РЕШЕНИЕ
Номер 1954 от
08.12.2021
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: С. Х.
и прокурора: Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдия Русева КАНД № 2390 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ
– Бургас, подадена чрез юрисконсулт П., против Решение № 139/18.08.2021 г., постановено
по а.н.д. № 192/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно
постановление № 132/03.02.2021г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с
което на основание чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците, на Н.К.Д.,
в качеството му на кмет на Община Несебър, е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 лева
за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Касаторът не споделя мотивите
на съда, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление, и
излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът
– кмет на община Несебър, в с.з. се представлява от адв. Д., която оспорва
касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Не претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление административно-наказателната отговорност
на кмета на Община Несебър е ангажирана за това, че не е предотвратил
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и не е предотвратил
създаването на незаконни сметища на територията на общината, след като при
проверка по сигнал на 16.12.2020 г. контролните органи са установили наличието
на нерегламентирани замърсявания с отпадъци на шест места. Вмененото нарушение
е по чл. 19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, като на осн.чл.151,
ал.2, т.6 от същия закон на кмета на Община Несебър е наложена глоба в размер
на 3 000 лв.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че в проведеното
административно-наказателно производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неточно
описание на нарушението, оттам - неправилното му подвеждане под втората
хипотеза на чл.19, ал.3 от ЗУО, която не съответства на установената от
контролните длъжностни лица фактическа обстановка. Приел е, че при съставянето
на АУАН е било допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, като актосъставителят
е пропуснал да опише в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, а вместо това е допуснал недопустимо смесване, като е отъждествил
дейността по изхвърляне на отпадъци на неразрешени места със създаването на
незаконни сметища, както и недопустимо смесване на предприемането на мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци с дейностите по самото предотвратяване
на такова изхвърляне. Съдът е обосновал извод, че това разминаване е нарушило
правото на защита на жалбоподателя да разбере точното основание за налагане на
административно наказание и че е опорочило цялото административнонаказателно
производство, а в крайна сметка и обжалваното наказателно постановление. По
същество съдът е преценил, че липсва съставомерност на деянието, за което е
ангажирана отговорността на лицето, тъй като по преписката са налични
доказателства, от които се установява, че към 16.12.2020 г. Н.К.Д., в
качеството си на кмет на Община Несебър, е предприел необходимите мерки,
свързани със задължението му по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци. Изложил е мотиви, че констатираните замърсявания са
свързани с неизпълнение на друго задължение на кмета на Община Несебър, като
евентуално може да се определи като бездействие относно непредприемане на мерки
за организиране на почистването на формираните отпадъци.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него
мотиви.
Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО кметът на общината отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.
Съгласно чл.151,
ал.2, т.6 от ЗУО наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме
мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.
В тежест на административнонаказващия
орган е да установи безспорно съществуването на посочените фактически
основания, послужили за издаването на наказателното постановление.
Касационната инстанция не споделя
извода на първоинстанционния съд, че административнонаказващият орган е описал
неточно нарушението и че неправилно го е подвел под втората хипотеза на чл.19,
ал.3 от ЗУО, както и че тази хипотеза не съответства на установената от
контролните длъжностни лица фактическа обстановка. От описателната част на
издаденото НП става ясно, че кметът на Община Несебър е наказан за това, че не
е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и че не е
предотвратил създаването на незаконни сметища на територията на общината. Не е допуснато
нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, доколкото актосъставителят е описал в пълнота
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като са посочени като в
АУАН, така и в НП местата, където са констатирани незаконни сметища на
територията на Община Несебър. Така вменено нарушение правилно е било
квалифицирано по чл. 19, ал.3, т.15 ЗУО, съгласно която разпоредба кметът на общината
отговаря за предотвратяването
на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и организиране на почистването им, като в конкретната
хипотеза органът е приел, че кметът на Община Несебър е осъществил и двете хипотези на нарушения по този текст
– както че не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, така и че
не е предотвратил създаването на незаконни сметища на територията на общината. За извършеното нарушение
правилно е била определена и санкционната норма на чл.151, ал.2, т.6 ЗУО,
съгласно която наказва
се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на
община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или
организиране на почистването им.
Касационната инстанция не споделя и
извода на районния съд, че органът е
извършил недопустимо смесване на предприемането на мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци с дейностите по самото предотвратяване на такова
изхвърляне. Несъмнено е, че дейността по предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на нерегламентирани за това места винаги включва и предприемането на
съответни мерки за това. Ето защо, не се споделя изводът, че е било ограничено
правото на наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и да упражни ефективно правото си
на защита.
Ответникът по касация е представил
към възражението си срещу АУАН множество доказателства, включително много на
брой АУАН, съставени на различни лица от длъжностни лица при Община Несебър,
относно нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и замърсявания, включително и в
процесните терени, които АУАН са съставени в периода 2016-2017г. и въз основа
на които въззивният съд е достигнал до извод, че към 16.12.2020г. кметът на
общината е предприел необходимите мерки, свързани със задължението му по чл.19,
ал.3, т.15, предл. първо от ЗУО. Касационната инстанция намира, че този извод
също е неправилен, тъй като по делото не са представени доказателства, че така
образуваните административнонаказателни производства са приключили в
законоустановените срокове със съставянето на наказателни постановления, с
които виновните лица да са били санкционирани за допуснатите замърсявания на
околната среда. Освен това, от доказателствата по делото – писмени и гласни,
безспорно се установява, че на датата, посочена в НП и в АУАН – 16.12.2021 г.,
са били констатирани 6 бр. нерегламентирани сметища на територията на Община
Несебър, конкретно посочени. По тези причини касационната инстанция приема, че
ответникът по касация е осъществил състава на нарушението по чл. 19, ал.3, т.15
ЗУО, тъй като не е предприел необходими и достатъчни мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и за предотвратяване
създаването на незаконни сметища.
Безспорно е установено, че за така
извършената проверка на място е бил съставен и Констативен протокол №
018761/К-15-106/16.12.2020 г., с който на ответника по касация е било дадено
предписание съвместно със собствениците на имотите, в които са разположени
отпадъците, да предприемат незабавни действия по почистване на замърсените с
отпадъци терени, отразени в констативната част на протокола, като в срок до
29.12.2020 г. бъде уведомен писмено директорът на РИОСВ Бургас за извършените
действия и се представят заверени копия на документите, удостоверяващи
транспортирането и предаването на отпадъците. От доказателствата по делото,
вкл. свидетелските показания на св. С. – актосъставител, се установява, че при
последващата проверка на шестте терена с нерегламентирани отпадъци е
констатирано, че същите са изцяло почистени от кмета на Община Несебър. Тези
факти, настъпили след издаването на АУАН от 23.12.2020 г., е следвало да бъдат
взети предвид от административнонаказващия орган, понеже обуславят извод за
деяние, което с оглед незначителността на вредните му последици и с оглед на
другите смекчаващи обстоятелства /незабавната реакция от страна на кмета на
Община Несебър/ представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Ето защо, в случая е
налице основание за приложение на чл.28, ал.1 ЗАНН, съгласно която разпоредба за
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя. Тази преценка не е направена своевременно от
административнонаказващия орган в съответствие със задължението, вменено му с
чл.53, ал.1 ЗАНН, с оглед на което издаденото от него НП се явява
незаконосъобразно.
Като е
стигнал до същия краен резултат, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд
– Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139/18.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 192/2021
г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.