Присъда по дело №292/2017 на Окръжен съд - Видин

 

            Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против Х.Г.Г. с ЕГН **********, за това че: на 21.11.2016г. на ГКПП „Дунав мост 2“ -Видин-Калафат при излизане от Р.България към Р.Румъния, с влекач марка „***“, модел ******“ с ДК № ******, с прикачено към него полуремарке марка „*****“ модел „******“ с ДК № *****без надлежно разрешително по ЗКНВП, пренесъл през границата на страната, високорисково наркотично вещество – коноп, опаковано в 158 пакета, укрити в кухини в задната и страничните части на кабината на влекача с общо нетно тегло 99228.77 гр. с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева – престъпление по чл.242, ал.2; на 21.11.2016г. на ГКПП „Дунав мост 2“-Видин-Калафат и по пътя от гр.Пловдив до ГКПП „Дунав мост 2“ Видин-Калафат, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп, в особено големи размери, опаковано в 158 пакета, укрити в кухини в задната и страничните части на кабината на влекач марка „******“, модел „*****“ с ДК № ******, с прикачено за него полуремарке марка „Л****“ , модел „*****“ с ДК № ******  с общо нетно тегло 99228.77 гр. с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева – престъпление по чл.354а, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

            Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

            Подсъдимият Х.Г.Г. в с.з. заяви, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен по повдигнатите срещу него обвинения.         

            От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

            „********" ЕООД- гр.С. е регистрирано през м.януари 2016г. Дружеството възникнало по инициатива и със средства на свидетеля С.В.З.. Като собственик и управител е бил регистриран свидетеля В.К.И.- приятел на З., тъй като последния нямал право да упражнява търговска дейност, поради предишни правонарушения във връзка с извършване на такава дейност. Впоследствие, дружествения дял на В.К.И. бил прехвърлен на правоприемник Н.Т.З.. В дружеството работили свидетелите С.В.З., В.К.И. и Л.Ц.К. /З. живеел на съпружески начала с майката на последния/. Принципно дейността между тях била разпределена по следния начин: К. приемал поръчките от спедиторските фирми, давал нарядите на шофьорите и контактувал с тях и спедиторите по време на превоза на товарите, а с документацията на дружеството във връзка с дейността му се занимавали С.В.З. и В.К.И., но основно- З., който намирал и шофьорите. Видно от нотариално заверено пълномощно от 03.02.2016г. /препис/, В.К.И., като управител на дружеството, е упълномощил С.В.З. да извършва от името и за сметка на фирмата всички правни и фактически действия, като представлява И., в качеството му на управител пред всички лица /физически и юридически/, организации и учреждения в страната и извън нея. Дружеството осъществявало транспортна дейност в страната и чужбина, и за тази цел разполагало с три автомобила, а полуремаркета ползвало под наем. Относно процесните ППС са налице договори, от които се установява следното: видно от препис на договор за наем на МПС от 01.11.2016г. между Л.Ц.К. и  „*****“ ЕООД и приемо-предавателен протокол от същата дата, К. е дал по наем на дружеството полуремарке марка „****“, модел „****“ с ДК № *****; видно от препис на договор за покупко-продажба от 28.10.2016г., полуремарке „*******“ , модел „*******“ с ДК № ******, е прехвърлено от „******“ ЕООД /продавач/ на Л.Ц.К. /купувач/; видно от препис на договор от 21.07.2016г. за покупко-продажба на влекач „******“, модел ******“ № *******, сделката е между „*******“ ЕООД /продавач/ и „********“ ЕООД /купувач/. Видно от препис на пълномощно от 17.03.2017г.,  Л.Ц.К. е упълномощил Н.Т.З., да преупълномощава лица да управляват и превозват товари в страната и чужбина с полуремарке „******“ , модел „*******“ с ДК № ******, както и да извършва всякакви действия на разпореждане с посоченото ремарке.

            ППС стопанисвани от дружеството, били на охраняем паркинг с адрес- булевард „*****“ № ****, който паркинг се намира до Митница- П.. Паркинга се стопанисва от „***“ АД град П., с основен предмет на дейност транспортни услуги и годишен технически преглед на ППС. Дружеството стопанисва около 38 декара площ, на която има гаражи, сервизи, халета и паркинг. Площта е оградена и има само един портал, на който в специална постройка дежури портиер. Той следи за пропускателния режим на влизащите и излизащи товарни автомобили. Водят се три дневника, респ. един за абонати, друг- за денонощен паркинг на автомобили, които не са абонати и трети- дневен паркинг. Няма ред или практика да се оставят на портала при портиера ключове на автомобилите. Горните обстоятелства се установяват от данни от търговския регистър за „*******“ ЕООД /л.263-264 от ДП/, препис на нотариално заверено пълномощно от 03.02.2016г., препис на нотариално заверено пълномощно от 17.03.2017г.преписи на документи от паркинг – л. 164 и 165 от ДП, препис на отчетна форма за явяване на работа за м. октомври 2016г. на охрана в предприятие „******“ АД, адрес „**********“ ****, препис на отчетна форма за явяване на работа за м. ноември 2016г. на охрана в предприятие „****** АД, адрес „******“ *** /л.166 и 167 от ДП/, цитираните по-горе договори относно процесните ППС и показанията на свидетелите С.В.З., В.К.И., Л.Ц.К., И.Н.К. /Директор „Услуги и експлоатации“ във „*****“ АД/ и Т.Г.К. /портиер във във „******“ АД/. Няма противоречия между доказателствата относно горните обстоятелства.

            Подсъдимият Х.Г.Г., още от детска възраст проявявал интерес към големи автомобили. Съобразно този си интерес, впоследствие завършил средно училище, подготвящо кадри за пътна и строителна механизация. През 2016г. подсъдимия работил като шофьор на самосвал, но това не го удовлетворявало. Г. мечтаел да работи като международен шофьор и да бъде водач на тежкотоварен автомобил марка „******“, който според подсъдимия е  „...най-сериозния автомобил“. Г. се обаждал за работа във фирми извършващи такава дейност, но поради младата си възраст и липсата на стаж, не бил нает. В края на лятото на 2016г., в разговор със свой познат на име В. С., Г. разбрал за процесното дружество- „*******“ ЕООД, което извършва транспортна дейност в страната и чужбина. В. С., който към оня момент работил в дружеството като шофьор,  казал на Г., че ще го предложи там за същата работа. Видно от показанията на свидетеля В.И., той си спомня, как на паркинга до Митница – П., Х. докарал В. с автомобил „*****“. Тогава свидетеля И. се запознал с подсъдимия. Г. постъпил на работа във „******" ЕООД, като шофьор, на 27.09.2016г., видно от препис на трудов договор № 5/26.09.2016г. между „*********“ ЕООД и Х.Г.Г. /л.182 от ДП/. Договора е подписан от В.И. като работодател и Х.Г. като работник. Отбелязано е, че препис от договора е връчен на работника на 26.09.2016г. и служителя е започнал работа на 27.09.2016г., след което следва отделен подпис на Х.Г.Г.. Подсъдимият започнал да осъществява работните си задължения, като двамата с В. К. С.заминали с товарен автомобил „******“ с № *****за чужбина /видно от справка за задграничните пътувания на Х.Г.Г.- л.333 от ДП/. Преди да се завърне в България, през м. ноември, същата година, подсъдимият Г. извършвал превози между страни в Западна Европа, със знанието на свидетелите И., З. и К.. През това време, видно от показанията на свидетеля З., подсъдимия контактувал с него и когато автомобила *****аварирал /което, според думите на свидетеля З. се случило поради липсата на опит на водача му Г./ именно З. заминал за Франция, за да организира сервиза на автомобила. Видно от показанията на свидетеля К. от ДП /инкорпорирани по надлежен ред/, докато Г. бил в чужбина, свидетеля контактувал с него по телефона и му предоставял чрез приложението “Viber” адресите и местонахождението на товарите и адресите за доставка.

            Горните обстоятелства се установяват от препис на трудов договор № 5/26.09.2016г. между „*******“ ЕООД и Х.Г.Г.,  справка за задграничните пътувания на Х.Г.Г.- л.333 от ДП и от показанията на свидетелите С.В.З., В.К.И., и Л.Ц.К.. Няма противоречия между доказателствата относно горните обстоятелства.

                       

                       

            Подсъдимият Г. се върнал в България с влекач „******“ с № ************ на 18.11.2016г., в петък /видно от справка за задграничните пътувания на Х.Г.Г.- л.333 от ДП/. В същия ден, в ранния следобед стигнал в град П. и към 14 часа, бил на паркинга до Митница- П.. Свидетеля З. бил информиран кога и къде ще пристигне Г., също пристигнал там с автомобил- черно ***** с № ******, което ползвал на лизинг. Скоро след тях там дошъл с личния си автомобил „********“ № ******* и свидетеля К., тъй като З. го бил извикал по телефона, за да закара Г. ***. З. посочил на Г. къде да паркира, респ. до друг автомобил стопанисван от дружеството- влекач „*****“, модел „****“ с регистрация- *******. Г. сторил това и предал ключа от „******“-  на З.. Тогава за пръв път подсъдимия видял процесния влекач „******“. Автомобила не е бил абонат, но на 28.10.2016г. е бил записан във водената от „*******“ АД град П. книга за денонощен паркинг. Той бил с ремарке „******“ модел „******“ с ДК ******   регистрация. Преценили, че следва да бъде закупена винетка, а композицията- да бъде измита. Тогава З. дал ключа от „******“- на подсъдимия, за да закара композицията до бензиностанция за винетка и на автомивка, намираща се на около 2-3 км от паркинга. Влекача „*****“ имал  акумулаторен проблем и за стартирането на двигателя се наложило да му бъде подаден ток от другия влекач- „*******“. До тогава подсъдимия не бил управлявал автомобил „******“. След като Г. потеглил, композицията била ескортирана от лекия автомобил на К., в който били той и З.. За тези обстоятелства Съдът се базира най-вече на показанията на свидетеля К. от ДП, които са конкретни за тези факти, за разлика от показанията на К. и З. от с.з. които не бяха така категорични, с оглед избледнели спомени. Закупили винетка, но на автомивката имало опашка и не свършили работа. Прибрали се на паркинга, където Г. паркирал композицията и върнал ключа от влекача на З..  Той казал на подсъдимия Г. да дойде в неделя, т.е. на 20.11.2016г., за да подготви композицията- влекач „******“ и ремарке, за път. Трябвало да бъде извършен превоз на хладилници за Германия, с дата на заминаване- 21.11.2016г. След като З. и Г. се разбрали за горното, свидетеля си тръгнал с автомобила „****“. След нето, към 16.20 часа, подсъдимият отпътувал за град С. с автомобила на свидетеля К.- „****“, управляван от последния.

            Горните обстоятелства се установяват от протокол за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и фотоалбум към него, респ. снимките на автомобили към съответен момент /на 18.11.2016г./ и място, от №1 до№ 9, включително, и №№9 и 20, от справка за задграничните пътувания на Х.Г.Г.- л.333 от ДП, и от показанията на свидетелите С.В.З., В.К.И., и Л.Ц.К.. Няма противоречия между доказателствата относно горните обстоятелства.

           

            Свидетелят К.,***. Когато били вече в града, някъде около 4- километър, станала лека катастрофа между автомобила управляван от К. и друг автомобил. Водачите спрели автомобилите. Свидетеля К. излязъл от своята кола, като едновременно с това изхвърлил намиращо се в него пакетче.      Водачите на двата автомобила не повикали контролни органи,  разбрали се помежду си и всеки продължил по пътя си. Относно тези обстоятелства, на 19.11.2016г., в интервала от 17.28 до 17.30 часа, чрез приложение „Viber“ на мобилните телефони на подсъдимия Г. /№ *******/ и свидетеля К. /№ *****/, е осъществена следната комуникация, като са ползвани латински букви и съкращения, но се разбира следното: Г.- „*****“; К.- „********“; Г.- „**********“; К.- „***************“. Видно е, че проведения разговор е по инициатива на подсъдимият Г., не обхваща други обстоятелства и е последния по „Viber“ между тях на посочената дата. На същата дата по „Viber“, в 13.12ч. К. е изпратил на подсъдимия  Г. два телефонни номера с английски телефонен код ****.

            К. оставил подсъдимия Г. ***, недалеч от офис на ЗАД „********“ АД. Това е местоработата на свидетеля Г.Г.- баща на Х.Г.. От там свидетеля Г. и синът му се прибрали в жилището на бащата, в ж.к. „*******“. След като Х.Г. гостувал на баща си, който е разведен с майката му,  подсъдимия се прибрал в своя дома в кв. „****“, където живее с майка си.

            Видно от протокол за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и фотоалбум към него, снимките с №№ 10 и 11 и 21, отразяват че автомобила ***** с № ***** на 20.11.2016г., в интервала 17.10ч.-17.19часа, е влязъл и излязъл от процесния паркинг. Свидетеля З. в с.з. потвърди, че на посочените снимки е неговия автомобил.

            На 20.11.2016г. /неделя/ свидетелят Г. закарал сина си- Подсъдимия Г. ***, с автомобил „*****“ ***“ *****, ****на цвят, собственост на подсъдимия, закупен от баща му. Следобед на посочената дата, подсъдимият, свидетеля Г. и неговата приятелка М. отпътували за П.. Същия ден, свидетелят С.З. нееднократно се опитал да се свърже по телефонира с подсъдимия Г., но не успял. Малко преди да пристигне на паркинга до Митница- П., подсъдимия  се обадил от телефона на баща си- свидетеля Г. на С.З., на когото казал, че скоро ще бъде на паркинга. В тази насока са и показанията на свидетеля Г., който заяви, че тъй като на телефона на Х. била паднала батерията,  той използвал телефона на баща си, за да се обади на шефа си, на когото казал, че скоро ще пристигнат на паркинга. Впоследствие, свидетелят Г. в паметта на телефона си видял номера на който е звънял сина му – ****** Това е номера на телефон ползван от свидетеля З.. Приблизителното време, което е посочил свидетеля Г. като времето на пристигането им на паркинга, кореспондира с визираното в протокол за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и фотоалбум към него, респ. снимка №№ 12 и 25, отразяващи пристигане на автомобил „******* на 20.11.2016г. в 18.18 часа. Скоро след тях, на паркинга пристигнал и свидетеля З., с автомобил „*****“, което е видно и на снимка № 13, отразяваща пристигане на автомобил „*****“ на 20.11.2016г. в 18.23 часа. З. се представил на спътниците на подсъдимия Г.. Видно от показанията на свидетеля Г.Г., той и тогава е придобил впечатления за З., като шеф на Х.. Свидетелят Г. е посочил за наставленията, които З. дал на сина му /в тази насока Съдът кредитира показанията на свидетеля от ДП, тъй като при наличие на несъответствия с казаното в с.з., свидетеля Г. заяви, че тогава е имал по-пресни спомени и показанията му са били по-точни/. З. дал на подсъдимия ключовете от двата влекача- „*****“ и „***“ и му казал, че ще тръгне на път със „*****“-. Проверили я, но пак се оказало, че има проблем със запалването и ѝ подали ток от „******“ След това З. си тръгнал с автомобила „****“. Видно от протокол за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и фотоалбум към него, респ. снимка №14, тя отразява отпътуване на автомобил „****“ на 20.11.2016г. в 18.37 часа. Влекача „***“ и композицията от влекач ****“ с ремарке, били паркирани един до друг. Подсъдимият и баща му погледнали в кабината на влекача „**********“, преценили че е мръсна /прашна/ и е по-добре подсъдимия да пренощува в кабината на „******“, а на следващия ден да измие „******“ на автомивка.  Свидетелят Г. и приятелката му м. с л.а. „******“ отпътували за С. Видно от протокол за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и фотоалбум към него, респ. снимка №15, тя отразява отпътуване на автомобил „******“ на 20.11.2016г. в 18.38 часа.

            В понеделник сутринта, на 21.11.2016г., към 7 часа, съобразно уговорката с подсъдимия Г., свидетеля З. отишъл с автомобила си „*****“ на паркинга. Подсъдимият излязъл от влекача „*****“. З. го запитал приготвил ли е автомобила „*******“ за път, но не се сеща какъв е бил отговора на Г.. Влекача „******“ отново показал проблем с електрическото захранване, което пак наложило за стартирането на двигателя да му бъде подаден ток от влекача „*****“. Композицията трябвало да бъде натоварена с хладилници за Германия, от завод на фирма „****“, находящ се  в с. Р., на малко повече от 10 км от град П.. Заявката за товарене била за сутринта на 21.11.2016г. Предвид на това, подсъдимия Г. потеглил с композицията и излязъл от паркинга в 08.02 часа. Веднага след него потегли с автомобила си и З., който трябвало да води подсъдимия до завода, тъй като последния незнаел как да стигне до там. Стигнали до мястото. Подсъдимия влязъл в обекта на фирма „*****“ без З., тъй като фирмената политика е да не се допуска присъствие на външни лица. По време на товаренето подсъдимия Г. се обадил на З. и му съобщил, че са необходими укрепващи колани за товара. З. закупил такива от магазин и ги занесъл на подсъдимия. Стоката била натоварена.             Визираните обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля З. и протокол за оглед на веществени доказателства /записи на камери/ от 07.09.2017г. и фотоалбум към него, респ. снимки № № 17, 18, 22, 23 и 24,  които отразяват кадри от паркинга преди и по време на потеглянето на З. с автомобила „*****“ и на подсъдимия Г. с товарната композицията  за с.Радиново на 21.11.2016г. в интервал 08.02- 08.03 часа.

            На 21.11.2016г. сутринта, след като хладилниците от фирма „****“ били натоварени, подсъдимия Г., излязъл от завода и по зададен му курс, потеглил за Германия, с управлявания от него влекач марка „****“, модел „*******“ с ДК № ****** с прикачено за него полуремарке марка „****“, модел „****“ с ДК № ****

            Около 23.45ч. подсъдимият Г. пристигнал на ГКПП „Дунав мост 2“ - Видин-Калафат, за излизане от страната. Тогава на смяна на ГКПП бил свидетелят М.Т.-***, както и служителите на ТМУ-Лом, респ. И.Г.П. /Началник отдел „Борба с наркотрафика“ към ТМУ Лом/ и колегата му М.Д.М. /старши митнически инспектор към ТМУ Лом/. Свидетелят Т. извършил проверка на талоните, а свидетелят И.П. извършил проверка на документите свързани с товара. Поискал товарителницата /ЧМР/. Подсъдимият Г. подал на митническия служител международна товарителница /без номер/, в която било визирано, че превозва хладилници за Германия.

            Свидетелят Т. интерпретира впечатления, че при първоначалната проверка подсъдимия бил леко изнервен и ръцете му треперели. Т. си го обяснил с хладното време, и не свързал това състояние с друга конкретна причина.

            За първите си впечатления от подсъдимия свидетелства и П.. Той  посочи, че при документалната проверка подсъдимият Г. бил много зачервен и ръката му треперела когато подал товарителницата. П. видял, че в документа няма печат на транспортната фирма.

            Поради това, че ремаркето и влекача били на различни транспортни фирми, че товарителницата не била заверена с печат на превозвача, че транспортната фирма била непозната на митническите служители, както и поради това, че водача Г. бил под напрежение, свидетелите П. и М. решили да извършат частична митническа проверка. С оглед поведението на подсъдимия, свидетелят П., заяви, че е искал също да види дали има някакво основание за притеснението на водача. Поради това свидетеля П. помолил граничния полицаи да задържи документите на водача и да отклони камиона от платното за движение, за да не пречи на автомобилния трафик, и за да бъде огледана композицията. Шофьорът спрял след бариерата на специално маркирано място за отбивка от лентата за движение. Митническите служители и полицая, в настоящия случай, действали по утвърдена практика при съмнение за нередност. В други случаи, когато всичко е наред, съвместната проверка с полицаите приключва когато румънския граничен полицаи даде разрешение на водача за влизане и го регистрира в системата, че е влязъл, което в случая не е станало.

            Първо било проверено товарното помещение на полуремаркето. Не били открити нередности. Преди проверката на кабината запитали подсъдимия дали превозва забранени стоки на което той отговорил отрицателно. Свидетеля М. подал на подсъдимия товарителницата, за да я завери /да положи печат на транспотната фирма/. Подсъдимият, който седял в кабината на мястото на водача, сложил ЧМР върху волана и като положил печата, клаксона свирнал. Митническите служители възприели това като необичайно поведение. Свидетелят М., в своите показания посочи, че професионалното му впечатление е, че подсъдимия Г. изпитвал безпокойство по време на проверката: бил видимо притеснен и нервен: затруднил се докато намери печата на фирмата; избягвал погледа на контролните митнически органи.

            След подпечатването документа останал при водача. Свидетеля М. се качил при него в кабината и в същия момент угаснало осветлението в кабината и повече не могло да бъде пуснато. М. нееднократно казал на подсъдимия да го пусне, но последния не успял да го стори. Самият М. опитал да пусне осветлението, но също не успял. Свидетеля останал с впечатление, че подсъдимия нарочно е изгасил осветлението по някакъв начин. М. накарал колегата си П. да почука по кабината, което е обичайна практика при проверка на такива камиони. Последният го сторил, при което не се чул характерния звук, но плътен такъв, т.е. звука от почукването дал индикация за необичайна плътност. За свидетеля П. било ясно, че има изградена допълнителна стена, която не е фабрична. Той също се качил в кабината. Макар че било тъмно, П. видял тапицерията в задната част, която била хваната с нит, който е нетипичен за захващане на тапицерията. Бръкнал в процепа и констатирал че има двойна ламарина, допълнително направена, което било показателно, че има изграден тайник. При огледа митническите служители констатирали, че поради поставената допълнителна стена, пространството в кабината било видимо стеснено, в сравнение с характерното за този модел автомобили. Имало и голям черен куфар /принадлежност на подсъдимия Г./ на леглото, който беше изправен към задната част, към кората където бил установен тайник. Свидетеля П. си помислил, че куфара е поставен нарочно по този начин.

            Митническите служители решили да отклонят автомобила за проверка с рентгенова система на Митнически терминал- Видин, който се намира на 11 км от мястото на първоначалната проверка. Около полунощ на 21 срещу 22.11.2016г., митническите служители  М.М. и И.П. уведомили, свидетеля А.Д.П.-***, че има необходимост от проверка на товарен автомобил влекач *********“ с полуремарке натоварено с хладилници, поради съмнения за тайник в задната част на кабината. Съвместно с дежурните граничните полицай, със служебен автомобил ескортирали товарната композиция, която бил управлявана от подсъдимия, до терминала. В кабината с него бил свидетеля Т.. Докато пътували към мястото за проверка, през целия път подсъдимия питал дали има нещо в кабината. Бил нервен и заеквал.

            Свидетеля П. извършил сканирането, тъй като има лиценз за оператор на скенер. При проверката била констатирана  нетипична плътност на задната страна и страните на кабината. При пролъчването били забелязани овални предмети. В цялост свидетеля П. за пръв път ги видял на рентгеновото изображение, което е цветно. Освен в задната част на кабината, имало кухини и от двете ѝ страни и над главата на водача, където има кухина за радиостанция. След частично демонтиране на кората на кабината се видели пакети. Пакета зад кухината над главата на водача се виждал директно, т.е. имало процеп и при осветяване с фенерче пакета се виждал. Попитали подсъдимия какво има в пакетите и той казал, че не знае.

            Подсъдимия заедно с граничните полицаи А.П. и М.Т., стоял отстрани в обезопасена зона от пролъчването, на не повече от 50 метра от мястото на сканирането. Имало видимост към кабината на влекача, в която се извършвало това действие, но не и към това, което се вижда на рентгена. 

            Видно от показанията на свидетеля А.П., според него подсъдимия, по време на тази проверка, бил спокоен. Разказал, че мечтата му е да кара голям камион, че преди няколко дни влязъл на ГКПП-Видин с по малък камион и това е първият му курс с голям автомобил. При откриване на пакетите бил учуден.

            Били преустановени по-нататъшни действия по автомобила до пристигане на разследващ полицай от ГПУ. След като пристигнал разследващия полицаи и в присъствието на поемните лица тайника бил отворен чрез откъртване на кората. В тези действия взели участие свидетелите П., М., Т. и П., под ръководството, с участието и наблюдението на разследващия полицай и в присъствието на поемните лица. Били ползвани отвертка, щанга и просветване с фенерче.

            Видно от протокол за претърсване и изземване от 22.11.2016г. /л.311 от ДП/, Х.Г. *** доброволно предал мобилен телефон „*****“ с Имей: ******обект № 1а; мобилен телефон телефон „*****“ с Имей: *** със СИМ карта на „*****“-обект № 2а; международна товарителница ЧМР без №; писмена спесификация на товара; СРМПС част 2 № ***** за влекач марка ****“, модел ******* с ДК ****** и СРМПС част 2 №******* за полуремарке марка „******“ модел ***********с ДК № *****- обект № 3а. След това се пристъпило към претърсване и изземване на влекач „*******“, модел ******* с ДК № ****** с прикачено за него полуремарке марка **********“, модел **** с ДК № ***., находящи се в хале за ЩМП на митнически терминал Видин. Били намерени, описани и иззети предмети, описани по-долу. На задната стена на кабината на влекача след премахване на декоративната кора, са намерени захванати с видии върху заварени планки 3 големи метални платна и 3 малки метални платна. В двете страни над вратите на кабината на влекача също се забелязват метални платна. След демонтиране на платната са констатирани укрити пакети опаковани с найлон и увити с кафяво тиксо. Върху пакетите се забелязало поръсено бяло прахообразно вещество с мирис на прах за пране. От така пригодените тайници са извадени, подредени и номерираха общо 158 пакети с различни размери. Произволно били избрани пакети с № 60, 134 и 156 и посредством три броя наркополеви теста-NIK-E се направили проби от трите избрани пакета. След разрязване на пакетите се установило, че съдържат пресована суха жълто зелена листна маса с остра специфична миризма. След като се взели проби и се направили полевите тестове, и трите се оцветили в лилав цвят, т.е реагирали на марихуана. Трите наркотеста се обозначили като обект № 159. На лавица в кабината се намерила и иззела метална шестоъгълна /инбус/ отвертка с пластмасова дръжка. Посредством нея се отвъртели видиите закрепващи металните платна на тайниците. За сравнение били взети две видии, които с отвертката се обозначили като обект № 160. На арматурното табло на влекача се намерила и иззела GPS навигация „****“ черна на цвят-обект № 161. След това се пристъпило към измерване на теглото на всеки един от пакетите с ел.везна, подробно описани в протокола по номера и тегло. Общото бруто тегло на всичките 158 пакета е 110.710 кг. Били описани и се иззети влекач „**** модел **** с ДК № *** и прикачено за него полуремарке марка „****“ модел *** с ДК № **********

            Протоколираните по-горе действия за започнали в 02 часа и 10 минути и са завършили в 06 часа и 45 минути.  

            Подсъдимият Г. заявил, че не знае нищо за марихуаната. Бил стресиран.

            На подсъдимия Г. бил съставен АУАН № 150/2.11.2016г.

            Видно от протокол за оглед на веществени доказателства от 19.12.2016г. /л. 115- 133 от ДП/, извършен е прецизен оглед на всеки един от иззетите  158 пакета.

            Видно от протокол за вземане на представителни проби от 19.12.2016г., стриктно е вземането на представителните проби от всеки един пакет, респ. тегло, опаковка, остатък.  

            Видно от заключението на физикохимична експертиза от 13.03.2017г. /л.101- 102 от ДП/, представените за изследване 158 представителни проби суха зелена листна маса по външни белези и химически състав представляват коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21%. Конопът е включен в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3 ал.2 и 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

            Поради несъответствие в описанието на мястото в кабината където са намерени наркотиците, между показанията на свидетеля Т. от с.з. и от ДП, последните са прочетени. На ДП е посочил задната част на кабината, а в с.з. зад леглото, в тавана и вратите. Съдът намира, че е налице единствено различие в прецизността на описаното обстоятелство, но не и противоречие, а още по-малко такова, което да поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетеля Т..

            Поради несъответствие между показанията на свидетеля П. от с.з. и от ДП, в частта- кога е забелязал пакети опаковани с бежово тиксо, показанията на свидетеля от ДП бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. Посочените обстоятелства бяха изяснени. При съпоставката на показанията на свидетеля П., и допълнението в показанията след прочитането на тези от ДП, е видно, че не са налице противоречия, а още по-малко такива, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на този свидетел. В процеса на проверката, включващ последователни етапи, респ. частичното демонтиране на кората в кабината, последвано от цялостно сканиране на кабината, а накрая- демонтаж на преградите, отваряне на укритията на наркотика и неговото изваждане, свидетеля П. постепенно е придобивал впечатления за укритите предмети, които впечатления са били най- пълни и точни след извършеното претърсване и изземване. Свидетеля подробно е описал последователността на възприятията си. Независимо от неединната интерпретация на субективните впечатления за цветовия нюанс на тиксо /бежово или кафяво/, със светъл цвят, видно от фотоалбума към протокола за претърсване и изземване, с което са били облепени пакетите с коноп, безспорно са установени обстоятелствата относно местата където са били укрити предметите, начина по който са били опаковани и тяхното естество. Тези обстоятелства са безспорно установени от извършените надлежно претърсване и изземване на пакетите с наркотично вещество, техния оглед и заключението на физикохимична експертиза. Няма противоречия между доказателствата по делото относно  посочените обстоятелства.

            Относно състоянието на подсъдимия Г. по време на проверката, Съдът кредитира показанията на свидетелите Т., М. и П.. Техните показания, а най-вече тези на М. и П., интерпретират цялостно впечатление /по време на цялата проверка/ за поведението и състоянието на подсъдимия /притеснение и изнервеност/. Впечатленията на посочените митническите служители са безпристрастни и професионални. Състоянието на подсъдимия за тях е било индикация за нередност, каквато безспорно впоследствие е установена. Съдът намира, че техните показания си кореспондират и не са в противоречие с други доказателства, поради което ги кредитира. Съдът намира, че показанията на свидетеля П., че подсъдимия когато бил до свидетеля, е бил спокоен, не потиворечат на показанията на Т., М. и П.. В сравнение с посочените свидетели, възприятията на А.за подсъдимия са за кратко време, без акцент върху поведението, състоянието и реакциите на Г. в процеса на цялата проверка. Моментното впечатление на . че подсъдимия е бил спокоен /което може да било израз на примирение у последния/, не противоречи на показанията на Т., М. и П. и не поставя под съмнение достоверността им.  

            Видно от заключението на портретната експертиза от 15.09.2017г.: фотоизображенията на мъж на снимка 25 от фотоалбум изготвен по повод  извършване на оглед на ДВ с рег. № ************., поради лошото качество на снимковия материал, обусловен от ниската резолюция с която снимат охранителните камери, не може да се каже категорично, че това е лицето на Х.Г. с ЕГН **********; фотоизображенията на мъж от снимка № 19, №20 и № 30 от фотоалбум изготвен по повод  извършване на оглед на ДВ с рег. № ***********., са идентични с лицето С.В.З., ЕГН ********** ***.

            От свидетелските показания на С.З., Г.Г., както и от обясненията на подсъдимия Г. в с.з., се установява, че лицето на снимка 25 от фотоалбума е на подсъдимия Г..

            Видно от заключението на дактилоскопна експертиза от 26.01.2017г., по представените за изследване обекти 158 бр. празни опаковки, не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи.

            Видно от приемателно-предавателен протокол № 47621/19.05.2017г., наркотичното вещество коноп /остатък след отделяне на представителни проби/ е предадено на ЦМУ, отдел „НОП“.

            Стоката /хладилници/ на фирмата „******* от задържаната композиция- влекач № ******* и полуремарке с ДК № *******, е пренатоварена през м.12.2016г. на  друг товарен автомобил, видно от документи- л.281-287 от ДП.

 От работодателя В.И., като представител на „*************“ ЕООД е издадена заповед № 3/30.11.2016г. за прекратяване на трудово правоотношение с Х.Г.Г., считано от 01.12.2016г.       

            Видно от заключението на съдебно-оценъчна експертиза /л.91-98 от ДП/, стойността на разпределения в 158-те пакета коноп с общо нетно тегло 99228,77гр., със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол ог 3% до 21% по цени за разпространение на улицата възлиза на 595 372,62 лева. Пазарната стойност на влекачът марка „********“, модел „*******“ с ДК № ******, в състоянието му към дата на деянието, е 30100 лева, а пазарната стойност полуремаркето марка „*******“, модел „*******“ с ДК № **************, е  10000 лева.

            Видно от заключението на съдебно автотехническата експертиза /л.60-61 от ДП/, кухината в кабината на влекача, образувана между декоративните кори и външните /ламаринени/ стени на кабината, която служи за топло, шумо изолация и вентилация е пригодена в тайник чрез уякчаване и частично преместване навътре на картонено-мукавените декоративни кори с черна ламарина с цел създаване на илюзия, че са монтирани върху кабината. Кухината пригодена за тайник съществува в конструкцията на автомобила, но чрез допълнителна манипулация върху декоративната плюшена облицовка на кабината е превърната в труднооткриваемо укритие - тайник във вид на „двойно дъно“ между външните стени на кабината и облицовъчните кори със широчина около 10 см. Ламаринените основи на облицовъчните кори за заварени към ламарината на кабината посредством специално изработени „П-образни“ скоби от черна ламарина. Корите са закрепени към скобите, респективно кабината посредством самонарязващи винтове 3 х 10 мм. Достъпа до тайника се осъществява чрез развиване на скрепителните винтове и демонтиране на облицовъчните кори. Съществуващата конструктивна кухина в кабината на товарен автомобил влекач марка „******“, модел „еработена в труднооткриваемо укритие - тайник. За изработването на тайника са необходими около 6 часа работа на двама средноквалифицирани работници - шлосер автотенекеджия и заварчик. Използвани са съоражения като гилотина, бързооборотен шмиргел, абкант, телоподаващ заваръчен апарат, и др. оборудване. Тайника е изработен в специализирана автотенекеджийска работилница. За изработка на тайника са нужни специални знания и умения над средните на шлосер и заварчик.        

 Видно от писмо № 15-00-12-36/1 от 12.01.2017г. на ИА „АА“, Областен отдел „АА“ – Видин, във връзка с поискано съдействие от Началника на ГПУ-Видин, за извличане на необходимата информация от тахографа на товарен автомобил „****“ с рег.№*** е предоставена следвана информация: по данни от „карта на водач“ на името на Х.Г. на дата 18.11.2016г. картата е поставена в 10:55 ч в автомобил с рег.№**** и до 14:34 ч. са изминати 161 км със средна скорост от 68 км/ч. В 14:34 картата е извадена и в 14:36 ч. е поставена в автомобил с рег.№***** с който до 23:59 ч. са изминати 16 км със ср. скорост 21 км/ч; на 19.11.2016г. картата е била в автомобил с рег.№****, който не се е движил, водачът е бил в почивка; на 20.11.2016г. автомобилът не се е движил, видно от картата на водача; на 21.11.2016г. от 00:00 до 6:25ч. автомобила не се е движил, а от 6:25 на 21.11.2016г до 07:30ч. на 22.11.2016г. автомобила се е движил общо 7,13ч. със средна скорост 58 км/ч, като са изминати 419 км, главно в интервала от 10:00ч. на 21.11.2016г. до 17:00ч. на 21.11.2016г; на 22.11.2017. от 7:30ч. до 9:29ч. са изминати 4 км със ср.скорост 21 км/ч., след което картата е извадена и за следващ период няма информация.

 Заключението на назначената от Съда Техническа експертиза от 02.07.2018г., е следното: Съдържанията от трите отпични носителя СD-R, приложени към писмата от „****“ ЕАД изх.№ **** г. (л.219 от ДП №89/2016 г. по описа на ГПУ - Видин), от „*****“ ЕАД с изх.№**** г. и „*****“ ЕАД с изх.№ С 5345 / 03.04.2017 г., са разпечатани и дадени в приложения от №1 до №6.

Мобилен телефон „*****“, представен като веществено доказателство по НОХД 292/2017 г. на ВОС, е модел ******.) с IMEI **** а в слота за SIМ картата е поставен чип с надпис “*****“ и номер - ***************. В рамките на това изследване не може да се установи кой е мобилният му номер.

Мобилен телефон „*******“, представен като веществено доказателство по същото дело, е модел „*******“ с IMEI ****** а в слота за SIM карта е поставен чип, размер „нано“, с надпис “**********” и номер **********. Телефонния номер на СИМ картата, с който е достъпна в мобилната мрежа, е *********************

Описано и визуализирано в т.3 на раздела „Оглед и изследване“.

Установи се комуникация - входящи и изходящи обаждания, в периода 18.11.- 22.11.2016 г., от телефон с мобилен номер +*********** собственост на Х.Г.Г. с ЕГН **********, използван от същия, с мобилен номер +*********, собственост на Р. К.И. с ЕГН ********** и ползван от С.В.З. с ЕГН ********** и с мобилен № +*********, собственост на „*************“ ЕООД с Булстат ********** ползван от Л.Ц.К. с ЕГН **********. Също така са установени и 15 пропуснати повиквания от мобилен номер ************** в периода 7:48 ч. - 15:24 ч. на 22.11.2016г.

В този период се установи и комуникация от телефона с номер +******** през мобилното приложение Viber, ползващо интернет, с потребител Л.К., ползващ мобилен номер ***********, както и комуникация с номер ************, който не фигурира в Контакти.

Подробности за горните комуникации са дадени в т.3 и т.4 в раздела „Оглед и  изследване.

Видно от комуникация по Viber онагледена на снимка №13 на страница 10 от заключението на техническата експертиза, тя е осъществена от подсъдимия Г. и лице, назоваващо го „колега“, и което лице силно съпричастно към процесния превоз. Комуникацията е визирана в период 18-22.11.2016г., ползвани са латински букви и съкращения, но се разбира следното: на 18.11.2016г.- подсъдимия Х.Г. *** ********“. Номер ********* в 7.52ч. „******“. От Х.Г. в 11.29ч. изпратена снимка от МПС за местоположение на пътя; на 20.11.2016г.- подсъдимия Х.Г. в 21.34ч. „*********“. Номер ********** в 22.26ч. „*******“; на 21.11.2016г.- от номер ************ в 7.20ч. са изпратени на подсъдимия Г. адрес на товарене с дата 21.11.2016г. и адрес за разтоварване в Германия на 24.11.2016г. На същата дата от номер ******* „*********“ в 20.50ч., „*******“ в 20.50ч., „**********“ в 20.50ч. Подсъдимия Х.Г.- отговор в 20.50ч. „******“, „**********“ в 20.51ч. От номер ******** „******“, „******“, „********“ в 20.51ч. Подсъдимия Х.Г.- отговор в 20.51ч. „*******“; на 22.11.2016г.- подсъдимия Х.Г. в 00.05ч. „*********“. От номер ******** изтрито съобщение от подателя /в тази насока е и разяснението на ВЛ Н. в с.з./, *************“ в 6.22ч. По делото не е безспорно установено, кой е ползвателя на телефон с номер ***********, но с оглед съдържанието на кореспонденцията /***********/, времето на осъществяването й и конкретните действия на лицата визирани във фактическата обстановка, телефонните обаждания визирани в първата таблица на страница 12 от техническата експертиза, не изключват възможността ползвател на номера да е свидетеля З..

Видно от кореспонденцията, налице е несъответствие между адреса за разтоварване визиран в товарителницата и зададен по вайбър.

Извършен е повторен разпит на свидетеля К., относно мобилните телефонни номера, които е ползвал и с които се е свързвал. Свидетелят посочи, че неговия телефон е *********** че на В.И. има единствено български телефонен номер- ********* и потвърди че в периода 19.22.11.2016г. е  комуникирал с Х. по Viber и тази комуникация е онагледена на снимка №14 на страница 10 от заключението на техническата експертиза. К. отрече да е ползвал през 2016г. мобилни номера с английски телефонен код *****. Заяви, че не си спомня да е ползвал мобилен номер *************.

Извършен е повторен разпит на свидетеля В.И.. Той отрече да е комуникирал по телефон с подсъдимия Г., вкл. в периода 18-22.11.2016г. Посочи, че телефона му *********. И. заяви, че телефонен номер *********** му е непознат и че не е участвал в комуникация по Viber онагледена на снимка №14 на страница 10 от заключението на техническата експертиза. Свидетелят заяви, че няма спомен Л.К. да му е звънял от английски телефонен номер, възможно е това да се е случило, но няма записан такъв номер на К. в телефона си. След протичане на показанията на свидетеля И. от ДП, той потвърди, че казаното от него тогава, респ. че със С.З. му отговаря на телефон **********, а Л.К.- на телефон *********************

С оглед горните доказателства, Съдът не кредитира показанията на Л.К. в частта в която отрече К. отрече да е ползвал през 2016г. мобилни номера с английски телефонен къд . Видно от показанията на свидетеля И. и заключението на техническата експертиза, К. е ползвал телефон ************** и комуникацията по Viber, с подсъдимия Г. в периода 19.22.11.2016г.,  онагледена на снимка №14 на страница 10 от заключението на техническата експертиза, е осъществил по този телефон.

Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите А.Д.П., М.П.Т., М.Д.М., И.Г.П., Л.Ц.К. /с изключение на показанията на свидетеля К., в частта им посочена по-горе, която не кредитира/, В.К.И., С.В.З., Г.П.Г., И.Н.К. и Т.Г.К. от ДП, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК; разписка от 14.08.2017г. за връщане на лична карта на Г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 07.09.2017г., ведно с фотоалбум към него; протокол за вземане на представителни проби от 19.12.2016г. и протокол за оглед на веществени доказателства от 19.12.2016г., ведно с фотоалбум към тях; приемателно-предавателен протокол № 47621/19.05.2017г.; преписи на документи от паркинг – л. 164 и 165 от ДП; препис на отчетна форма за явяване на работа за м. октомври 2016г. на охрана в предприятие „************“ АД, адрес „*********“ **********; препис на отчетна форма за явяване на работа за м. ноември 2016г. на охрана в предприятие „********“ АД, адрес „**********“ ******** /л.166 и 167 от ДП/; препис на пълномощно на С.В.З. /л.179-181/; препис на трудов договор № *****. между „*******“ ЕООД и Х.Г.Г.; препис на договор за наем на МПС от 01.11.2016г. между Л.Ц.К. и  „*********“ ЕООД и приемо-предавателен протокол от същата дата; препис на фактура № ********. за плащане с оглед продажба на полуремарке „******* , модел **********“ с ДК № ***********; препис на договор за покупко-продажба от 28.10.2016г. на полуремарке „********“ , модел „********“ с ДК № ******* , между *********“ ЕООД /продавач/ и Л.Ц.К. /купувач/; препис на свидетелство за регистрация част I на полуремарке „****“ , модел „******“ с ДК № ******; препис на фактура № **********/ 21.07.2016г. за плащане с оглед продажба на влекач „***********“, модел „********“ № ******* препис на договор от 21.07.2016г. за покупко-продажба на влекач „*******“, модел „*********“ № ********, между „********“ ЕООД /продавач/ и „******“ ЕООД /купува/; препис на свидетелство за регистрация част I на влекач „*******“, модел „*********“ с ДК № *****; препис на заявка за транспорт /л.191-192 от ДП; препис на документи от кореспонденция относно превоза /л. 193 и 194 от ДП/; препис от лична карта на Х. И. С.; АУАН № 150/22.11.2016г., съставен на Х.Г.Г.; писмо от „*****“ ЕАД № ********.; писмо от „*******“ ЕАД ***********.; писмо от „************ ЕАД № **********.; писмо № 15-00-12-36/1 от 12.01.2017г. на *********“, Областен отдел „********** – Видин; препис на заповед № 3/30.11.2016г. за прекратяване на трудово правоотношение с Х.Г.Г., считано от 01.12.2016г., издадена от работодателя В.И., представител на *********“ ЕООД; препис на пълномощно от 17.03.2017г., с което Л.Ц.К. е упълномощил Н.Т.З.; данни от търговския регистър за „*********“ ЕООД /л.263-264 от ДП/; документи във връзка с претоварването на стоката на фирмата „************“ от задържаната композиция- влекач № ********** и полуремарке с ДК № *********** на друг товарен автомобил /л.281-287 от ДП/; протокол за претърсване и изземване от 22.11.2016г., ведно с фотоалбум към него; експертна справка №67/23.11.2016г.; справка от АИС „Български документи за самоличност“ относно Х.Г.Г.; справка за задграничните пътувания на Х.Г.Г.; справка за собственост на ППС /л.334-335 от ДП/; и ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА телефон „*****“ с Имей ********* телефон „*********“ с Имей ******** със СИМ карта на **********“, международна товарителница без номер, писмена спецификация на товара, СРМПС част втора с №№ **************, 3 бр. полеви наркотеста NIK-E, метална шестоъгълна отвертка с две видии, GPS навигация „***********“ с фабричен № **********. Относно обстоятелствата визирани във фактическата обстановка, гласните доказателства /с изключение на показанията на свидетеля К., в частта им посочена по-горе, която Съдът не кредитира/ кореспондират с писмените, веществените и помежду си поради което Съдът ги кредитира. При наличие на съответни основания, в случаите когато са четени показанията на свидетел от ДП и след становище на свидетеля по прочетеното му, несъответствията са отстранени, а непълнотите са изяснени

Обясненията на подсъдимия Г., за училището което завършил, за това какво работил, за мечтата му да бъде водач на автомобил „*******“, че започнал работа в процесното дружество през септември 2016г. и във връзка с нея извършвал превози в чужбина до завръщането му в България на 18.11.2916г. с влекач „*******“ с № ******, за пътуванията до градовете С. и П., за натоварването на хладилници от завод на „******“ в с. Р. и отпътуването към град В.с процесната композиция, са в унисон с визираната по-горе фактическа обстановка, респ. с останалите доказателства в тази насока, и Съдът ги кредитира. Обясненията на подсъдимия Х.Г.,  дадени на ДП в присъствие на защитник на л. 46-49 и л.54-55, са прочетени в с.з. на 21.09.2018г. и са инкорпорирани в доказателствения материал. В общи линии и с незначителни разлики, обясненията на подсъдимия, за това че започнал работа в процесното дружество през септември 2016г. и във връзка с нея извършвал превози в чужбина до завръщането му в България на 18.11.2916г. с влекач „****** с № ***********, са в унисон с визираната по-горе фактическа обстановка, респ. с останалите доказателства в тази насока. Подсъдимият е заявил, че е видял управителя на фирмата- В.И. за пръв и последен път при подписването на договора за работа и по негово разпореждане тръгнал с товарен автомобил за Англия. Относно Л. К., подсъдимият е казал, че с него не се е виждал лично, а контактувал с само по телефона, в който е записан като „*****“ с телефонен номер *********. Подсъдимият е заявил, че след като на 18.11.2016г. паркирал камиона, оставил ключовете на пазача и с автомобил управляван от приятел на Л. /който не му казал името си и с който не са разговаряли/, заминали за С.. На 19.11.2016 по телефона му се обадил Л. и му казал, че на 21.11.2016г., трябва да натовари хладилници „*****“ и да я закара в Германия, като предварително трябва да вземе ключовете от автомобила с който ще пътува, от пазача на паркинга. По нататък подсъдимия е обяснил, че с неговия лек автомобил „****“ № **** баща му го закарал в П. вечерта на 20.11.2016г. след което си тръгнал, а подсъдимия останал да нощува в „*****“. Тогава видял, че дигиталната му карта не е на мястото където я е оставил, т.е. в дигиталния тахограф на „******, но я намерил в тахографа на „*******. На 21.11.2016г. около 7 часа по „Viber” от № ******, управителя В. му изпратил информация- къде трябва да товари и къде да закара хладилниците. По-натакък подсъдимия накратко е обяснил за отпътуването, как е стигнал до ГКПП-Видин, за проверката , как на въпрос на управителя В. по „Viber” къде е и как върви, Х.Г. е отговорил, че ******. Обяснил че е  откритата марихуана в кабината на автомобила, за която до този момент той не е знаел.

            Видно е, с оглед останалите доказателства по делото и безспорно установени обстоятелства въз основа на тях, че обясненията на подсъдимия Г. от ДП, относно значимите обстоятелства по случая, не отговарят на действителността. Ясно се забелязва стремеж на подсъдимия, да се абстрахира от Л. К. и С.З.,  които, независимо от формалния управителя В.И., ръководели дейността на дружеството и на които Г. бил подчинен. Относно И. подсъдимия сочи, че го е видял веднъж, за К.- че само го е чувал по телефона, но никога не го е виждал, а за З. спестява каквото и да било. От доказателствата по делото, респ. показанията на свидетелите К. и З., фотоалбума със записите на охранителните камери, от вещественото доказателство мобилен телефон „****“ и техническата експертиза, е видно, че във връзка с работата си в периода 18-21.11.2016г., подсъдимия е имал чести и лични контакти с К. и З.. Двамата фигурират в указателя на телефона му, З. е записан като *****, а К. освен като „***********“ е записан с фотоснимка и телефон ********** Онагледената комуникация между подсъдимия Г. и К. по „Viber”, изразява приятелско отношение между тях, доверие и съпричастност във връзка с работата. Показателен в тази насока е диалога, относно изхвърленото пакетче, след ПТП, когато е имало вероятност да пристигнат контролни органи. Както беше посочено по-горе, подсъдимия е изразил заинтересованост, а освен това- и лоялност, но също така и готовност при необходимост да потвърди чужда теза, като прикрие нещо, което дава ясни индикации за нередност. Напълно недостоверно е обяснението на подсъдимия, че не е виждал К. и, че до С.го е закарал приятел на К.. Показателно е и това, че подсъдимия напълно е игнорирал З. от показанията си, и го е сторил целенасочено. Това е в противоречие и с обясненията от с.з., където Г. е заявил, че и тримата- К., И. и З. са му представени от В.С.. Както беше описано по- горе, З. е осъществявал пряко ръководство върху дейността на подсъдимия, последния му се е отчитал, и го е търсил при всеки проблем или въпрос, във връзка с работата си. Дори впечатленията на бащата на подсъдимия- свидетеля Г. са, че З. е шеф на сина му. Не отговаря на истината обяснението, че подсъдимия е оставял и вземал ключовете на автомобилите на пазача на паркинга. Това е в противоречие с показанията на З., но и с показанията на свидетелите К. /пазач на паркинга/ и на И.К.. Недостоверно е и обяснението, в тази насока, която е дал подсъдимия в с.з., че е смятал З. за пазач, тъй като така му бил представен от В.С.. Тези обяснения противоречат на предходните от ДП /където е скрито всичко сторено от З. в процесния период/, но най-вече с безспорните доказателства за поведението и действията на З., по отношение на подсъдимия Г. във връзка с процесния превоз. Недостоверни са и обясненията, че подсъдимия за прав път видял „****** на 20.11.2016г. От доказателствата посочени по-горе относно случилото се на 18.11.2016г., е безспорно установено, че още на тази дата подсъдимия макар и за кратко е управлявал влекача „*************“, за което сам е преместил картата си в неговия тахограф, като времето съвпада с отразеното за преместването на дигиталната карта на водача от „************в „**********, визирано в писмо № 15-00-12-36/1 от 12.01.2017г. на *****“, Областен отдел „******“ – Видин. Видно е, че подсъдимия Г. в обясненията си, изразява стремеж да се абстрахира /да прикрие/ действителното си отношение към неговите шефове, но и към автомобила, където е открито наркотичното вещество. Поради противоречията с останалите доказателства, Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от ДП в посочените части, както и по отношение на това, че не е знаел за забранените предмети в кабината на влекача. Видно от обясненията, които подсъдимия Г. е дал в с.з. на  21.09.2018г., към самия край на съдебното следствие, те са по-подробни, съобразени и нагодени спрямо установеното по време на съдебното дирене, но и в тях се наблюдава същата тенденция, респ. да се прикрият обстоятелства, от значение в случая, имащи отношение към ръководителите на дружеството и процесния влекач „********“. В противоречие с доказателствата, подсъдимия сочи, че на 18.11.2016г. само паркирал автомобила „*******“, с който дошъл на паркинга, оставил ключа на С.З., когото мислел за пазач и отпътувал с К. за С. /в противоречие с обясненията от ДП където сочи, че го е закарал приятел на К./. В противоречие с действителността не посочва за заръките които З. му дал, във връзка с работата му и конкретния превоз. В противоречие с действителността не посочва, че е управлявал „******** още в този ден. По-горе са посочени безспорните доказателства в тази насока. Недостоверни са обясненията на подсъдимия, че не може да си спомни кога е управлявал този влекач за пръв път и кога го е карал, за да го измие и защо това не е сторено, като се има предвид, че многократно заявява, че голямата му мечта е била да кара „******“. В същата насока, неприемливи са обясненията на Г., че на 20.11.2016г. когато мечтания автомобил „*********“ му бил предоставен, не му обърнал повече внимание, тъй като видял че в кабината е прашно. И това при положение, че е следвало да подготви автомобила за път, което З. му наредил, и че /както сам заяви/ чувства автомобила с който пътува на дълъг път като свой дом и се грижи за него като за дом, и най-вече, че от малък е мечтал за такъв автомобил. На фотоалбума към протокола за претърсване и изземване не се забелязва замърсяване в кабината, но ако тя е била мръсна, възниква въпроса- защо подсъдимия на сутринта не е закарал камиона на автомивка, както се е бил разбрал с баща си. Явно подсъдимия е имал причина да не допусне други лица до кабината и да направи така, че тя да не става обект на нечие внимание. Подсъдимия при предявяване на ВД заяви, че не е виждал отвертката, съответстваща на видиите закрепващи металните платна на тайниците, макар че, видно протокол за претърсване и изземване от 22.11.2016г., на лавица в кабината се намерила и иззела метална шестоъгълна /инбус/ отвертка с пластмасова дръжка. Неприемливо е, заявеното от подсъдимия, че не знае с кой е кореспондирал по  „Viber” на телефон **********, при положение, че му се е отчитал за движението си и му е заръчал да вземе кабели, и е писал: „…************“. Това означава, че знае при кой отива и къде се намира този при който отива. Подсъдимия каза, че само има предположения за К. и И., като не спомена З.. Съдът преценява, че подсъдимия целенасочено не желае да конкретизира с кой е говори на посочения номер, и има причина да не го разкрива пред Съда. В тази насока следва да се добави, че не случайно са ползвани английски номера, за които не може да бъде дадена информация от мобилните оператори в България. На посочения номер подсъдимия е информирал, че много ровят е от посочения номер, му е изпратено съобщение, което е изтрито от подателя. Съдът не кредитира обясненията на Г., че телефона му е издърпан от ръката след като написал горното по „Viber” в 0.05ч., тъй като телефона му е иззет с протокола за претърсване и изземване не по-рано от 02.10 часа. В крайна сметка, Съдът намира, че не отговарят на действителността обясненията на подсъдимия, че не е знаел, че в кабината са скрити забранени предмети, тъй като се опровергават от поведението му /описано по-горе/ до проверката и по време на проверката, както и от състоянието му на нервност и безпокойство от самото начало и през време на цялата проверка, осъществена от полицейските и митнически и органи. Именно това състояние на подсъдимия е дало ясна индикация на митническите служители, че се върши нещо нередно, в частност, че в камиона има забранени предмети. В крайна сметка митническите контролни органи са се оказали прави и са установили без затруднение, още в началото на физическата проверка, че има скрити пакети. Показателно е и следното, като обективна даденост: пространството в кабината е било забележимо стеснено, а един от пакетите, укрит в тавана- над главата на водача,  се е виждал при просветване с фенерче, а до изгасване на светлините на ГКПП, такива в кабината е имало. При това положение и доколкото, подсъдимия не е лаик, но има огромен интерес, специално образование и професионални познания относно тежкотоварните автомобили, а автомобил „**********“ му е фаворит, а конкретно в случая е следвало да го подготви и да пътува с него на дълъг път в чужбина, Съдът не кредитира обясненията му, че не е забелязал нищо необичайно в кабината на автомобила, и не е знаел за укритията и съдържанието им. Поради вътрешните противоречия и непоследователност в обясненията на подсъдимия и противоречията им с останалите доказателства, Съдът не им дава вяра в посочени части и ги преценява изключително като средство за защита. По делото няма данни подсъдимия да е участвал в изработването на танйците и укриване на наркотика, и няма такова обвинение срещу него. Подсъдимия Г. обаче е знаел за наличието на забранени предмети в кабината на управлявания от него автомобил. Абсурдно е, в кабината на товарен автомобил да се изработи укритие, която дейност изисква не-малко време и усилия и в това укритие да се скрие стока в голямо количество и на стойност над половин милион лева, и това да няма отношение към стопани на автомобила, а превоза- да е несъзнателен и да зависи от случайност.

 От установената фактическа обстановка са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Х.Г.Г. е осъществил състава на чл. 242, ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимия Г., без надлежно разрешително по ЗКНВП, направил опит да пренесе през границата на страната, високорисково наркотично вещество – коноп, опаковано в 158 пакета, с общо нетно тегло 99228.77 гр. с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595372.62 лева. Деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.

 Настоящият състав на ВОС счита, че в случая не е налице довършено престъпление. Престъплението контрабанда по чл. 242, ал. 2 от НК не е резултатно, а е формално и е довършено от момента на фактическото пренасяне на предмета през държавната граница. Т.е. в случая престъплението следва да се счита за довършено единствено и само ако деецът фактически е преминал държавната границата на страната с управляваната от него автомобилна композиция и по този начин е пренесъл превозваното в самата композиция наркотично веществото от територията на Република България на територията на Република Румъния. От значение за това дали деянието е било довършено или е останало в стадия на опита, следва да се съобрази регламента на граничния контрол между двете държави, нормативно уреден в постигнатото СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и правителството на Румъния ОТНОСНО СЪВМЕСТЕН КОНТРОЛ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА /Ратифицирано със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 14 юни 2007 г. - ДВ, бр. 51 от 2007 г. В сила от 30 юли 2007 г./. По силата на чл. 5 ал.3 от това споразумение, „когато незаконна дейност е извършена в зоната на действие, се счита, че тя е извършена на територията на собствената държава“. Съгласно чл. 1, т.4 от споразумението, „зона на действие“ е тази част на държавата, на територията на която контролиращите служители на съседната държава имат правомощия да извършват граничен контрол, а съгласно чл. 1 т.2 от споразумението „държава на територията“ е държавата на договарящите страни, на чиято територия се извършва граничният контрол от органите на другата договаряща страна. Като се вземат предвид тези пояснения на термините, дадени за нуждите на горното споразумение и предвид разпоредбата на чл. 5 ал.3 от същото, се налага извода, че когато незаконната дейност е извършена в тази част на държавата на едната от договарящите страни, на чиято територия се извършва граничният контрол от органите на другата договаряща страна, се счита, че тя е извършена на територията на собствената на контролиращите служители държава. Това означава, че предприетата и осъществявана от подсъдимия Г. незаконна дейност по пренасяне на процесното наркотично вещество, дори да е установена от българските гранични контролни власти на румънска територия, се счита за извършена на българска територия. В тази връзка следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл. 5, ал.2 от цитиранато споразумение, която предвижда, че „служебните процедури, изпълнявани в зоната на действие от контролиращите служители на една от договарящите страни, съгласно националните разпоредби на тази държава, се считат като такива, изпълнявани на пункта за преминаване на границата, намиращ се на територията на собствената държава“. Отнесени към тази разпоредба, фактите по делото сочат, че извършените служебни действия от българските гранични и митнически власти по пресичането на предприетите от подсъдимия действия за пренасяне на наркотичното вещество, макар и осъществени на румънска територия, се считат за такива, изпълнявани на пункта за преминаване на границата, намиращ се на българска територия. Следователно всички действия, осъществени до фактическото преминаване и пренасяне през границата на страна, остават в стадия на опита. В този смисъл например са решение № 307/26.05.2005г. на ВКС, второ н.о. по н.д. № 735/2004г.; решение № 560 от 13.01.2010 по Н. Д. № 478/2009 г., Н. К., III н. о. на ВКС; решение № 519 от 07.05.2014 г. по Н. Д. № 1799/2013 г., Н. К., III н. о. на ВКС.

 Доколкото в диспозитива на присъдата е записано „пренесъл“, вместо „направил опит да пренесе“, се касае за очевидна фактическа /техническа/ грешка, която при необходимост би могла да бъде отстранена по реда на чл.414, ал.1 от НК. Видно е, че още в същия диспозитив, по надолу Съдът категорично е изписал числовия израз на нормата от НК която регламентира опит, респ. 18, ал.1 от НК, като юридическата квалификация на престъплението е чл.242, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК във вр. с чл. 58, б. „а“ във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, което е дало основание за налагане на наказание „лишаване от свобода“ по законопредвидения минимум. Това е така, тъй като по смисъла на чл. 58, б. „а“ от НК, Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 от НК. Пределно ясна е волята на Съда, тъй като освен горното, е визиран изричен диспозитив, че на основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.1 от НК, Съдът ОПРАВДАВА подсъдимия Х.Г.Г. по обвинението му за довършено престъпление по чл.242, ал.2 от НК. Освен това, Съдът е прецизирал в мотивите си, а присъдата е единство на мотиви и диспозитив, че се касае за опит, като се е обосновал подробно защо приема така. В крайна сметка, независимо от техническата грешка, пределно ясна е действителната воля на Съда.

            От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от конкретното поведение на дееца. Г. е съзнавал, че в кабината на управлявания от него автомобил е скрито наркотично вещество и е направил опит да го пренесе през границата на Р България. Обстоятелството установяващо това знание на дееца са: действия преди потегляне за ГКПП, кореспонденцията която е провел по телефона, наличие на белези за интервенция във вътрешността на кабината, външно обективираното му поведение /нервност, безпокойство, притеснение/ при започване на полицейската и митническа проверка и през цялото времето докато траела последната. Подробно съдът е описал и визирал доводи в тази насока, по-горе при анализа на обясненията на подсъдимия. Подсъдимият е съзнавал ясно действията си и тяхната нередност. 

            За престъпление по чл. 242, ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 до 15 години и глоба от 100000 до 200000 лева. Смекчаващите отговорността на подсъдимият Г. обстоятелства са следните: не е осъждан, с обясненията си частично е спомогнал за изясняване на обективната истина по делото, към момента на извършване на деянието е бил много млад- на 23 години, работлив е- видно от трудов договор № 003/28.02.2018г., и понастоящем работи като шофьор на тежкотоварен автомобил, като полагането на физически труд и усилията за квалифициране в тази насока са приоритет в ценностната му система. Последното е качество, което следва да бъде поощрявано в днешно време и съдът го преценява като изключително смекчаващо обстоятелство.  Деянието е във фазата на опит, и макар да е останало недовършено по причини извън дееца, не са настъпили общественоопасните последици. От друга страна обществената опасност на деянието, в сравнение с други от същия вид, не следва да бъде занижавана, предвид количеството и високата стойност на предмета на престъплението. Като държи сметка за горното, като отчита степента на обществена опасност на дееца, но и тази на деянието /която в никакъв случай не следва да се приеме като занижена/, като съобразява не само личната, но и на генералната превенция, и предвид чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че следва да намери приложение и чл.58, ал.1, б. “а“ във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, респ. наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано като му се наложи законопредвиденото такова- „лишаване от свобода“, но чувствително под най-ниския предел, респ. за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не следва да се налага кумулативно предвиденото по – леко наказание „глоба“, предвид на обстоятелството, че подсъдимия е млад човек, който не е финансово независим, а още по-малко е състоятелен, и не следва да се пресича възможността му материално осигуряване. Предвид тежестта на деянието, Съдът намира, че макар размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало, да съответстват на част от условията за приложение на института на „условно осъждане“, останалите условия за това не са налице. С оглед обществената опасност на деянието, обуславяща и тежестта на престъплението, за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Само при това положение подсъдимия ще осъзнае сериозността на стореното и в него ще възникне контрамотив към извършване на бъдещо деяние. Само при това положение наказанието ще постигне предупредително-възпираща психологическа цел, по отношение на останалите граждани.

            От установената фактическа обстановка са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Х.Г.Г. е осъществил и състава на чл.354а, ал.2 във вр.с ал.1 от НК. От обективна страна, подсъдимия подсъдимият Г., без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение висикорисково наркотично вещество „коноп“, с общо с общо нетно тегло 99228.77 гр. с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595372.62лева, което е в особено големи размери. Подсъдимият Г.,*** до и на ГКПП Видин е държал процесния коноп, т.е. имали е фактическа власт върху наркотика и възможност да се разпореди с него. Голамото количесто на процесното високорисково наркотично вещество, изключва хитотезата „за лична употреба”, но обуславя възможност за разпределение на веществото в голям брой дози за еднократна употреба, респ. за неговото разпространение. Минималната работна заплата за Р. България към към 21.11.2016г., която е 420 лева. Стойността на предмета на престъплението е 595372.62 лева лева, т.е. е много над 140 пъти установената в страната минимална работна заплата, което е чувствително над долната граница на съставомерния признак „особено големи размери”, установена с т.р. № 1/1998г. на ОСНК. Наркотичното вещество коноп- предмет на престъпните деяния, е в особено големи размери- 99228,77 гр., на стойност 595373,62лв. /сумата е много над 140 пъти минималната работна заплата в страната към 21.11.2016г., която е 420 лева/, а 140 пъти минималната работна заплата се равнява на 58000 лева. Стойността на предмета на престъплението е повече от 10 пъти над тази стойност.

            От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от конкретното поведение на дееца. Г. е съзнавал, че в кабината на управлявания от него автомобил е скрито наркотично вещество и е направил опит да го пренесе през границата на Р България. Обстоятелството установяващо това знание на дееца са: действия преди потегляне за ГКПП, кореспонденцията която е провел по телефона, наличие на белези за интервенция във вътрешността на кабината, външно обективираното му поведение /нервност, безпокойство, притеснение/ при започване на полицейската и митническа проверка и през цялото времето докато траела последната. Подробно съдът е описал и визирал доводи в тази насока, по-горе при анализа на обясненията на подсъдимия. Подсъдимият е съзнавал ясно действията си и тяхната нередност. 

            За престъпление по чл.354а, ал.2 във вр.с ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години и „глоба” от 20000 до 100000 лева. Смекчаващите отговорността на подсъдимият Г. обстоятелства са следните: не е осъждан, с обясненията си частично е спомогнал за изясняване на обективната истина по делото, към момента на извършване на деянието е бил много млад- на 23 години, работлив е- трудов договор № 003/28.02.2018г., видно от който и понастоящем работи като шофьор на тежкотоварен автомобил, като полагането на физически труд и усилията за квалифициране в тази насока са приоритет в ценностната му система. Последното е качество, което следва да бъде поощрявано в днешно време и съдът го преценява като изключително смекчаващо обстоятелство. От друга страна обществената опасност на деянието, в сравнение с други от същия вид, не следва да бъде занижавана, предвид количеството и високата стойност на предмета на престъплението. Като държи сметка за горното, като отчита степента на обществена опасност на дееца, но и тази на деянието /която в никакъв случай не следва да се приеме като занижена/, като съобразява не само личната, но и на генералната превенция, и предвид чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че следва да намери приложение и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, респ. наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано като му се наложи законопредвиденото такова- „лишаване от свобода“, но под най-ниския предел, респ. за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. При наличието на смекчаващите обстоятелства и наличието на изключително такова обстоятелство в случая, и най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Не следва да се налага кумулативно предвиденото по – леко наказание „глоба“, предвид на обстоятелството, че подсъдимия е млад човек, който не е финансово независим, а още по-малко е състоятелен, и не следва да се пресича възможността му материално осигуряване. Предвид тежестта на деянието, Съдът намира, че макар размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало, да съответстват на част от условията за приложение на института на „условно осъждане“, останалите условия за това не са налице. С оглед обществената опасност на деянието, обуславяща и тежестта на престъплението, за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Само при това положение подсъдимия ще осъзнае сериозността на стореното и в него ще възникне контрамотив към извършването на бъдещо деяние. Само при това положение наказанието ще постигне предупредително-възпираща психологическа цел, по отношение на останалите граждани.

            Поради визираните съображения за съставомерността на деянията, Съдът намира, че защитната теза, за липса на съставомерно поведение от страна на подсъдимия Г.,  която се базира на становището, че подсъдимия не е знаел за наличието на процесния наркотик в управлявания от него товарен камион е, неоснователна. Както беше посочено по – горе, подсъдимия е съзнавал елементите от обективна страна на деянията си.

            Двете престъпления Г. е извършил в реална съвкупност, поради което и на  основание чл. 23, ал.1 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено, едно, най-тежкото от определените за всяко престъпление наказания, а именно, „лишаване от свобода”, за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът намира, че макар размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало, да съответстват на част от условията за приложение на института на „условно осъждане“, останалите условия за това не са налице. С оглед обществената опасност на деянието, обуславяща и тежестта на престъплението, за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Само при това положение подсъдимия ще осъзнае сериозността на стореното и в него ще възникне контрамотив към извършването на бъдещо деяние. Само при това положение наказанието ще постигне предупредително-възпираща психологическа цел, по отношение на останалите граждани.

            Неоснователна е и тезата на защитата, че квалификациите на двете деяния се намират в съотношение на специална към обща, респ. нормата на чл.242, ал.2 е специална по отношение на чл.354а, ал.2 от НК, като при това положение приложението на специалната норма изключва приложението на общата. Съдът не приема тази теза, тъй като в случая съставомерността по чл.354а, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, обхваща поведение на подсъдимия, което по своята същност, като и по място и време не съвпада с поведението, което е квалифицирано по чл.242, ал.2 от НК.

            На основание чл. 242, ал.7 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА предмета на контрабандата – високорисково наркотично вещество коноп, с общо нетно тегло 99228,77 грама, с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева, като 158 броя представителни проби от наркотичното вещество са на съхранение в ГПУ – Видин, а останалата част от наркотичното вещество е предадена в ЦМУ, отдел „НОП“, с приемо-предавателен протокол № 47621/19.05.2017г.

На основание чл. 242, ал.8 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА  превозното средство послужило за превозване на стоките предмет на контрабандата- влекач марка „*******“, модел „*******“ с ДК № *******, ведно с контактен ключ /намиращи са на съхранение в ГПУ – Видин/ и СРМПС част 2, №******. Стойност на влекача е 30100 лева е много по ниска от тази на предмета на престъплението, респ. 595372,62 лева. Количеството на предмета на престъплението също е голямо към 100 килограма. Количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество предмет на престъпление обуславят тежест на деянието, спрямо която стойността на описаното МПС е ниска. Поради това следва да се отнеме в полза на Държавата МПС, независимо, че не е собственост на дееца.

На основание чл.354а, ал.6 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА предмета на престъплението – високорисково наркотично вещество коноп, с общо нетно тегло 99228,77 грама, с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол от 3% до 21% на обща стойност 595 372.62 лева, като 158 броя представителни проби от наркотичното вещество са на съхранение в ГПУ – Видин, а останалата част от наркотичното вещество е предадена в ЦМУ, отдел „НОП“, с приемо-предавателен протокол № 47621/19.05.2017г.

На основание чл. 354а, ал.6 от НК, следва да се отнеме в полза на ДЪРЖАВАТА  средството на престъплението- влекач марка „********“, модел „******“ с ДК № ********, ведно с контактен ключ /намиращи са на съхранение в ГПУ – Видин/ и СРМПС част 2, № **********

На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се зачете времето от 22.11.2016г. до 26.07.2017г.  /времето през което подсъдимия Х.Г. Г. е бил задържан: с постановление на прокурора за 72 часа, считано от 16.30ч. на 22.11.2016г.; по мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.11.2016г.;  по мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 30.03.2017г. до 26.07.2017г./, което време следва д се приспадне от наложеното на подсъдимия Х.Г.Г. наказание „лишаване от свобода“, при спазване на регламента на т.т.1 и 2 на ал.1 на чл.59 ат НК.

Вещественото доказателство полуремарке марка „********“ , модел „*******“ с ДК ********** следва да се върне на неговия собственик Л.Ц.К. /намиращи са на съхранение в ГПУ – Видин/, ведно със СРМПС част 2, №******** влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства телефон „********“ с Имей: ******* и телефон „***********“ с Имей: ******** със СИМ карта на „*********, следва да се върнат на собственика им подсъдимият Х.Г.Г., след изтичане на 6 месеца от влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство GPS навигация „************“, фабричен № ************* следва да се върне на собственика му- подсъдимият Х.Г.Г., след изтичане на 6 месеца от влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства – международна товарителница без номер и писмена спецификация на товара да останат към делото, на основание чл.112, ал.4 от НПК.

Вещественото доказателство – обект № 159 – 3 бр. полеви наркотеста NIK-E, да се унищожат след изтичане на 6 месеца от влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство № 160 – метална шестоъгълна отвертка с две видии, да бъдат унищожени, чрез механична деформация, след изтичане на 6 месеца от влизане на присъдата в сила.

Водим от горното Съдът постанови присъдата.

.

 

 

 

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: