доклад № 01-10-88/26.07.2024 г. на 25.07.2024 г. комисия в състав
Лили Божидарова Антонова - Директор ,,Човешки ресурси”, инж. Милко Христов Цеков - ,,Главен
експерт, експлоатация в отдел ,,Безопасност”, Таня Христова Бачева - главен експерт в отдел
,,Здравословни и безопасни условия на труд и околна среда”, и Албена Сотирова Цекова -
ръководител на отдел ,,Администриране на персонала” е извършила проверка с алкохоломер за
употреба на алкохол на служителите от Централно управление на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД, работещи в
административната сграда с адрес гр. София, ул. ,,Иван Вазов”, №3. С проба № 1135, дадена от
ищцата В. В. А. в 16.13 часа, е установен резултат 1.85 промила концентрация на алкохол в кръвта.
При повторна проба № 1136, извършена в 16.14 часа, алкохомерът показва резултат 2.01 промила.
На ищцата са предоставени разяснения от членовете на комисията, че разполага с възможността да
даде кръвна проба за установяване на употребата на алкохол в срок до 45 минути след последната
дадена проба с алкохоломер Dreger Alcotest 6810, съгласно Процедура ПБ I-20/версия № 2 от
15.01.2018 г. на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД. Към материалите по делото е приложен и Протокол №
20240221-06 за сервизна проверка, ремонт и калибровка на алкохоломер Dreger Alcotest 6810, в
който се посочва, че при извършена от ,,Керагон” ЕООД периодична настройка и проверка на
функционалностите на уреда е установено, че последният е изправен, като в заключението се
посочва, че същият е валиден до 20.08.2024 г.
Във връзка с направените констатации по повод на извършената проверка за употреба на
алкохол, отразени в протокол № 1-4/25.07.2024 г., от работодателя е отправена покана до ищцата за
даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ , връчена на 26.07.2024 г. В поканата се
посочва, че служителят не е изпълнил основно трудово задължение съгласно КТ, а именно - да се
явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, и да не
употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество. На същата дата от ищцата
са депозирани писмени обяснения, в които последната признава извършеното нарушение, като
посочва, че причина за високия резултат от алкохолната проба е неприятната вест за смъртта на
близък нейн приятел, като уточнява, че след нарушението е продължила надлежно да изпълнява
трудовите си задължения до момента на извършване на проверката за наличие на алкохол в кръвта.
Със заповед № 269 от 26.07.2024 г. на ищцата В. В. А. е наложено дисциплинарно наказание
,,уволнение”. Като основание е посочено неспазването от страна на служителя на основни трудови
задължения, регламентирани в разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ, съгласно която служителят е
длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, и
да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество. Поради
извършеното нарушение на трудовата дисциплина във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ, изразяващо се
в установената чрез комисия на 25.07.2024 г. положителна проба на ищцата с резултат 2,01 промила
концентрация на алкохол в кръвта, и при съобразяване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, със
заповедта работодателят прекратява едностранно без предизвестие трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
В открито съдебно заседание, проведено на 27.11.2024 г., са изслушани свидетелските
показания на Стоян Петров Баев, бивш колега на ищцата В. В. А., който посочва, че е работил
съвместно с нея в Националния статистически институт на Република България (НСИ) до
пенсионирането си през 2012 г., като е останал с впечатления, че ищцата е прекрасен
професионалнист в работно отношение. Свидетелят не изказва мнение по отношение на
уволнението, предмет на настоящото производство. Съдът не формира релевантни фактически
изводи въз основа на тези показания.
Изслушани са и свидетелските показания на И. М. Л., който твърди, че е бил пряк
ръководител на ищцата до 01.01.2024 г. Посочва се, че свикана комисия в петчленен състав е
извършила тест за алкохол на служителите в дружеството чрез дрегер проба, като извършилият
проверката е констатирал, че резултатът на ищцата е над 2,02 промила. Свидетелят излага
твърдения, че е видял лично ищцата след работно време към 17:30 часа в недобро състояние, като я
е посъветвал да даде кръвна проба. Последната не е споделяла, че взема лекарства или употребява
алкохол. Предвид липсата на оспорване от страните по настоящото производство на представените
от свидетеля показания и доколкото последните не се намират в противоречие с останалия
3
представен доказателствен материал по делото, съдът ги кредитира като правнорелевантни и
относими.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е
прекратено, а в тежест на ответника да докаже законосъобразността на уволнението, осъществено
при условията на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а именно, че е осъществен фактическият състав на чл. 190,
ал. 1, т. 7 КТ и извършеното от страна на служителя съставлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина.
От събраните по делото писмени доказателства бе безспорно установено, че ищцата В. В. А.
по силата на трудов договор № 319, сключен на 30.11.2023 г., е била назначена на длъжност ,,Главен
експерт, условия и качество на превозите” в отдел ,,Организация на превозите”, дирекция
,,Експлоатация” при Централно управление на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД. Установи се, че трудовото
правоотношение е било едностранно прекратено от работодателя без предизвестие със Заповед №
269 от 26.07.2024 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Правото на уволнение на работника или служителя по своята правна същност съставлява
преобразуващо субективно право, принадлежащо на работодателя, което води до прекратяване на
трудовото правоотношение. Съгласно чл. 335 КТ това право се упражнява чрез едностранно
волеизявление в писмена форма. Основанията за прекратяване на трудовия договор от страна на
работодателя представляват изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след
учредяването на трудовото правоотношение. В чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е посочено, че такова
основание е налагането на дисциплинарно уволнение на служителя или работника. Трайната
съдебна практика приема, че налагането на наказанията по чл. 188 КТ - а именно забележка,
предупреждение за уволнение или уволнение, е обусловено от провеждането на дисциплинарно
производство, в което работодателят най-напред следва да установи факта на нарушение на
трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за
неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. В
хипотеза на наложено наказание дисциплинарно уволнение законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение е обусловена от спазването на гореописаната
процедурата, която цели да обезпечи правото на защита на наказания служител.
Нарушението, обуславящо налагането на едно от изброените в чл. 188 КТ дисциплинарни
наказания, може да се състои както в действие, така и в бездействие на служителя, което не
съответства на дължимото по силата на сключения трудов договор поведение и по своята същност
представлява накърняване на установената трудова дисциплина. Основание за пораждане на
отговорността на работника или служителя е неизпълнението на възникналите в негова тежест
задължения, които следва да бъдат изведени от съдържанието на конкретното индивидуално
трудово правоотношение. В конкретния случай от събраните по делото доказателства бе безспорно
установено, че на 25.07.2024 г. след надлежно извършена проверка за употреба на алкохол на
служителите от Централно управление на ,,БДЖ - Товари” ЕООД, обективирана в Доклад № 01-10-
88/26.07.2024 г., е констатирано наличието на алкохол в кръвта на ищцата, служител в ответното
дружество. Тестът е извършен на работното място чрез уред алкохоломер Dreger Alcotest 6810 в
16,13 часа - проба № 1135, дала резултат 1.85 промила, и в 16,14 часа - проба № 1136, дала резултат
2,01 промила. Съгласно чл. 126, т. 2 КТ работникът или служителят е длъжен да се явява на работа
в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през
работното време алкохол или друго упойващо вещество. Видно от приобщения към
доказателствения материал по делото Правилник за вътрешния трудов ред в ,,БДЖ - ТТП” ЕООД, а
също така и с оглед на Правилата за етично поведение на дружеството, ищцата при възникване на
трудовото правоотношение с ответника-работодател се е задължила да не внася, държи или
употребява в работните помещения алкохол или да приема упойващи вещества по време на работа
4
или непосредствено преди това. В настоящия случай, нарушението на нормата на чл. 126, ал. 2 КТ,
изразяващо се в употребата на алкохол в работно време, е констатирана с изправно техническо
средство, като ищцата не оспорва извършеното от нейна страна нарушение. Съдът счита, че е
налице неизпълнение на основно трудово задължение - за явяване на работа в трезво състояние,
което, от своя страна, възпрепятства нормалното изпълнение на останалите задължения на
служителя и не позволява надлежното извършване на възложените от работодателя функции.
Освен това, привеждайки се под въздействието на алкохол, служителят поставя както своето
собствено здраве в опасност, така и това на останалите служители, тъй като физическото и
психическото му състояние създава предпоставки за настъпване на трудова злополука (Решение №
372 / 2013 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731 / 2013 г. на Върховен касационен съд).
Съгласно чл. 186 КТ в хипотеза на виновно неизпълнение на задълженията на служителя
или работника, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, нарушителят се наказва с
дисциплинарно наказание. Следва да бъде посочено, че при констатирано нарушение,
работодателят разполага със свободна преценка по отношение на това дали следва да бъде
наложено дисциплинарно наказание. При определяне на вида на наказанието под внимание следва
да бъдат взети законовите критерии, посочени в чл. 189, ал. 1 КТ - а именно тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. Целта на тези критерии е да бъде осигурено съответствие между тежестта на
извършеното нарушение и тежестта на наложеното наказание, както и да бъдат гарантирани
трудовите права на работника. Дисциплинарното уволнение съставлява най-тежкото
дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника или служителя в
хипотезата на извършено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като има за пряка и
непосредствена последица прекратяване на трудовото правоотношение. В чл. 190, ал. 1 КТ са
изброени нарушения, които могат да служат като основание за налагане на дисциплинарно
уволнение - закъснения или преждевременни напускания на работа, неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни, системни нарушения на трудовата дисциплина, ощетяване на
гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама, участие в хазартни
игри чрез телекомуникационни средства на предприятието, злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, както и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина.
В настоящия случай работодателят ,,БДЖ - ТТП” ЕООД е извършил преценка, че
констатираната чрез извършената на 25.07.2024 г. проверка употреба на алкохол от страна на
ищцата в работно време, съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което служи като
основание за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Следва да бъде посочено, че при
определяне на съразмерно наказание е необходимо да бъдат взети предвид всички относими
обстоятелства, а именно какъв е характерът на неизпълненото задължение, дали нарушението е
извършено умишлено или по небрежност, дали са настъпили вредоносни последици за
работодателя и какъв е техният размер, могат ли да бъдат възстановени вредите, еднократно или
многократно е извършено нарушението (Определение № 490 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 1521 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). При повдигнат спор относно
законността на наложеното от работодателя дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен
контрол по отношение на това дали преди налагането на съответното наказание са взети предвид
всички обстоятелства, при които е извършено нарушението съобразно критериите, посочени в чл.
189 КТ. Изхождайки от събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът счита,
че нарушението, извършено от ищцата, изразяващо се в явяване на работното място след употреба
на алкохол, установен в количество 2,01 промила, съставлява поведение, което не съответства на
дължимото и създава основателен риск за настъпването на неблагоприятни последици.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика основните трудови
задължения на ищцата са били свързани с организирането и контролирането на дейността по
оперативното управление на превозите. С оглед характера на изпълняваната работа и
изискващата се висока степен на отговорност при изпълнение на функциите по ръководство и
контрол съдът счита, че употребеното от ищцата количество алкохол, водещо до временна загуба
на възможността на организма за навременна реакция и ориентация в пространството, е могло да
доведе до възникването на непосредствени вреди. За да бъде извършена цялостна и всеобхватна
5
преценка при определяне на съразмерното дисциплинарно наказание, е необходимо да бъде
изследвано и субективното отношение на служителя към извършеното нарушение.
В практиката на Върховния касационен съд вече е изяснено, че употребата на алкохол по
време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения
на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и
количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността
да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд (решение № 551/
15.07.2010 г. по гр.д.№ 64/ 2009 г., IV г.о.). Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е
от значение за квалификацията на нарушението като „тежко”; ако такива последици има, несъмнено
неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на работа в състояние на сериозно
алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки
нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се
осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск
от настъпване на трудова злополука. Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от
трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална
опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е
тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.
Няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време
на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата
случая състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението
е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост от конкретните
обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от двете си форми. Работник, който се
явява на работа в средна степен на алкохолно опиянение нарушава трудовата дисциплина по-тежко
от такъв, който е употребил незначително количество по време на работа. Но работник, който
изпада в състояние алкохолно опиянение от средна степен по време на работа, извършва по-тежко
нарушение от този, който се явява на работа след употреба на алкохол в състояние, което не му
пречи да изпълнява трудовата си функция.
Работниците, които изпълняват рискови професии, без съмнение нарушават тежко
трудовата дисциплина и при тях явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на
алкохол по време на работа е по-укоримо. Оттук обаче не следва извод, че работниците, чиито
трудови функции не са свързани с повишен риск, следва да се наказват по-леко. Това зависи от
количеството употребен алкохол и степента на опиянение. При значителна степен на опиянение
всяка професия става рискова, защото както бе посочено, нараства опасността от трудови
злополуки. Хипотетичната възможност от получаване на тежки травматични увреждания след
падане от височина нараства сериозно след употребата на алкохол и тя съществува както за
извършващия работа на скеле, така и камериер, почистващ тераса. В този смисъл Решение № 52 от
06.03.2019 г. по гр.д.№ 3636/ 2018 г., IV ВКС.
В тази връзка съдът съобрази, високо рисковата и отговорна длъжност на ищцата и твърде
голямото количество алкохол, което представлява в комбинация сериозно и тежко нарушение в
достатъчна степен, макар и еднократно, като основание за най-тежкото наказание.
В настоящия случай ищцата не отрича явяването си на работното място в нетрезво
състояние, като посочва, че причината да употреби алкохол е научаването на неприятната вест за
смъртта на свой близък познат от университета. Съдът счита, че гореописаното не може да служи
като основание за отпадане на отговорността на служителя, който е длъжен да съблюдава
надлежното и добросъвестно изпълнение на своите трудови задължения. Влошеното емоционално
състояние на служителя не отменя необходимостта от спазване на правилата на трудовата
дисциплина. С оглед тежестта на извършеното нарушение и констатираната висока стойност на
алкохол в кръвта на ищцата, съдът счита, че липсата на предходно констатирани нарушения на
трудовата дисциплина не следва да изключи правото на работодателя за налагане на най-тежкото
предвидено наказание - дисциплинарно уволнение.
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ преди да наложи дисциплинарно наказание, работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените от него доказателства. Законовото изискване за представяне на обяснения от
страна на служителя е въведено с оглед предоставянето на възможност на работодателя за преценка
на всички относими към констатираното нарушение на трудовата дисциплина обстоятелства, както
и във връзка с осигуряването на възможност за ефективна защита на правата и интересите на
6
служителя. Изхождайки от представените по делото доказателства, че на 26.07.2024 г. на ищцата е
била предоставена възможността да изложи своите твърдения и доводи, и от приобщените
писмени обяснения, в които последната е признала за извършеното нарушение, съдът счита, че в
настоящия случай императивното изискване на чл. 193 КТ е надлежно изпълнено от страна на
работодателя.
Елемент от фактическия състав на производството по едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е издаването
на мотивирана писмена заповед, с която се налага наказание дисциплинарно уволнение. Съгласно
чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта следва да бъдат индивидуализирани нарушителят, извършеното
нарушение, наказанието и законовото основание за налагането му. При преценка на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно уволнение съдът следва да съобрази дали
събраните по делото доказателства съответстват на посочения в заповедта фактически състав
(Определение № 415 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 168 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение). Като изхожда от обстоятелството, че в хода на настоящото исково производство бе
безспорно установено, че ищцата е нарушила изискването на чл. 126, т. 2 КТ, като е употребила
алкохол по време на изпълнение на трудовите си задължения, съдът счита, че посоченото в заповед
№ 269 от 26.07.2024 г. дисциплинарно нарушение съответства на фактическата обстановка.
Предвид гореизложеното съдът приема, че работодателят при издаването на заповедта за налагане
на дисциплинарно уволнение е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание
и е спазил законовите изисквания.
Като прецени всички факти и обстоятелства по делото в тяхната съвкупност, съдът
намира, че извършеното от ,,БДЖ - ТТП” ЕООД дисциплинарно уволнение на ищцата В. В.
А. е законосъобразно. При това положение искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, което обуславя и отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцата следва да се
възложи заплащането на направените от ответника съдебно-деловодни разноски. В хода на
производството ответникът е представил платежно нареждане за заплащането на депозит за
допускане на свидетелски показания в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от В. В. А.,
ЕГН ***, с адрес гр. София, жк ,,Младост” 4, блок 435, вход 3, ап. 78, за признаване на незаконно и
отмяна на уволнението й от длъжността ,,Главен експерт, условия и качество на превозите” в отдел
,,Организация на превозите”, дирекция ,,Управление на превозите” при Централно управление на
,,БДЖ - ТТП” ЕООД, извършено със заповед № 269 от 26.07.2024 г. на инж. Християн Кръстев,
управител на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Средец, ул. ,,Иван Вазов” № 3, и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. В. А., ЕГН ***, с адрес гр. София, жк
,,Младост” 4, блок 435, вход 3, ап. 78 да заплати на ,,БДЖ - ТТП” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Средец, ул. ,,Иван Вазов” № 3 сумата от 100 лв. - съдебни
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8