№ 71
гр. Кюстендил, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221500600156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 6, постановена на 07.02.2022 г. по НЧХД № 45/2021 г. по описа на ДнРС,
Дупнишкият районен съд е признал подс. В. Й. ИЛ. за виновен в извършване на престъпление по
чл.130, ал.2 НК, като на осн. чл.130, ал.3 НК го е освободил от наказание. На осн. чл.45 ЗЗД е
уважил предявения от гражданската ищца М. К. С. граждански иск за сумата от 500 лева,
претендирани като обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в резултат
от претендираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 03.11.2020г.
до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 500 лева до пълния претендиран
размер до 1 000 лева е отхвърлен. На подсъдимия са възложени разноските по делото и е осъден да
заплати следуемите се държавни такси.
Присъдата се обжалва от подс. И.- в частта на уважения граждански иск, като се иска
неговото намаляване, както и в частта за разноските. Сочи се, че гражданския иск е завишен и че
при приложението на чл.130, ал.3 НК разноските не следва да се възлагат на подсъдимия.
Пред въззивния съд адв.А.К. поддържа въззивната си жалба и иска същата да бъде уважена.
Изтъква доводи за завишеност на размера на присъденото обзещетение и иска неговото
намаляване. Претендира изменение на присъдата в частта за присъдените разноски.
Подсъдимият В. Й. ИЛ. твърди, че е невинен.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като
съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че
въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена в срок и от страна с интерес от търсената
1
защита. Разгледана по същество, тя е основателна частично по следните съображения:
С атакуваната присъда ДнРС е приел за установена следната фактическа обстановка:
Двете страни притежавали и ползвали съседни недвижими имоти в с. ***, общ. ***,
като по този повод между тях се установил трайно лоши отношения. На 03.11.2020 г. сутринта,
преди обяд по уговорка с тъжителката в имота й на ул. „***“ пристигнал св. М.*** със самосвал и
багер, за да извози оттам камъни. Той се намирал до паркирания настрани от него камион с
платформа, върху който било натоварено багерче. Междувременно С. решила да събере в носена
от нея кофа орехи, паднали на улицата пред съседния дом № 45. Тези й действия довели до
словесен спор с намиращата се там тъща на подсъдимия- В.О., която претендирала, че орехите са
нейни. Двете започнали грубо да се обиждат и заплашват.В скандала се намесил словесно и
подсъдимия, излизайки на двора.
В това време св. Й.И.а и св. М. И.а, съответно негови съпруга и дъщеря, излезли на
терасата на къщата, която била откъм улицата и се включили в спора. Подс. И. излязъл от двора
към улицата и се насочил към вада, в близост до която стояла тъжителката. Словесният спор
между тях ескалирал, при което подс. И. я ударил с ръка в областта на лицето. Тя паднала
странично и по гръб на земята, в близост до вадата и на около 1-1,5 метра от оградата, като при
удара паднали на земята и носените от нея очила. Веднага след това подсъдимият я изритал във
външната част на лявото бедро, като след това същият се навел леко с лице над нея. От своя
страна намиращата се все още по гръб на земята тъжителка, го изритала силно няколко пъти с
крака си в областта на носа и лицето, от което на същия му потекла кръв и извикала веднъж по име
св. ***.
Св. *** дошъл при тях веднага, след като успял да свали багера си от платформата на
земята. Застанал между тях, а пострадалата се изправила и той видял кръвта по лицето и носа й.
Направил забележка и на двамата. На улицата излезли дъщерята и съпругата на подсъдимия, които
забелязали нараняванията и кръвта по лицето на същия и продължили да се карат със С.. Тримата
се прибрали в двора си, а пострадалата отишла със св. *** в имота си.
На 04.11.2020 г. С. се снабдила с медицинско свидетелство; на следващия ден посетила
и лекар по дентална медицина в гр. С., за което й било издадено друго медицинско свидетелство с
амб. № 59/05.11.2020 г.
На 04.11.2020 г., подс.И. посетил кабинет по ортопедия и травматология на ЕТ „***“, в
гр. ***, където след преглед му било издадено медицинско свидетелство № 2067/04.11.2020 г., за
установените и съобщени от него наранявания.
От изготвената СМЕ на в.л. д-р Н. се установява, че С. е претърпяла следните
травматични увреждания: охлузвания по кожата на лицето разположени по гърба на носа в горната
му половина, дясна буза до носа, долна устна и брадичката вдясно, както и контузия /оток и
палпаторна болка/ по външната странична повърхност на ляво бедро, имащи характер на лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. Подс. И. е претърпял следните увреждания:
Мекотъканна контузия на лицето с „умерен“ оток на меки тъкани, палпаторна болка и охлузване
по кожата в областта на носа и кръвонасядане по долен клепач на ляво око, имащи характер на
лека телесна повреда. Уврежданията при пострадалата и при подсъдимия с оглед на своите
медикобиологични характеристики не водят до разстройство на здравето на лицата, като да
изискват непосредствено или последващо лечение и подлежат на пълно самостоятелно
възстановяване за срок около една-две седмици. Уврежданията и при двамата се дължат на
2
действие на тъп и/или тъпоръбест предмет, като е възможно да са получени по начина описан в
тъжбата относно нараняванията на пострадалата, а именно чрез удар с ръка /по-вероятно шамар/ и
последвал ритник в областта на лявото бедро, а на подсъдимия- т.е. при нанесени му един или
повече удари с крак в областта на лицето от друго лежащо по гръб на земята лице, при положение,
че подсъдимия е бил с лице срещу и над него.
Посочените по- горе факти не се оспорват във въззивната жалба на подс. И.,
доколкото в случая в същата изрично е посочено, че се обжалва единствено размера на
обезщетението и присъдените разноски. Единствено следва да се отбележи, че при изготвянето на
мотивите си ДнРС е обсъдил подробно доказателствения материал, обосновал защо го кредитира,
като при тази си дейност не го е подложил на превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или
изопачил част от него. ДнРС е взел решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и е
положил максимални усилия за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за
цялостно и всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при стриктно
спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната процесуална годност и възможността
върху тях да изгради фактическите си и правни изводи. ДнРС в мотивите си се позовал единствено
на доказателствени средства, събрани по надлежния процесуален ред. Вярната интерпретация на
доказателствената съвкупност е позволила на решаващия съд да достигне до верни логически
изводи относно фактите, имащи значение за обвинението.
В заключение- при обсъждането на доказателствения материал ДнРС стриктно е спазил
процесуалните правила и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра, в коя част и
защо- в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснал
нарушение на чл. 14 НПК.
От друга страна ДнрСе изложил и подробни доводи относно обективнта и субективна
страна на деянието, както и отношение на приложимия институт на реторсията по чл.130, ал.3 НК,
които принципно са правилни. Поради липса на жалба от страна на тъжителката в частта по
приложението на чл.130, ал.3 НК, настоящата инстанция няма да обсъжда този въпрос. Само
следва да се отбележи, че прилагайки института на реторсията и освобождавайки подс. И. от
наказание, ДнРС е спазил процесуалните правила и е действал в съответствие с разп. на чл.130,
ал.3 от НК, освобождавайки и двамата извършители от наказание.
Доколкото в случая обхвата на въззивната проверка е свързана единствено с размера на
присъденото обезщетение и на присъдените разноски, въззивният съд дължи произнасяне именно
по тях. Освобождаването от наказание не освобождава делеквента от гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Вследствие причиненото от деянието на
подсъдимия увреждане, въззиваематата страна М.С. е понесла неимуществени вреди, които
безспорно следва да бъдат възстановени. Безспорно в случая са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като пострадалата С. несъмнено е от кръга на
лицата, имащи възможност да търсят обещетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението, респ. подсъдимият е длъжени да репарира виновно причинените й вреди.
Причинените й увреждания- охлузвания по кожата по гърба на носа, дясна буза, долба устна и
брадичка, контузия /оток и палпаларотна болка/ в бедрото със срок за възстановяване- 1- 2
седмици са й причинили неудобства и са свързани с болки. Присъдената сума от 500 лева според
настоящата инстанция е съобразена с характера на претърпяното от пострадалия увреждане,
3
доколкото то е нарушило нейния телесен интегритет, цялост и неприкосновеност, била е наранена
нейната психика, чувство на себеуважение и лично достойнство. Същевременно естеството на
уврежданията (кръвонасядания) е такова, че не е довело до съществени неудобства и ограничения
в ежедневното общуване с оглед тяхното местонахождение; респ. възстановителния период не е
бил по- продължителен в сравнение с други телесни увреждания от същия вид. В този аспект
определеното обезщетение е справедливо и не с налага корекция на присъдата в гражданската й
част.
По отношение на разноските при реторсия такива не се присъждат, а остават за страните
така, както са направени. След като тъжителката е отговорила на подсъдимия със същото деяние,
тя също е виновна и затова разноски не следва да й се присъждат. В този смисъл е и трайната
съдебна практика- Р-96-72-І НО, Р-464-81- І НО, Р-255-92- І НО, Р- 184-13-II НО. На подсъдимия
И. единствено само следва да се възложат разноските във връзка с държавните такси по сметка на
ДнРС, както следва- 62 лева, от които- 12 лева за завеждане на делото и 50 лева за уважения
граждански иск; както и разноските за СМЕ в размер на 180 лева. Останалите разноски, сторени от
тъжителката С.- 400 лева адвокатско възнаграждение за повереник и 150 лева депозит за вещо
лице остават за нейна сметка. Като ги е възложил на подс. И., ДнРС неправилно е приложил
закона, поради което присъдата следва да се коригира в тази й част.
По тези съображения присъдата на Дупнишкия районен съд следва да се измени в частта
за разноските, а в обжалваната част на предявения граждански иск по чл.45 ЗЗД- да се потвърди
като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.3 и 6 НПК вр. чл.337, ал.1
вр.чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 6/07.02.2022 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НЧХД
№ 1045/2021 по описа на ДнРС в частта за разноските, като я ОТМЕНЯ в частта, в която подс.
В. Й. ИЛ. е осъден да заплати разноските на частната тъжителка М. К. С., както следва: 400 лева
адвокатско възнаграждение за повереник и 150 лева депозит за вещо лице; същите остават за нейна
сметка.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4