О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
град Велико Търново, 13.03.2020 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 82/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.130, ал.4 от АПК.
Жалбоподателят
„М – Дизайн – 1“ ЕООД със седалище в град Велико Търново, чрез процесуалния си
представител *** И. от ВТАК обжалва мълчалив отказ на директора на Дирекция
„МДТ“ при Община Велико Търнов. В първоначално депозираната жалба се сочи, че през
2010 г. дружеството е продало МПС с марка „***“ модел ***и регистрационен номер
***с рама ***, на германското дружество „Ауто Вернер“ със
седалище във ФРГ, гр.Ренсбрук 247868, ул.Веращрасе №14. Сочи, че при
изповядване на сделката немският контрагент му е заявил, че съгласно тяхното
законодателство при оформяне на писмения договор не е необходима заверка на
същия от нотариус. Той уверил жалбоподателя, че закупеното МПС ще бъде
регистрирано в Германия, а след тази регистрация, табелите ще бъдат изпратени
служебно в Германия. В тази връзка жалбоподателят аргументира ,че данъка върху
МПС се дължи от собствениците, какъвто той не е – чл.53 от ЗМДТ. Сочат се
разпоредби от Регламента Рим I /Регламент
/ЕО/ №593/2008 на ЕП и на Съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право към
договорни задължения/ досежно приложимото право към сключения с контрагента му
договор. В това отношение се позовава и на представени от него доказателства –
удостоверение за регистрация - част I и легализиран превод на удостоверение за
регистрация част II, за продадения
на немското дружество автомобил.
Предвид
неясният петитум на жалбата и в изпълнение на разпореждане на съда,
жалбоподателят, с писмено становище от 10.03.2020 г. сочи, че иска от съда да
постанови съдебен акт въз основа на който да се отпише от регистрите на Община
Велико Търново, водени по партидата на дружеството процесното МПС, което вече
не е собствено на това дружество. Твърди и, че се касае според него за мълчалив
отказ на сочения ответник, тъй като отписването на регистрите следвало да стане
след издаване на индивидуален административен акт от служител на дирекция
„МЕстни данъци и такси“ при общината.
Жалбата
е недопустима, тъй не е налице подведомствен на съда административен спор.
Видно
от представената преписка, с молба от 09.12.2019 г. /л. 6 от делото/ до сочения
ответник жалбоподателят излага идентични на изложените пред съда обстоятелства,
като представя и идентични доказателства. Съответно на 24.01.2019 г. – т.е.
един ден след подаването на жалбата до съда - директора на дирекция „МДТ“ при
община В.Търново изисква от КАТ - Велико
Търново /така е посочено в писмото/ данни за това от коя дата е прекратена
регистрацията на този автомобил и чия е собствеността му. Впрочем в искането е
цитиран АУЗД /намиращ се на лист 17 от делото/, установяващ задължения на
жалбоподателя за данък върху превозните средства за данъчни периоди 2013 -2017
г. включително /който акт очевидно не е обжалван и е влязъл в сила/.
В
отговор на това писмо началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – велико
Търново уведомява общината, че процесното МПС все още е в движение и е
регистрирано като собствено на дружеството – жалбоподател. Приложена е справка
за настояща/бивша собственост на
превозно средство, от която се установява, че считано от 23.07.2010 г. до
момента на издаването на справката процесното МПС е собственост на дружеството.
При
това положение съдът намира, че е неприложима процедурата, разписана в разпоредбата на чл.83 от ДОПК, респ. няма
как да се претендира наличие на мълчалив отказ за вписване в специален регистър
на обстоятелство, заявено от жалбоподателя и то от орган, посочен в
разпоредбата на чл.4, ал. 3 от ЗМДТ вр. с чл.83, ал.2 от ДОПК. В ЗМДТ не е
предвиден особен регистър, в който да се вписват моторните превозни средства и
свързаните с тях вещни права на задължените по този закон субекти. Такъв
специален регистър не е предвиден и от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Велико Търново,
служебно известна на съда и достъпна на следния уеб адрес: https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/velikotarnovski-obshtinski-savet/.
Обратно,
видно от разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ „Размерът на данъка се определя от
служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и
се съобщава на данъчно задълженото лице.“.
С
оглед на дотук изложеното съдът намира, че е приложима НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата за лаконичност/. Видно от
обективните предели на действието на разпоредбите и, то тя обхваща
условията и реда за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и
реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за
регистрирани пътни превозни средства – чл.1, ал.1 от нея.
В
случая – с оглед както на молбата до сочения ответник, така и с оглед на формулираното
искане до съда, се касае до претенция за дерегистрирането на моторно превозно
средство от регистъра, посочен в чл.2 от тази наредба, който е именно регистъра,
посочен в нормата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ. Всъщност именно с оглед на тези
искания следва да се приеме, че става въпрос за промяна в регистрация на
процесното МПС досежно собственика му с аргумент от разпоредбата на чл.14, ал.1
от Наредбата. Тъй като не се и сочи, че промяната на собствеността на описаното
и в жалбата и в молбата до ответника МПС на територията на страната, то е
неприложима процедурата, разписана в
чл.16 от Наредбата. В това отношение съдът съобразява, че е приложима
разпоредбата на чл.18 от тази наредба, която допуска промяна на регистрацията
на МПС – вкл. и с оглед настъпване на промяна на собствеността му при
отчуждаването му на територията на друга държава – членка или на трета държава
– арг. от чл.18а, ал.1, т.2 и т.6 от
Наредбата. Пак в този контекст от материалите по преписката не се установява да
е приложена служебно процедурата, разписана в чл.18б от Наредбата във връзка с
чл.18, т.2 от нея в приложимата понастоящем редакция, нито има данни да е приложена
процедурата по чл.18, ал.1, т.1 или 3 от Наредбата в редакцията на тази норма,
приложима към момента на сключването на договора за продажба на процесното МПС
между жалбоподателя и немския му контрагент.
Най
– сетне, от преписката не се установява, че ответникът, до когото е насочено
искането за дерегистриране на МПС, го е квалифицирал надлежно, нито се
установява прилагането на правилото на разпоредбата на чл.31, ал.2 от АПК
според който „Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният
административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той
му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е
започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани
граждани и организации.“.
С
оглед на разпоредбите на чл.2 и чл.3, ал.4 и по аргумент от разпоредбата на
чл.15, ал.4 от цитираната Наредба, съдът намира, че компетентен орган, който
следва да се произнесе и по подаденото до твърдения ответник искане и по
отправеното до съда искане е началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново, комуто следва да се препрати жалбата по подведомственост с
указание да се произнесе по нея, като я разгледа като заявление по чл.18а, ал.1
от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №82/2020 г-. по описа на Административен
съд – Велико Търново.
ИЗПРАЩА
по компетентност жалбата на „М-Дизайн 1“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********,
против мълчалив отказ на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Велико Търново за постановяване на акт за отписване от регистрите на
общината на притежавано от жалбоподателя моторно превозно средство на началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, който да се произнесе по
отправеното искане за дерегистриране на моторно превозно средство „***“, модел ***,
с рег. №***, рама № ***, и двигател
№***.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните и на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: