Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1781 от 22.12.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на десети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1.Даниела Драгнева
2.Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 2039 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Краун Чейнч“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №3, против Решение №260021/21.08.2020г., постановено по НАХД №360/2020 г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление №29-0000543/07.02.2020г., издадено от главен директор на главна дирекция „Инспектиране на труда“, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на касатора, за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация се представлява от юрисконсулт И. която оспорва жалбата като неоснователна. Пледира решението на РС-Несебър да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С Решение №260021/21.08.2020г., постановено по НАХД №360/2020г.
по описа на Районен съд–Несебър, е потвърдено наказателно постановление №29-0000543/07.02.2020г.,
издадено от от главен директор на главна дирекция „Инспектиране на труда“,
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е безспорно установено и доказано. По същество, съдът е направил обстоен анализ на всички елементи на трудовото правоотношение между лицето и дружеството-жалбоподател и че е осъществен състава на вмененото нарушение. РС-Несебър е обсъдил нарушената материалноправна разпоредба и размера на наложената имуществена санкция, като е приел същите за правилно определени. Изложил е мотиви, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Решението на първата инстанция е правилно и следва да се остави в сила, като съображенията за това са следните:
Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на местен работодател по смисъла на чл.§1, т.11 ДР ЗТМТМ, е приело лицето И.З., гражданин на Узбекистан, род. на *** г., чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 ДР ЗТМТМ, да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Видно от съставения АУАН и НП, като нарушена е посочена нормата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Съдът намира възраженията в касационната жалба за неоснователни.
Според чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ, чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500.00 лева до 5 000.00 лева. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че наказанието по ал. 1 се налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000.00 до 20 000.00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Данните по делото сочат по несъмнен начин, че на 06.08.2019 г. лицето З., гражданин на Узбекистан., чужденец, гражданин на трета държава, е установен да предоставя работна сила за дружеството, без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което касаторът правилно е санкциониран за нарушение по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
„Краун чейнч“ООД, в качеството си на местен работодател по смисъла на чл.§1, т.11 ДР ЗТМТМ, е приело лицето З., гражданин на Узбекистан, чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 ДР ЗТМТМ, да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Ето защо неоснователно е възражението на касатора, че административнонаказващият орган не е конкретизирал кой от двата, предвидени в закона режими/регистрационен или разрешителен/ не е спазен.
Анализът на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ във вр. чл.75а, ал.1 ЗТМТМ налага извода, че законът разграничава предоставянето на работна сила от чужденец - гражданин на трета държава за местен работодател, т.е приемането му на работа от местен работодател и приемането на командирован чужденец от местен работодател или на изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по недвусмислен начин в НП като става ясно, че се касае за първата хипотеза. Липсват констатации З. да е приета от дружеството - касатор като командировано лице или като изпратено в рамките на предоставяне на услуги, поради което не може да бъде споделено становището на касатора, че административнонаказващият орган /АНО/ не е разграничил в коя от двете, предвидени в закона форми е осъществено изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане на чужденец“.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията, изложени в касационната жалба, че случая е маловажен. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, тъй като степента на обществена опасност на процесното нарушение не е значително по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този тип и това е така, защото гражданите на трети страни са по-уязвими в случай на неспазване на трудовите им права от работодателите. Обстоятелството, че с лицето е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по надлежния ред, е факт, сочещ за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към предмета на спора. Ирелевантни са и наличието на регистрация в предходен момент и причините за нейната отмяна, за което са наведени твърдения от касатора, без да са представени доказателства.
Като е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на ответника по касация в края на съдебното заседание е направил искане за присъждане на разноските по делото за възнаграждение
на
юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по
т.д. № 5/2009г. на ВАС и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 80. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260021/21.08.2020г., постановено по НАХД №360/2020 г. по описа на Районен съд-Несебър.
ОСЪЖДА „Краун чейнч“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Александър Велики“ №3, представлявано от Румен Иванов Камбуров, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.