Р Е Ш Е Н И Е № 71
гр. Сливен, 14.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 52 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на „КНАУФ МАСТЪРС” ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. С.А. *** против Решение № 62 от 21.02.2023 г., постановено по АНД № 20222230200742/2022 г. по описа на СлРС. С обжалваното решение е потвърдено като законосъобразно НП 20-002994/27.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, с което на „КНАУФ МАСТЪРС” ЕООД – гр. Стара Загора е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства. Счита, че не е доказано, че има извършено административно нарушение. Моли съда да отмени решението на СлРС и постанови ново, с което да отмени НП на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, като незаконосъобразно.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от пълномощник, който счита жалбата за неоснователна. Излага съображения за правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен намира атакуваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна е безспорно установено, че на 12.05.2021 г. била извършена проверка от служители на Инспекция по труда по спазване изискванията на трудовото законодателство от „КНАУФ МАСТЪРС” ЕООД с обект на контрол СМР - жилищна сграда *******. Било установено, че на втория етаж на сградата се извършват строителни работи – поставяне на гипсокартон, от двама работници, единият от които К.Д.Д.. След свързване с техническия ръководител на обекта, било установено, че лицата са вписани в книгата за начален инструктаж като работници на „КНАУФ МАСТЪРС” ЕООД - гр. Стара Загора. След разговор с управителя на ТД, той потвърдил, че са негови работници. На 18.05.2021 г. работодателят представил на контролния орган граждански договор сключен между „КНАУФ МАСТЪРС” ЕООД гр. Стара Загора и К.Д.Д.. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол от извършената проверка № ПР2116029/18.052021 г. Съставен бил АУАН № 20-002994/18.05.2021 г., за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. АНО е приел, че „КНАУФ МАСТЪРС” ЕООД - гр. Стара Загора, в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ не е сключил трудов договор в писмена форма с К.Д.Д. при постъпването му на работа. Приел е, че нарушението е установено на 18.05.2021 г., когато е представен гражданския договор, а е извършено на 12.05.2021 г. в обекта на контрол.Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП, с което е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С обжалваното Решение, СлРС е потвърдил като законосъобразно НП № 20-002994/27.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” - гр. Сливен. Съдът е приел за установено, че на датата посочена в АУАН, жалбоподателят е допуснал до работа лицето К.Д.Д. без същият да има сключен трудов договор в писмена форма. Представен е граждански договор, но съдът приел, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, в случая се касае за трудови правоотношения. Прието е, че не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Предвид описаното първоинстанционния съд е счел, че наказващия орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени по делото възражения са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Съгласно чл. 220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че лицето К.Д.Д. от 11.05.2021 г. работи в предприятието на касатора – видно от книгата за начален инструктаж. След извършване на проверката е представен граждански договор № 1 от 10.05.2021 г.
По делото не е спорно, че в деня на проверката лицето К.Д.Д. е работило в предприятието на ответника по касацията. Основният спор по делото е дали упражняването на този труд е по трудовото правоотношение или по друго гражданско правоотношение. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила - чл. 124 КТ. Съгласно цитирания текст, при трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
По делото е установено, че при извършената на 12.05.2021 г. проверка в предприятието на касатора, около 10 ч., е бил заварен на работното място К.Д.Д., чиито трудови функции са били свързани с поставянето на гипсокартон. Цитираната дейност има еднообразен и постоянен характер. С нея не се престира краен продукт, който следва да бъде приет от възложителя и след това - заплатен от него. Лицето работи в обект на дружеството, при която дейност трябва да спазва наложената трудова дисциплина. К.Д.Д. е открит на цитираното място в установеното работно време, опитал се е да прикрие извършваната от него дейност и действителните отношения с предприятието на касатора. Тези отношения обаче са документирани с книга за начален инструктаж, в която срещу подпис отразен инструктажа по безопасност и здраве на К.Д.Д., като работник на "КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че възникналото правоотношение по своята правна природа не е облигационно по договор за изработка, а е трудово.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо (завършен продукт), съгласно поръчката на другата страна (поръчващия), а последната - да заплати възнаграждение. В случая не са налице така посочените елементи на договора за изработка. Представеният по делото граждански договор е след проверката и явно е съставен във връзка с нея. Установената по делото дейност по поставяне на гипсокартон, означава единствено престиране на работна сила по осъществяването на тази трудова дейност. Краен (завършен) трудов резултат нито е формулиран, нито е уговорен. Поради това следва да се приеме, че посоченият по-горе граждански договор е симулативен и е създаден за да прикрие трудово правоотношение.
Административното наказание е наложено за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Съгласно този текст от закона трудовият договор се сключва в писмена форма. Следователно тази правна норма установява по императивен начин формата, в която следва да се сключи трудовия договор. В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ е посочено какво трябва да съдържа и определя трудовия договор. По време на проверката не е представен трудов договор сключен в писмена форма, а представения граждански договор от 10.05.2021 г. не отговаря на всички изисквания посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, поради което не може да се приеме, че същият замества трудовия договор по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл в тежест на касатора е да опровергае констатациите в Протокол за извършена проверка № ПР2116029/18.05.2021 г. и АУАН № 20-002994/18.05.2021 г. Това не е сторено по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че извършеното нарушение е установено.
Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при установяването нарушението и налагането на административното наказание. Както в АУАН така и в НП е посочена датата на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е достатъчно за да възприеме наказаното лице, за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
По изложените съображения, като е потвърдил процесното НП Районният съд е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62 от 21.02.2023 год. постановено по АНД № 20222230200742/2022 год. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: