№ 25
гр. Гълъбово, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200140 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000172 от 20.07.2021г. на
Светослав П. Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Б. Ж. Б. с ЕГН
**********, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. чрез пълномощник, жалбоподателят Б.Б. излага съображения за
неправилност и незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно
постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. Писмено изразява становище, че НП е правилно
и законосъобразно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските
да другата страна.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 21 –
0447 – 000172 от 20.07.2021г ; АУАН № 149994 от 21.06.2021г.; Протокол за ПТП №
1
1672133 от 21.06.21г.; Фактура № ********** от 13.08.2021г.; Списък на разноски от
13.08.2021г.; Удостоверение за регистрация НАП с идентификационен № по Д Д С :
BG**********; АУАН № 149994 от 21.06.2021г. в оригинал; Наказателно постановление №
21 – 0447 – 000172 от 20.07.2021г. в оригинал; Справка за нарушител/водач; Заповед рег. №
81213 – 515/ 14.05.2018г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с
доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението
по пътищата, от Министерството на вътрешните работи; Писмено становище от гл. юриск.
Милен Алексиев, процесуален представител на Началник РУ – Гълъбово, с адрес: гр.
Гълъбово, ул. „Георги Бенковски“ № 13; Писмено становище от гл. юриск. Милен Алексиев,
процесуален представител на Светослав Боев – началник на РУ Гълъбово, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Граф Н. Игнатиев“ № 16, Писмо с УРИ 000-5919 от 03.12.2021г. от Началника
на РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, ведно с копие от Протокол за ПТП с №
1672133 от 21.06.2021г. по описа на РУ Гълъбово.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Т. Д. СТ.– съставил АУАН, Р.
ЕМ. М. и П. Б. П..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна
На 21.06.2021г., св.Р.М. се явила в РУ - Гълъбово и заявила, че в около 09.30 часа,
същия ден, в гр.Гълъбово, на паркинга зад блок № 6 е възникнало пътнотранспорто
произшествие /ПТП/ между управлявания от нея автомобил „Х.” с № **** и автомобил с
рег. № СТ 1409АН. По подадения регистрационен номер на лекия автомобил, св. Т. Д. СТ. и
св.П. Б. П., служители на РУ-Гълъбово, дежурни по КАТ същия ден, установили
собственика на лекия автомобил и го извикали в РУ-Гълъбово за изясняване на случая.
Жалбоподателя Б.Бонев се явил в РУ-Гълъбово, където от полицейските служители разбрал
за станалото ПТП. Била му извършена проверка за алкохол в издишвания въздух с
техническо средство, което отчело 0.98 промила. Бил издаден талон за медицинско
изследване. По данни на св.Р.М. и след като огледал автомобила й, а и този на
жалбоподателя Б.Б., св.Т.С. съставил Протокол за ПТП № 1672133/21.06.2021г.
Св.Т.С. съставил АУАН серия АА с № 149994, в който отразил, че водача Б. Ж. Б. с
ЕГН ********** на 21.06.2021г. в гр.Гълъбово, на паркинга зад блок №6, управлявал
собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с № СТ 1409 АН, като: 1. при движение
назад водача не се убеждава, че пътят зад л.а. е свободен и блъска в задна дясна част
престояващия на паркинга л.а. „Х.” с № ****, собственост на „Смарт Асет Сървисез” ЕООД,
2
гр.София с водач Р. ЕМ. М. от гр.Раднево. Настъпва ПТП с незначителни материални щети.
Г-н Б. напуска мястото на ПТП-то, без да уведоми контролните органи и да изчака
пристигането им. Управлява МПС след употреба на алкохол, установено с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с № 0181, който отчете 0.98 промила в издишвания въздух с
проба № 02047 в 11.10 часа на 21.06.21г. Издаден талон за изследване № 0050130.
Нарушенията били квалифицирани: нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП; нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП и нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б.Б. подписал съставения му АУАН, като отразил, че няма
възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения по АУАН.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-0447-000172
от 20.07.2021г. на Светослав П. Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-
Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в
обстоятелствената част на което Административно-наказващия орган /АНО/ е възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО издал процесното НП, с което на Б.Б., на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева – за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за извършено нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП. За описаното в АУАН нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, нарушение, АНО не е наложил наказание, поради обстоятелството, че кръвното
изследване на жалбоподателя Б.Бонев установило наличие на алкохол под 0.5 промила.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по
делото – Т. Д. СТ.– съставил АУАН, Р. ЕМ. М. и П. Б. П., потвърдиха изцяло описаното в
акта за установяване на административно нарушение. Свидетелите Т.С. и П.П. обясниха, че
те не са преки свидетели на описаното в АУАН. Св.Т.С. подробно обясни, че е съставил
АУАН единствено по данни на св.Р.М.. Св.П.П. подкрепи показанията на св.Т.С. и обясни,
че АУАН е съставен единствено по показанията на св.Р.М.. Съдът кредитира с доверие
свидетелските им показания, тъй като те са изключително пълни, взаимно допълващи се,
логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по между си, така и с останалите
доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра и приема за установена описаната
фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от и събраните по делото
писмени доказателства.
От правна страна
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
3
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в
НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл.84 от ЗАНН във вр. чл.14, ал.2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административно наказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН, 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било
установено нарушението) респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно
наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона
задължителни реквизити – чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на
съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед
обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на
защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои
от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на
жалбоподателя.
1.По отношение на наложеното административно наказание по чл.183, ал.2, т.11
от ЗДвП, вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, за нарушение, на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Б.Б. по т.1 от НП, въвежда задължение към водача на МПС
преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Нормата е материалноправна, установяваща задължение за действие с цел осигуряване
безопасността на движението. Неизпълнението на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП се
4
съдържа като състав на административно нарушение в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП, предвиждаща адм. наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за водач, който
нарушава правилата за движение назад. След като разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП
изисква от водача да не създава опасност или затруднение за останалите участници в
движението, то се налага извод, че нарушението има резултат – създаване на опасност или
затруднение за останалите участници при движение назад. Словесното фактическо
обвинение, обективирано в обстоятелствената част на т. 1 от НП за причиняване на ПТП,
обаче, противоречи на посочения състав на чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият не включва
настъпването на ПТП като последица от неспазване на правилата за движение назад. По
аргумент от приложения състав на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП се налага извод за
противоречие между словесното фактическо обвинение и правната му квалификация, а
именно, в резултат на нарушаване на правилата на чл.40, ал.1 от ЗДвП за движение назад е
допуснато причиняване на ПТП, който факт не се съдържа нито в нарушената
материалноправна норма, въвеждаща правило за поведение, нито в административно
наказателната разпоредба, на чието основание е издадено процесното НП. Обвинението за
причиняване на ПТП поради нарушаване на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП не може да
се подведе правно под състава на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, поради което
незаконосъобразно е наложено административно наказание на това основание.
Констатираното несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на
обвинението е основание за отмяна на НП по т.1.
В този смисъл е формирана трайна съдебна практика /Решение от 23.07.2019г. на
АдмС - Стара Загора по КАНД № 211/2019г, Решение от 13.10.2020г. на АдмС - Стара
Загора по КАНД № 300/2020г., Решение от 28.10.2021г. на АдмС - Стара Загора по КАНД №
346/2021г./.
1.По отношение на наложеното административно наказание по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, вр. чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП.
Видно от съставения АУАН, същият е съставен за това, че жалбоподателят Б.Б.
напуска мястото на ПТП - без да уведоми контролните органи и да изчака пристигането им,
като това му деяние е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б. „в" от ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда задължение за водач на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълнят дадените им указания. С обжалваното НП, обаче,
жалбоподателят Б.Б. е санкциониран за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.„а” от ЗДвП – за
това, че не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП. Не е налице идентичност
между фактическото описание на деянието в АУАН и на това в издаденото Наказателно
постановление. Идентичност липсва и по отношение на правната квалификация на деянията
– в АУАН е за деяние по чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП, а НП е за деяние по чл.123, ал.1,
т.3, б.„а” от ЗДвП. Неправилната правна квалификация на поведението на наказаното лице е
5
порок, който не може да бъде саниран на по-късен етап, включително и в рамките на
съдебното производство. Допуснатото нарушение, а именно, противоречието между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Освен това е налице и вътрешно противоречие в самото Наказателно постановление -
между обстоятелствената част и диспозитива на същото. В обстоятелствената част НП е
посочено, че Б.Б. напуска мястото на ПТП, без да уведоми или изчака пристигането на
органите на МВР. /което е нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП/. В противоречие с
описаното, жалбоподателят е санкционирн за това, че не е оказал съдействие за установяване
на вредите от ПТП, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. „а” от
ЗДвП.
В случая описаното в АУАН и в Наказателното постановление компилира
обстоятелства от различни хипотези на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, при което се създава
неяснота наказаното лице да разбере за извършването на какво точно административно
нарушение му е наложено наказанието, да организира защитата си и представлява основание
за отмяна на обжалвания акт.
Относно разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на
жалбоподателя, като видно от представения договор за правна помощ и съдействие и
фактура, удостовереното възнаграждението в размер на 720 лв. с ДДС. Съобразно чл.63д,
ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което
настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата
фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е
съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 360 лв. с ДДС, който
следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.2, вр. ал.1 от
ЗАНН Съдът
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0447-000172 от 20.07.2021г. на
Светослав П. Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Б. Ж. Б. с ЕГН
**********, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание
6
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП.
ОСЪЖДА на ОД на МВР – Стара Загора да заплати на Б. Ж. Б. с ЕГН **********
сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7