РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. гр. Добрич, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Калина Т. Димитрова
Атанас М. Каменски
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело №
20243200200442 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от
ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд - гр.Добрич
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изменено
с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от Областната
администрация на гр.Г. /B. G./, Р А., на 23.10.2024г., засягащо б.я гражданин
М. И., роден на **********г., с последен известен адрес – гр.Д., ул. „Г. К.“
№***.
От служебно извършената справка, изискана от НБД „Население” се
установява, че на зададените две имена, дата, месец и година, в НБД
„Население“ на Р България не фигурира такова лице.
По делото е поискана допълнителна информация от издаващия орган
Областна администрация на гр.Г., Р А., като се конкретизира на какъв адрес,
по какъв начин и на кого е било връчено решение №*****, постановено на
***г. и влязло в сила на ****г., имайки предвид обстоятелството, че съгласно
изготвените и приложени по делото справки в НБД „Население“ по делото,
лице с имена М. И. и дата на раждане **********г./посочени в
удостоверението/ не съществува.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич пледира за отказ
за признаване на решението за налагане на финансовата санкция и
прекратяване на съдебното производство, тъй като производство срещу М. И.
е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата
1
държава, засегнатото лице следва да е било уведомено лично или чрез
упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на
решението.В случая според него, лицето с две имена М. И. никога не е бил
уведомявано за водено срещу него производство в Р А. защото съдебните
книжа са изпратени на адрес - гр.Д., ул.“Г. К.“ №***, а такъв адрес в гр.Д. не
съществува.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение на Решение
№**** постановено на 25.06.2024г. от Областната администрация на град Г.
/B. G./, А., влязло в сила /според издаващата държава/ на 17.07.2024г., с
което на б. гражданин М. И., роден на **********г., е наложена финансова
санкция в размер на 150 евро, равностойни на 293,37 лева по курса на БНБ
към датата на постановяване на решението – 25.06.2024г. Осъждането е за
деяние, реализирано на територията на Р А., на ****г. в 14:24ч.,
квалифицирано като такова – „превишаване на скоростта“, наказуемо по ****
Abs. * S *** – StVO ***, BGBI. Nr. **** durch BGBI. I Nr. ****** *** Abs.
****** – StVO /***, BGBI. Nr. *** z.g. d. BGBI. I Nr. ***/Закон за моторните
превозни средства/ на издаващата държава.
Решението на издаващата държава – Областната администрация на град
Г. /B. G./ Република А. е постановено на 25.06.2024г. и е влязло в сила на
17.07.2024г. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова
санкция. Изпратеното в Окръжен съд-гр.Добрич удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен
акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова
санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за
налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или
всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен
орган за извършване на престъпление или административно нарушение,
включително паричните санкции, наложени за наказуемо деяние по
националния закон на решаващата страна. Деянието, осъществено от
засегнатото лице с две имена М. И. попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че и по българското законодателство аналогично
поведение съставлява административно нарушение и се санкционира съгласно
разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към
чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу М. И. за същото
деяние в Р. Б. или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено
и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския
съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението на Областната администрация на гр. Г., Р А. не се отнася за деяния,
2
които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Р Б., или пък за деяния, извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро,
респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение, касае парична сума в общ размер на 150 евро,
равностойни на 293,37 лева по курса на Б. Н. Б. към датата на постановяване
на решението – 25.06.2024г., представляващи сторените по съдебното
производство разноски.
Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Тъй като производството срещу засегнатото лице с две имена М. И. е
било писмено, е следвало да се изпълни процедурата по чл.35 т.9 от
ЗПИИРКОРНФС, като лицето бъде уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Такова
отбелязване по принцип е достатъчно доказателство за уведомяването на
лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това
съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари
2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и признаването на решение, предадено в съответствие с
чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности.
Видно от процесното удостоверение, в него изрично е отбелязано, че
производството е било писмено, като лицето е уведомено, включително за
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това /виж б.“з“ т.2,
б."б"/. И решението е било връчено на засегнатото лице М. И. лично на
02.07.2024г./виж б.“3“ т.4, б.“й“/, като по този начин е било изрично
уведомено за правото за повторно разглеждане или обжалване, в което има
право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество,
включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до
отмяна на първоначалното решение.
В настоящия процес българският съд не разполага с правомощията да
упражни контрол върху действията на органите в издаващата държава, на
които е възложено връчването на уведомлението на санкционираното лице, но
от служебно изисканите справки от НБД „Население“ не може да се установи
нито ЕГН, нито адрес за призоваване на лицето М. И..
Цялата кореспонденция от органите в издаващата държава, на които е
възложено връчването на уведомлението на санкционираното лице, тази по
б.“а“ т.1 от процесното Удостоверение, неизвестно защо е изпратена на адрес
гр.Д., ул.“Г. К.“ №***, като такъв адрес не съществува, т.е. той не е бил
надлежно уведомен нито за правото си да обжалва решението, респ. за
сроковете за това нито за правото за повторно разглеждане или обжалване, в
което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по
същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да
доведе до отмяна на решение то.
При това положение настоящият съдебен състав счита, че са налице
3
предпоставките на чл.35 т.9 от ЗПИИРКОРНФС, при които съдът следва да
откаже да признае и допусне изпълнение на процесната финансова санкция.
По гореизложените съображения и на основание чл.35 т.9 във вр. с
чл.16 ал.VІІ т.2 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд,
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение
по преписка №*****, постановено на ****г., влязло в сила на 17.07.2024г., на
несъдебен орган в издаващата държава – Областна администрация на град Г.
/B. G./, Р А., с което на б. гр. М. И., роден на **********г., с посочен адрес -
гр.Д., ул. „Г. К.“ №*** е наложена финансова санкция в размер на 150 евро,
равностойни на 293,37 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на
решението – 25.06.2024г. и прекратява съдебното производство.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ незабавно на основание чл.38 ал.І т.2 от
ЗПИИРКОРНФС компетентните органи на издаващата държава, както и копие
на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
гр.Варна в 7-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4